Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Велико Търново, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито
заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА Р. БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10098/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 55 от 10.03.2020г. по НАХД № 7/2020г. по
описа на Районен съд Горна Оряховица е потвърдено Наказателно постановление НП №
19-0268-001814/20.11.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ
Горна Оряховица, с което на основание 185 ЗДП й е наложено административно
наказание глоба в размер от 20.00 лв.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от Д.
С.Р. ***, чрез *** Р.И. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че твърдяното от АНО нарушение е несъставомерно по предложение
първо на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и следвало да бъде наказана съобразно
предложение второ от същата разпоредба.
Липсвал тест с техническо средство „Транспи-1070“ относно намаляването
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации, съобразно ал. 3 на чл. 105 от ЗДвП. Алтернативно твърди,
че неправилно РС не е извършил отделна преценка налице ли са смекчаващи вината
обстоятелства с оглед квалифицирането на случая като „маловажен“ по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното моли да се отмени
решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесното
НП.
Ответникът
по касационната жалбата РУ Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава заключение за основателност на
касационната жалба. Безспорно
в случая било налице намаляване на прозрачността на стъклата на автомобила. Забраната
обаче, съдържаща се в чл. 105, ал. 1 от ЗДВП,
не била абсолютна, а в рамките на определени от ал. 3 параметри. За да
се установи налице ли е нарушение, е необходимо замерване или тест, което не е
извършено. Затова считам, че НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил
съдът, е постановил неправилен акт, който предлага да се отмени.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На
12.11.2019 г., около 00:05 часа, св. Христов и Денчев се намирали в служебен
полицейски автомобил, който бил управляван по ул.”Отец Паисий” в гр. Горна
Оряховица в посока в гр. Лясковец. На кръстовище с ул.”Родопи”, при монтирана
светофарна уредба се разминали с л.а.”Сеат Ибиза 1.9 ТДИ” рег. № ***, на когото предните странични
стъкла били силно затъмнени до степен, че не могли да възприемат водача.
Обърнали служебния автомобил и последвали л.а. ”Сеат Ибиза 1.9 ТДИ” с рег. № ***, когото спрели на ул.”Отец
Паисий” до РУ МВР Горна Оряховица чрез използване на светлинен и звуков сигнал.
При проверка на документите на водача установили, че това е Д.С.Р.. И двамата
полицейски служители се намирали до спрелия автомобил, на който отворили предна
лява врата, за да възприемат по-добре на какво се дължи ограничаване на
видимостта през страничните стъкла. Механично, чрез допир с ръка от вътрешната
страна на стъклото на автомобила на
водача установили, че върху него е залепено затъмняващо фолио. Тъй като
плътността на цвета била ясно изразена и отвън навътре през страничното стъкло
не се виждало нищо в автомобила св. Христов приел, че водачът Р. е извършила
нарушение на чл. 105 ЗДП, изразяващо се в това, че управлява л.а.”Сеат Ибиза
1.9 ТДИ” рег. № ***, на който през
предните странични стъкла – осигуряващи видимостта на водача към пътя, е ограничена видимостта чрез
залепване на фолио.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че от
събраните гласни и писмени доказателства се доказа по несъмнен начин извършено
нарушение на чл. 105 ал. 1 пр. 1 ЗДП.
Правилно за нарушението
административнонаказващият орган бил наложил съответното наказание по чл. 185
ЗДП. В проведеното административнонаказателно производство, от контролния орган – св. Христов, не е
установено нарушение на чл. 105 ал. 1 пр. 2 ЗДП изразяващо
се в намаляване на прозрачността на предните странични стъкла на
л.а.”Сеат Ибиза 1.9 ТДИ” рег. № ***, за
да се приложат разпоредбите на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа
на Организацията на обединените нации. При
липса на установено такова нарушение изложените възражения против
издаденото НП и правните съображения на защитата не са обсъждани, тъй като в
хода на производство е установено друго нарушение, а именно визираното в чл.
105 ал. 1 пр. 1 ЗДП. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са опорочили издаденото НП. Спазени са разпоредбите и на
чл.40 и сл. ЗАНН, както и чл. 57 и сл. ЗАНН, като извършеното нарушение на чл.
105 ал. 1 пр. 1 ЗДП е описано в
достатъчна степен по начин, по който на нарушителя да стане известно какво е
извършил, както и да не се допусне ограничаване правото му на защита.
Компетентността на административнонаказващия орган да издаде атакуваното НП
била установена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Удостоверение №
я-16977/11.07.2011 г.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. От
показанията на свидетеля Христов се установява, че Р. е твърдяла да има
документ за затъмняването на стъклата и даже е показала някакви червени книжки
на чужд език. Обяснили
й, че щом има легитимен документ за тези стъкла да го представи пред КАТ.
Възражение в подобен смисъл не е било направено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито са представени документи. Пряко относимите факти към съставомерните
признаци на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Действително АУАН няма
доказателствена сила пред съда, но свидетелите описват фактическа обстановка,
която потвърждава констатациите в АУАН. В случая
нарушението е описано като ограничение на видимостта /намалена прозрачност/
през предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача
към пътя поради залепено фолио, т. е. обстоятелствената част на АУАН и НП е
описано в какво се изразява ограничаването на видимостта, конкретно е посочено
за кои стъкла става въпрос и в тази връзка, доколкото затъмняването не е на
стъклата на задните странични врати не е изследвано дали автомобилът разполага
със странични огледала.
Съгласно чл.
105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното,
задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея
3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на
Организацията на обединените нации (Правило № 43).
За да се установи
съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от
законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в закона. Всяко
изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на
посочената в чл.
1, ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в
движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В
съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически
изправни превозни средства - чл.
139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9
ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които
отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и
на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на
закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл.
105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от
нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно
средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от
производителя начин на ползване.
Видимост, за целите на Закона за движението по
пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да
може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че
превозното средство само по себе си трябва да създава възможно
най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Законът за движението по
пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и
"намалена видимост" - § 6,
т. 55 и 56.
Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия
сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия,
като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост,
различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става
въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при
ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на
видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.
Очевидно е, че тези понятия
са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В
хипотезата на чл.
105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото
превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не
е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на
обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до
намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и
да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо
от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта
се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
При проверката е установено
наличие на фолио върху предните странични стъкла на автомобила, което
автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на
изискванията на стандартизационните документи. Допълнителното поставяне на
фолио води и до нарушаване качеството на стъклата при натрошаване. Законодателят
не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9
ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8,
ал. 3 и чл.
36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към
които те препращат) са и съответните стандарти.
Тогава, когато едно моторно
превозно средство е със залепено на стъклата фолио то обективно не отговаря на
изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а
от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно
средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е
доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със
стандартизационните документи. В този
смисъл Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., докладчик председателят Соня Янкулова.
Неоснователни са и останалите твърдения в
касационната жалбата, а именно, че в
конкретния случай са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Констатираното нарушение не разкрива признаци по-леки от типичните случай на подобно нарушение,
поради което няма как същите да бъдат квалифицирани като маловажни.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от
10.03.2020г. по НАХД № 7/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.