Р
Е Ш Е Н И Е № 260068 / 29.1.2021г.
гр.
П., 29.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5155 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Н.Д. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.. Ищецът
твърди, че в полза на ответника на 03.04.2006 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд П., по силата на която той е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. суми в размер на 611,31 лева -
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода 24.06.2003 г. – 18.02.2006., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 03.04.2006 г. до окончателното изплащане на вземането; 130,12 лева -
законна лихва за забава за периода от 11.09.2003 г. до 18.03.2006 г.; 17,83
лева - разноски. Твърди, че на ***г., въз основа на гореописаната заповед за
изпълнение и издаден изпълнителен лист е образувано и.д. № ***г. по описа на
ЧСИ С.Д.,*** действие Окръжен съд П..
Твърди, че така описаните суми са
погасени по давност, като се позовава на кратка тригодишна такава, поради което
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
горепосочените сума не се дължат.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че
изпълнителното дело е прекратено и от дружеството не са предприемани други
действия за принудително събиране на посочените суми, поради което не е
провокирало предявяване на настоящия иск. Поддържа, че задължението е
изпълняемо, но не би могло да бъде принудително събрано.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание 124, ал.
1 ГПК. Тази разпоредбата дава възможност на ищеца да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. В конкретния случай предмет на този отрицателен установителен
иск е оспорване съществуването на право на принудително изпълнение, въз основа
на факти, възникнали след издаване на изпълнителния титул.
С изготвения по делото доклад съдът е
обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно издаването в полза на
ответника на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд П., по силата
на която ищецът е осъден да заплати на ответника посочените в исковата молба
суми и образуването на и.д. № ***г. на ***г. по описа на ЧСИ С.Д..
В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането, ако се позовава на
такива.
По делото е приложено заверено копие на
определение, постановено ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд П., съгласно което в
полза на ответника, срещу ищецът е издаден изпълнителен лист за процесните суми
и му е предаден. В отговора на исковата молба изрично се сочи, че ответникът
счита, че има такова вземане срещу ищеца, но излага съображения, че след
прекратяване на изпълнителното дело не е предприемал други действия по принудително
изпълнение.
Наличието на изпълнителен титул
свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. В настоящия случай ищцата непрецизно е заявила „не дължа“, но оспорва правото на принудително изпълнение, тъй
като след изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не
може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение
по него е винаги дължимо (така Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г., ВКС, IV г. о).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС - Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията
в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при
предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Видно от отбелязването върху гърба на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист, същият е предаден на ответника на ***г. В
последствие е образувано изпълнително дело на ***г. Въпреки разпределената му
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства
относно обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност
за вземането. Ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата
за образуване на изп.д. № ***г. е поискал извършването на каквито и да е
изпълнителни действия, при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 2 ГПК съдът
приема, че към ***г. производството се явява прекратено по право при условията
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е започнала да тече новата давност за вземането.
За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е издаден на
основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ ,
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г.
о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила,
но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда
по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното
от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По
своя характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с
периодичен характер (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те се
погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от три
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. При така установената фактология съдът
намира, че считано от перемирането на изп.д. № ***г. – ***г. е започнала да
тече нова тригодишна давност, която е изтекла 10.09.2012 г. Следователно
отрицателните установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
За пълнота, е необходимо да се добави,
че съдът изчислява началото на новия давностен период от прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015г.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати
разноските за платена държавна такса и процесуално представителство на ищцовата
страна. Това е така защото с поведението си ответникът е станал причина за предявяване
на иска. Независимо, че същият не е предприел действия по принудително
изпълнение след прекратяването на изп.д. № ***г. с отговора на исковата молба,
макар и бланкетно е оспорил предявения иск. Отговорността му за разноски би
отпаднала по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК ако бе признал иска. Своевременно
заявеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото размерът на уговорения от
ищеца адвокатски хонорар от 300,00 лв., не надхвърля минималния размер,
съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. П., ЕИК *********, гр. П., ул. „Средец“ № 11 не съществува право на принудително
изпълнение срещу М.Н.Д., ЕГН *********,***
за сумите в размер на 611,31 лева - главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 24.06.2003 г. – 18.02.2006.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.04.2006 г. до
окончателното изплащане на вземането; 130,12 лева - законна лихва за забава за
периода от 11.09.2003 г. до 18.03.2006 г.; 17,83 лева – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд П., поради изтичане
на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД да заплати на М.Н.Д. сумата от 350,00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________