Р Е Ш Е Н И Е
№576/07.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 272 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът-Община Разград, настоява
съдът да постанови решение с което да
приеме за установено, че ответницата дължи сумата 183,40 лева, представляваща
главница по договор за наем от 25.08.2005г. за временно и възмездно ползване на
жилищен имот-частна общинска собственост за периода от 01.08.2015г. до
27.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от 22.12.2015г., както и сумата
3,56 лева изтекли лихви за забава за периода от 26.08.2015г. до 17.12.2015г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2321/2015г. по
описа на РРС. Претендира присъждане и
на направените по делото разноски.
Ответницата е призована по реда
на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с писмения отговор и
в съдебно заседание настоява иска да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност относно
търсените суми, като твърди, че подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Не се спори, че на 25.08.2005 г. страните са сключили
договор за временно и възмездно ползване на жилищен имот-частна общинска
собственост, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Орел“ ***, с площ от 70 кв.метра,
състоящ се от две спални, дневна кухня и сервизни помещения. С Анекс от
20.03.2013г. към Договора-л.89 от делото, е договорен месечен наем в размер на 47,43
лева. Със заповед №1264/16.09.2015 г., договора за отдаване под наем е
прекратен-л.96 от делото, като е насрочено доброволно предаване и приемане на
жилището на 12.10.2015 г. Съгласно справка-л.7 от делото, за процесния период незаплатения от ответницата наем е в размер на
183,40 лева, а изтеклата лихва за периода от 26.08.2015г. до 17.12.2015г. е в
размер на 3,56 лева. По реда на чл.417 от ГПК ищецът е депозирал на
22.12.2015г. заявление за незабавно изпълнение на парично задължение, като по
ч.гр.д.№2321/2015г. по описа на РРС е издаден и изпълнителен лист за посочените
по-горе суми. Ответницата не е открита на регистрирания постоянен и настоящ
адрес, заради което ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да
предостави на наемателя определена вещ за временно ползуване, а наемателят- да
му плати определена цена. Ответницата, наемател по договора, не е изпълнила
поетото задължение да заплаща определена
наемна цена, затова на основание посочения законов текст дължи търсената сума
от 183,40 лева. Пред вид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, върху посочената сума,
ответницата дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по посоченото ч.гр.дело-22.12.2015г. до окончателното плащане,
както и изтеклата лихва върху главницата в размер на 3,56 лева. Събраните от
ДСИ по образуваното изпълнително дело не следва де се вземат пред вид, тъй като
са принудително събрани след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. В
случая, не е налице и изтекла тригодишна погасителна давност, на която се
позовава особеният представител на наемателката, пред вид разпоредбата на
чл.422 ал.1 от ГПК- искът за съществуване на вземане се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата дължи на ищеца и направените по
делото разноски-тези присъдени по ч.гр.д.№2321/2015г.-25 лева платена държавна
такса и тези по настоящото производство, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 275 лева- 75
лева държавна такса; 150 лева депозит за особен представител и 50 лева
юрисконсулстко възнаграждение, или общо дължимите разноски са в размер на 300
лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.А. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че тя дължи на Община Разград с ЕИК:***-гр.Разград, ул.“Бели Лом“ №37а
сумата от 183,40 лева,
представляваща главница по договор за наем от 25.08.2005г. за временно и
възмездно ползване на жилищен имот-частна общинска собственост за периода от
01.08.2015г. до 27.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от 22.12.2015г.
до окончателното плащане, както и сумата
от 3,56 лева обезщетение за забава
за периода от 26.08.2015г. до 17.12.2015г., за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гл.д.№2321/2015г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Е.В.А. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и
настоящ адрес:*** да заплати на Община Разград с ЕИК:***-гр.Разград, ул.“Бели
Лом“ №37а сумата от 300 лева разноски , от които 25 лева по заповедното
производство и 275 лева по настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: