ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№628
гр. Враца, 30.10.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І-ви състав,
в закрито заседание на 30 октомври през Две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
адм. дело № 588 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М.К.М. ***, против Решение от 29.09.2023г. на Комисия за
определяне на допълнително трудово възнаграждение на педагогически специалисти
за учебната 2022/2023г. към ***********.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка със Закон за
предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и във вр. с Наредба № 4 от
20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда – Раздел V „Условия и ред за
определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от
труда на персонала в институциите“.
В жалбата
се излагат съображения за допустимост и за основателност на жалбата. Твърди се,
че решението е постановено от некомпетентен орган, липсват мотиви и липсва ясна
разпоредителна част. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния
орган със задължителни указания по прилагането на закона.
В
придружителното писмо на Комисията за оценяване на постигнатите резултати от
труда на педагогически
специалисти за учебната 2022/2023г. към *** до АдмС
Враца, с приложени жалбата и документите по издаване на оспорения акт, е
изразено становище за недопустимост на жалбата. Излагат се съображения, че
оспореното решение не е административен акт, не е издадено от административен
орган в рамките на административно правоотношение и не подлежи на обжалване по
реда на АПК. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство.
Съдът, преценявайки
приложените към жалбата и към преписката по издаване на акта писмени доказателства,
както и становищата на страните, намира жалбата за редовна – отговаряща на
изискванията на чл. 150 и чл.151 от АПК, но за процесуално недопустима поради
обстоятелството, че оспорения акт не подлежи на обжалване - съгласно чл.159 т.1
от АПК.
От фактическа
страна не е спорно, че жалбоподателката М.К.М. работи по трудово правоотношение, като „**“, **********************************.
За определяне на допълнителното й възнаграждение като
** е било извършено оценяване на постигнатите от нея резултати от труда през
учебната година от комисия, съставена на основание чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/20.04.2017г.
за нормиране и заплащане на труда. Несъгласна с дадената й оценка,
жалбоподателката М.К.М. е подала възражение по
реда на чл. 28, ал. 4 от Наредба № 4, като по това възражение комисията по чл.
27, ал. 2 от Наредба № 4 се е произнесла с решение по Протокол № 3 от
28.09.2023г., което съгласно чл. 28, ал. 6 от цитираната наредба е окончателно.
Във връзка с подаденото възражение и това решение на комисията, от страна на
комисията е изготвено и изпратено до жалбоподателката уведомително писмо с вх.
№ 71/29.09.2023г., с което е информирана
за резултатите от подаденото възражение и извършена корекция на нейната оценка,
която е завишена с една точка.
Решението на
комисията по възражението е взето с Протокол № 3 от 28.09.2023г., а не с
оспореното уведомително писмо вх. № 71/29.09.2023г. В оспореното писмо обаче са
посочени мотивите за неприемането на възражението и мотива за завишаване на
общата оценка с една точка.
Съдът приема
от правна страна, че след като жалбоподателката М.К.М. работи по трудово
правоотношение, всички искания, адресирани от нея до работодателя й в това му
качество или до помощните комисии назначени от същия, са в сферата на правно
регулиране на Кодекса на труда /КТ/ или специалните закони /Закона за
предучилищното и училищното образование и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него/. Това се отнася и за изплащането на допълнително
трудово възнаграждение, като процесната жалба е свързано с неприето възражение
срещу оценка на резултатите от трудова дейност, извършено от помощен орган,
назначен от работодателя /чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/. След като
правоотношението, касаещо искането се отнася до определяне на трудово
възнаграждение, то има частноправен/трудовоправен характер и не е
административно. Между подалата жалбата и неговият адресат не съществува административно
правоотношение, и адресатът в конкретния случай – комисията, няма качеството на
административен орган съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Решението
на комисията по чл. 28 ал. 6 от Наредба
№ 4 от 20.04.2017г. е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Правилно е становището на
комисията, за недопустимост на жалбата.
Ето защо жалбата като недопустима, следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, Адм. съд Враца, първи състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА на М.К.М. против писмо от 29.09.2023г.
и решение взето с Протокол № 3 от 28.09.2023г.
на Комисия за определяне на допълнително трудово възнаграждение на
педагогически специалисти за учебната 2022/2023г. към *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 588/2023г. по описа на Административен съд-Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, чрез АдмС-Враца,
пред Върховен Административен Съд – гр. София, в 7- дневен
срок от уведомяването.
На основание чл. 138 АПК на страните да се изпрати препис от
настоящето определение.
АДМ. СЪДИЯ :