Решение по дело №6850/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    260457   

         

гр. П., 30.10.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.

 

при участието на секретаря Даниела Асенова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06850 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.,***, пл. „Св. Иван Рилски“ 1А, представлявана от Кмета Станислав Владимиров, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищците са собственици на ПИ с № 016028 по КВС на с. Л., общ. П., местност „****”, с начин на трайно ползване – ливада, седма категория, при граници на имота: 016027, 016030, 0160231, 016032, представляващ част от стар имот с пл.№ 197 в кв. 5 по плана на с. Л., одобрен със Заповед № III-139 от 28.02.1963 г. и Заповед № III-136 от 16.06.1975 г., при граници: наследници на И.Н.Т., от две страни – наследници на С.П. И. и наследници на П.И.О., наследници на И.З.П. и наследници на М.Г.Д., на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

В исковата молба се излага, че ищците са наследници на И.Н.Т., бивш жител ***, починал на *** г., и Р.П.Т., бивш жител ***, починала на *** г., които са придобили собствеността върху процесния недвижим имот на основание давностно владение, за което е съставен Нотариален акт № 41, том II, дело № 453/1974 г. През 2015 г. вторият ищец  дарил на първия собствената си ½ ид.ч. от имот, представляващ парцел XXXVIII-209, в кв. 43, при което установили, че част от стар имот с пл. № 197, с площ 400 кв.м., е включена в КВС на с. Л. като имот № 016028 и е актувана като общинска собственост, с което ответникът оспорва правото им на собственост. Твърди се, че имотът е част от дворно място, попада в застроената част на населеното място, владян е непрекъснато от наследодателите им и от ищците и не е включван в ТКЗС. По изложените съображения, имотът не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не може да бъде актуван като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община П., чрез кмета Станислав Владимиров, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищците са пропуснали срокът за възстановяване, поради което законосъобразно процесният имот е преминал в собственост на Община П. като земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва имотът да е придобит от ищците чрез давностно владение, предвид наличието на мораториум за давностене на общински и държавни земи, като същевременно заявява, че е придобит чрез добросъвестно давностно владение от ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Нотариален акт № 41, том II, дело № 453/1974 г. И.Н.Т. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: дворно урегулирано място, застроено с масивна жилищна сграда, паянтова лятна кухня и барака, находяща се в землището на с. Л., кв. ***, Пернишки окръг, цялото с площ 1405 кв.м., но без придаващите се по регулация към това място 462 кв.м., за които не са уредени регулационни сметки, представляващо парцел V-197 от кв. 5-ти по регулационния план на с. Л., кв. ***, Пернишки окръг, при граници: улица, С.П. И., И.З.П. и имот на ДЗС.

От Нотариален акт № 195, том II, дело № 681/1983 г. се установява, че И.Н.Т. е признат за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел V-197 в кв. 5 по плана на с. Л. – Пернишко, а именно: празно дворно място с площ 307 кв.м., което се придава от имот пл.№ 197а – бивша собственост на С.Т. И., при граници: собственика и С.Т. И..

С Нотариален акт № 87, том IV, дело № 1452/1989 г. С.П. И. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно неурегулирано незастроено място, находящо се в с. Л., община Пернишка, област Софийска, съставляващо част от имот с пл.№ 197а с площ 1100 кв.м., при граници: улица, път, П.В., Н.В. и И.Н.Т..

От Удостоверение за наследници изх.№ 5735 от 22.08.2019 г., издадено от Община П., е видно, че И.Н.Т. е починал на *** г. като е оставил наследници по закон съпруга – Р.П.Т., починала на *** г., и двама синове – Н.И.Н. и Г.И.Н..

Съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 76 от 15.10.2019 г. Р.П.Т. е починала на *** г., като е оставила наследници по закон синовете си Н.И.Н. и Г.И.Н..

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том I, рег.№ 2288, дело № 81 от 15.06.2015 г., Н.И.Н. е дарил на брат си Г.И.Н. наследствената си ½ ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Л., Община П., с площ 1164 кв.м., съставляващ парцел XXXVIII-209 в кв. 43 по сега действащия план за регулация и застрояване на с. Л., Община П., утвърден  Решение № 91 от 22.04.2008 г. на Община П., при граници на УПИ по скица: от изток-ПИ № 28 от запад-улица, от север – УПИ XXXVII-210, и от юг – УПИ XXXIX-208, заедно с построените върху гореописания имот масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 64 кв.м. с мазе на 9 кв.м., гараж със застроена площ на 15 кв.м., изграден до северната фасада на жилищната сграда и второстепенна сграда на 15 кв.м.

Съгласно Удостоверение с изх.№15/тр1838 от 25.05.2015 г., издадено от Община П., УПИ XXXVIII-209 в кв. 43 по сега действащия регулационен план на с. Л., общ. П., одобрен с Решение № 91/2008 г. на Общински Съвет гр. П. е идентичен с част от УПИ V-197 в кв. 5 по отменения план от 1975 г. и описан в нотариални актове с №№ 41, том II, д. 453 от 07.05.1974 г., 195, т.II, д. 681 от 11.05.1983 г.

Със Заповед № РД-14а от 06.06.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” – П., е назначена комисия, която да определи имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

С протоколно решение от 04.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, л. 2 ЗСПЗЗ са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (Обн., ДВ., бр. 13 от 2007 г.), както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно приложение № 1, представено по делото.

Със Заповед № РД-15 от 07.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” – П., е одобрено протоколно решение от 04.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14а от 06.06.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” – П..

С Акт № 4806 от 04.12.2006 г. за частна общинска собственост е актуван терен, представляващ земеделска земя с № 028 в масив 016, находящ се в землищет на с. Л., Община П., с ЕКАТТЕ 44656, начин на трайно ползване – ливада, категория VII, площ 0,485 кв.м., при граници на имота: № 016027, 016030, 016032, 016031, 000063.

По делото е прието Удостоверение от 04.11.1981 г. от АПК „Струма”, съдържащо изявление на трето за делото лице относно собствеността върху процесния имот и извод за неговите граници, което няма обвързваща доказателствена сила и не следва да бъде обсъждано от съда.

Представено е удостоверение, издадено от Общински народен съвет, според което при образуване на ТКЗС през 1947 г. дворно място с площ 1100 кв.м., записано на С.П. И., е влизало в застроената част на селището.

По делото е прието заключение на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Според експерта имот пл.№ 197 в кв. 5 е включен в кадастралния план на с. ***, сега с. Л. от 1963 г., одобрен със Заповед № III-139 от 28.02.1963 г. и в регулационния план от 1975 г., одобрен със Заповед № III -136/16.06.1975 г. От имот пл.№ 197 в кв. 5 е образуван един урегулиран поземлен имот, представляващ парцел V-197 в кв. 5 по плана на с. Л., а оставащата площ от имот пл.№ 197 с площ 490 кв.м. е нанесена на плана от 1975 г. като имот в регулация, отреден за озеленяване. По разписен лист имотът е записан на П.И.О.. На място процесният имот е заграден с телена оградна мрежа на циментови колове от изток, запад и част от север, а от южната страна е заграден с дъсчена ограда, като заградената площ на място е 549 кв.м. Вещото лице посочва, че имотът така, както е заграден на място е част от дворното място на ищците и същите имат достъп до него към настоящия момент. Имотът е актуван с Акт № 4806 от 04.12.2006 г. като частна общинска собственост и не е отписан от актовите книги на Общината към момента на изготвяне на заключението. Вписан е в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ въз основа на Заповед № РД-15 от 07.07.2008 г. на ОД „Земеделие и гори” – П., с която е одобрено Протоколно решение  от 04.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на теритотията на Община П. в землището на с. Л., ЕКАТТЕ 44656, за земи станали собственост на Общината, под № 97 с площ 490 кв.м. Според заключението, първият кадастрален и регулационен план на с. *** е приет през 1963 г., одобрен със Заповед № III-139 от 28.02.1963 г. Имот пл.№ 197 е включен в кадастралния план на с. ***, впоследствие с. Л.. Процесният имот е част от имот с пл.№ 197 и е в регулационния план /в строителните граници на населеното място/, отреден за озеленяване по плановете на с. Л. от 1963 г. и 1975 г. Около процесния имот има изградени стари сгради в съседните имлти – в имот пл.№ 198 има две стопнаски сгради, в имот пл.№ 195 масивна жилищна сграда и паянтова стопнаска сграда, които са нанесени на кадастралния план от 1963 г. и 1975 г. на с. ***, сега с. Л.. Вещото лице посочва, че процесният имот се ползва като овощна градина със  засадени 3 бр. ябълки около 90 г., 1 круша около 50 г., 5 ябълки около 20 г., 2 вишни около 40 г. и 5 сливи около 40 г. Имот № 016028 по КВС в землището на с. Л. не е част от парцел V-197 в кв. 5, а е част от имот пл.№ 197 по кадастралните и регулационните планове на с. ***, сега с. Л. от 1963 г. и 1975 г.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.С. Петров – първи братовчед на ищците, и С.Н.К. - без дела и родство със страните.

Свидетелят Б.П. заявява, че процесният имот представлява дворно място, което през 70-те години е разделено като южната част остава собственост на бащата ищците – Н. под № 197, а северната под № 197а става собственост на негоия баща – С.П. И.. Посочва, че след 1970 г., когато се приема новият регулационен план, източната част от имота остава извън регулация, но на място нищо не се е променило, имотът се е ползвал в същите граници. Излага, че имотът е ограден още от детството му, представлява един имот, който преди се е позлвал от родителите на ищците, а сега от Г., от изток граничи със земи, които са им били върнати с решение на поземлената комисия, от запад граничи с имота в регулация, където са къщите им, от южната страна – граничи с имота на И.З. и сина му Б.З.. Свидетелят посочва, че докато са били живи родителите на ищците са отглеждали добитък в имота, засадили са овощни дръвчета, никога имотът не е бил обработван от ТКЗС.

Свидетелят С.К. излага, че до 35 годишна възраст е живял в района, играли са в имота, помни, че същият бил ограден, имало ябълки, круши, построена била къща и лятна кухня. Над имота е Б.С., под него – Б.З., от изток – няма никой, а от запад – улица. В имота живеели родителите на ищците, а понастоящем се ползва от Г., представлявал едно цяло, част от дворното място на И.Н.Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като назаинтересовани от изхода на делото и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Исковете са допустими, доколкото ответникът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на акт за частна общинска собственост, с оглед на което за ищците е налице правен интерес от предявените искове.

За успешното провеждане на предявените установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на посоченото придобивно основание – наследствено правоприемство от наследодателите си, които са го придобили по давност.

В тежест на ответника е да установи противопоставимо право на собственост в неговата правна сфера, породено на заявеното основание - че имотът е земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която не е заявена за възстановяване, поради което е общинска собственост.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

Съставеният от Общината акт за частна общинска собственост няма правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като основание за съставянето му – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, т.е. че описаният имот е предоставен в собственост на общината по силата на закона.

От заключението на вещото лице по проведената СТЕ се устновява, че процесният поземлен имот е част от имот с пл.№ 197 и е в регулационния план /в строителните граници на населеното място/, отреден за озеленяване по плановете на с. Л. от 1963 г. и 1975 г. Същият е ограден на място като част от дворното място на ищците. По делото няма данни имотът да е бил включван в блок на ТКЗС, да е бил обобществяван, отнеман по реда на чл. 12 от ЗСГ или заявен за възстановяване от бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно Решение по чл. 290 ГПК с № 380/04.08.2010 год. по гр.д. № 110/2009г. на ВКС, Решение по чл. 290 ГПК с № 341/ 04.08. 2010 г. по гр.д. № 4723/2008г. на ВКС и др., представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика, в този случай за него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ и чл. 19 от ЗСПЗЗ. След като няма бивш собственик, който да е поискал възстановяване на собствеността на основание чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ и имотът не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл.12, ал. 2 от ЗСГ, този имот не е сред тези, които има предвид чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и няма пречка да бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990 г., т.е. след 17.03.1990 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да квалифицира процесния имот като земеделска земя по см. на чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС за актуването му като общински. След като имотът не е общински и не тече процедура по възстановяването й на бивш собственик, липсва законова пречка да бъде давностен от трето лице.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че имот № 016028 е ограден като част от дворното място, върху което е упражнявана фактическа власт от родителите на ищците, а след смъртта им – от ищците Г. и Н., като след приемането на регулационния план за местността нищо не се е променило на място. С оглед изложеното, съдът приема, че предвиденият в закона десетгодишен срок е изтекъл още преди актуването на имота с АЧОС, поради което същият не може да се приеме като действие по обезпокояване на владението, а други доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че имотът е придобит чрез непрекъсанто 10-годишно давностно владение от наследодателите на ищците И.Н.Т. и Р.П.Т., а след смъртта им – по силата на наследственото правоприемство от ищците при равни квоти.

По горните съображения, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени сторените разноски за производството в размер на 1039,40 лв. Тъй като разноските са стоени общо от ищците, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях по ½ част от разноските, т.е. по 519,70 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ 1А, представлявана от Кмета Станислав Владимиров, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.И.Н., ЕГН **********, и Н.И.Н., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с № 016028 по КВС на с. Л., общ. П., местност „****”, с начин на трайно ползване – ливада, седма категория, с площ 490 кв.м., при граници на имота: 016027, 016030, 0160231, 016032, представляващ част от стар имот с пл.№ 197, в кв. 5, по плана на с. Л., одобрен със Заповед № III-139 от 28.02.1963 г. и Заповед № III-136 от 16.06.1975 г., при граници: наследници на И.Н.Т., от две страни – наследници на С.П. И. и наследници на П.И.О., наследници на И.З.П. и наследници на М.Г.Д., на основание наследствено правоприемство и придобивна давност.

ОСЪЖДА Община П., с адрес: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ 1А, представлявана от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 519,70 лв. /петстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/ – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Община П., с адрес: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ 1А, представлявана от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 519,70 лв. /петстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/ – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.