№ 119
гр. Търговище, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500187 по описа за 2023 година
Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСРУКТУРА”, Областно пътно управление – гр. Търговище,
представлявано от инж. М.М. - директор, срещу решение № 337/22.06.2023 г.,
постановено по гр.д. №1266/2022 г. по описа на PC – Търговище, с което
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********, е осъдена да заплати на
„ГЕОДЕЗИЧЕСКО ПРОЕКТИРАНЕ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. О.П. № 3, ап.8, сумата 535.84 лв.
(петстотин тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща причинени имуществени вреди на т.а. „Опел Мока“, с рег. №
********, получени при настъпило на 02.09.2021 г. ПТП, ведно със законна
лихва, считано от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и
сумата от 610 лв.(шестстотин и десет лева), представляваща направени
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С подробно изложени доводи, жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, а в
1
случай на осъждане – моли съдът да уважи възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% от страна на водача
на процесното МПС. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
адв. Г. Б., ШАК, със становище за неоснователност на в.жалба и изложени
доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно,
обуславящо потвърждаването му. Претендира разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
С определението по чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът се е произнесъл по
допустимостта на въззивната жалба.
В с.з. пред въззивната инстанция процесуалният представител на
въззивника – юриск. Н.З., поддържа въззивната жалба, с доводите и
исканията в нея. От въззиваемата страна е постъпило писмено становище вх.
№ 3656/27.10.23 г. чрез адв. Г.Б., ШАК, с който поддържа представения
писмен отговор по в.жалба, претендира разноски за адв.възнагр. по
представен списък по чл. 80 ГПК.
При извършената проверка съгласно чл.267 ГПК, при съответно
прилагане разпоредбите на чл.262 от ГПК, съдът съобрази следното:
Разгледана по същество- жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението, неин предмет е валидно и допустимо.
По въпроса относно местната подсъдност и отговорността, доколкото
този въпрос отново се поставя като оплакване във въззивната жалба, е развито
производство по обжалване на първоинстанционното определение от 09.01.23
г., разрешено с влязло в сила определение № № 66/10.03.23 г. по В.ч.гр.д. №
50/2023 г. по описа на Ос – Търговище, което макар и подлежащо на
касационно обжалване, не е било обжалвано по реда и на осн. чл. 280, ал. 1 от
ГПК. Изложените доводи, съгласно и разпоредбата на чл. 108, ал. 2 и чл. 115
от ГПК, изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Съгласно задължителните тълкувания в т. 1 от ТР 1/2013 от 09.12.2013
г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК, препращащо в мотивната си част
2
и към ТР №1/2001г. от 17.07.2001 г. по д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, при
проверка правилността на първоинстанционното решение по правило (чл.
269, изр.2 от ГПК) въззивът е ограничен от заявените в жалбата оплаквания,
но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, като
„ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до
установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение
при субсимиране на установените факти под приложимата правна норма“.
Предявеният иск с правно осн.чл. 49 от ЗЗД, каквато правилна
квалификация му е дадена с определението по чл. 140 ГПК на
първоинстанционния съд, и като такъв е разгледан иска, е обоснован с
обстоятелствата, че на 02.09.22 г. в 9.10ч. процесният товарен автомобил,
собственост на ищцовото търговско дружество, управляван от управителя му
L=N=, е претърпял ПТП, като в посочения пътен участък, въпреки
управление при съобразената за участъка скорост, внезапно попада в
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка,
вследствие на което на автомобила са причинени увреждания: деформирана
предна лява гума, за което е съставен Протокол за ПТП № 1715511, както и
Акт за ПТП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – водачът не контролира
ППС-то, което управлява. С доводи, че щетите са вследствие на
необезопасената и несигнализирана неравност, ищецът предявява
осъдителния иск за присъждане на сумата от 535,84 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска и разноски.
В писмения отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е
оспорил иска по основание и размер, направил е и възражение за
съпричиняване вредоносния резултат с 50% от страна на ищеца, доколкото
има издадено наказателно постановление с глоба в размер 20 лв. за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (превишаване на скоростта) на водача
L=N=.
За да се произнесе по същество по жалбата, в качеството си на
инстанция, разглеждаща спора по същество и дължаща преценка на всички
събрани по делото доказателства, респ. изводи относно основателността на
исковата претенция, съобразявайки своевременно въведените възражения от
ответната страна по релевантни за решаване на казуса факти и обстоятелства,
въззивът съобрази следното:
3
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД, като посочената в исковата молба правна квалификация по чл. 50
ЗЗД не обвързва съда. Съгласно правната теория и съдебната практика -
ППВС № 17/1973 г. и ППВС № 4/1975 г., ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение
на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е
възложил работата по чл. 49 от ЗЗД, а именно такъв е процесния случай.
От приложените писмени доказателства: свидетелство за регистрация
№ ******; фактура № ********/12.09.2022г.; АУАН серия GA № ******* от
02.09.22 г.; Протокол за ПТП №1715511 от 02.09.22 г.; снимков материал;
схема на път; Протокол за граници по РПМ между Областни пътни
управления от 18.06.2013г.; извадка от Договор за възлагане на обществена
поръчка с изх. № РД-38-2/19.03.2020г., ведно с Приложение № 1.1В - „Списък
с дължините на републиканските пътища I-ви, II-ри и III-ти клас на
територията на ОПУ Разград по особена позиция № 3; Договор за възлагане
на обществена поръчка с изх. № РД-38-2/19.09.2019 г., ведно с Приложение
№ 1.1В - „Списък с дължините на републиканските пътища I-ви, II-ри и III-ти
клас на територията на ОПУ Разград по особена позиция № 3; Наказателно
постановление № 22-1292-002381 от 06.10.22 г.; се установява , че на
02.09.2022г. в 09,10ч. товарен автомобил „Опел“, „Мока“, с рег.№ ********,
управляван от управителя на ищцовото търговско дружество - L=N=,
внезапно попада в необозначена и несигнализирана неравност на пътното
платно на път Бяла - Копривец - Попово - Светлен - Дралфа - Чудомир -
Лозница - Мировец - (Разград - Шумен) в общ. Търговище по Път П-51 на км.
93+300, с посока на движение към гр. Лозница, вследствие на което на
автомобила са причинени увреждания - деформирана предна лява гума.
На място, след инцидента, са пристигнали органи на КАТ, които след
извършен на място оглед са съставили Протокол за ПТП № 1715511 от
02.09.22г., в който е описан механизма на ПТП-то (водачът на МПС с рег. №
********, „губи контрол над управляваното МПС и с предна лява гума
попада в деформация (дупка)в пътното платно, с което причинява ПТП с
материални щети без пострадали лица“. Съставили са схема, описани са
уврежданията. Съставен е Акт № ******* от 02.09.22 г. за установяване на
административно нарушение, в който служителите на Пътна полиция
Търговище, по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП са посочили, че водачът на увредения
4
автомобил не контролира ППС, което управлява. В протокола за ПТП,
подписан без възражения от ищеца е записано, че причина на ПТП-то е
поведението на участник 1 – т. е. на ищеца.
В заключението на назначената и изслушана пред РСТ САТЕ, вещото
лице е очертало следният механизъм на ПТП: На 02.09.2022 г., около 09:10
часа на второкласен път 11-51, км 93+300 (Разград-Шумен) в общ. Търговище
се е движел товарен автомобил марка „Опел”, модел „Мока” с per. № Н 6556
ВР, управляван от водач L=N=. Посоката на движение на товарния автомобил
е била гр. Лозница. В даден момент товарният автомобил достига до
необозначена и несигнализирана неравност на платното за движение – дупка
и по време на движение товарният автомобил попада в тази неравност с
предна лява гума на ППС. Вследствие на това се е повредила предна лява
гума на товарен автомобил „Опел Мока” с per. № ********. Налице е
причинно-следствена връзка между механизма и настъпването на вредите,
които са нанесени на пострадалия автомобил. Според експерта, съгласно
отговора му по задача 3: „С поставянето на две различни гуми сцеплението
на предния или задния мост намалява, а оттам устойчивостта и
стабилността на автомобила също намалява. Това е предпоставка водачът
внезапно да изгуби контрол и курсова устойчивост над МПС“, довело до
извода и отговор в заключението по този въпрос: “Когато даден автомобил
не е с поставени две еднакви предни или задни гуми това създава опасност за
правилното функциониране на МПС“. В проведеното открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е пояснило, че смяната
и на втората гума, която реално не се е увредила при пътния инцидент, се е
наложила поради това, че ако двете гуми са различни между предния и
задния мост, сцеплението на автомобила на преден и заден мост е различно,
което обстоятелство създава опасност. Т.е. смяната и на двете гуми е
направена за безопасност, но не представлява абсолютно никакъв проблем от
техническа гледна точка да се смени само повредената гума, а другата гума да
продължи да си функционира. Реално има увредена само една гума, която
съгласно приложения снимков материал, е доста износена и е на ръба да
отговаря на изискванията за лятна гума.Цената на една гума е от порядъка на
200-250 лв.
По делото ответникът е представил СПРАВКА за РП ІІ-51 (без дата),
5
подписана от Н-к отдел“ Инвестиционно-ремонтни дейности“ ОПУ-Разград,
в която е отразено, че през 2022 г. на РП ІІ-51 Дралфа-Чудомир-Лозница-1-2“
е извършено изкърпване на дупки и деформация на настилката с плътна
асфалтова смес и студено изкърпване на пътни настилки с битумна емулсия и
фракция под налягане, както и рутинно (текущо) поддържане на
републиканския път (РП) – изкърпване на дупки и деформации в настилката
с плътна асфалтова смес, като дейностите започнали през м. юли и завършили
през м. септември 2022 г. В справката е отразено още, че във връзка с
изпълнението на СМР на обекта „е въведена своевременна организация и
безопасност на движение (ВОБД)“, без да се посочи в каква се изразява тази
организация. Доказателства за предприетите действия не са ангажирани от
ответника.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод изпълнение на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая
отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
От събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и приетата САТЕ,
преценена от настоящия състав за обоснована и компетентна, безспорно е
установено по делото, че на 02.09.22 г. водачът на процесния товарен
автомобил, при движение по републикански път ІІ 51 км93+300, като мястото
на ПТП съвпада с административната територия на област Търговище, е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което се е получила деформация на предна лява гума, наложило
смяната й, а заради безопасност – смяната и на предна дясна гума.
Установено е по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то, е
част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от ответната агенция. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) за титуляр на правото на собственост върху
републиканските пътища е определена държавата. На осн. чл. 30 и сл. от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
6
осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”, която се явява и
задължено във връзка с поддръжката им лице, обуславящо пасивната й
легитимация по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по
пътната настилка. Безспорно, при наличието на описаната в Протокола за
ПТП и от снимковия материал дупка, служители на ответната агенция не са
положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно и по този
начин, неизпълнявайки задълженията си за поддържането на републиканския
път са предпоставили настъпването на вредоносни последици от
съществуването й. Установената дупка на пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението.
Представената справка (л. 79 от делото) отразява, че по РП са извършвани
ремонтни дейност от м. юли и завършили през м. септември 2022 г., като
изявленията в справката, че „на обекта е въведена своевременна организация
и безопасност на движение“ не е подкрепена с надлежни писмени
доказателства, нещо повече - в самата справка липсват каквито и да било
твърдения в какво се е изразила тази своевременна организация. Такова
удостоверяване няма и в съставения Протокол за ПТП от органите на КАТ.
Ответникът нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства въпросната дупка
да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП), или пък да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, с което си поведение ответникът не е изпълнил задълженията
си по чл. 30 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Без значение за отговорността на ответната Агенция е обстоятелството
дали ремонтът и поддръжката са възложени на договорно основание на трето
за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни
регресните си права.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен по
същество.
7
По размера на исковата претенция:
По отношение на размера на дължимото обезщетение от приетата САТЕ
и заключението на вещото лице за наличие на причинно-следствена връзка
между механизма и настъпилите увреждания и приложената фактура №
********/12.09.2022г., съдът счита, че стойността на разходите за ремонта на
увредените му части възлиза на 535.84лв. (посочената във фактурата
стойност, без ДДС), като отчита заключението на САТЕ по т. 3 по
поставените въпроси (подробно обсъдено по-горе в мотивите), че с оглед
предотвратяване на опасността за правилното функциониране на МПС, са
сменени двете предни гуми.
По възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
С отговора, в срок, ответната страна е въвела възражение по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия, позовавайки се на АУАН
№ GA******* от 02.09.2022г. и издаденото въз основа на него НП № 22-
1292-002381 от 06.10.2022г. за констатирано нарушение от водача на чл.20,
ал.1 и 2 от ЗДвП, изразяващо се в шофиране с превишена, евентуално
несъобразена скорост, с което се е поставил в невъзможност да предотврати
попадането в неравността на пътя.
Съгласно задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.
290 ГПК, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК - и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и пр. Установяването на съпричиняване принадлежи на
страната, която навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно
и главно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК. Няма данни в случая актосъставителят да е предприел действия по
8
установяване скоростта на т.а. преди и при преминаване през дупката. И не на
последно място издаденото НП не подлежи на обжалване, с оглед размера на
наложената глоба.
В случая, въпреки правилно разпределената от РСТ доказателствена
тежест по доказване на възражението за съпричиняване (стр. 5 от
определението по чл. 140 ГПК), ответникът не е доказал по безспорен начин,
че е било налице такова поведение на водача на МПС, което да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат, респ. че вредите са настъпили по вина
на водача на МПС или вследствие на обикновено потребление и износване на
частите или по друг механизъм, различен от установения по делото, като без
правно значение по делото е твърдението на ответника, че спрямо ищеца е
установено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е изяснена
причината за загуба на контрол над МПС-то от водача. Изписан е общо текста
на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, което не е достатъчно доказателство да се приеме
съпричиняване. В тази насока въззивът изцяло споделя мотивите на РСТ и на
осн.чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предвид гореизложените доводи, възражението на съпричиняване е
неоснователно като недоказано, поради което предявеният иск е основателен
в пълния предявен размер от 535, 84 лв. и следва да бъде уважен за исковата
сума, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска.
По останалите изложени доводи и оплаквания в жалбата:
Справката (на л. 79), на която се позовава въззивникът (цитирана по-
горе в мотивите) касае период от м.07.-м.09.22 г. и не сочи нито едно
конкретно мероприятие или предприето обезопасяване, маркиране или др.
действия, съответно ответникът не е представил/ангажирал доказателства
(писмени или гласни) в подкрепа на това си твърдение, поради което и
оплакването, че ОПУ е направило необходимото, за да сигнализира това
препятствие е изцяло неоснователно, като недоказано.
По отношение на изложеното в жалбата обстоятелство, че преди ПТП-
то процесният автомобил е бил с посока на движение „от лек наклон
нанадолнище към участъка на дупката – позиция, която позволява на водача
на т.а. по-добра видимост напред за потенциални препятствия по пътя“,
такова възражение не е въвеждане пред РСТ, съответно – и не е било
установявано/доказвано и не може да се прави за първи път пред настоящата
9
инстанция (аргумент от чл. 131 от ГПК, вр. с чл. 266 от ГПК).
По отношение на възражението относно износеността на процесната
гума – да, такава е установена от САТЕ, но не е изследвано обстоятелството,
отново поради липса на такова възражение от ответника, дали тази
износеност може да се приеме за „фактор, имащ значение за повреждането
на лявата гума“, респ. да обоснове извод за съпричиняване, както се сочи във
въззивната жалба.
По разноските пред РСТ: в първоинстанционното производство,
своевременно прответникът е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, претендирано от ищеца-360лв., поради ниската степен на
фактическа и правна сложност. По това възражение в решението си съдът не
се е произнесъл, но е задължение на Въззива, като втора първа инстанция да
го обсъди: Действително казусът е с ниска степен на сложност, но
договореният и изплатен размер от 360 лв. даже е под минимума, предвиден
с изм. на НМРАВ, ДВ бр. 88/04.11.22 г. – 400 лв., приложима в случая,
предвид датата на упълномощаването и заплащането на възнаграждението –
26.09.22 г.(л. 2 от гр.д. на РСТ).
Районният съд е достигнал до същия правен извод и краен резултат,
поради което и решението му като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, принципно, по реда и
на осн. чл. 78 от ГПК на въззиваемата страна се следват разноски.
Претенцията й е за 480 лв. адв. възнаграждение (посочено в Списъка по чл. 80
и писменото становище (л. 29-31 от В.гр.д. № 187/23г. на ОСТ), за
заплащането на което обаче страната не е представила доказателства, поради
което и искането следва да се остави без уважение. Поради
неоснователността на въззивната жалба разноски на въззивника не се
следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 337/22.06.2023 г., постановено
по гр.д. №1266/2022 г. по описа на PC – Търговище, като правилно и
10
законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна
„Геодезическо проектиране“ ООД, гр. Шумен, както и на въззивника
"Агенция пътна инфраструктура", гр. София за присъждане на разноски за
възивната инстанция, като неоснователно.
Решението не подлежи на касационно обжалване- чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11