№ 323
гр. гр.Несебър, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100532 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
От ищеца Застрахователна компания „*****“ АД срещу ответника *********“ е предявен
иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата
от 3990,50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка
„Каско“ на МПС по щета № 5003-1261-21-450779, за вредите, нанесени от ПТП на 11.07.2021г. на
път I-9, км. 187, върху МПС „Ауди“ модел „RS 6 Avant Perfomance“ с рег. № *********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на
вземането. Ищецът излага, че бил страна по действаща застрахователна полица № 93002010092746
от 06.12.2020г., със застраховка „Каско на МПС“, със срок на действие 06.12.2020г. – 05.12.2021г. по
отношение на МПС товарен автомобил „Ауди“, модел „RS 6 Avant” с рег. № *********. Сочи, че
въз основа на уведомление за щета при ищеца била образувана щета № 5003-1261-21-4507797.
Навежда, че щетата била образувана във връзка с ПТП, настъпило на 11.07.2021г., около 13:30 часа,
на път I-9, 187 км., при което водачът С. И., при управлението на посочения товарен автомобил, се
движел по прав участък, но попаднал в 2 бр. последователни неравности на пътното платно, при
което възникнало произшествие с материални щети по автомобила – по предна дясна гума Michelin
pilot sport 285/30ZR21 extra load, предна дясна джанта, задна дясна гума Michelin pilot sport
285/30ZR21 extra load и задна дясна джанта. Твърди се, че пир оглед на автомобила действително се
установили сочените увреждания. Излага се, че била извършена оценка на щетите, с която било
определено обезщетение в размер на 3990,50 лв., която била изплатена на собственика на
автомобила – С. И.. Развива съображения в насока за отговорността на *********“, свързана с
изграждането, ремонта и поддържането на пътищата. Твърди, че до ответника била изпратена
покана, но сумата не била възстановена. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски от исковото и от заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника *********“ е депозиран отговор, с който предявеният
1
иск се оспорва. Излага, че не е ясно дали настъпилите вреди са в причинна връзка с твърдяното
произшествие. Твърди се, че не е ясно дали твърдяната щета влиза в кръга от рискове, които се
покриват от застрахователния договор. Оспорва се твърдяната отговорност на ответника. Сочи се,
че в процесния участък са поставени множество предупредителни знаци А12 „Неравности по
платното за движение“. Акцентира се върху относимост на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП към
процесния случай. Твърди се, че поведението на водача е причина за настъпилото произшествие.
Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Обръща се внимание на договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-8/30.03.2020г., с който дейностите по пътния участък са възложени
на Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, ЕИК *********. Навежда се, че видно от месечен отчет от
консорциума са извършени нужните строително-монтажни работи, касаещи процесния участък. С
тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите, евентуално да приеме, че е налице
съпричиняване от страна на водача от 50 %. Претендират се разноски.
От третите лица помагачи - „********“ ЕАД, „********“ ЕАД, „********“ АД, „******“
ЕАД и „********“ АД, не е взето становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е бил страна по договор за имуществено
застраховане върху МПС „Ауди“ модел „RS 6 Avant Perfomance“ с рег. № *********, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът, е настъпило събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, което представлява покрит от застрахователния договор иск.
По направените от ответника възражение за съпричняване в размер на 50 %: в негова
доказателствена тежест е да докаже наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от водача на
МПС „Ауди“ модел „RS 6 Avant Perfomance“ с рег. № ********* в посочения размер.
В тежест на ответника *********“ е да докаже възраженията си, че е поставен (действащ за
пътния участък) предупредителен знак А 12 „Неравности по плътното за движение“ с табела Т2.
От фактическа страна по делото се установява, че между ищеца и „Лукс Авто 1“ ЕООД,
като собственик на товарен автомобил „Ауди”, модел „RS 6 Avant” с рег. № СТ 6040 РМ, е
сключена застраховка „Каско ”, обективирана в застрахователна полица № 93002010092746 от
01.12.2020г. – с период на покритие 06.12.2020г. – 05.12.2021г. (на гърба л. 6 от първоначално
образуваното гр.д. № 40554/2023г. по описа на Софийски районен съд).
По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на
сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е
реализирането на ПТП от застрахования автомобил на 11.07.2021г. около 13:30 часа, по път I-9, с
посока на движение от гр. Бургас към гр. Варна, на километър 187. Този факт се установява на
първо място от протокол за ПТП № 1631427 от 11.07.2021г., съставен от полицейски служител в РУ
Несебър. Трайната практика на ВКС възприема, че протоколът за ПТП е официален документ и има
обвързваща съда материална доказателствена сила – Решение № 71 от 16.08.2017г. по т.д. №
60343/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д.
№ 769/2012 г. на I т.о. С решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. е разграничена
2
доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид. Даденото тълкуване е, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Съдът намира, че
всички останали доказателства изцяло потвърждават посочения протокол за ПТП и установяват по
безспорен и категоричен начин механизма на произшествието. Фактът на настъпило ПТП се
потвърждава от уведомление за щета от 11.07.2021г. (на л. 7 от от първоначално образуваното гр.д.
№ 40554/2023г. по описа на Софийски районен съд), в което св. С. И. е посочил, че при управление
на автомобила е попаднал в дупка на пътя, вследствие на което спукал предна и задна дясна гума.
Този механизъм съответства на описания в протокола за ПТП и се потвърждава от показанията на
свидетеля И.. От показанията му се установява, че се движел в посока към гр. Варна, в участък след
гр. Несебър, със скорост около 25 – 30 км/ч, като на излизане от завой автомобилът попаднал в
неравност на пътя с предна и задна десни гуми. И. продължил движението си още около 10 метра,
за да може да отбие в страни от пътя, като впоследствие се наложило автомобилът да бъде
транспортиран с пътна помощ до гр. Варна. Наложило се И. да купи две нови гуми, като и джантата
била спукана и щетите за това му били възстановени от застрахователното дружество – ищец.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Механизмът на ПТП се потвърждава и от изготвената и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза (на л. 49 – л. 59 от делото). От заключението на вещото лице се
установява, че подобни повреди (по предна и задна дясна гума и предна и задна дясна джанта),
които са описани и в изготвения протокол за ПТП, са в причинна връзка с установения механизъм
на ПТП – попадане в „дупка“ на пътя. Самото вещо лице е осъществило преценка на всички данни
по делото и е установило (отговор на въпрос 4), че са налице достатъчно данни за съществуване на
твърдяната неравност в посочения от ищеца пътен участък (видно е, че вещото лице е взело
предвид и показанията на св. И., а така също и изготвения протокол за ПТП във връзка с
инцидента). От заключението на вещото лице се установява, че степента на увреда е получена от
срязване на гумите от остър ръб от камък или асфалт, дори и при управление на автомобила с ниска
скорост (изводът на вещото лице е, че висока скорост в участъка не може да бъде поддържана),
като в случая скоростта не е била в причинна връзка с допуснатото ПТП. От самия характер на
щетите вещото лице е направило извод, че скоростта не е била висока, тъй като са налице щети,
нанесени от срязване на гумите (а при по-висока скорост, вкл. при скорост над 30 км/ч е щяло да се
стигне и до повреди по окачването на автомобила – отговор на въпрос 5). При огледа е констатиран
знак В-26 в участъка с ограничение на скоростта от 30 км/ч, но изводът на вещото лице е, че
водачът не е превишил тази скорост, тъй като управление с по-висока скорост е било невъзможно
при установената обстановка, а е щяло да доведе и до по-големи щети, каквито в случая не е имало.
Вещото лице е констатирало в участъка и знак А4 – „Последователни опасно завои, първият от
които наляво“, но не и знак за наличието на неравности по пътното платно, като изводът му е, че
единствено при надлежно обозначаване посочената неравност би могла да бъде възприета и
избегната. Направен е извод, че автомобилът е бил технически изправен, гумите са били в добро
3
състояние и не е възможно получените щети да са настъпили в резултат на лошо експлотационно
състояние на автомобила. Съдът кредитира в пълнота както свидетелските показанията на
свидетеля, така и заключението на автотехническата експертиза (като обективно, компетентно и
безпристрастно). Видно е, че механизмът на ПТП се установява еднозначно от всички
доказателства, като показанията на свидетеля и отразеното в протокола за ПТП се допълват и
потвърждават (вкл. относно скоростта на движение) от експертното становище на вещото лице.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че застрахователното събитие
не е доказано по делото. В случая са налице показания на свидетел - очевидец на произшествието,
които установяват по категоричен начин механизма на ПТП, който се потвърждава (от техническа
страна) от вещото лице по изготвената експертиза, а са отразени и в официален документ –
съставен от компетентен служител протокол за ПТП. По делото се установи, че причината за
инцидента е наличието на неравност по пътя, в която гумите на автомобила пропаднали.
Свидетелските показания на свидетеля са, че автомобилът се е движел бавно, т.е. скоростта му е
била съобразена с характеристиките на пътя, но въпреки това произшествието настъпило (такъв е и
изводът на вещото лице от техническа гледна точка с оглед установеното състояние на
автомобила). Причината за настъпването му е състоянието на пътя, което е видимо и от снимковия
материал, приложен към исковата молба и към експертизата. Ето защо съдът не възприема
доводите, че е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на водача и счита, че същите
(въпреки разпределената доказателствена тежест) остават недоказани от ответника. Това е така, тъй
като скоростта на движение е била достатъчно ниска, а от заключението на вещото лице се
установява, че повреди като процесните се получават при ниска скорост (изводът на вещото лице е,
че скоростта е бил по-ниска от разрешената за пътния участък). Освен това няма данни
застрахованият автомобил да се е движел с несъобразена скорост. В случая не е бил наличен знак за
неравности по пътя, касаещ процесния участък, като това е установено по категоричен начин от
вещото лице, което се е запознало с всички доказателства по делото (вкл. списък за наличната
вертикална сигнализация на л. 29 от първоначално образуваното гр.д. № 40554/2023г. по описа на
Софийски районен съд) и е достигнало до извод за наличието в участъка единствено на знаци В-26
и А-4. От този списък също е видно, че отразените в него знаци „А12“ са след километър 188,500,
което място е значително отдалечено от км. 187, където е станал инцидентът. Приложеният месечен
отчет (за м. 01.2021) не може да докаже, че пътят е бил поддържан и изправен, тъй като дори и да
са извършвани действия, касаещи пътния участък (за което няма доказателства), обективното му
състояние от 11.07.2021г. (значително след месец януари 2021г.) се установява от показанията на
свидетеля и се потвърждава от заключението на вещото лице, а неравностите са възприети
обективно и от явили се на място полицейски служител, който е удостоверил наличието им в
изготвения официален документ – протокол за ПТП.
Съдът намира за доказана по делото и причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП и нанесените щети по управлявания от св. И. автомобил. В тази връзка на първо място следва
да се отбележи, че съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че към 11.07.2021г. на
процесния участък от пътя е била налична неравност, изразяваща се в дупка на пътното платно.
Този факт се установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел и
официалния документ – протокол за ПТП, като не са налице никакви основания тези доказателства
да не бъдат кредитирани. Освен това както се установява от приетата по делото съдебно
автотехническа експертиза от техническа и практическа гледна точка при досега с описаната
неравност (и установена от вещото лице) е възможно да се получат обезщетените от
4
застрахователя увреждания. От вещото лице е направен извод, че и при движение с ниска скорост
биха могли да настъпят описаните вреди, като при тези вреди скоростта не би могла да бъде по-
висока. Както се установява пътят е бил в лошо състояние и не е позволявал движение с висока
скорост, но и при движение с по-ниска скорост не е имало как да се избегне пропадането в
неравност от пътното платно. Съдът намира, че с показанията на св. И. и протокола за ПТП се
установява релевантният за спора факт, че към момента на настъпване на произшествието
състоянието на пътя е било такова и това е довело до преминаване на гумите през неравност на
пътя.
Същевременно съдът намира, че ответникът отговаря за поддържането на пътното платно в
изправно състояние. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП ******** осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Отделно от това нормата на чл. 167, ал. 1
ЗДвП задължава собствениците или администрацията, управляваща пътя, освен да го поддържат в
изправно състояние и да сигнализират незабавно препятствията по него, респ. да ги отстраняват
във възможно най – кратък срок. В конкретния случай наличието на неравности на пътното платно,
изразяващи се в множество „дупки“ по път I-9, с посока на движение от гр. Бургас към гр. Варна,
около километър 187, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е
създавало опасност за движението, с оглед липсата на съответната сигнализация на място. Налице е
неизпълнение на задълженията на служителите на *** за своевременно отстраняване на
препятствието чрез провеждане на нужния ремонт, за сигнализирането му до тогава (и то
непосредствено – преди опасните участъци) и за организиране на движението по начин,
осигуряващ безопасността му. Задължението на агенцията относно поддържането на
републиканските пътища се изразява в привеждането им в такова състояние, че да са годни за
осъществяване на функциите им по придвижване на МПС. Фактът, че е допуснато на пътното
платно да се образуват неравности е в разрез именно с това задължение на ***.
За да се установи причинната връзка между бездействието на служители на ответника и
вредоносния резултат, съдът е длъжен да установи задължението за действие, което не е изпълнено
и дали вредите са последица на това неизпълнение или се дължат на друга причина. В случая с
оглед на гореизложеното се установява, че служителите на *** не са изпълнили задълженията си по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 167 ЗДвП за отстраняването на препятствието и сигнализирането му с
предвидените за това означения. По делото не се спори, че собственик на процесния път (на
основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС вр. чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България) е
Държавата, като съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС вр. чл. 30, ал. 1 ЗП същият е следвало да се управлява от
******** с грижата на добрия стопанин. С оглед на това, че наличието на неравност на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
*** е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това отговаря и за
управлението на пътя, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, *** отговаря
спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Относно размера на застрахователното обезщетение е налице задължителна практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.,
решение № 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г. и решение № 6/02.02.2011г. по т. д. № 293/2010г.,
всичките на I т. о. на ВКС), съгласно която размерът на застрахователното обезщетение се определя
по действителната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
застрахователното събитие, без да се прилага коефицент за овехтяване. Съдът намира за доказано
по делото, че вследствие на настъпилото ПТП по автомобила са възникнали щети, изразяващи се в
5
повреда на предна и задна дясна гума, предна и задна дясна джанта. Съгласно заключението на
САТЕ имуществените вреди, нанесени на процесния автомобил отговарят на цената, образувана и
приложена в калкулацията по делото. Вещото лице е оценило щетите по гумите на 4176,85 лв., а
определеното застрахователно обезщетение е било в размер на 3990,50 лв., което и според вещото
лице е в границите на установените щети. Налага се извод, че претенцията е доказана и по своя
размер (с оглед заключението на вещото лице и представените доказателства за действителна
стойност на сменените части и ремонта). От момента на извършеното плащане (видно от
платежното нареждане на гърба на л. 12 от първоначално образуваното гр.д. № 40554/2023г. по
описа на Софийски районен съд на св. И. е заплатена сумата от 3990,50 лв. – на 09.09.2021г.) е
възникнало регресното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което се налага
извод, че е настъпила и изискуемостта на вземането.
От изложеното може да се направи краен извод, че предявеният иск за сумата от 3990,50 лв.
– преки вреди от настъпилото ПТП е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер, като по делото не се доказа възражението на ответника за съпричиняване от страна на
водача, поради което не са основание посочената сума да бъде намалявана.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски от исковото производство: 79,85 лв. – платена държавна такса, 250 лв. – депозит за
експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (което се определя от съда на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ). Депозитът от 100
лв., внесен за свидетел при режим на призоваване за момента не е реализиран, поради което не
подлежи на присъждане в полза на ищеца, а на евентуално възстановяване – в случай, че бъде
отправено такова искане. На ищеца се дължат и разноските от заповедното производство – 79,85
лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *********“, БУЛСТАТ **********, със седалище и
адрес на управление гр. *********, район ******, бул. ****** № 3, дължи на Застрахователна
компания „*****“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *********, р-н
Студентски, , бул. "Симеоновско шосе", ном. 67А, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 3990,50 лв., представляваща регресно вземане по платено
застрахователно обезщетение за вредите, нанесени от ПТП на 11.07.2021г. на път I-9, км. 187, върху
МПС „Ауди“ модел „RS 6 Avant Perfomance“ с рег. № *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023г., до окончателното плащане на
вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *********“, БУЛСТАТ **********, със
седалище и адрес на управление гр. *********, район ******, бул. ****** № 3, да заплати на
Застрахователна компания „*****“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*********, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе", ном. 67А, сумата от 429,85 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 79,85 лв. – за платена държавна такса, 250
лв. – депозит за изготвяне на експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 129,85 лв., представляващи разноски в заповедното производство – ч.гр.д. №
6
6498/2023г. по описа на Софийски районен съд, от които 79,85 лв. за платена държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника -
„********“ ЕАД, „********“ ЕАД, „********“ АД, „******“ ЕАД и „********“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7