Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
гр.Добрич, 02
ноември 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3410 по описа на ДРС за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.М.В.,
ЕГН ********** *** срещу „ДЖИ ЕНД ЕС
ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул.“Княз Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя Й.С.Ч.иск (съгласно допуснато
с определение от о.с.з. от 21.05.2020г. изменение/ за заплащане на сумата от 2496 лв. /левовата равностойност на 1280 евро) – неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за периода
19.09.2018г.
– 01.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Първоначалният иск се основава на
следните обстоятелства: Ищецът
В.М.В. е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона" на основание сключен трудов договор с основно месечно
възнаграждение 510 лв. в „Джи Енд Ес Транспорт" ЕООД с ЕИК ********* в
периода 19.09.2018г. до 01.12.2018г. Преговорите между него и фирмата при
заемане на длъжността, включвали уговорката да работи в Люксембург, където
работодателят имал спешна нужда от професионален шофьор, като му заплаща освен
минималната работна заплата за България и командировъчни пари в размер на 1800
евро за първия месец, за втория – 1900 евро и за всеки следващ месец - по 2000
евро. Ищецът се съгласил на тези условия и през есента на 2018г. отпътувал за
Люксембург. Работодателят му предоставил камион, който да управлява, сключил с
него трудов договор и го уверил, че фирмата има сключен договор с немската
фирма „LKV Walter", чийто предмет на
дейност бил превоз на ремаркета. Ищецът управлявал камион с peг. № ТХ 9083ХТ и в
изпълнение на служебните си задължения, извършвал международни превози в
държави от Европейския съюз-Белгия, Люксембург и Холандия, видно от справка-
извлечение от карта на водача. В началото на трудовите правоотношения,
заплащането на работника било редовно и безпроблемно, но само през първия
месец. През втория месец, след продължителни уговорки от страна на работника
към работодателя, също му били изплатени парични суми, но през третия месец
отношенията, по повод заплащането на труда на работника, станали изключително
обтегнати и трудовия договор бил прекратен по взаимно съгласие-чл. 125, ал.1,
т.1 от КТ.
За изработеното в
периода след сключване на трудовия договор ищецът получил от работодателя,
видно от извлечение от банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка"
АД следните суми: на 11.10.2018г. командировъчни пари в размер на 500евро; на
15.11.2018г. командировъчни пари в размер на 1367 евро; на 27.11.2018г.
тр.възнаграждение за м.10.2018г. в размер на 203,05евро; на 18.12.2018г. тр.
възнаграждение за м.11.2018г. в размер на 244.01 евро; на 28.12.2018г.
командировъчни пари в размер на 210 евро; на 09.01.2019г. командировъчни пари в
размер на 400 евро. От така изплатените суми от работодателя, поради липса на
фиш за заплата, не е възможно да се установи точно и конкретно каква част от
дължимото трудово възнаграждение, респективно каква част от дължимите
командировъчни пари и за кой период са заплатени на работника и каква част от
тях и за кой период остава да му се дължат. Не става ясно и какъв е размера на
полагащия му се платен годишен отпуск, дали същият е ползван от работника,
респективно заплатен от работодателя при прекратяване на трудовите
правоотношения.
Поради нередовното изплащане на сумите, ищецът подал
молба за напускане и продължил да настоява да му бъдат изплатени дължимите
суми. До настоящия момент те не са изплатени, което поражда правен интерес от
предявяване на исковата претенция.
Дължимите суми за командировъчни пари на работника
следва да се определят съобразно нормата на чл. 121а от КТ, респективно
съобразно Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги /ДВ, бр.2 от 6.01.2017г./,
приета на осн. чл.121а, ал.8 от КТ. Това е така, защото с нормата на чл. 121а
от КТ, в сила от 30.12.2016г. в българското законодателство се
транспонират разпоредбите на
Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996
година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на
услуги, с която се урежда командироването им на територията на друга държава -
членка на Европейския съюз, държава -страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария /Директивата/. За да се
установи точния размер на дължимата сума за командировъчни пари на работника за
работата му в чужбина в страни-членки на ЕС е необходима информация за
времетраенето на работата във всяка от съответните държави, както и минималните
ставки на заплащане на този труд в съответната държава. Такава информация се
съдържа в документите, съпътстващи международните превози, като товарителници
за съответните периоди, декларации на ищеца, ако има такива по повод поети
курсове по "нареждания на работодателя", пътни листи, подробни описи
на маршрутите с дати и часове на натоварване и разтоварване, изминати километри,
справки за работно време и справки на кормуване на В.В. и от др. подобни
документи. Например една товарителница съдържа информация кой е възложил
превоза на ищеца /фирма, седалище/, кой е посочен в графата "водач на
транспорта", товарни пунктове и дати, на които МПС-то е било в тях,
изпращач, получател, превозвач и стоки по вид и количество, както и
удостоверяване, че са получени. Документите, с които разполага работодателя, ще
установят кога и какви превози са извършвани през процесните командировки. Тези
документи са необходими на вещо лице, което въз основа на съдържащата се в тях
информация кога и какви товарни курсове са извършвани от работника и на какви
минимални часови ставки в съответните държави, ще има възможност да изготви
заключението си за размера и периода на дължимите суми за командировъчни пари.
Ответникът оспорва
основателността на исковата претенция. Не се спори, че между ищеца и "ДЖИ ЕНД
ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД е сключен трудов договор №8/17.09.2018г., по силата на който той изпълнявал длъжността „шофьор
международни превози на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона".
Работната заплата е уговорена в размер на 510 лева. Ищецът постъпил на работа на 19.09.2018г.
Договорът е прекратен със заповед №03-07/30.11.2018г. на управителя на
дружеството. За месец септември 2018г.
нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 153,90 лева, което той е
получил в брой, видно от приложената разчетно-платежна ведомост. Същата има
характер на разписка, предвид положения подпис за получаване на сумата от
ищеца. За месец октомври 2018г. нетното трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 395,75 лева, което е заплатено по банков път на 27.11.2018г. чрез
плащане на 203,05 евро. Това обстоятелство е признато в исковата молба.
За
месец ноември 2018г. общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 475,58 лева.
Видно от справката за разчетно-платежна ведомост в начисленията е включено
обезщетение по КТ в размер на 88,70. Плащането е извършено по банков път в евро
на 18.12.2018г. - 244,01 евро, което обстоятелство е признато в исковата молба.
Направени
са всички законоустановени удръжки от трудовото възнаграждение и са заплатени
на държавата.
По
отношение на командировките: Съгласно заповед №8/21.09.2018г. ищецът е
командирован да извършва международен превоз в държавите: Белгия, Холандия,
Люксембург, Австрия, Германия, Сърбия, Швейцария, Турция, Унгария, Румъния,
Полша, Норвегия, Швеция, Испания и Франция за период от 92 дни от 21.09.2018г.
до 21.12.2018г. Предвид прекратяването на трудовия договор от 20.11.2019г. срокът на командировката е само
71 дни. Съгласно чл.31 от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г.,
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните
ставки, определени в приложение № 3. В т.1 от приложение №3 е посочено, че
шофьори и стюардеси при автомобилни превози, получават 27 евро при единична езда
и 21 евро при двойна езда, включително
квартирни пари. Ищецът е командирован при условията на единична езда, поради
което командировъчни пари на ден за ищеца са в размер на 27 евро.
В
този смисъл командировъчните пари, които се дължат на ищеца за период от 71
дни, съгласно заповед №8/21.09.2018г. на управителя на дружеството са в размер
на 1917 евро (71
х 27 = 1917). В същото време за командировки на ищеца са изплатени следните
суми: 180 евро в брой на 21.09.2018г., съгласно разходен касов ордер от същата
дата; 500 евро по банков път на 11.10.2018г., което се потвърждава и от ищеца в
исковата молба; 1367 евро по банков път на 15.11.2018г., което се потвърждава и
от ищеца в исковата молба; 210 евро по банков път на 28.12.2018г., което се
потвърждава и от ищеца в исковата молба; 400 евро по банков път на
09.01.2019г., което се потвърждава и от ищеца в исковата молба. Общата сума,
която е заплатена на ищеца за командировъчни разходи е в размер на 2 657 евро или със 740 евро
повече от дължимото. Сумата от 740
евро е получена от В.В.
без правно основание, която
той не заплатил въпреки отправените му покани.
Неоснователно е становището на ищеца, че
била приложима нормата на чл. 121а от Кодекса на труда и в тази връзка и
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги. Фактите не предпоставят
приложението на посочените норми. Няма приемаща държава,
на територията на която е изпратен ищецът. Напротив, той е шофьор и работата му
е свързана с преминаване през повече от една държави. Няма изменение на
трудовото правоотношение, съгласно чл. 2 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Тези норми не могат да се приложат, поради спецификата на работата на
шофьори, извършващи международни превози. Именно затова е действащата Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина, която предвижда изрична
ставка за шофьорите и стюардесите. Договорните отношения на "ДЖИ ЕНД ЕС
ТРАНСПОРТ" ЕООД с други лица, за които предоставят услуги, включително LKW Walter не
променят характера на трудовото правоотношение на шофьорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД е предявил срещу В.М.В. НАСРЕЩЕН ИСК иск за заплащане на сумата от 740 евро получена от ответника без правно основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът
оспорва основателността на исковата претенция. Ответникът
по насрещния иск В.В. се е съгласил да работи при ищеца по същия, защото е имал
изрична уговорка с управителя на „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД относно
заплащането на труда му, а именно през първия месец 1800 евро, за втория месец
1900 евро и за всеки следващ месец по 2000 евро. Именно, при спазване на тази
уговорка, на 11.10.2018г. управителят е превел 500 евро - командировъчни пари
за месец септември, а на 15.11.2018г. е превел 1367евро - командировъчни пари
за месец ноември.
През времето, от
сключване на трудовия договор до неговото прекратяване, ответникът е изпълнявал
трудовите си задължения, не е причинил повреди на имуществото на работодателя -
товарен камион с peг. №ТХ9083ХТ или на превозваните от него товари, факти,
които не се отричат в насрещния иск. Ето защо, той е считал, че преведените от
„ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД, парични суми му се дължат. Още повече, че
работодателят е продължил да му превежда суми, макар и в по-малки размери. На
практика това са почти изцяло претендираните 700 евро, които са преведени
доброволно от „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД, съответно на 28.12.2018г. – 210
евро и на 09.01.2019г. -400 евро.
Районният съд, след преценка доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
следното:
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл.215 от КТ.
За да се уважи иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период
е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и
размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
Не
се спори по делото и от представените доказателства се
установява, че
между ищеца В.М.В. и
"ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ" ЕООД е сключен трудов договор №8/17.09.2018г., по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор
международни превози на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона".
Работната заплата е уговорена в размер на 510 лева.
Със заповед №8/21.09.2018г. на управителя на ответното
дружество
ищецът В.В. е бил командирован за период от 92 дни в следните държави: Белгия, Холандия,
Люксембург, Австрия, Германия, Сърбия, Швейцария, Турция, Унгария, Румъния,
Полша, Дания, Норвегия, Швеция, Испания, Франция.
Със заповед №03-07/30.11.2018г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищца В.М.В..
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че командировъчните пари, които се
дължат на ищеца за периода 21.09.2018 г. – 30.11.2018 г. са в размер на общо 1917 евро с левова равностойност от 3749,33
лв. (270 евро с левова равностойност 528,07 лв. за м.септември 2018г. при 10 календарни дни, 837
евро с левова равностойност 1637,03 лв. за м.октомври 2018г. при 31 календарни дни и
810 евро с левова равностойност 1584,22 лв. за м.ноември 2018г. при 30 календарни дни). Работодателят му е заплатил командировъчни пари в
размер на 2657 евро (5196,64 лева) или 740 евро (1447,31 лева) в повече. Установява се също, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца по месеци е, както
следва: м.септември 2018г. – 198,33 лв. в брутен размер,
нетен 153,90 лв.; м.октомври 2018г. –
510 лв. в брутен размер, нетен 395,75 лв.; м.ноември 2018г. – 510 лв. в брутен размер, нетен 395,75 лв. Работодателят е изплатил нетно възнаграждение за горепосочения период в
размер на 1028,27 лв. или с 82,57 лв. в повече от дължимото.
Съгласно разпоредбите на чл.128, чл.242 и чл.270 от КТ
трудът е възмезден. Възмездността представлява съществена характеристика на
трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно съществуващо и
установено в настоящия казус. Възмездността на труда се изразява в това, че
срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна
престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа
енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова
задължението на работодателя да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника. От събраните доказателства
се установява неоснователност на иска.
Според неоспореното заключение по ССчЕ работодателят
е изплатил нетно възнаграждение за процесния период в размер на 1028,27 лв. или с 82,57 лв. в повече от
дължимото. При това искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да
се посочи, че позоваването на ищеца на нормата на чл.121а от КТ, в сила от
30.12.2016 г. е неоснователно. С посочената норма в българското законодателство
се транспонира ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в
рамките на предоставянето на услуги и се урежда командироването на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга
държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, като със
същата във вътрешното ни законодателство се транспонират разпоредбите на
горецитираната директива. Тази разпоредба на КТ безспорно е приложима по отношение
на всички командировки, отговарящи на описаните в нормата условия, за периода
след влизането й в сила, т. е от 30.12.2016г. насетне.
Съгл.чл.
121а, ал. 1 от КТ, командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския
съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на
услугите; б) в предприятие от същата група предприятия; както и когато
работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на
Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава
командирова работник или служител на територията на Република България: а) за
своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите; б) предприятие от същата група
предприятия. Според ал. 2 изпращане на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското
законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник
или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка
на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което
осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава,
изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията
на Република България. Съгл. ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за
срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се
осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава. Съгл. ал. 6, когато в съответствие с изискванията на ал. 5
работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа
по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко
на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на
минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и
нощен труд, работникът или служителят има право на: 1. неизплатените трудови
възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5; 2.
обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по
закон; 3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение
данъци и/или осигурителни вноски; 4. възстановяване на прекомерно високи
разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването,
удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено
от работодателя настаняване. Според ал. 8, условията и редът за командироване и
изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. Такава в
случая е приета, и това е Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета
с ПМС № 382 от 29.12.2016 г.
В конкретния случай съдът намира,
че нито една от гореизброените хипотези не е налице. Ищецът е командирован да
извършва превози от името и за сметка на своя работодател, в полза на същия,
които превози са международни и се извършват в чужбина. Този извод не се
променя от представения по делото договор, сключен между ответното дружество и LKW WALTER. С оглед на горното съдът
намира, че спрямо ищеца не е приложима хипотезата на чл.121а от КТ. Но дори и да бе приложима, по делото
ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не установи броя дни/часове на извършените от него превози в
чужбина, за които претендира възнаграждение, определено по реда на чл.121а, ал.4 от КТ - „минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава“. Вещото лице по ССчЕ
докладва, че не може да отговори на поставените му задачи за определяне на
извършените от ищеца товарни курсове през процесния период и съответно
дължимото трудово възнаграждение въз основа на представената от ищеца
информация за минималните часови ставки в съответните държави. Вещото лице
сочи, че в предоставените му от ответното дружество пътни листи и товарителници,
липсва информация за времевия период на маршрутите, час на тръгване/пристигане,
липсват данни за изминати киломерти и пр. От посочените документи не може да се
установи в кои държави са извършени транспортните курсове. Товарителниците, съставени на чужд език са представени на вещото
лице без превод на български език, но вещото лице сочи, че дори и да бъдат
преведени, в тях не се съдържат данни за маршрутите и времевия им период на
извършване. Следва да се посочи, че пътните листи се съставят от водача на МПС –
в случая от ищеца, при което е неоснователно искането на страната да бъдат приложени последиците на чл.161 от ГПК по отношение на
ответника.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат, съдът не
намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства и
доводи на страните.
Предявеният насрещен иск е с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск за връщане на нещо, получено без основание, ищецът да
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът – основание за
получаването или за задържане на полученото.
От заключението на ССчЕ се установява, че за
периода от 21.09.2018 г. до 30.11.2018 г. на
работника се следват командировъчни в размер 1917 евро (3749,33 лева). Работодателят му е заплатил сума в размер на 2657 евро (5196,64 лева) или 740 евро (1447,31 лева) в повече. Плащането на претендираната сума е доказано от
работодателя, но искът следва да бъде отхвърлен, тъй като в случая приложение
намира разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, според която
работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение
и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Презумпцията за добросъвестност на работника не е оборена от ответното дружество.
И двете страни са претендирали присъждане на сторените по
делото разноски. При
този изход на спора на ищеца В.В. се следват
сторените по делото разноски в размер на 268
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника/ищец по насрещния иск
се следват сторени по делото разноски в размер на 445 лв. (33 лв. – възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза
и 412 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
С
оглед гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.В., ЕГН ********** *** срещу ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“
№40, представлявано от управителя Й.С.Ч.иск за заплащане на сумата от 2496 лв. /левовата равностойност на 1280 евро/ –
неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за периода
19.09.2018г.
– 01.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз Ал.Батемберг“
№40, представлявано от управителя Й.С.Ч.срещу В.М.В., ЕГН ********** *** насрещен иск за заплащане на сумата от 740
евро получена от ответника
без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз
Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя Й.С.Ч.сторени
по делото разноски в размер на 445 лв.
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕНД ЕС ТРАНСПОРТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Княз
Ал.Батемберг“ №40, представлявано от управителя Й.С.Ч.да заплати на В.М.В., ЕГН
********** *** сторени
по делото разноски в размер на 268 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: