Р Е Ш Е Н И Е

№ 1502

гр. ***, 11.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   Гражданска колегия,    XXХ-ти състав,

на 24 февруари 2011 г.                                                Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 1860 по описа за 2010 год.

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищците Л.И.Т. и И.Л.Т. срещу ответника ******** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на процесния недвижим имот - находящ се в ********”, представляващ ПИ с идентификатор №10135.2572.11 по действаща кадастрална карта на гр. ***, с площ от 1236 кв.м., при граници: имоти с номера №10135. 2572.127, №10135. 2572.15, №10135. 2572.12, №10135. 2572.147, /идентичен на стар имот №3317 с площ от 1236 кв.м., находящ се в гр.***, м-ст „***”, така както имота е показан на скица приложена на лист 31 от делото. Твърди се, че ищците са собственици на процесния имот, като Л.Т. е закупил имота, сделката обективирана в НА№ 95/25.06.1980 г. на ВН, след което е дарил ½ ид.ч. на сина си И.Т. - НА№ 194/1984 г. на ВН. Твърдят, че имота се владее от ищците от 1980 г. от Л.Т., а от 1984 г. от Л.Т. и от сина му И.Т., до момента на подаване на исковата молба /11.02.2010 г./ Твърдят, че ответника неоснователно се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота - НА№ 199/22.08.2006 г. на ВН /л.16-19/, като имота е придобит, чрез покупко-продажба, като се твърди, че праводателите на ответника не са били собственици на посочения в нотариалния акт имот, поради което не са могли да прехвърлят собствеността по сделката.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор и не е изразил становище по предявения иск.

В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответника редовно призован не изшраща предствител и не изразява становище по иска.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и нормата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От НА№ 95/25.06.1980 г. на ВН /л.7-8/ се установява, че ищеца Л.И.Т. е закупил овощна градина в м-ст „***” с площ от 1000 кв.м., землище на гр. ***. С НА№ 194/20.03.1984 г. на ВН /л.9/ е дарил на сина си И.Л.Т. ½ ид.ч. от имота придобит по НА№ 95/25.06.1980 г. на ВН. След което двамата са извършили съдебна делба на имота по ГД№2652/1988 г. по описа на РС-***, като всеки е получил по 600 кв.м. реален дял от имота.

От копие на НА№ 199/22.08.2006 г. /л.16-19/ е видно, че ответника е придобил чрез продажба ПИ№ 3317, находящ се в землището на гр.***, *** по плана на комплекса с площ от 1230 кв.м., при граници ПИ №№ 3316, 3319, 3812, и път, и УПИ XIII-обществено обслужване.

За спорния имот е представена скица /л.31/ по действащата кадастрална карта на гр. *** като същия е с идентификатор №10135.2572.11 с площ о 1236 кв.м.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ/л.81/, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че имот №3317 по КП от 1990 г., за който ответника се е снабдил с нотариален акт е идентичен с имота закупен от ищеца Л.Т. по НА№ 95/25.06.1980 г. на ВН. Имот №3317 по КП от 1990 г. е идентичен по конфигурация и площ с имота с идентификатор №10135.2572.11 по действащата кадастрална карта на гр. ***. Вещото лице сочи, че имота описан в нотариалния акт на ответника е идентичен с имот №3317 по КП от 1990 г. и с имот с идентификатор №10135.2572.11 по действащата кадастрална карта на гр. ***, като в момента имота е с площ от 1236 кв.м.

По искане на ищцовата страна е разпитан свидетеля В.И. М. /без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество с оглед твърденията на ищците, че владеят имота още от 1980 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ищците са закупили процесния имот и го владеят необезпокоявано и непрекъснато от момента на закупуването до момента на подаване на исковата молба и до приключването на устните състезания. Ответника от своя страна не е ангажирал доказателства във връзка с оспореното му право на собственост от ищците за процесния имот. Безспорно се установи, че за процесния имот е закупен от ответника с НА№ 199/22.08.2006 г. С оглед направеното оспорване от ищците, че праводателите на ответника не са собственици на имоа, в тежест на ответника е било при главно и пълно доказване да установи правото си на собственост, както и да докаже основанието на което е придобил права върху имот. Това не е направено. В същото време ищците доказват своите права, както и факта, че владеят имот след 1980 г. непрекъснато, като са противопоставили това владение на всяко трето лице. От свидетелските показания се установява, както владението на имота от ищците, така и факта, че никой не е оспорвал тяхното право на собственост върху процесния имот.

С оглед недоказване на своето право на собственост от страна на ответника, предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора формулираното искане от страна на ищците да им се присъдят сторените разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да им заплати сумата от 1472,00 лева съгласно представения списък с разноски 82 от делото.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците Л.И.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,*** от една страна, че ответника ********, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, от друга страна, че ответника НЕ Е СОБСТВЕНИК на на процесния недвижим имот - находящ се в ********”, представляващ ПИ с идентификатор №10135.2572.11 по действаща кадастрална карта на гр. ***, с площ от 1236 кв.м., при граници: имоти с номера №10135. 2572.127, №10135. 2572.15, №10135. 2572.12, №10135. 2572.147, /идентичен на стар имот №3317 с площ от 1236 кв.м., находящ се в гр.***, м-ст „***”, така както имота е показан на скица приложена на лист 31 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ********, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА от 1472,00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и два лева/ за сторените от ищците разноски пред РС-*** в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: