Р Е
Ш Е Н
И Е
№
10.06.2021 г. град А.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На
двадесет и седми май две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
Секретар
Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 40 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е Е.А.К. с ЕГН **********
***, чрез адв. З.К. със съдебен адрес ***, а ответници са Р.Ш.Х. с ЕГН **********
и Р.В.Д. с ЕГН **********,***.
Предявява се срещу ответниците Р.Ш.Х.
с ЕГН ********** и Р.В.Д. с ЕГН ********** иск с правно основание по чл.108 от
ЗС за предаване на владението на
неправомерно завзетата от тях реална част от 30 кв.м. /26 кв.м. след направено съгласно данните по заключението на вещото лице
и прието уточнение по чл.214 от ГПК в съдебно заседание от 27.05.2021 г./ от
УПИ VI-226 в кв.28 по плана на с. Т.,
разположена в северната част на имота
Предявява се срещу Р.В.Д. с ЕГН **********
иск с правно основание по чл.109 от ЗС за прекратяване на неоснователните действия
по отношение на собствения на ищцата имот, като ответникът бъде осъден да
премахне постановената от него оранжерия и освободи по този начин частта от
терена, върху която се намира същата.
В исковата молба се поддържа, че ищцата е собственик
на УПИ VI-226 в кв.28 по плана на с. Т., като имотът е придобила въз основа на
покупко-продажба с нотариален акт № 150, том VI, дело № 831 от 05.12.2017 г. на
нотариус Г. Г.. Ответниците ползват съседния имот УПИ III-226, като собственик
на имота е Р.Ш.Х., а Р.В.Д. е нейн син, който живее в имота и е собственик на
втория жилищен етаж от къщата, построена в имота. След придобиване на имота е
водила разговори с ответниците за поставяне на ограда между имотите им. Същите
не се съгласили, като продължават да ползват част от имота на ищцата, върху
която е постановена оранжерия, собственост на втория ответник. Навлизането в
имота на ищцата е около 30 кв.м., като същата претендира, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на искова претенция по чл.108 от ЗС срещу
ответниците да предадат владението върху тази част, която са завзели
неправомерно и отделно от това иск по чл.109 от ЗС срещу втория ответник за
премахване на поставената от него оранжерия, с която се възпрепятства ищцата да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, като ползва и тази част от
собствения си имот с площ от около 30 кв.м. Правят се доказателствени искания,
като се иска допускане на СТЕ.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците
чрез адв. А.Д. със съдебен адрес ***, партер, с който се оспорват исковите
претенции като недопустими и неоснователни. Оспорва се придобиването на
собствеността от страна на ищцата, като са наведени възражения за нищожност по
отношение на нотариалния акт, с който същата се легитимира като собственик. Отделно
от това, поддържа се, че същата не е придобила собствеността върху посочената в
исковата молба реална част от имота и без извършване на процедурата по чл.17 от ЗУТ предявените искове са процесуално недопустими. На следващо място, поддържа
се, че ответниците не просто стопанисват, но са собственици на съседното дворно
място и владеят имота във фактическото състояние, в което е в момента, вкл.
процесната част, повече 10 години, в която връзка заявяват възражение за изтекла
в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорната част. Относно
оранжерията твърдят, че същата е собственост на първата ответница и е поставена
на това място повече от 38 години.
Въз основа
на събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи следното:
Страните са роднини – ответницата Р.Ш.Х. /С.Т.Х./ е
майка на Р.В.Д. и А.В.Х. – майка на ищцата Е.А.К. /удостоверение за наследници
на л.31 от делото/.
Представен е нотариален акт № 150, том VI, рег. № 5497, дело № 837 от 05.12.2017 г. на нотариус
Г. Г. с рег. № 557 на НК и с район на действие – РС-А., по силата на който
ищцата е станала собственик въз основа на покупко-продажба от своята майка А.В.Х.
на дворно място с площ от 653 кв.м., представляващо южната част от поземлен
имот с пл. № 226 в кв.28 по плана с. Т., за която южна част от гореописания
поземлен имот съгласно неприложен в срок дворищнорегулационен план е отреден
УПИ № VI-226 в кв.28 по плана на с. Т., одобрен със Заповед №
РД-09-275 от 18.09.1996 г. на ОНС-А., който УПИ е отреден за жилищни нужди, с
площ на УПИ от 711 кв.м., с неуредени рег. сметки за 58 кв.м., ведно с
масивната жилищна сграда в имота.
На л.49 от делото е приложен нотариален акт № 91, том I, дело № 150/1990 г., описан като приложение при
изповядване на сделката в горепосочения нотариален акт № 150, том VI, рег. № 5497, дело № 837 от 05.12.2017 г. на нотариус
Г. Г. с рег. № 557 на НК и с район на действие – РС-А., удостоверяващ правото
на собственост на майката на ищцата и продавач по сделката А.В.Х. за имот,
както следва: дворно място от 680 кв.м., с неуредени рег. сметки от 35 кв.м.,
находяща се в с. Т., съставляващо парцел VI-226 в кв.28 по плана на с. Т..
Съгласно нотариални актове №№ 70, том II, дело № 678/1981 г. и 108, том II, дело № 751/1981 г. ответницата Р.Ш.Х. /С.Т.Х./ е
станала собственик на дворно място, съставляващо парцел 3, пл. № 226 в кв.28 по
плана на с. Т., цялото с пространство от 776 кв.м., с неуредени регулационни
сметки от 17 кв.м., ведно с жилищната сграда в него.
Няма спор по делото, че другия ответник и нейн син Р.В.Д.
също живее и стопанисва имота, като ползва етаж от построената в него жилищна
сграда.
От заключението на вещото лице се установява, че със
заповед № 1355 от 17.12.1975 г. е одобрен кадастрален и регулационен план за с.
Т., общ. А.. Съгласно последния за имот с пл. № 226 в кв.28 са отредени два
парцела– УПИ № VI-226 с площ от 680 кв.м. и УПИ №
III-226 с площ от 775 кв.м. На основание чл.32, ал.1, т.1 и 3
от ЗТСУ и Протокол № 8/27.06.1996 г. на АГК при община А. със заповед №
РД-09-275 от 18.09.1996 г. е одобрена частична промяна в кв.28 касаеща
северната регулация на улица с о.т. 79-100. С така направеното частично
изменение на регулацията площта на УПИ № VI-226 се променя от 680 кв.м. на 711 кв.м. Площта на
УПИ № III-226 не се променя. Не се променя също дворищнорегулационната
/парцелната/ граница между двата парцела - УПИ № VI-226 и УПИ № III-226,
като по сега действащия план тя продължава да съвпада с тази по плана преди
одобрената частична промяна през 1996 г. На място ищцата владее южната част от
имот с пл. № 226, за която е отреден УПИ № VI-226, а ответниците – северната част - УПИ № III-226. При огледа вещото лице е констатирало, че между
двата парцела няма имотна граница, като по делото между страните няма спор, че
местата се владеят по този начин повече от 30 години и между тях няма и не е
слагана ограда. Вещото лице е констатирало също така, че част от съществуващия
на място парник /спорната оранжерия/ навлиза в УПИ № VI-226 с площ от 26 кв.м., в която връзка е изготвена
комбинирана скица към заключението, на която спорното място, върху което попада
парника /спорната оранжерия/ е означено със зелен цвят.
Разпитана по делото е свидетелката А.В.Х. – посочения
по-горе продавач по нотариален акт № 150, том VI, рег. № 5497, дело № 837 от 05.12.2017 г. на нотариус
Г. Г. с рег. № 557 на НК и с район на действие – РС-А., майка на ищцата и съответно
дъщеря и сестра на ответниците. По нейни данни към момента на закупуване на
имота през 1990 г. в него нямало нищо, но и двете страни започнали да строят.
По-късно братът на свидетелката Р. Хаджиев поставил оранжерията, за да отглежда
разсад, с уговорка това да е временно положение. Ответникът стопанисвал
оранжерията, като през годините, по настояване на свидетелката да се освободи нейния
имот до вътрешната граница между парцелите, махнал една малка част от нея.
Свидетелката повикала техници на няколко пъти, които слагали колчета по
границата, но ответниците ги махали, като категорично отказали да махнат и
другата част от оранжерията, която останала в границите на имота на
свидетелката. Ограда между имотите нямало и така и не била поставена поради
възникналите противоречия между страните.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание
по чл.108 и чл.109 от ЗС.
Въз основа на представените от страните
документи ищцовата страна се легитимира като собственик на площта, включена в
УПИ № VI-226, а ответниците владеят и стопанисват площта,
включена в съседния УПИ № III-226,
и двата находящи се в кв.28 по регулационния план,
приет за селото през 1975 г. Спорната част, която е завзета от ответниците чрез
поставената оранжерия, навлизаща в съседния УПИ № VI-226, собственост на ищцата, е индивидуализирана със зелен цвят на скицата към
заключението на вещото лице - площ от 26 кв.м.
Не се спори, че процесната реална част от 26 кв.м.,
върху която е поставена оранжерията, се владее и ползва понастоящем от ответниците,
които не разрешават премахването на изградената оранжерия. Ищцата е лишена от владението на процесната реална част от
26 кв.м., тъй като чрез съществуващата оранжерия същата е фактически приобщена
към площта, ползвана от ответниците, а последните не са съгласни с нейното
премахване.
Възражението на ответниците, че дворищната
регулация по отношение на парцелите не е приложена и съответно парцелът на
ищцата не съществувал, следва да се разбира като позоваване на пар. 6, ал.2 и
пар. 8, ал.1 от ПЗР ЗУТ - че е настъпило прекратяване на действието на
дворищната регулация и положението на вътрешната граница се е върнало по
имотната граница. Според чл.37 от ЗПИНМ, който е бил в сила към 1975 г.,
дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се
отреждат тези парцели. Същият смисъл е имал и текста на пар.39, ал.1 от
ППЗПИНМ, според който дворищнорегулационният план установява строителните
парцели и определя за кои имоти те се отреждат. По смисъла на последвалия ЗТСУ
/отм./ за да се счита приложена дворищната регулация е необходимо придаваемите
се места да са били заплатени или заети от собственика на парцела, към който са
били придадени. Според пар. 6, ал.2 от ПЗР ЗУТ действащите към деня на влизане
в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по
досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според
ал.4 одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от
влизането им в сила. Разпоредбата на пар. 8 от ПЗР ЗУТ предвижда, че след
изтичане на сроковете по пар. 6, ал.2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Тълкуването на
сочените разпоредби обосновава извод, че следователно,
понятието „приложен план“ предполага между имотите да е
имало придаваеми по дворищната регулация части, в който смисъл са разясненията на ВКС
в Определение № 14 от 07.01.2011 г. по гр. д. №
898/2010 г., Г. К., ІІ г. о. В случая обаче няма доказателства, че е имало
придаване на части от единия имот към съседния посредством
влязлата в сила дворищна регулация от 1975 г.,
за да се говори изобщо за прилагане на регулация. Не се установява предходен
регулационен план или последващо изменение на дворищната регулация, касателно
вътрешната граница
между процесните два парцела с придаване на части от единия към другия. Констатираното
от вещото лице частично изменение на регулационния план изобщо не касае такава
хипотеза. След като не се установява придаване на части от двата съседни имоти,
не стои въпроса за прилагане или не на дворищната регулация. Не съществуват
стари имоти, за които са образувани съответно двата парцела,
доколкото същите са част от един общ голям имот, и имотна граница, спрямо която чрез провеждане на
дворищната регулация да е било възможно придаване на места при урегулирането на
съседните парцели, съответно при неприложена регулация фактическата граница
между двата парцела да лежи върху старата имотна такава. Вътрешната
регулационна линия между парцелите се е трансформирала в имотна граница с
влизане в сила на дворищнорегулационния план от 1975 г., а като не е имало
придаване на части, не става прилагане на регулация. Ето защо възражението е
неоснователно.
С оглед изложеното по-горе относно неоснователността
на възражението за неприложена регулация, то неоснователно е също така и
възражението по чл.576 вр. чл.580, т.4 от ГПК за нищожност на нотариалното
удостоверяване на съдържанието на представения нотариален акт № 150, том VI, рег. № 5497, дело № 837 от 05.12.2017 г. на нотариус
Г. Г. с рег. № 557 на НК и с район на действие – РС-А., с който ищцата се
легитимира като собственик. Видно е, че имотът, собственост на ищцата, е описан
по начин, че същият може да се идентифицира по единствения регулационен план,
приет за с. Т. - дворно място с площ от 653 кв.м., представляващо южната част от
поземлен имот с пл. № 226 в кв.28 по плана с. Т., за която южна част от
гореописания поземлен имот съгласно неприложен в срок дворищнорегулационен план
е отреден УПИ № VI-226 в кв.28 по плана н ас. Т.,
одобрен със Заповед № РД-09-275 от 18.09.1996 г. на ОНС-А., който УПИ е отреден
за жилищни нужди, с площ на УПИ от 711 кв.м., с неуредени рег. сметки за 58
кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота. Имотът е описан подробно, а
както вече се посочи поради неоснователност на възражението за неприложена
регулация, то не намират законова опора и развитите във връзка с това
възражение аргументи в посока, че исковите претенции са с предмет несъществуващ
имот и съответно в нотариалния акт, с който се легитимира като собственик
ищцата, бил описан несъществуващ имот.
За спорната площ ответниците не противопоставят годно
правно основание, поради което осъществяваното владение е неправомерно. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението за изтекла в тяхна полза
давност. Следва да се има предвид, че всички данни по
делото са еднопосочни относно това, че във времето страните са упражнявали фактическа
власт по начина, по който го правят понастоящем - съответно ищцата върху
площта, за която е бил отреден УПИ № VI-226 и ответниците върху площта, за която е отреден съседния УПИ
№ III-226. В тази връзка показанията на
свидетелката кореспондират с писмените доказателства и със заключението на
вещото лице, от което е видно, че парцелите са образувани от площта на голям
общ имот, означен като поземлен имот № 226, за който през 1975 г. с единствения
регулационен план са отредени два урегулирани поземлени имота - УПИ № VI-226 и УПИ № III-226. Следователно двете страни са собственици на
самостоятелни урегулирани поземлени имоти, което е видно от представените от
тях нотариални актове. Завладяната от ответницата площ от 26 кв.м. не отговаря
на изискванията на самостоятелен имот по чл.19 ЗУТ, поради което не може да бъде придобита по давност с оглед
забраната по чл.200, ал.1 от ЗУТ, съответно чл.59 от ЗТСУ отм. По въпроса има
задължителна съдебна практика, която е категорична относно забраната за
придобиване на реална част от парцел, която не отговаря на изискванията за
самостоятелен имот по чл.19 от ЗУТ, независимо от това, че по този начин
завладяната реална част се присъединява към съседен имот. Следва да се посочи,
че разпоредбата на чл.200 ЗУТ, както и разпоредбата на чл.59
ЗТСУ отм. е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при
изготвяне на регулацията. Предвиденото в чл.200,
ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотезата на присъединяване
към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на
територията, т.е. при урегулиране с регулационен план, тъй като чл.17, към
който препраща чл.200, ал.2 ЗУТ касае урегулирането на
неурегулирани дотогава имоти, а такава хипотеза не е налице в настоящия случай.
По отношение на реално обособена част от урегулиран поземлен имот се приема
категорично, че не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ,
нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимална площ и
лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел. В този смисъл е и
становището, изразено в постановеното по чл.290 от ГПК решение № 102/30.05.2016
по дело №5728/2015 на ВКС, ГК, I г.о., както и решение № 1109/09.12.2008 г.,
постановено по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК от тричленен състав на Трето ГО на
ВКС по гр.д.№3117/2007 г., както и в решение № 1008/14.09.2009 г. на Първо ГО
на ВКС по гр.д.№3465/2007 г.
С оглед изложеното исковите претенции по по чл.108 и чл.109
от ЗС се явяват доказани и основателни.
Исковата претенция
по чл.108 от ЗС следва да се уважи и срещу двамата ответници Р.Ш.Х. и Р.В.Д..
Независимо, че само първата ответница Р.Ш.Х. е собственик на съседното дворно
място, към което е приобщена спорната площ от 26 кв.м., то безспорно се
установи, че същото ведно с приобщената част от 26 кв.м. от съседния имот,
собственост на ищцата, се ползва и от втория ответник Р.В.Д. съвместно със
собственика Р.Ш.Х., като очевидно това ползване става със съгласието или
най-малко със знанието и без противопоставянето на последната. Ето защо
исковата претенция по чл.108 от ЗС следва да се уважи и срещу двамата ответници
– собственик и трето лице, владеещо мястото, съвместно със съгласието или
най-малко със знанието и без противопоставянето на собственика. Съгласно т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016
по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС съдебното решение по тези искове
трябва да съдържа два диспозитива: един за принадлежността на правото на
собственост и втори - за съществуването на притезанието за предаване на
владението. Следователно ищцата следва да бъде призната собственик на дворното
място, част от което се явява спорната площ от 26 кв.м. и съответно ответниците
да бъдат осъдени да й предадат владението върху спорната площ от 26 кв.м.,
явяващи се част от нейния собствен имот.
Исковата претенция
по чл.109 от ЗС следва да се уважи, както е предявена срещу ответника Р.В.Д..
Данните по делото обосноват извод, че той е поставил оранжерията със знанието и
без противопоставяне на собственика Р.Ш.Х.,
завземайки по този начин част от съседното дворно място, собственост на ищцата,
поради което и следва да бъде осъден да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост досежно собствения си недвижим имот - УПИ № VI-226, като
премахне изградената оранжерия, с която навлиза с площ от 26 кв.м. в собствения
на ищцата недвижим имот. Уважаването на исковата претенция по
чл.108 от ЗС не означава, че ищцата няма интерес от предявената искова
претенция по чл.109 от ЗС. Това е така, защото с исковата претенция по чл.108
от ЗС ответниците биват осъдени да предадат владението върху неправомерно
завзетата площ от 26 кв.м., но не и да премахнат построената върху спорната
площ оранжерия, като защитата, която цели да получи ищцата, може да се
осъществи в цялост само, ако построилият оранжерията ответник бъде осъден,
освен да предаде по чл.108 от ЗС спорната площ наред със собственика на
съседния имот, и на основание чл.109 от ЗС да премахне оранжерията върху същата
тази спорна площ от 26 кв.м.
Разноски
по реда на чл.78, ал.1 от ГПК не са поискани, поради което и съдът не присъжда
такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата Е.А.К. с ЕГН ********** *** е собственик на дворно място,
съставляващо УПИ VI-226 в кв.
28 по плана на с. Т., общ.
А., и ОСЪЖДА ответниците Р.Ш.Х. с
ЕГН ********** и Р.В.Д. с ЕГН **********,***, да й предадат владението върху неправомерно
завзетата от тях реална част с площ от 26 кв.м., разположена в северната част
на гореописания имот.
ОСЪЖДА Р.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.109 от ЗС ДА ПРЕУСТАНОВИ
НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които ПРЕЧИ
на ищцата Е.А.К. с
ЕГН ********** ***, да упражнява правото си на собственост досежно собствения си
недвижим имот - дворно място, съставляващо УПИ VI-226 в кв. 28 по
плана на с. Т., общ. А., като ПРЕМАХНЕ изградената оранжерия, с която
навлиза с площ от 26 кв.м. в северната част на собствения на ищцата недвижим
имот.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: