Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието на
секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 057/2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал.1 от СК.
В исковата молба на Б.И.Р. се твърди, че бракът му с ответницата Н.М.Н. е
прекратен със съдебно решение от 27.09.2017 г., което е влязло в сила. Твърди
се, че по време на брака си с ответницата, ищецът закупил с лични средства от
възнаграждения от дружеството, в което съдружник и управител, от отпуснати
заемни средства и банкови кредити, които изплаща недвижими имоти, както следва:
1/апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.********със застроена
площ от 104, 66 кв.м., заедно с мазе 19, заедно с 2,245% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
общинска земя; 2/ магазин 8А, находящ се в гр. София, ж.к. „********, първи
надземен етаж, със застроена площ от 44, 59 кв.м.; 3/ гараж 4 и гараж 6,
находящи се на партерния етаж в девететажната жилищна сграда, построена в УПИ
ХІV-3396, кв. 24д по плана на гр. София, местност „ж.к.“********4/ лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и е
сезирал съда с искове да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че е изключителен собственик на описаните недвижими имоти и лек автомобил поради
пълна трансформация на негови лични средства при придобиване на имотите и
МПС-то. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата Н.М.Н. оспорва исковете в писмен
отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК, в който са релевирани подробни
съображения.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца адв. Ч..
Възраженията на ответницата се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Гочев.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по
делото, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено
решение № 226701/27.09.2017 г., постановено по гр.д. 31307/2017 г. на СРС, 80
състав, от което се установява, че сключеният на 05.10.1991 г. брак между Б.И.Р.
и Н.М.Р.е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК. Решението е
влязло в законна сила на датата на неговото постановяване – 27.09.2017 г. като
окончателно такова.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, рег. № 7956, дело 557/2008
г. на Нотариус 358 – Стела Даскалова с район на действие – СРС, от който се
установява, че „Е.“ ЕООД е продало на 21.10.2008 г. на Б.И.Р. и на Н.М. Р.Д.Н.В.гараж
4 и гараж 6, находящи се на партерния етаж в девететажната жилищна сграда,
завършена „в груб строеж“ в УПИ ХІV-3396, кв. 24д по плана на гр. София,
местност „ж.к.“Младост 4“ за сумата от 29 430 лв., която сума продавачът е
заявил, че е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт.
По делото е представен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, построен по реда на ЗЖСК № 93, том ІІІ,
рег. № 12465, дело 397/2004 г. по описа на Нотариус с рег. № 268 – В.В. с район
на действие – СРС, от който се установява, че Н.М.Р.и Б.И.Р. са придобили
собствеността върху следния недвижим имот, построен от ЖСК „Л.“, а именно:
апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.********със застроена
площ от 104, 66 кв.м., заедно с мазе 19, заедно с 2,245% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
общинска земя.
По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, том ІІ, рег. № 4991, дело
338/2007 г. по описа на Нотариус с рег. № 142 – Б.Н.с район на действие – СРС, от
който се установява, че Н.М.Р.и Б.И.Р. са закупили от В.А.А.на 26.09.2007 г.
недвижим имот, представляващ магазин 8А, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
първи надземен етаж, със застроена площ от 44, 59 кв.м. за продажна цена в
размер на 32 147 лв., платена от купувачите преди подписване на
нотариалния акт.
По
делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 84, дело 259/07 г. на нотариус 526 – С.К., с район на действие
– СРС, от който се установява, че на 12.09.2006 г. „А.Б.– клон България“ е
предоставил на кредитополучателя Б.И.Р. банков кредит в размер на 71 500
евро за срок от 20 години, платим на 228 анюитетни вноски като за обезпечаване
на вземането си по договора е учредена ипотека върху апартамент 3, находящ се в
гр. София, ж.к. „********вх.********със застроена площ от 104, 66 кв.м., заедно
с мазе 19, заедно с 2,245% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху общинска земя.
Представен е и договор за
ипотечен кредит № 11-68/2007 г., сключен между „А.Б.“ АД, Б.И.Р., като
кредитополучател, и Н.М. Рачева, като ипотекарен длъжник за сумата от
71 500 евро.
По делото е представен и
договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 12.10.2015 г. между „Б.А.“ ЕООД
и Б.И.Р. с предмет – лек автомобил „Ауди А3“ и продажна цена от 4 500 лв.
По делото е представена
фактура **********/12.10.2015 г., издадена от „Б.А.“ ЕООД, от която се
установява, че е за употребяван автомобил нов внос „Ауди АЗ“ за сумата от 4 500
лв. Получател по фактурата е Б.И.Р..
и собствеността върху следния недвижим имот, построен от ЖСК „Логос“, а
именно: апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.********със
застроена площ от 104, 66 кв.м., заедно с мазе 19, заедно с 2,245% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху общинска земя.
По делото е представен
нотариален акт за дарение № 73, дело 11290/94 г., от който се установява, че М.Н.Н.е
дарил на дъщеря си Н.М.Р.собственият си недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се на втория надпартерен етаж в жилищната сграда на ул. „********/
сега бул. „********гр. София, застроен на 28, 80 кв.м.
Видно от представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, дело 42/2003 г. на
нотариус рег. № 034 – А.И., с район на действие – СРС, Н.М.Р.е продала на Е.Н.Р.
собствения си недвижим имот - апартамент, находящ се на втория надпартерен етаж
в жилищната сграда на ул. „********/ сега бул. „********гр. София, застроен на
28, 80 кв.м. за сумата от 23 250 лв., която сума е изплатена изцяло и в
брой на продавача.
По делото е представен и предварителен
договор, сключен на 18.07.2003 г. между В.Л.М., като продавач, и Б.И.Р., като
купувач, с предмет правата и задълженията, произтичащи от членството му в ЖСК
„Л.“ относно придобиването на ап. 3, бл. 325-б, със застроена площ от 104, 49
кв.м., заедно с избено помещение № 18 за сумата от 32 500 евро.
Представено по делото е и
преводно нареждане за вътрешен превод на „ПИБ“ АД , от който се установява, че
на 15.08.2003 г. Н.М.Р.е превела по сметка на В.Л.М. сумата от 14 000 евро
с посочено основание – „покупко-продажба на недвижим имот“.
По делото са представени
платежни документи, извлечения от банкови сметки, удостоверения за получавани
трудови възнаграждения.
Събрани са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите О.А.А.и М.И.П., в съдебно заседание от
17.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав достигна до следните правни
изводи:
Установителният иск по чл. 23 ал.1 от СК цели да признае
съществуването на правно положение, което се отклонява от презюмираната от
закона съпружеска имуществена общност по чл. 21 от СК респ. равенство на
дяловете на съпрузите, установено в чл. 28 от СК, като се установи, че единият
от съпрузите е изключителен собственик на вещ или част от нея, придобита по
време на брака чрез трансформация на лично имущество. Правнорелевантните за
установяване обстоятелства по делото са, че средствата за придобиване на имота
нямат брачен произход и липсата на какъвто и да е принос от страна на другия
съпруг или приносът му е незначителен.
В настоящия случай страните не са
формирали спор относно обстоятелството, че са бивши съпрузи, бракът на които е
прекратен с влязло на 27.09.2017 г. съдебно решение. По време на
брака им са придобити процесните по делото недвижими имоти респ. лек автомобил,
по силата на възмездни разпоредителни сделки – договори за покупко-продажба. Съобразно
разпоредбата на чл. 21 ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, а в ал.3 на същата правна норма законодателят
е установил оборима презумпция досежно съвместния принос по отношение на
придобитите, в срока на брачната връзка на страните, имущества, който се
предполага до доказване на противното. За да бъде разрушена доказателствената
сила на тази презумпция и да бъде признато, че дадено имущество е индивидуална
собственост на единия от съпрузите следва да бъде установено, че имуществото е
придобито от този съпруг по време на брака с негово лично имущество т.е.
такова, което попада в приложното поле на чл. 22 от СК. С оглед установените
правила в нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК тези обстоятелства подлежат на пълно и
главно доказване при установена доказателствена тежест на ищеца.
В исковата молба ищецът е заявил
твърдения, че процесните по делото имоти респ. лек автомобил са придобити с
негово лично имущество – „възнаграждения от дружеството, в което е съдружник и
управител, отпуснати заемни средства и банкови кредити“, а в писмените си
бележки е заявил, че плащанията са извършени от личните му парични влогове. Ако
по тълкувателен път се приеме, че получаваните възнаграждения от търговското
дружество, на което ищецът е управител са били превеждани като паричен влог
следва да се съобрази обстоятелството, че тези парични
влогове са изключени от обхвата на чл. 21, ал. 1 СК като общо
имущество на съпрузите и имат статут на "друго лично имущество" по смисъла на чл. 23,
ал. 1 СК. За да се признае обаче, че придобитото по време на брака на страните вещно право на
собственост е изключителна собственост на ищеца като титуляр на банковата
сметка, то следва платените суми за закупуване на процесното имущество изцяло да са
покрити от сумите по тази сметка и при условие, че по отношение на същата
съпруга - нетитуляр на конкретния влог няма установен принос за неговото
набиране в размера към датата на плащането /решение
№ 86 / 14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 г. Второ ГО на ВКС, на
което сам ищецът се е позовал в писмените си бележки/. Процесните по делото недвижими имоти са придобити в
периода 2004 – 2008 г. като продажната цена, видно от отбелязванията, сторени в
нотариалните актове, обективиращи разпоредителните сделки, са платени преди или
към датата на сключване на същите. Ангажираните от ищеца писмени доказателства
касаят период, значително следващ във времево отношение тези дати, а именно
2011 -2017 г., поради което настоящият съдебен състав не може да сподели довода
на ищеца, че от тези влогове същият е заплащал продажните цени на придобитото
по време на брака му с ответницата недвижимо имущество. Съвсем отделен въпрос
е, че по делото и при проведеното насрещно доказване от ответницата се
установява, че част от продажната цена на имота, представляващ апартамент 3 е
придобит с лични нейни средства, съставляващи получена от нея сума като
продажна цена на дарено й от неин възходящ недвижим имот, което още повече
разколебава твърденията на ищеца, че процесните имоти са негова лична
собственост. Моментът на придобиване на процесното МПС е месец август 2015 г.
По делото няма ангажирани писмени доказателства, установяващи, че
непосредствено преди или към датата на договора за покупко-продажба ищецът е
изтеглил от личен влог сумата, посочена като продажна цена в договора.
Единствените счетоводни операции, които са извършвани в периода около датата,
сочена като дата на сключване на договора, видно от извлечението от банковата
сметка на ищеца касаят внасяне на суми като „вноска по кредит“ /стр. 98 в
делото на СРС/.
Другото
сочено от ищеца основание за придобиване на процесните имоти като негова
индивидуална собственост са „заемни средства и договор за кредит, който той сам
обслужва“. Видно от представения по делото договор за банков кредит, същият е
отпуснат целево за закупуване на недвижим имот – магазин 8а, процесен по
делото. Съгласно императивната разпоредба на чл. 32 ал.2 от СК,
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия
от тях за задоволяване на нужди на семейството. Дефинитивно,
понятието "нужди на семейството" включва общите
потребности на членовете на семейството за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи за задоволяването, на които произтичат
от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се,
че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването
на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството / в този смисъл решение 293/19.11.2013 г. по гр.д. 32267/2013 г.
на Трето ГО на ВКС/. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, каквито са твърденията в исковата молба, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди
на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало
общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети
от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници удовлетвори
кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия
съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновестие т.е. между бившите съпрузи биха възникнали облигационни
отношения, които по никакъв начин не се отразяват на вещното право на
собственост/в този
смисъл решение 342/04.01.2013 г. по гр.д. 1358/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Константната съдебна практика и по СК – 1985 /отм./ и по сега действащия
СК е, че придобитото със заем имущество от единия съпруг по време
на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите
суми / в този смисъл решение
189 от
28.03.2002 Г. по гр.д. 580/2001 г. на Първо ГО на ВКС, решение 38/25.03.2019 г. по гр.д. 878/2018 г. на Първо ГО на
ВКС/ доколкото меродавен за
преценката дали имота е СИО е моментът на юридическото придобиване на правото
на собственост, съобразно задължителните разяснения, дадени и с т. 2 на ППВС
5/1972 г.
При
липсата на други ангажирани от страните релевантни доказателства настоящият
съдебен състав намира заявените искове за неоснователни и като такива същите
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се следват разноски в размер на
2 800 лв., доколкото в представеното по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита/ стр. 85/ са налице
данни същото да е платено реално.
Водим от горното СГС, I-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Б.И.Р., ЕГН **********,*** – адв. А.Ч. срещу Н.М.Н.,
ЕГН **********,*** – адв. Д.Г., за признаване за установено на основание чл.
124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 23 ал.1 от СК, че Б.И.Р. е едноличен собственик на: 1/апартамент
3, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.********със застроена площ от 104,
66 кв.м., заедно с мазе 19, заедно с 2,245% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху общинска земя; 2/
магазин 8А, находящ се в гр. София, ж.к. „********, първи надземен етаж, със
застроена площ от 44, 59 кв.м.; 3/ гараж 4 и гараж 6, находящи се на партерния
етаж в девететажната жилищна сграда, построена в УПИ ХІV-3396, кв. 24д по плана
на гр. София, местност „ж.к.“********4/ лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********
като придобити поради пълна трансформация на негови лични средства при
придобиване на собствеността като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.И.Р., ЕГН **********,*** – адв. А.Ч. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на Н.М.Н., ЕГН **********,*** – адв. Д.Г. сумата от 2 800
лв. – разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: