Р Е Ш
Е Н И
Е № 260118
гр.
Пловдив, 22.04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело №
45/2021 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260023 от 19.10.2020
година, постановено по т. дело № 250/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, е осъдена „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.П.К., ЕГН **********,***
/ погрешно посочен в диспозитива ****, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ сума в размер
на 7
000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 14.06.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, по банковата сметка на ищеца в „У.Б.“ , IBAN ***. Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен
за разликата над 7000 лева до претендираните 30 000 лева.
Със същото решение съдът се е
произнесъл и по предявен от Л.П.К. против
„ЗК Л.И.“ АД иск за обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,
настъпило на 14.06.2019 година, като е осъдил ответното застрахователно
дружество да заплати на Л.К. сума в размер на
1745,73лева за увреденото
превозно средство и сума в размер на 300
лв. за увредената предпазна каска, ведно със законната лихви за забава от 04.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите. Искът за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 1745,73 лева до претендираните 5000 лева, представляващи
стойността на увреденото превозно средство е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено е „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на
адв. М.Д. *** сумата от 782,28 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата съразмерно с уважената част от иска.
Осъден е Л.П.К., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Л.И.“
АД, ЕИК *********, сума в р-р на 141,67 лева, представляваща направените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъдено е „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 761,83 лева, включваща държавна
такса и разноски за производството по делото съразмерно с уважената част от иска, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанионното производство Л.П.К.
чрез процесуалния му представител адвокат М.И.Д. само в частта, с която е отхвърлен предявения
от него иск за неимуществени вреди за разликата от 7000 лева до претендираните
30 000 лева. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част. Поддържа се, че определеният размер
е занижен, несправедлив и не може да репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди в пълен обем. Твърди се, че
съдът неправилно е приложил принципа на справедливост, уреден в чл. 52
от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С
решението си съдът взел предвид само една част от установените по делото
обективни обстоятелства, а за друга част неправилно приел, че не
съществуват или изобщо не ги обсъдил. Не били обсъдени в цялост причинените
неудобства и неблагоприятни промени в живота на пострадалия, свързани с
невъзможността му през първите три седмици да ходи, да се самообслужва,
необходимостта да се премести в дома на родителите си, където те полагали грижи
за него, невъзможността да работи предишната работа и свързаната с това смяна
на работата. Не били отчетени също така възрастта на ищеца, остатъчните
последици и трайни белези, затрудненията при извършване на най-елементарни
действия, вида и характера на увредите на лявата ръка, лява предмишница, ляв
крак и дясна подбедрица, множеството разкъсно-контузни рани по ръката, коляното
и седалищната област, изгарянето от втора степен на лявата подбедрица,
притесненията от състоянието му и психическия и емоционален страх да шофира и
да управлява мотор. Не били взети предвид също мозъчното сътресение с оток на
главата и свързаните с него силни болки и страдания и гадене със съмнения за
фрактура на черепа, които не били отхвърлени напълно. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди не били съобразени и конкретните икономически
условия в страната, както и нивата на застрахователно покритие към датата на
увреждането. Не било взето предвид и становището на представителя на самия
ответник, който в хода на устните състезания заявил, че е готов да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева. При тези оплаквания е
формулирано искане да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лева до 30 000
лева и да се постанови ново решение по същество, с което да се присъди
допълнително обезщетение в този размер, ведно със законната лихва от 04.10.2019
година до окончателното изплащане на сумата. С въззивната жалба се претендират
разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във връзка с
чл. 38 ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ЗК „Л.И.“ АД чрез процесуалния представител адвокат В.Д. с
изразено становище за нейната неоснователност . В него се изразява несъгласие с
доводите на жалбоподателя. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част и присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а
именно от ищеца по предявения иск срещу
решението в отхвърлителната му част
досежно обезщетението за неимуществени вреди. При подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се
свеждат до неправилно определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед събраните по делото
доказателства за вида, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищеца и принципа
за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск:
Първото от тях е наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за автомобила, с който
е причинено ПТП, станало на 14.06.2019 година, а именно лек автомобил марка А. ** с рег. № ** **** **, управляван от Й.К.. Противоправното поведение на Й.К. се изразява в нарушаване на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, а именно в непропускане на ППС, движещо се по път с предимство на
кръстовище. В тази насока е влязлото в сила на 27.08.2019 година наказателно
постановление № 19-1006-002410 от 22.07.2019
година на ОДМВР- П., сектор П.П..
Пред първата инстанция ответното
дружество „ЗК Л.И.“ АД е поддържало възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец Л.П. К.,
което е прието за неоснователно от съда. С оглед на това и доколкото въззивната инстанция
не е сезирана с въззивна жалба от застрахователното дружество, този въпрос не
следва да бъде разглеждан на настоящия етап от производството.
От представената към исковата молба медицинска документация, включително епикриза, се установява, че след ПТП, станало на
14.06.2019 година ищецът Л.П.К. е бил на болнично лечение за период от три дни
– от 14.06.2019 година до 17.06.2019 година, като окончателната му диагноза е
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Тази диагноза е поставена след проведени
изследвания, включително рентгенография на черепа, от която не е установено
наличие на фрактура на черепа. В тази насока е и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, приета пред първата инстанция и неоспорена от
страните. От заключението на вещото лице д-р Д. П. е видно, че става дума за
леко мозъчно сътресение, тъй като не е установена отпадна неврологична
симтоматика и отклонения на неврологичния статус освен главоболие и гадене. В
епикризата от болничния престой / стр.
13 от първоинстанционното дело/ е
отразено също, че при ПТП на 14.06.2019
година ищецът е получил екскориации / нарушаване на повърхностния слой на кожата/ по десен
крак и лява ръка, както и рана с активно кървене на дясна длан.
Представено е по делото и не е оспорено от страните съдебномедицинско удостоверение,
изготвено на 19.06.2019 година от съдебен лекар
от ОКПСМ при „МБАЛ П.“ АД. В това
удостоверение е вписано, че при извършения преглед на ищеца от съдебния
лекар пет дни след ПТП са установени: травматичен оток с размери 3 х 3
сантиметра в дясната челна област на главата, в неокосмената част; кръвонасядане
с морав цвят и размери 12 х 9
сантиметра в дясната странична поясна област, кръвонасядане с размери 14 х 10
сантиметра под свивката на седалищната област в дясно, като сред него има разкъсно-контузна рана с размери 2 х 0,8
сантиметра; кръвонасядане със зеленикав
цвят и размери 9 х 3 сантиметра по външната повърхност на лява
предмишница; разкъсно-контузна рана с
поставени два хирургични конеца по вътрешната повърхност на дясната длан и оток
в околността; травматичен оток и мораво кръвонасядане с размери 21 х 13
сантиметра по външно-страничната повърхност на лявото бедро в горната трета; травматичен
оток и синкаво кръвонасядане с размери 7 х 7 сантиметра по външната повърхност
на дясното коляно, сред което има и разкъсно-контузна рана с размери 0,5 х 0,5
сантиметра, зееща; следи от изгаряне на кожата с размери 22 х 10 сантиметра по
задната повърхност на лявата подбедрица, от средна трета и надолу до глезена. Според съдебния медик всички описани
увреждания са причинени при ПТП, след
като управляваният от ищеца мотоциклет
е ударен от застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил марка „А. **“ с
рег. № ** **** **. След удара от автомобила ищецът паднал от мотоциклета и си
ударил главата, тялото и крайниците.
Изгарянето по задната повърхност на лявата подбедрица било причинено при допира до предмет с висока
температура – ауспух.
От заключението на д-р Д. П., прието пред първата инстанция и
неоспорено от страните е видно, че при извършения преглед на ищеца на
03.07.2020 година / една година след ПТП/ вещото лице е установило, че при ищеца
няма отклонения в ортопедичния и
неврологичен статус. При прегледа е установен линеален, надлъжно разположен
бледо лилав белег от рана с размери 4 х 0,5 сантиметра по предната повърхност
на левия голям пищял. Самият ищец нямал
оплаквания при прегледа от вещото лице,
освен от това, че от време на време сънува фрагменти от катастрофата. Според вещото лице причиненото мозъчно
сътресение, разкъсно-контузните рани по ръката, коляното и седалищната област и
изгарянето втора степен на лявата подбедрица са леки телесни повреди с
разстройство на здравето / по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК/, а останалите
травматични увреждания – леки телесни повреди, причиняващи болки и страдания
без разстройство на здравето/ по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/.
За така установените телесни
увреждания болничното лечение, което е проведено, е консервативно,
симптоматично, медикаментозно на черепно-мозъчната травма, хирургична обработка
на раната на дланта и превръзки на останалите наранявания. След тридневния
болничен престой ищецът е бил на лечебно-охранителен режим, който е следвало да спазва в дома си. Вещото лице е посочило, че шевовете на ръката
би следвало да са свалени на 14-тия ден,
а лечението на изгарянето на подбедрицата, изразяващо се в мазеви превръзки, е
с продължителност една – две седмици. Кръвонасяданията по тялото и крайниците
на ищеца според вещото лице са отшумели за период от една до три седмици.
Най-силна е била болката за ищеца по време на
ПТП, когато е получил нараняванията, при оказването на помощ и транспортирането до болницата и след това при превръзките и
инвазивните мероприятия, като според
вещото лице те постепенно са се редуцирали до края на втората седмица, като не
се очаква за в бъдеще ищецът да страда от болков синдром или други оплаквания
като последица от получените травми.
В заключението на вещото лице е
посочено, че при прегледа не са установени остатъчни последици и загрозяващи
белези при ищеца от претърпените травми при процесното ПТП. В съдебно заседание
при изслушването си вещото лице е обяснило, че белезите от рани са почти заличени за една година и могат да
бъдат забелязани само при вглеждане.
Сред писмените доказателства,
представени по делото, е и амбулаторен лист от 18.06.2019 година, от който е
видно, че ищецът е потърсил лекарска помощ пет дни след ПТП с оплаквания , че
не може да спи, често се буди и пред очите му непрекъснато е преживяното. От
амбулаторния лист е видно, че на ищеца е изписаната терапия с успокоителни лекарства – ксанакс.
Освен обсъдените до тук
доказателства, по делото пред първата инстанция са събрани и гласни такива. За
обстоятелствата, свързани с преживените от ищеца болки и страдания в качеството
на свидетел в съдебно заседание на 05.06.2020 година е разпитан неговия баща П.
К.. Съдът възприема показанията на този свидетел въпреки възможната тяхна
заинтересованост, доколкото те не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства и не се опровергават от тях. От показанията на свидетеля К. се
установява, че след изписването на сина му от болница се е наложило той да
отиде да живее за известно време в жилището на родителите си. До тогава той
живеел заедно с приятелката си, но тъй като не можел да ходи и да се обслужва сам зарази многобройните
наранявания по ръцете и краката, се наложило свидетелят и неговата съпруга да
помагат на ищеца при ежедневните дейности и придвижването му до банята,
тоалетната и кухнята. Това продължило 14-15 дни. След това
ищецът започнал да се придвижва сам,
подпирайки се на мебелите в жилището. Като минали 20 дни от ПТП, ищецът
се върнал на работа, но тъй като се страхувал да шофира, му било невъзможно да
изпълнява предишната си работа - куриер
в куриерска фирма и се наложило да бъде
преназначен да приема пратките в офиса на дружеството при по-ниско трудово
възнаграждение. След процесното ПТП
ищецът се страхувал и отказвал да управлява мотор. Той отказвал да носи и къси
панталони заради белега на левия си крак, който според свидетеля бил с дължина 7-8 сантиметра
и ширина около 1 сантиметър.
Съобразявайки гореизложеното, свързано с вида на
установените по делото травми, причинени
на ищеца при ПТП, интензитета и
продължителността на болките и страданията, факта, че на 18 годишна възраст се е наложило да изпита
описаните по-горе негативни психическите изживявания – необходимост да промени мястото си на
живеене, да се установи при родителите си и да разчита на тяхната помощ за
ежедневното си обслужване, невъзможността да спи и необходимостта да приема
лекарства, страха от шофиране и от управление на мотоциклет, който не е преодолян
и до момента, необходимостта да промени работата си заради този страх,
неудобството от съществуващите белези,
като за този на крака говори и вещото
лице, заради които ищецът отказва да носи къс панталон от една страна, а от друга – сравнително краткия
период от около 20 дни , през който е
продължила временната му неработоспособност и преодоляването на физическите
болки и страдания в рамките на три
седмици, като към момента ищецът продължава да изпитва само психически такива,
описани по-горе, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 15 000 лева. При определяне на този размер съдът съобразява
задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, като взема предвид обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, подробно обсъдени по-горе, както и обществено
- икономическите условия в страната към момента на увреждането, включително
лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, посочени в чл.
492 от новия Кодекс за застраховането, приложим по настоящото дело. Съдът
съобразява и размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди, възприети от
съдебната практика при сходни с тези по настоящото дело обстоятелства при
приложението на новия Кодекс за застраховането.
При изложените изводи за размер
на обезщетението за неимуществени вреди от общо 15 000 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 7000 лева до 15 000 лева и следва да се
постанови ново решение, с което на ищеца се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лева / наред с присъдените 7000 лева от първоинстанционния съд/.
В частта, с която е отхвърлен
иска за обезщетение за неимуществетни вреди за разликата над 15 000 лева
до 30 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Допълнителното обезщетение от
8000 лева следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата, от
която е поискана, а именно от 04.10.2019 година до окончателното изплащане на
сумата. Началният момент, от който е претендирана законната лихва от ищеца – 04.10.2019 година и от който съдът я присъжда с оглед на
искането, с което е сезиран, е по-късен от момента, от който се дължи законната
лихва съгласно законовите разпоредби.
Разпоредбата на чл. 429 ал. 3 във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 от
Кодекса за застраховане урежда по
императивен начин въпроса за дължимите лихви от застрахователя върху
застрахователното обезщетение. Според чл. 429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая това е датата на сезиране на застрахователя от пострадалия ищец
- 03.07.2019 година, която предхожда датата 04.10.2019
година, от която е поискано присъждане на законна лихва върху
обезщетението.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата
държавна такса и разноските на страните за производството по делото.
С първоинстанционното решение на основание чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат М.Д. в размер на
782,28 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявени
пред първата инстанция цена 30000 лева
, определен на основание чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1430 лева. По иска за имуществени вреди, предявен пред
първата инстанция с обща цена 5300 лева минималното адвокатско възнаграждение,
определено по чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1, е 595 лева. С оглед крайния
изход на спора - основателност на иска
за обезщетение за имуществени вреди до
общия размер на 2045,73 лева ответникът
дължи на адвокат Д. адвокатско възнаграждение за първата инстанция съобразно уважената част от иска за
имуществени вреди в размер на 229,66 лева. Останалата сума от 552,62 лева / разликата между 782,28 и
229,66 лева/ е адвокатското възнаграждение за първата инстанция по иска за
обезщетение за неимуществени вреди. Дължимият размер по този иск съобразно изхода на спора и чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1, е 715 лева. Т.е. на адвокат Д. следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 162,38
лева.
За въззивната инстанция при
обжалваем интерес от 23 000 лева, жалбата е основателна за 8000 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на основание чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1, е 1220 лева, при което ответникът дължи на
адвокат Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
424,35 лева.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса за първата инстанция в размер на 320 лева и
държавна такса за въззивната инстанция в размер на 160 лева.
За първоинстанционното
производство ответникът е осъден да заплати държавна такса 361,83 лева и разноски за експертизи, заплатени от
бюджета, в размер на 400 лева. Доколкото заплатените от бюджетните средства
възнаграждения за вещи лица са в общ размер на 400 лева, не се налага
допълнително осъждане на ответника да заплаща такива за първата инстанция.
Ответникът не претендира разноски
за въззивната инстанция.
Направените от него разноски пред
първата инстанция за вещи лица и свидетел са в размер на 425 лева. От тях с
оглед изхода на спора ищецът му дължи общо 219,78 лева. С
първоинстанционното решение са присъдени
разноски, които ищецът следва да заплати на ответника в размер на 141,67 лева.
Доколкото тази сума е под дължимата съобразно изхода на спора и не е поискано
изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК, настоящият съдебен състав не
следва да намалява дължимите разноски,
нито да присъжда допълнителни такива.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260023 от 19.10.2020 година, постановено по
т. дело № 250/2019 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, В
ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен иска на Л.П.К.,
ЕГН **********,***, против „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в размер
на 8000 лева / представляващи разликата
между присъдените с първоинстанционнното решение 7000 лева и дължимите
15 000 лева/, ведно със законната лихва от 04.10.2019 година до
окончателното изплащане на сумата, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.П.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при ПТП, станало на 14.06.2019 година, в размер на 8000 лева / представляващо
разликата между присъдените с първоинстанционното решение 7000 лева и дължимите
15 000 лева/, ведно със законната
лихва върху главницата от 8000 лева, считано от 04.10.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023 от 19.10.2020
година, постановено по т. дело № 250/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пазарджик В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за производството пред първата инстанция в
размер на 320 лева, както и държавна
такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 160 лева.
ОСЪЖДА „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. М. И.Д. ***, с адрес на кантората ****, на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на Л.П.К., ЕГН ********** пред първата инстанция в размер на 162,38
лева, както и възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 424,35 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.