РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Кюстендил, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500041 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо
производство“ - чл. 317 вр. чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от *** ООД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *******, представлявано
от управителя И.Н.Д., чрез адв. Д. Г. К. от САК; адрес за връчване: гр. С. 1000, ул.
******, чрез адв. Д. Г. К. от САК, насочена против Решение № 587 от 18.11.2024 г.,
постановено от състав на ДРС по гр.д. № 20241510101958 по описа на Районен съд –
Дупница за 2024 г.
Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че Заповед №
024/26.07.2024 г. за прекратяване на трудовия договор на К. Х. не е мотивирана. Сочи,
че за индивидуализация на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор е
достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят
кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата, като и в двата алтернативни варианта се
постигала целта на закона и работникът или служителят можели да упражнят правото
си на защита. Споделя установената съдебна практика, според която горепосоченото
може да бъде направено както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и
в друг документ, към който препраща тя или който да е известен на работника или
служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - Решение №
89 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3111/2021 г.; Решение №1163 от 29.02.2024 г. на
СГС по в.гр.д. № 11880/2023 г.
В настоящия случай атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор
1
на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ била мотивирана, тъй като била изготвена оценка
на К. Х., в която били посочени липсващите качества на работника и в какво се състои
неефективното изпълнение на работата й за продължителен период от време.
Изготвената оценка е била известна на ищцата. Между страните не било спорно, че на
29.07.2024 г. на ищцата е връчена Заповед № 024/26.07.2024 г., съгласно която
трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от
29.07.2024 г. Връчването било осъществено от нейния пряк ръководител Г. Г. на
длъжност „Началник склад“, като заедно с това бил направен опит да й връчи и
горепосочената оценка, в която било описано какви качества липсват на работника за
ефективното изпълнение на работата, но тя отказала да получи изготвения документ.
Гореизложеното било потвърдено по настоящото дело от дадените свидетелски
показания на Г. Г., която пред съда заявила, че от м.04.2021 г. работи на длъжност
„Началник склад“ в ответното дружество и била пряк ръководител на ищцата. При
връчването на заповедта за прекратяване на правоотношението ищцата била заявила,
че и тя сама възнамерявала да напусне, защото щяла да става социален асистент на
болния си баща и отказала да вземе оценката, която й била връчена заедно със
заповедта. На самата оценка било нанесено, че ищцата е отказала получаването на
същата, поради което оценката й била връчена при отказ, което било удостоверено с
подпис на връчителя и потвърдено от свидетелските показания. Сочи се, че
връчването по този ред се смятало за редовно връчено.
С оглед на горното, заключението на първоинстанционния съд, че атакуваната
заповед била немотивирана, се намира за неправилно, доколкото работодателят
посочил липсващите качества на работника и в какво се състои неефективното
изпълнение на работата в изготвената оценка, като последната била сведена до
знанието на ищцата. Същата могла, но отказала, да се запознае с мотивите за
прекратяването на трудовия договор, както към момента на връчване на заповедта,
така и в по-късен момент като изиска документа от трудовото си досие съгласно чл.
128б, ал. 4 от КТ.
Неправилно първоинстанционният съд заключил, че свидетелят Г. Г., изготвила
процесната оценка и пряк ръководител на ищцата, не успяла да възпроизведе нито
едно от изложените в тази оценка обстоятелства, а посочила друго, невключено в
оценката: че служителите със същите задължения като ищцата изпълнявали
възложените задачи по-бързо.
Жалбоподателят се позовава на постановките в т. 3 от ТР № 4/2017 по тьлк.д. №
4/2017 г.на ОСГК на ВКС, според които за индивидуализация на волеизявлението е
достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят
кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с
възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постигала целта на закона и
работникът или служителят можели да упражнят правото си на защита.
Твърди, че именно в изготвена оценка се сочело, че ищцата не притежава
необходимите качества да изпълнява възложените задачи: бързина, сръчност,
концентрираност, организираност и ефективност при самостоятелна работа и работа в
екип. Позовал се е и на разрешенията в Решение № 102/31.03.2015 г. по гр.д. №
3687/2014 г. по описа на ВКС, 4-то ГО, според които в случай на оспорване
работодателят може да докаже фактите и обстоятелствата по документа чрез разпит
като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Частният
свидетелстващ документ, неподписан от работника, нямал материална доказателствена
2
сила, но той не бил „правно нищо”. Ако едно или повече от лицата, които са го
подписали, потвърдят подписа си и заявят по какъв начин са узнали удостоверените
факти и обстоятелства, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на
документа, той имал същата доказателствена сила като свидетелски показания на
потвърдилите подписа си лица. В заседанието по делото били дадени свидетелски
показания от Г. Г., която изготвила и подписала оценката, като същата потвърдила
подписите си в оценката и заявила, че лично е възприела удостоверените в документа
факти и обстоятелства.
Наред с горното, за да е законосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следвало да
установи, че уволненият работник/служител не притежава посочените от него в
заповедта за уволнение качества, знания, умения или навици, които са необходими за
ефективното изпълнение на осъществяваната от работника/служителя трудова
функция и тази липса е трайно състояние.
При разпита на свидетеля в съдебно заседание на 06.11.2024 г., тя посочила в
какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, а именно че „един и
същ продукт на едро е преопакован в опаковки за продажба на дребно от другите
служители за два часа, а от ищцата за три“.
По този начин се доказало съществуването и на трите предпоставки за
прекратяването на трудовия договор: неефективно изпълнение на работата от страна
на ищцата - бавното изпълнение на възложените задачи сравнение с останалите
работници, липса на качества у нея - не притежавала бързина, сръчност,
концентрираност, организираност и ефективност при самостоятелна работа, и явната
причинна връзка между двете.
В аспекта на изложеното се налагал извод, че след като заповедта за уволнение
е мотивирана - налице е оценка за работата на К. Х., която макар да е връчена при
отказ била сведена до знанието на работника, като в оценката са посочени липсващите
качества, както и начинът по който работникът не се справя с възложената работа, то
Заповед № 024/26.07.2024 г. за прекратяване на трудовия договор била
законосъобразна.
С оглед на всичко гореизложено се иска да бъде отменено Решение №
587/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20241510101958/2024 г. по описа на Районен
съд - Дупница и вместо това постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените от К. Г. Х. искове като неоснователни.
Претендират се направените разноски в настоящото производство.
Не са ангажирани доказателства и не са поддържани доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. Г. Х., чрез пълномощника й адв. Е. Б. М., член на Адвокатска
колегия - Кюстендил, с личен номер ***, със служебен адрес: гр. Д., ул. ****2. С него
подадената въззивна жалба се оспорва, а обжалваното решение се възприема за
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна и пълна преценка
на събраните доказателства.
Смята, че от представените по делото доказателства ставало ясно, че К. Г. Х. е
сключила Трудов договор №019/17.12.2021г., с допълнително споразумение от
01.07.2022 г. по реда на чл.118, ал.З КТ и копие на трудовата й книжка, се
установявало, че същата е работила в ответното дружество ***** ООД по безсрочно
трудово правоотношение на длъжността „Работник зареждане на рафтове“. То било
3
прекратено със Заповед № 024/26.07.2024 г., връчена на 29.07.2024 г., на основание чл.
328, ал.1, т.5 КТ, считано от 29.07.2024 г. В нея били отразени като мотиви - „Липса на
качества за ефективно изпълнение на работата“, като било налице позоваване на
законовото основание 328, ал.1, т.5 КТ. Поради това намира, че така записаното като
мотиви по своята същност представлявало изписване на законовия текст за
прекратяване на трудовия договор, дори и непълно. Липсвало посочване какви точно
качества липсват на работника, които не притежава или е загубил, като последица от
това Заповед №024/26.07.2024г. страдала от порок, като не била мотивирана. В
отправеното от ищцата предизвестие отново било изписано само законовото
основание, а мотиви дори нямало. Едва в хода на настоящото производство ответникът
- работодател сочел, че причините, поради които била издадена тази заповед, са
посочени в оценка за работата на работника К. Х., като същата не се е справяла и са
посочени някакви липсващи й качества и която оценка не била връчена поради отказ
на работника, но същата й била известна. Твърди се, че тази оценка не била доведена
до знанието на работника К. Х.. Качествата или тяхната липса не били посочени в
уволнителната заповед и дори при въведени с отговора такива отново не ставало ясно
какви са липсващите на работника качества. Също така обжалваната заповед не
препращала към тази оценка, чието единствено датиране било при нагласеното за
процеса връчване при отказ - 28.06.2024 г., т.е. месец преди издаването на Заповед
№024/26.07.2024г. и било възможно за работодателя да я включи като мотив в
заповедта.
В така съставената оценка на края било записано: “Екземпляр от настоящата
оценка се връчи на служителя днес 28.06.2024г.“ - след това ръкописно било добавено
- отказа да получи и подпис“. С показанията си свидетелят Г. сочела, че „беше
съставена в деня, в който й се връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор“, а
в отговора на исковата молба ответникът твърдял, че оценката била връчена при отказ
в деня на връчването на заповедта за прекратяване - по делото било безспорно, че това
е 29.07.2024г., като оценката била съставена три дни след изготвянето на заповедта.
Тези противоречия не водели до пълното, главно и безпротиворечиво доказване на
факта на връчването, който се твърди, че не е настъпвал.
На следващо място - в т.нар. оценка нямало никакви данни на каква длъжност е
била към датата на оценката лицето Г.Д. Г.; нямало акт, с който управителят делегирал
права на Г. Г. да оценява и да връчва документи; нямало дата на това кога е изготвена
тази оценка, от кого; написана била дата на връчване, все едно някой е знаел точно
кога, т.е. нагласена била за целта на процеса, а и противоречала с показанията на
свидетеля Г., посочена и като издател на документа. Имало оформен отказ да получи -
но кога, кой, какво - не ставало ясно; кой удостоверява отказа; нямало свидетели на
отказа, а още повече лицето, изготвило оценката се явявало връчител, при положение,
че било и заинтересовано лице.
Сочи се, че не е спазена процедурата, описана в чл. 44, ал. 1 ГПК, като се
отрича да е направен опит за връчване на такава оценка
Впечатление правел и начинът, по който било представено копието, а именно
снимка от телефон и пресканирана с телефон с програмата КамСкен - лого в долния
ляв ъгъл, което самата програма при сканиране поставяла „Scanned with SwiftScan“.
Всичко това било още една индиция, че оценката е съставена за целите на процеса.
За правилен се възприема изводът на съда относно факта, че е житейски
недостоверно ищцата да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, а да откаже да получи заедно със заповедта изготвената й оценка.
4
Още повече, че от разпита на свидетеля на ответното дружество се установи, че в
предприятието на ответника няма установена практика за изготвяне на оценки на
работниците и служителите.
Досежно твърдението, че К. Х. е могла да се запознае с оценката на един по-
късен етап и да изиска препис от нея, се отбелязва, че няма как да се изисква нещо, за
чието съществуване конкретният субект не знае.
Невярно се твърдяло, че свидетелят Г. е възпроизвела написаното в т.нар.
оценка.
Сочи се, че прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставял задължение
заповедта да бъде мотивирана. Изискването било съществено и само в рамките на
изложените мотиви съдът можел да извърши преценката за законност, като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им
квалифициране. Сочи и разрешенията в т.см. в ТР №4/2021г. Освен това, липсата на
мотиви създавала сериозно затруднение в осъществяването на правото на защита на
работника.
Счита, че така издадената Заповед № 024/26.07.2024г. е незаконосъобразна дори
само на формално основание. Без значение при това е дали и до колко действително са
били налице обективно фактите, въз основа на които е счетено и приложено
уволнителното основание чл.328, ал.1, т.5 КТ „липсата на качества на работника за
ефективно изпълнение на работа“.
На тази база се иска потвърждаване на постановения първоинстанционен
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Не се ангажират доказателства и не се поддържат доказателствени искания.
Претендират се сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна
я оспорва чрез пълномощника си.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен съставq в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба. При това е спазена родовата
подсъдност на трудовия спор – чл. 104, т. 4 от ГПК вр. чл. 103 от ГПК.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Съдът е бил сезиран с искова молба от К. Г. Х. против ***** ООД. С нея са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
5
т.1, и т.2 КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отменяване на Заповед №
24/26.07.2024 г. на управителя на ***** ООД, с която на основание чл.328, т.5 КТ е
прекратено трудовото правоотношение между страните, и за възстановяване на
заеманата от ищцата длъжност преди уволнението – „работник, зареждане на рафтове"
в ответното дружество.
Поддържано е било, че страните били в трудово-правни отношения по силата на
Трудов договор № 019/17.12.2021 г., като ищцата била назначена на длъжност
„Работник, зареждане на рафтове“.
Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 024/26.07.2024 г. в хипотезата
на чл. 328, т. 5 от КТ.
Сочи се, че тази заповед е немотивирана, респ. и незаконосъобразна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
който исковата претенция е оспорена като неоснователна с твърдения, че заповедта е
незаконосъобразна, а досежно обстоятелствата за съществуването на трудовото
правоотношение, както и прекратяването му с процесната заповед, липсва заявено
оспорване.
Предмет на спора, пренесен и пред въззивната инстанция, е
законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до
прекратяването на процесното трудово правоотношение.
За изясняването на този спор е необходимо да се изясни, че надлежното
упражняване на потестативното право на работодателя по см. на посочената правна
норма предполага наличието на трайно неефективно изпълнение на работата във
времево, количествено или качествено отношение, причинено от обективната липса на
качества за изпълнение на работата. В съдебната практика се приема, че липсващите
качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на
работата. В съдебната практика се приема още, че тъй като в посочената законова
разпоредба не е проведено разграничение, то липсващите качества могат да бъдат
както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална
квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро
възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и
други). В т.см. Решение № 60258/18.08.2022 г. по гр. д. № 3443/2020 г. на ВКС, ІV г. о.,
ГК. Именно те следва да бъдат посочени от работодателя в заповедта за прекратяване
на договора чрез изброяването им или чрез посочване на начина, по който работникът
се справя с възложената работа. Това следва и от обстоятелството, че основанието за
прекратяване на трудовия договор в настоящата хипотеза е формулирано като общо
оценъчно и неопределено понятие - "липсата на качества за изпълнение на работата".
В този смисъл са и задължителните указания по прилагането на закона в т. 3 от
Тълкувателно решение №4/2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, на които се
е позовал и първостепенният съд. Изискването за мотивираност в посочения аспект е в
съответствие и с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Поради това за индивидуализация
на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по реда на чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се
посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. И в двата
алтернативни варианта би се постигнала целта на закона и работникът или служителят
би могъл да упражни правото си на защита.
При тези постановки и като се изхожда от правилото на чл. 154 от ГПК, в
6
тежест на работодателя е било да установи законосъобразността на упражненото
потестативно право за прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая
означава да установи в условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелствата – 1) компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната
заповед; 2) ищецът да е бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения
поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва
да се дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по своя характер
причини, стоящи извън неговата воля и 3) заповедта за уволнение да е мотивирана с
очертаване на конкретните качества на служителя, липсата на които препятства
изпълнението на трудовите функции.
Досежно първата предпоставка по делото не е налице спор, като видно от
приобщената заповед е, че тя е издадена от управителя на ответното дружество, като
процесното трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 24/26.07.2024 г.
на управителя на ***** ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във вр. чл. 335, ал.
2, т. 3 от КТ, считано от 01.10.2019 г..
Не е било спорно и това, че към момента на уволнението ищцата е заемала
длъжността „Работник, зареждане на рафтове" в ответното дружество по силата на
безсрочен Трудов договор №019 от 17.12.2021 г.
Установява се от доказателствата по делото, че за прекратяването на посоченото
правоотношение до ищцата било отправено предизвестие № 00006/28.06.2024 г.,
връчено й на същата дата.
Налице ли е обаче невъзможност за работника да изпълнява своите трудови
задължения поради липса на професионални или личностни качества, което да се
дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по своя характер причини,
стоящи извън неговата воля, от анализа на събраните по делото доказателства не може
да бъде установено.
По делото е приобщена длъжностна характеристика, връчена на ищцата при
постъпването й на работа – 17.12.2021 г., с която на служителя са възложени конкретни
длъжностни задължения и отговорности.
Видно от Оценка за работата на ищцата, без данни за датата на съставяне,
работата на служителя е оценена като незадоволителна (1), при възможности за оценка
от 1 до 10. Тя съдържа отбелязване, че е изготвена от оценяващ ръководител Г. Г.,
която връчила тази оценка на ищцата с отбелязване, че на 28.06.2024 г. – „отказва да
получи“.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на оценяващото
лице Г. Г., която е посочила, че е била пряк ръководител на К. Х. и в това си качество
изготвила оценката, т.к. в последните месеци тя не се справяла добре и след устни
забележки не подобрила работата си. При връчването на заповедта ищцата заявила, че
имала намерение и сама да напусне, но отказала да получи оценката, която свидетелят
твърди, че е съставена в деня, в който й била връчена заповедта за уволнение. Сочи, че
от 25 служители със задължения, идентични на възложените на ищцата, тя се справяла
по-лошо от останалите. Сочи също, че нямало въведени норми за кашони, които
трябва да бъдат опаковани, но обикновено тази дейност другите вършели за около 2
часа, а ищцата за три.
Всичко това всъщност, не дава представа за надлежно установена липса на
професионални или личностни качества, нито дали ако това е така, се дължи на
обективни по своя характер причини, още повече, че които точно са те, самият
7
работодател не сочи в относимите по делото документи.
При посочената доказателствена съвкупност следва да се постави акцент най-
вече върху отправено предизвестие № 00006/28.06.2024 г., връчено на ищцата на
същата дата, респ. и процесната заповед, доколкото чрез нея работодателят е
реализирал субективното си преобразуващо право едностранно да прекрати трудовия
договор си по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Настоящият съдебен състав приема, че както в
предизвестието, така и в заповедта не се съдържат мотиви, годни да обосноват състава
на посочената правна норма. В т.см. споделима и трайна е практиката на ВКС,
посочена по-горе, сочеща, че от заповедта на уволнение следва да е ясно и за
работника, а и за съда, какви са качествата, които работникът или служителя трябва да
има, но му липсват. Не съществува спор и досежно това, че липсващите качества може
да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в
друг известен на работника документ. Освен че е допустимо препращане към друг
документ извън заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не е
необходимо изрично посочване на отделните качества, чиято липса е установена, ако е
посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са
посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни (така и Решение №
81/08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В случая обаче както в предизвестието, така и в заповедта за уволнение не са
изредени основните отговорности, задължения, задачи и цели по длъжностна
характеристика, които служителят не е изпълнявал ефективно. Липсва и препращане
към друг документ, в който липсващите качества да са посочени. В т.см. дали
приложената оценка в хода на настоящото производство е била връчена към момента
на съставяне на заповедта, и то при условията на отказ, който пък не е удостоверен
надлежно, няма правна относимост към предмета на спора за законността на
уволнението. Съгласно чл.335 ал.2 т.1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се
прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на
съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на
предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само
констативен характер. Именно заради това в случай като настоящия следва да се счете,
че релевантните основания са тези, които са посочени в предизвестието, т.к. то е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че
страната го е получила и е запозната с него за нея е налице яснота по отношение на
прекратителното основание и съответно съдът при осъществяваната проверка за
законност следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в
предизвестието за уволнение. Именно към този момент работодателят се е задоволил
лаконично да отрази в предизвестието, че трудовият договор ще бъде прекратен
считано от 29.07.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. То е връчено на ищцата
на 28.06.2024 г., което тя е удостоверила с подписа си. Към този релевантен момент
нито се твърди, нито се доказва мотивите за прекратяването на трудовия договор,
съдържащи се според ответното дружество в приобщената оценка, да са доведени до
знанието на ищцата. Дадената правна квалификация на основанията за прекратяване
на трудовото правоотношение в предизвестието за уволнение, не е придружена с
фактически доводи, респ. тезата, че мотивите се съдържат в по-късно „връчената при
отказ“ оценка (именно към този момент се твърди, че връчена оценката при отказ и в
отговора на исковата молба), не може да бъде възприета за достоверна.
Въпреки това и за пълнота на мотивите следва да се посочи, че от представените
в първоинстанционното производство доказателства се установява, че длъжностната
8
характеристика е била връчена на ищцата при назначаването й – 17.12.2021 г. Но
оценката, която работодателят сочи, че съдържа липсващите качества за изпълнение на
възложените дейности, не съдържа данни за неизпълнение на задълженията по нея.
Липсва отбелязване и на субективното отношение на ищцата към трудовия процес,
респ. неясно e за обективна невъзможност за изпълнение на работата ли се касае, или
за умишлено действие по нарушаване на трудовите задължения. В мотивите на самата
оценка са посочени обобщения, без конкретика за възложените дейности и
съответното им неизпълнение. Тя е изготвена ad hok, без да има подобна практика при
работодателя, както сочи и свидетелят Г.. Тя обективира констатацията на
проверяващо лице, а не на работодателя, за липса на качества, респ. не представлява
писмено доказателство, установяващо факти, свързани със способностите на
оценяваното лице и начина, по който се справя с възложените задачи.
Освен това не може да се приеме, че сочената оценка изобщо е връчена на
ищцата. Този извод не се разколебава нито от направеното отбелязване върху нея
„отказва да получи“, нито от показанията на свидетеля Г.. Споделими в т.см. са
съжденията на ДРС, че липсва житейска логика в това ищцата да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение (в която липсва неин подпис, но тя не
оспорва получаването на посочената дата – 29.07.2024 г.), а да откаже да получи
заедно със заповедта и оценката, в която освен това е посочена съвсем различна дата
на връчване - 28.06.2024 г., т.е. датата на връчване на предизвестието. Следва да се
сподели и съдебната практика в т.см., обективирана в Решение № 429/15.03.2016 г. по
гр.д. № 132/2015 г. на ВКС, според която отказът следва да бъде удостоверен
надлежно, като доказването на тези обстоятелства следва да се извърши с всички
доказателствени средства, което не бе сторено в хода на процеса досежно оценката,
която според изложеното в отговора на исковата молба материализира мотивите за
прекратяването на трудовото правоотношение. Не може обаче по аналогия да се
прилагат правилата за връчване на книжата, касаещи трудовото правоотношение,
посочени в ГПК. Дори и да се приеме, че КТ не урежда хипотезите на връчване, когато
служителят отказва да ги получи, то приложима следва да е нормата на чл. 195, ал. 2
от КТ, която урежда най-близката по смисъл хипотеза и сочи, че при невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Поради изложеното спорната оценка не може да запълни липсващото
съдържание на предизвестието, а и на заповедта, отразено в посочения документ.
Такава възможност действително съществува, както вече се посочи по-горе, но в
случая няма данни този документ да е доведен до знанието на ищцата, да е отразен
като съществуващ в предизвестието, нито пък да е приобщен към него, а и към
заповедта, чрез съответно препращане, като липсата на препращане в т.см. не може да
обоснове тезата, че мотиви за прекратяване на договора се съдържат в оценката.
От горното следва да се заключи, че работодателят в нито един от актовете,
които са достигнали до ищцата, не е изложил мотиви за това въз основа на какви
факти е достигнал до извод за липса на качества у нея, необходими за изпълнение на
възложената й работа.
При тези доводи исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена. До идентични правни изводи е достигнал и ДРС, поради което атакуваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
9
С оглед изхода на спора разноски се следват само на ответника по жалбата по
правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Представен е списък по чл. 80 от ГПК в настоящето
производство, в който е посочено, че се претендира сумата 1000 лева, представляваща
адвокатски хонорар. По делото е представен договор за адвокатска защита и
съдействие, в който е отразено, че тази договорена сума е изплатена изцяло, поради
това тези разноски ще бъдат възложени в тежест на въззивника.
Държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни, следва
да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 587 от 18.11.2024 г., постановено от състав на
ДРС по гр.д. № 20241510101958 по описа на Районен съд – Дупница за 2024 г.
ОСЪЖДА ***** ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. *******, представлявано от управителя И.Н.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес с. Дж., ул. *** № 1, сумата в размер
на сумата 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща сторени деловодни разноски за
платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от обявяването му на 25.03.2025 г.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10