Решение по дело №464/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260599
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110100464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

260599/8.10.2020г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 464 по описа на Районен съд - Варна за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 3893 от 16.01.2020 г. от ЕТ „Д. - Ц. К.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5214.30 лв., формирана по следния начин:

ü  5149.50 лв., представляваща сбор от главници по фактури, издадени във връзка с продажба и доставка на стоки – редукционно масло *и хидравлично масло *, както следва:

ü  869. 90 лв. – задължение по фактура № 1915/ 19.04.2018 г. на обща стойност 1069.90 лв., касаеща доставка на 200 л. хидравлично масло и 20 л. редукционно масло, по която на 25.01.2019 г. е извършено частично плащане в размер на 200.00 лв.;

ü  1069.90 лв. – задължение по фактура № 1937/ 05.06.2018 г., касаеща доставка на 203 л. хидравлично масло и 20 л. индукционно масло *;

ü  1069.90 лв. – задължение по фактура № 1950/ 04.07.2018 г., издадена за масла, доставени през м. юли 2018 г.;

ü  1069.90 лв. – задължение по фактура № 1979/ 03.10.2018 г., касаеща доставка на 203 л. хидравлично масло и 20 л. индукционно масло *;

ü  821.40 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени върху задълженията по всяка една от горепосочените фактури, считано от датата на падежа и до 10.12.2019 год., за които суми по ч. гр. д. № 20374 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 9494/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

         В исковата молба се излага, че от 2004 год. между страните съществуват облигационни отношения, по силата на които ищецът доставя на ответното дружество хидравлични и индукционни масла. Процесните фактури са издадени във връзка с доставки, осъществени в периода м. април – м. октомври 2018 г. Вземанията по всички фактури са осчетоводени и от двете дружества, по същите е ползван ДДС кредит. Независимо, че е настъпил падежа на задълженията по всички фактури, плащания от ответника не е осъществено.

         Ответникът – „Ч.м.“ АД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 г., за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 1 и 3 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 43) и призовката (л. 48) са получени от лицето А. Ч. – икономист „Ч.м.“ АД.

         Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски, в общ размер на 761.00 лева, от които: сумата от 121.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 640.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, в размер на 137.57 лева.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** – Ц. К.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 5214.30 (пет хиляди двеста и четиринадесeт лева и тридесет стотинки) лева, формирана по следния начин:

ü  5149.50 (пет хиляди сто четиридесет и девет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща сбор от главници по фактури, издадени във връзка с продажба и доставка на стоки – редукционно масло *и хидравлично масло *, както следва:

ü  869.90 (осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – задължение по фактура № 1915/ 19.04.2018 г. на обща стойност 1069.90 лв., касаеща доставка на 200 л. хидравлично масло и 20 л. редукционно масло, по която на 25.01.2019 г. е извършено частично плащане в размер на 200.00 лв.;

ü  1069.90 (хиляда шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – задължение по фактура № 1937/ 05.06.2018 г., касаеща доставка на 203 л. хидравлично масло и 20 л. индукционно масло *;

ü  1069.90 (хиляда шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – задължение по фактура № 1950/ 04.07.2018 г., издадена за масла, доставени през м. юли 2018 г.;

ü  1069.90 (хиляда шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – задължение по фактура № 1979/ 03.10.2018 г., касаеща доставка на 203 л. хидравлично масло и 20 л. индукционно масло *;

ü    821.40 (осемстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени върху задълженията по всяка една от горепосочените фактури, считано от датата на падежа и до 10.12.2019 год., за които суми по ч. гр. д. № 20374 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 9494/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЕТ „Д. - Ц. К.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 761.00 (седемстотин шестдесет и един) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 20374/2019 год. по описа на Варненски районен съд, 14 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** * да заплати на ЕТ „Д. - Ц. К.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 137.57 лв. (сто тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: