Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 19.03.2019 г. гр. С. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa двадесет и шести февруари
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело №
1014 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.Ф.С., чрез адв.Е.Н.
против решение № 896 от 24.07.2018г., постановено по гр.д. № 1557/2018г. по
описа на С. районен съд, с което се отхвърля предявения от него против С.Н.С. и
Г.Д.С. иск за признаване за установено, че П.Ф.С. е собственик на ¼ ид.
част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.505.181.2.56, с предназначение жилище, апартамент с площ 65.21 кв.м., с
адрес гр.С., ул. Д. № ., ет.., ап.. като неоснователен.
Въззивникът
П.Ф.С., чрез адв.Е.Н. обжалва решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно.
Твърди, че съдът нарушил разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, поради което
направените констатации и правни изводи били изцяло неправилни и
незаконосъобразни. Неправилно съдът приел за
законосъобразна постигната спогодба по гр.д.№ 1713а/1993г. по описа на С.
районен съд, съгласно която баба му, баща му и леля му се спогодили с ответника
и негов братовчед - С.С. по делото, относно подялбата на наследствения им имот
и прехвърлили в негов дял процесното жилище. Сочи, че при спогодбата не била
спазена изискуемата от закона форма за разпореждане с право, а именно- формата
на нотариален акт. Излага подробни съображения и
моли съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и уважи подадените искове като
основателни и доказани, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите С.Н.С. и Г.Д.С., чрез адв. М.К., оспорват подадената жалба като неоснователна. Молят съдът да остави жалбата без уважение.
Претендират разноски.
С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбите оплаквания, становищата
на другите страни и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства,
намира за установено следното:
Производството е образувано след отмяна на основание чл.304 ГПК влязлото в
сила решение № 898 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 3263/2009г. на С. районен съд в
частта му, с която е уважен предявеният от П.Ф.С. против С.Н.С. установителен
иск за собственост с решение № 8 от 27.03.2018г., постановено по гр.д.№
3823/2017г. по описа на ВКС.
Ищецът П.Ф.С. твърди в исковата
си молба, че той и ответникът С.Н.С. били наследници на общия им наследодател С. Ф. И.- б.ж.на гр. С., починала на
22.04.1997 г. - тяхна баба. Приживе тя, заедно с баща му Ф. С. Н., дъщеря й П. С.
Н.и внука й С.Н.С. - ответник по делото, се спогодили относно подялбата на
наследствения им имот и прехвърлили в дял на ответника следния сънаследствен
недвижим имот: Апартамент с площ 65.21 кв.м. с югозападно изложение, намиращ се
на VII етаж на жилищен блок в гр. С., ул. Д. С. № ., състоящ се от две спални,
дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и балкон, заедно с избено
помещение № ., заедно с 1.083 % идеални
части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и
помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право
на строеж от цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана
на града. За уравняване дяловете на сънаследниците С. Ф. И., Ф. С. Н. и П. С. Н.ответникът
С. поел задължение за всестранни грижи на всеки от тях до края на живота им,
като осигурявал и правото на обитаване в имота, представляващ жилището в
"дял I", до края на живота на всеки от тях, като им
осигурявал спокойно, необезпокояващо ползване на жилището и припадащите му се
към същото общи части. Тази спогодба била одобрена от съда с влязло в сила
решение по гр.д. № 1713а/1993г. по описа на PC С. През този период ответникът С.С.
бил в брачни отношения с ответницата Г.С., за която също възниквали поетите от
съпруга й задължения за гледане и издръжка на прехвърлителите. Въпреки поетите
задължения от ответниците, те живеели и работели постоянно в гр.Д., а
впоследствие - извън страната. През периода от поемане на задълженията по
постигнатото съдебно споразумение от 1993 г. до смъртта на П. Н. – 20.06.2009
г. те не били полагали всестранни грижи за никого от тях
нито заедно, нито поотделно. Първи починал баща му на 26.01.1997 г., след него
баба му на 22.04.1997 г. и последна - П. С. Н..Тъй като родителите му били
разведени от 1977 г., живеел с майка си в гр.Д., а баща му живеел в гр.С.в
процесното жилище, заедно с дядо му С., баба му С. и леля му П.. Въпреки че
знаели за влошеното здравословно състояние на П., ответниците не полагали
никакви грижи за нея, дори не присъствали на погребението й, не заплатили
разходите по него, което наложило П.да бъде погребана служебно от Община С.
Счита, че спогодбата от 1993 г. се явява нищожна, тъй като не била спазена
изискуемата от закона форма за разпореждане с право, а именно формата на
нотариален акт. Чрез прехвърляне на наследството от баща му в полза на
ответниците и неизпълнението от тях на поетите договорни задължения бил лишен
неоснователно от наследство, като наследник на баща си Ф. С. Н., който бил
наследник на общия им наследодател С. Ф. И.. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено правото му на собственост по наследство на 1/4
ид.част от процесния недвижим имот, като съда отмени сключената съдебна
спогодба по гр.д. № 1713а / 1993г. по описа на PC С., в частта до 1/4 ид. част, като му присъди
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът С.Н.С. взема становище за неоснователност на
предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Ответницата Г.Д.С. оспорва
изцяло така предявения иск, оспорва твърдението за нищожност на съдебната
спогодба поради липса на предписана от закона форма. Също така заявява, че
оспорва фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва възражението за нищожност на посочените в исковата молба основания.
Сочи, че съдебната спогодба съгласно ГПК се сключва пред съда в писмена форма и
одобрява от съда. Никъде в закона не се изисквала нотариална форма за
приключване на съдебен спор със спогодба, вкл. и за съдебен спор за делба на
недвижим имот. Постигнатата пред съда спогодба се ползвала със силата на
пресъдено нещо. Оспорването на съдебната спогодба можело да се основава само на
нововъзникнали факти - напр. поради неизпълнение да се иска развалянето й. Постигане
на съдебна спогодба в дело за делба на недвижим имот било позволено, допустимо
и действително. Нямало забрана уравнението на дела при съдебна спогодба по дело
за делба да се договори както в пари, така и в натура, както и чрез алеаторен
договор, който безспорно е възмезден. Навежда съображения, че ищецът черпи
права от прекия си наследодател Ф. С. Н. (баща на П., син на С. Н. и С. Ф.).
Прекият наследодател на ищеца имал двама наследници, т.е.освен ищеца и дъщеря С.
Ф. С.. С оглед горното наследствената квота за ищеца била 1/4 ид.част от
наследството на Ф. С., респ. ако бъдел уважен искът по чл.124, ал.1 от ГПК, то
същият следвало да е в размер на 1/4 идеална част от претендираната
собственост. Относно твърдението за неизпълнение на задължението за издръжка и
гледане на тримата съделители, обективирано в съдебната спогодба заявява, че
оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че не са
изпълнявали поетите задължения за издръжка и гледане.
Производството е с предмет - ¼ ид.ч. от недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.181, с предназначение:
жилище, апартамент с площ 65.21 кв.м., с адрес: гр. С., ул. ул. Д. С. № .със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.181.2.64,
68850.505.181.2.66, под обекта: 68850.505.181.2.56, над обекта:
68850.505.181.2.74, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня -
клозет, антре и балкон, заедно с избено помещение № . при граници за същото: от северозапад-
мазе на Г. и Т. Н.,североизток - мазе на С. Г. Д., от югоизток - коридор, от
югозапад- канцеларии на „Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 %
идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за
смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното
право на строеж от цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV - 6785, ул. Н. Ш., парцел VI- 6777, ул. Хр.Б. и ул. Д.С.. От
представените по делото удостоверения за наследници № 1509/16.03.2017г. и №
2542/15.07.2009г. на Община С., се
установява, че ищецът е наследник по закон на С. Н. И., б.ж. на гр. С., починал на 13.02.1986
г., на С. Ф. И., б.ж. на гр. С., починала на 22.04.1997г., както и на П.С. Н. , починала на 20.06.2009г., като наследник
на баща си Ф. С. Н., починал на 26.01.1997г., заедно с ответника С.Н.С. и С. Ф.
С..
Не се спори, че процесният недвижим имот е бил собственост на С. Н. И., а след неговата смърт е наследен от С. Ф. И.– съпруга, П. С. Н.и Ф. С. Н. –
низходящи и С.Н.С. – внук, като наследник на баща си Н С. Н, починал на
03.12.1979г. По силата на съдебна спогодба по гр.д.№ 1713а/1993 г. по описа на С.
районен съд, наследниците на С. Н. И. са
се споразумяли процесният недвижим имот да бъде поставен в дял на С.Н.С., като
за уравнение на дяловете на останалите съделители същият е поел задължение за
всестранни грижи на всеки от тях до края на живота им.
С решението си С. районен съд е отвърлил предявения иск
за собственост на ¼ ид. част от процесния имот, със съображения, че
твърдението за нищожност на посочената съдебна спогодба е неоснователно, тъй
като договорът за делба, респ. съдебната спогодба поражда предвиденото в закона
вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена
форма с нотариална заверка на подписите. При съдебната спогодба е достатъчно спазването
на формата по действалия към момента на сключването й чл.125, ал.1 ГПК /1952г.
- отм./, изискваща полагане на подпис от съда и страните в съдебния протокол.
Приел е също, че в случая формалното изискване е изпълнено, тъй като протоколът
от о.с.з. по гр.д.№ 1713а/1993г. по описа на С. районен съд е подписан от
съделителите и съда. След като сключената съдебна спогодба е породила действие,
процесния недвижим имот е престанал да бъде собственост на наследниците на С. Н. И.. Предявеният иск за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
е отхвърлен с влязлото в сила решение по гр.д. № 3263/2009г. по описа на С.
районен съд, поради което ищецът не може да придобие собственоста върху ид. част
от процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство.
Твърдението
на въззивника – ищец в първоинстационното производство за нищожност на съдебната спогодба, съдът намира за неоснователно. На 16.06.1993
г. по гр. д. № 1713а/93 г., по описа на С. районен съд С. Ф. И., П.С. Н. , Ф. С. Н. и С.Н.С. са сключили спогодба, с
която са ликвидирали съсобствеността върху имота, предмет на делото. Спогодбата
е одобрена от съда. По своята същност съдебната спогодба съдържа елементите на
договора за спогодба по смисъла на чл. 365,
ал. 2 от ЗЗД, чрез който страните с взаимни отстъпки уреждат правния спор
по делото, а от друга страна, е съдебният акт - определение, чрез който съдът
проверява дали тя е в съответствие със закона и добрите нрави, с оглед те да не
се нарушат. Като граждански договор за нейната валидност е необходимо
съгласието на страните в спорното правоотношение. Тя има винаги възмезден
характер. Поради това страните в спогодбата си правят взаимни отстъпки, за да
се прекрати спорът. Тези елементи, характеризиращи спогодбата от 1993г., са
налице. С.Н.С. е получил в дял съсобствения недвижим имот, а останалите
съделители са приели той да им осигури всестранни грижи до края на живота им. Договорът
за гледане и издръжка, каквото е съдържанието на престацията на С.Н., е винаги
възмезден. С него той е получил частта на съделителите си от съсобствеността,
което е основание, за да се прехвърли имотът чрез спогодбата, но съделителите
са получили реален материален еквивалент – всестранните грижи, които също се
оценяват в пари. За валидността на спогодбата в частта й досежно поетите
задължения за гледане и издръжка при съгласието на съделителите не е необходимо
този договор да бъде съставен с оглед разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД в нотариална форма. Имотът е
бил въведен като предмет по гр. д. № 1713а/93 г. на С. районен съд за делба.
След като е постигната съдебна спогодба при делбата, тя има вещно-прехвърлително
действие по отношение на процесния недвижим имот. Като е получил имота след
одобряване на спогодбата, ответникът С.Н.С. и съпругата му Г.Д.С. са станали
собственици от деня на извършване на делбата. С делбата могат да бъдат уредени
и други спорни правоотношения, които не са предмет на делбата. Когато те по
силата на закона следва да се извършат в специална форма, предвидена в него,
делбата няма транслативен ефект, предвид разпоредбата на чл. 365, ал. 2 от ЗЗД. В този случай, за да
се създадат, изменят или погасят правоотношенията, които не са били предмет на
делбата, те следва да бъдат уредени по съответния начин и спогодбата в тази й
част има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В случая обаче имотът е
бил предмет на делбата, той е бил поставен в дял на ответника С. и спогодбата е
произвела вещноправния правния си транслативен ефект, той е станал собственик. /Решение № 657 от 6.X.1992 г. по гр. д. № 474/92 г., I ГО на ВКС/.
В
този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г., по
т.д.№ 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.2. Договорът за доброволна делба представлява
самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален
дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и
останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално
близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от
съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в
съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за
уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо.
Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял
значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът
за доброволна делба, респ. съдебната делба-спогодба, следва да съдържа и клауза
за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно
изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между
съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за
доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че
неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не
съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от
съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик.
Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в закона и целяно
от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална
заверка на подписите.
В тълкувателното
решение се приема, че т. 8, буква "б" на Постановление № 7 от
28.11.1973 г. на Пленума на ВС, която урежда хипотеза на излизане извън
предмета на делото за делба, не намира приложение в хипотезата на одобряване на
съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.
Ето защо, въззивната инстация намира, че съдебната
спогодба, сключена по образуваното дело за делба № 1713а/1993г. по описа на С.
районен съд, като сключена в изискуемата от закона форма е действителна и е
породила своето вещно – правно прехвърлително действие. Не е налице твърдяното
основание на чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на съдебната делба – спогодба, поради
липса на писмена форма с нотариална заверка на подписите – чл.35, ал.1 от ЗС
или форма на нотариален акт – чл.18 ЗЗД. С оглед на изложеното въззивникът –
ищец не е станал собственик по наследство на ид. част от процесния недвижим
имот.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на
¼ идеална част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.505.181, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 65.21
кв.м., с адрес: гр. С., ул. ул. Д. С. № .заедно с избено помещение № . и с 1.083 % идеални части от общите части
на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и
велосипеди, и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото
дворно място, представляващо парцел I от кв. 157 за бл. 1 по плана
на града, се явява неоснователен.
Тъй като изводите
на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното
решение на РС – С.е правилно и следва да бъде
потвърдено като такова.
С оглед
неуважаването на въззивната жалба, в полза на въззиваемите следва да се
присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв. за
адвокатска защита, от които 600 лв. на С.Н.С. и 400 лв. на Г.Д.С., съгласно
представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 896 от 24.07.2018 г., постановено по гр.дело № 1557/2018
г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА П.Ф.С. *** да заплати на Г.Д.С. *** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляващи направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА П.Ф.С. *** да заплати на С.Н.С. *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляващи направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна
жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: