Решение по дело №172/2013 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 38
Дата: 30 април 2014 г. (в сила от 30 юни 2014 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20133500900172
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      30.04.2014г.                      гр.Т.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ състав на тринадесети март                                                                               2014 година В публично заседание в  състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар С.Ж.

разгледа докладваното от Председателя

Търговско дело № 172 по описа на съда за 2013г.,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „А-Т“ ООД, дружество регистрирано съгласно законодателството на Р Ф, със седалище и адрес на управление гр.М 121609, ул.К., бл.13, ОДРН ----, представлявано от М.С.Р., действащо чрез пълномощник адв.Е.В.-***, с искане за откриване производство по несъстоятелност на ответника „М П“ ЕООД ЕИК хххх седалище и адрес на управление с.З, общ.Т., представлявано от управителя С.С..

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника на 17.04.2012г. и на 27.04.2013г. са сключени договори за продажба и доставка на 40 000кг М П, за което са издадени ф-ри №№ 10011 и 10012, като в изпълнение на договора на 24.04.2012г. ищецът е заплатил на ответника изцяло договорената цена- в размер на 84 800еврК. Поради призната от ответника невъзможност за изпълнение на задължението му за доставка, ответникът върнал на ищеца част от заплатената сума–в размер на 42 600еврК. Между страните било сключено споразумение от 16.05.2012г. във връзка с връщане на останалата част от платената цена. Ищецът сочи, че с решение от 10.12.2012г., допълнено с решение от 18.12.2012г., постановени по арб.дело №4/2012г. на Арбитражен съд гр.Варна, въпросното споразумение е прието за нищожно, като на осн.чл.34 от ЗЗД ответното дружество е осъдено да му заплати сумата от общо 42 200еврК. Въз основа на решението ищецът се снабдил с изп.лист, основание за образуване на изп.д.№ 330/2013г. на ЧСИ рег.№ 769. Ищецът счита, че дружеството е в невъзможност да изпълни това свое задължение, поради което е изпаднало в неплатежоспособност  на осн.чл.608 ал.1 ТЗ. Излагат се доводи, че ответникът има и други немалки по размер задължения към кредитори, в т.ч. и банки /251 175,99лв.-към НАП, 12 349.85лв.-към посочено друго търг.дружество; вписан е залог върху търговското предприятие на длъжника в полза на банка за обезпечаване вземане в размер на 1 700 000евро; върху дружествения дял на един от съдружниците е наложен запор в полза на негов кредитор за сумата от 71 817лв./ Позовавайки се и на спиране на плащанията, ищецът моли  съда да обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на дружеството, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, в хипотезата на чл.630 ал.2 от ТЗ, тъй като счита, че продължаването на дейността на дружеството би застрашило масата на несъстоятелност и би увредило интересите на кредиторите. В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа молбата, сочи, че началната дата на неплатежоспособност на ответника следва да бъде определена през м. май 2012г., когато съгласно ССЕ дружеството е  преустановило плащанията си.  

В писмения си отговор, постъпил в указания едномесечен срок, ответникът прави възражение за недопустимост на иска- с доводи, че ищецът не е сред активно легитимираните лица, съгл.чл.625 ТЗ, тъй като вземането му, описано в молбата като дължимо на осн.чл.34 ЗЗД, не е парично вземане по търговска сделка. По същество  взема становище за неоснователност на молбата. Възразява, че дори и да е изпаднал в затруднения относно погасяване на задълженията си, тези затруднения са временни; за 2012г. и за 2013г. дружеството има постъпления от продажба на стоки и не е спряло разплащанията към голяма част от доставчиците си. Не е налице и свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ал.1 ТЗ, тъй като съгласно счетоводния му баланс за 2012г. размерът на краткосрочните му активи надвишава по размер краткосрочните задължения.

По възражението на ответника за липсата на активна легитимация на ищеца:

Процесуалната легитимация в производството по чл.625 и следв. ТЗ се урежда по общите правила на ГПК – чл. 621 ТЗ във вр.с чл.26 ГПК. Последната следва единствено от правните твърдения на ищеца и заявеното от него спорно правК. В молбата си по чл. 625 от ТЗ ищецът твърди, че между страните е била сключена търговска сделка- търговска продажба, като с цел доброволно уреждане на взаимоотношенията по тази сделка на 16.05.2012г. страните са сключили споразумение. Това споразумение с решение от 10.12.2012г. по арб.дело №4/2012г. на Арб.Съд-Варна е прието за нищожно, като на осн.чл.34 ЗЗД съгласно соченото решение, допълнено с решение от 18.12.2012г. по същото арб.дело ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 42 000еврК.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ производството по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от „длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка…“.  Съгласно нормата на чл. 608 ал.1 т.1 от ТЗ /редакция съгласно ЗИДТЗ Дв.бр.20/2013г./ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците от прекратяването й. Тези промени са отразени в новата редакция на чл. 608 ал.1 от ТЗ, без да намерят отражение и в чл. 625 от ТЗ, посветен пряко на активната легитимация в процесуалния смисъл на понятиетК. Настоящият съдебен състав споделя виждането в правната доктрина и съдебна практика, че новата редакция на чл. 608 ал.1 т.1 от ТЗ променя материално-правната уредба на неплатежоспособността, като по този начин разширява  и активната легитимация на кредиторите за подаване на молба по чл.625 от ТЗ чрез обхващане на всички парични вземания, чийто фактически състав по необходимост включва сключването на търговска сделка, пък било тя и нищожна – т.е. на всички парични притезания, свързани с търговската дейност, която се осъществява чрез сключването на търговски сделки.

С оглед така изложеното съдът намира, че за ищеца е налице активната легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника.

Ищцовото дружество е сезирало съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност с твърдението, че е кредитор на ответното дружество с изискуемо в негова полза вземане по представеното решение от 10.12.2012г. , допълнено с решение от 18.12.2012г., постановени по арб.дело № 4/2012г. на Арбитражен съд гр.Варна, с което ответникът е бил осъден да за плати на ищеца на осн.чл.34 ЗЗД сумата от 42 000евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в Арбитражния съд -19.07.2012г.до окончателното й изплащане, на осн.чл.34 ЗЗД, след прогласяване нищожността на осн.чл.26 ал.2 ЗЗД на посочените части от Споразумение от 16.05.2012г., сключено между страните и уреждащо взаимоотношенията им, произтичащи от търговска сделка - търговска продажба. Решенията са връчени на ищеца съответно на 11.12.2012г. и 19.12.2012г., а на ответника- съответно на 11.12.2012г. и 20.12.2012г., видно от удостоверение 21.01.2013г. на Председателя на Арбитражен съд-Варна /л.248/. С връчването му съгласно чл. 41 ал.3 пр.предпоследно ЗМТА решението е влязло в сила, станало е задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Иск за отмяната му по реда на чл.47 ЗМТА не е предявен, а и 3-месечният преклузивен срок от връчването му по чл.48 ЗМТА е изтекъл. За събиране на вземането е образувано изпълнително делК. Няма спор, че плащане по задължението не са правени от ответника.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства  и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прие за установено от фактическа страна следното:

            Ответникът е търговец – еднолично дружество с ограничена отговорност, пререгистрирано в ТР на 10.01.2009г.,  дата на регистрация по ДДС- 14.05.2003г.

За установяване на общото стопанско и финансово състояние на дружеството е назначена ССЕ, както и допълнителна такава, заключението по която се приема от съда като обективно и компетентно даденК. Според заключението /вх.№ 580/03.02.2013г./, съгласно приложения съставен от ответника баланс към 30.09.2013г. ответното дружество разполага с активи в размер на 4907 хил.лв., от които основната част са дълготрайни активи- балансова стойност към 30.09.2013г.-3 495хил.лв. /1 846хил.лв. –земя и сгради, 689х.лв.-машини и оборудване, 895хил.лв.-съоръжения и др.ДМА, 65хил.лв.-дълготрайни активи в процес на изграждане/. Краткотрайните активи са в размер на общо 1412хил.лв., от които материални запаси- 948хил.лв., вземания- 438хил.лв. и 26 хил.лв.- парични средства. Проследените промени в структурата на активите за изследвания период 2009-2013г. са отразени в табл.5. Вещото лице е отразило, че по отношение на наличните материали, стоки и продукция към 26.09.2013г. му е представена  счетоводна справка за аналитичните партиди със салда по материалните сметки на обща стойност 947 712,76лв. или както е посочено в баланса 948хил.лв.- животни, продукция и стока /табл.8/. За посочените вземания в размер на 438 хил.лв. /по баланс/ е представена Справка от длъжника /табл.7 от ССЕ/, от която се установява, че вземанията на длъжника имат текущ характер, възникнали основно през 2013г., като по по-голямата част от тях са правени съответни разплащания и погасявания, вкл. и през м.август и септември 2013г., в този смисъл може да се приеме, че същите са бързо ликвидни. Относно посочените в баланса  парични средства в брой: От представената справка за оборотите за сметка 501.Каса в лева за периода 01.10.-31.12.2013г. е видно, че към 01.10.2013г. дружеството е разполагало с парични средства в размер на 5011,00лв.- , след тази дата са извършени множество плащания на обща стойност 178 502,71лв. и са отчетени касови постъпления в размер на 191 735,50лв. Съгласно допълнителната ССЕ и представените оборотна ведомост и инвентаризационен опис № 3/30.09.2013г. се установява, че водените в баланса към 30.09.2013г. парични средства в размер на 26хил.лв. са формирани от наличностите по каса в лв.-5хил.лв. и 21хил.лв. по каса във валута.

 Към посочената дата 30.09.2013г. задълженията на дружеството възлизат на общата стойност 3 059хил.лв., от които 2 603хил.лв.- към финансови предприятия; към доставчици 248 000лв., други задължения-208 хил.лв., основна част от тях – данъчни.

Дружеството не е прекратило търговската си дейност. Съгласно ССЕ въз основа на представените СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби за периода януари-октомври 2013г., се установява, че до м.май 2013г.вкл. дружеството е осъществявало обичайната си търговска дейност /табл. 12/. След този данъчен период е налице спад в декларираните обеми на продажбите. Следва да се отчете обстоятелството, че обикновено лятото е  сезон, през който продажбите на М П е занижен, а това е от значение в настоящото производство, предвид основният предмет на дейност на дружеството – производство на месо и М П.

Установява се от изготвената от вещото лице към т.2 от заключението таблица 4, че ответникът не е спрял плащанията по задълженията си към всички кредитори. Отразени са погасявания през м. август 2013г., м.септември 2013г.

Публичните задължения по данни от ИД 2450/2011г. на публичен изпълнител при НАП към дата 21.11.2013г. възлизат на 216 235.73лв. Събран размер на вземанията 49147.33лв. Последното извършено плащане за погасяване на публичните вземания е в размер на 10 209,06лв. – на 20.09.2013г. /л.121-122, т.2 и т.3 от повторна и допълнителна ССЕ/.

Видно от справката в ТР, както и от доказателствата по делото, в обезпечение на сключения между ответника и „ПИБ“ АД Договор за кредит № 000LС-L-000087/29.02.2012г. в размер на 1 700 000евро е сключен договор за залог на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения; залогодателят е  учредил в полза на банката залог върху отделни активи на търговското предприятие – описания в т.3.1.1 от договора недв.имот, находящ се в с.З- ПИ с площ от 14,900 дка, ведно с построените в него сгради и съоръжения- кланица с транжорна, както и върху движими вещи, съгласно опис-Приложение № 1 към договора, в това число и МПС. Вписани възбрани върху недвижимите имоти на длъжника са удостоверени и от справката на Агенция по вписванията –Имотен регистър /л.84 и сл./. От представените 2бр. справки от ОД на МВР-Т., сектор „ПП“, се установява, че всички МПС-та, собственост на ответника са предмет и на запори, наложени от съдебни и данъчни органи /л.103, л.188/198/ .

Ответникът има задължения и към финансови институции. Видно от приложеното удостоверение № 283-39/12.02.2014г. от „ПИБ“ АД клон Т. към 26.09.2013г. общият размер на кредитната експозиция на ответника към банката е 1 558 994,96евро, обявена за предсрочно изискуема считано от 10.10.2013г. В приложените писма изх.№№ 283-189/03.10.2013г. и 283-190/03.10.2013г. е отразено заявлението на банката, отправено до ответника, че с оглед подадената молба по чл.625 от ТЗ по настоящото дело, обявява кредитите за предсрочно изискуеми. От присъединеното към доказателствения  материал по делото у-ние № 263-581/10.03.2014г. от ПИБ АД се установява, че ответникът е погасявал редовно дължимите вноски по погасителния си план по посочения в удостоверението договор за кредит до м. декември 2012г.  След тази дата е констатирана забава в плащанията, но в крайна сметка кредитът е погасен изцяло, съгласно удостоверениетК.

 От анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника за периода 2009-2013г. по приетото заключение на ССЕ и изчислените от вещото лице коефициенти на ликвидност и финансова автономност се установява, че като цяло през изследвания период до 2013г. дейността на дружеството се характеризира с равномерност. Показателите на финансовия анализ имат сходни величини до 2013г., когато се наблюдава спад в размера на приходите от продажби /но на годишна база, при представени данни до третото тримесечие вкл./.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи. Следователно релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е бързо ликвидното имущество, а не имуществото изобщК. От изследваните коефициенти на ликвидност с най-висока степен на информационна натовареност е коефициентът на обща ликвидност, който показва съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения. Общата ликвидност  е съответно: за 2009г.- 0.9858; 2010г.- 1,0061; 2011г.-1,4353; 2012- 1,1931; към 30.9.2013г. - 1,0352/.

За всички периоди коефициентът на бързата ликвидност е под долната граница на референтните стойности /0,5-1/, спаднал допълнително след 2011г., така за 2012г. е 0.3373, за 2013г.- 0.3402, което сочи, че бързоликвидните активи /без материалните запаси/, а именно -вземанията и паричните средства, са около 1/3 от стойността на текущите задължения. Общоприетата стойност на този показател е от 0.5 до 1.00 – което означава, че тези бързоликвидни активи трябва да осигурят 50-100% от краткосрочните задължения.

 По отношение на финансовата автономност и задлъжнялост – коефициентът на финансова автономност е съответно 0.6673 –за 2010г., 0.8641-2011г., 0.5501-за 2012 и 0.6077 при референтна стойност – не по-малко от 0.33. Коефициентът на задлъжнялост е над 1, съгласно заключението на вещото лице изчислените показатели не сочат на висока зависимост на длъжника от кредиторите му.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.

Безспорно ответникът притежава качеството търговец и задължението му към ищеца е изискуемо парично задължение, отговарящо на характеристиките на чл. 625 от ТЗ във вр.с чл. 608 ал.1 ТЗ,  съобразно изложените по-горе мотиви по възражението на ответника за недопустимост на иска.

Неплатежоспособността от своя страна е обективно състояние  на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията към ищеца, към друг кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява своите задължения по търговски сделки. За да бъде изследвано финансовото състояние на длъжника следва да се направи анализ на имуществото му, на структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията му, както и преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му – т.е. да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Следва да бъдат изследвани и показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост  на предприятието на търговеца.

От анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника по приетата ССЕ  се установява, че собственият капитал на дружеството към всички изследвани периоди е положителна величина и с тенденция за увеличение. Длъжникът продължава да осъществява стопанска дейност, всичките стопански години от изследвания период са приключили с положителен финансов резултат /печалба/; собственият му капитал е положителна величина. Основният показател, даващ най-голяма информираност относно финансово състояние на длъжника - коефициентът на обща ликвидност е в рамките на референтните стойности- над 1. За целия изследван период, с изключение на 2009г., длъжникът е разполагал с достатъчно краткотрайни активи, с които да покрива текущите си задължения. Коефициентът на бърза ликвидност е на границата на референтните стойности. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост не сочат висока зависимост от кредиторите. Съгласно ССЕ разликата между общия размер на активите и общият размер на задълженията е съществена положителна величина. Макар и със забава, ответникът погасява голяма част от задълженията си - както към доставчици, така и публичните си задължения, и задълженията си към банката. Вземанията му от негови кредитори са събираеми, видно от датите на падежите им, както и извършваните плащания, в този смисъл може да се приеме, че същите са бързо ликвидни.  Да, длъжникът е в затруднено състояние, има финансови проблеми, но не е спрял плащанията към своите кредитори, не е изпаднал в трайна и необратима невъзможност да погасява задълженията си. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо задължение, а да не е в състояние да го заплати- т.е. стои изискването за невъзможност за плащане, каквато в настоящия случай не е установена.

Дружеството не е и в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742 от ТЗ. Съгласно заключението на ССЕ, а видно и от представените доказателства, от целия изследван период не е имало момент, в който дружеството да не е разполагало с имущество, достатъчно да покрие паричните му задължения.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че макар и да не е заплатил задължението си  към ищеца, въпреки установената забава в част от плащанията, поради проблеми във финансовото му състояние, затрудненията на ответника са временни,  не сочат на едно трайно състояние и необратим процес, поради което молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на общо 700лв.  / 200лв. за вещо лице и 500лв.заплатено адв.възнаграждение/- на осн.чл.78 ал.3 от ГПК

Водим от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от „А-Т“ ООД, дружество регистрирано съгласно законодателството на Р Ф, със седалище и адрес на управление гр.М 121609, ул.К., бл.13, ОДРН ----, представлявано от М.С.Р., действащо чрез пълномощник адв.Е.В., МОЛБА за откриване на производство по несъстоятелност на „М П" ЕООД ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление с.З, ул.“Г.К. № 7а, общ.Т., представлявано от управителя С.С..

 ОСЪЖДА „А-Т“ ООД, дружество регистрирано съгласно законодателството на Р Ф, със седалище и адрес на управление гр.М 121609, ул.К., бл.13, ОДРН ----, представлявано от М.С.Р., ДА ЗАПЛАТИ на „М П" ЕООД ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление с.З, ул.“Г.К. № 7а, общ.Т., представлявано от управителя С.С. сумата от 700.00лв. -  разноски в производството на осн.чл.78 ал.3 от ГПК във вр.с чл.621 ТЗ.   

 

Решението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: