Р Е Ш Е Н И E
№121 16.04.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесети
март две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1611 по описа за 2015 година.
Производството по делото е образувано по
искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), Булстат *********, със съдебен адрес ***,
против К.К.П. ***, с ЕГН **********, за
отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 378 765,74 лв.,
както следва:
на основание
чл. 63, ал. 2 , т. 1 във връзка е чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- сумата в размер на 2 500 лв.,
представляваща равностойността на 50 % от дружествените дялове в капитала на
“Виккал“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. “Лазур”, бл. 14, вх. 1 , ет. 8, ап. 43, представлявано от управителя И.В.Т.,
ЕГН **********;
- сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща равностойността на 100 % от дружествените дялове в капитала на
“Кинвест 09“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. “Пробуда” № 50, ет. 4, представлявано от К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 1 700 лв. от погасения
кредит по сметка IB AN BG 70 RZBB 9155 1092 5713 10 в “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 2 000 лв., внесена на
каса, по сметка BG 91 RZBB 9155 4092 5713 15 в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД с
титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 3 013,70 лв., внесена на
каса, по сметка BG 05 UNCR 7000 1519 8476 81 BGN в “УниКредит Булбанк” АД с
титуляр К.К.П.с ЕГН **********.
- сумата в размер на 470 лв., внесена
на каса от трето лице, по сметка BG 52 UNCR 7000 1510 9322 44 BGN в “УниКредит
Булбанк” АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 212 700 лв., внесена на
каса, по сметка BG 63 ТТВВ 9400 4523 1679 37 в “Сосиете Женерал Експресбанк” АД
с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 2 228,31 лв., начислени
лихви, по сметка BG 51 ТТВВ 9400 2523 1680 27 в “Сосиете Женерал Експресбанк”
АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 8 023,73 лв., внесена за
погасяване на кредитни карти, в “Юробанк България” АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
на основание чл. 72 във връзка е чл.63 ал.
2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- сумата в размер на 126 430 лв. от
продажбата на апартамент № 2 на първи жилищен етаж, с площ от 86,78 кв.м.,
ведно със склад № 10, с площ от 3,53 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к.
’’Славейков”, бл. 85, вх. 2, ет. 1;
- сумата в размер на 7 500 лв. от продажбата
на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № А2001КА, рама №
WVWZZZ1JZYW423256, двигател № AKQ253710;
- сумата в размер на 7 200 лв. от продажбата
на мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„XVS65WR“, рег.№ А2739В, рама № JYAVM01E77A104814, двигател №М605Е022337;
Ищецът твърди, че ответницата е била привлечена като
обвиняема за престъпление, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.10 от ЗОПДНПИ (отм.)
– документна измама в особено големи
размери и представляваща особено тежък случай – престъпление по чл.212 ал.5 от НК. Твърди се, че в резултат на уведомлението от ОП Бургас, постъпило в ТД на
КОНПИ Бургас, е била образувана проверка за установяване на значително
несъответствие на имуществото на лицето, допуснати са обезпечителни мерки по
ч.гр.д.№1093/2015 год. на БОС, в хода на проверката са били извършени множество
справки в НБДН, регистри, ТД на НАП и т.н. Заявява се в исковата молба, че е
установено гражданското състояние на
ответницата – неомъжена, с две деца; установено е участието ѝ в три
търговски дружества; установени са сделки с един недвижим имот, представляващ
апартамент №2, на първи жил.етаж, с площ от 86,78 кв.м. и 2,365%, равняващи се
на 11,16 кв.м. от общите части и от правото на строеж, находящ се в сграда –
корпус Б, построена в УПИ ІV-33-34 с площ от 1272 кв.м. в кв.15 по плана на к-с
*** – закупен с нот.акт №20, том 11, рег.№3889, дело №2638/21.03.2008 год. и
продаден с нот.акт №125, том 7, рег.№2299, дело №1165/07.03.2013 год. на СлВп
Бургас. Сочи се, че в резултат на проверката е установено придобиване и
отчуждаване на МПС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№А2001КА и мотоциклет „Ямаха“ с
рег.№А2739В. Събрана е данъчна, осигурителна и банкова информация, подробно
проследена в исковата молба. Ищецът сочи, че ответницата е направила разходи за
издръжката на семейството, изчислени по данни на НСИ, разходи за задгранични
пътувания и за погасяване на публичноправни задължения, подробно проследени
като основание и стойности. Сочи се, че на ответницата е била връчена покана за
представяне на декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ (отм.) и на 10.08.2015 год. е
подадено възражение от нея, с което се оспорват констатациите на проверката.
Възражението е прието за основателно по т.3 – за средствата, с които е закупен
апартамент №2, в останалата част съображенията не са взети предвид от ищеца
като неоснователни.
В резултат на
икономическия анализ, възпроизведен в исковата молба, по години, начиная от
2003 година, ищецът твърди, че ответницата е реализирала доходи, приходи или
източници на финансиране в общ размер от 101 330,66 лв., в това число
обезщетения, помощи, осигурителен доход, приходи от кредити и превод от НАП,
осъществила е разходи общо в размер на 54 529,66 лв., в това число разходи
за издръжка, за данъци, такси, за задгранични пътувания. Установен е нетен
доход от 46 801 лв. Твърди се, че през проверявания период ответницата е
придобила имущество – пари, движими и недвижими вещи и дялове общо в размер на
353 070,71 лв. и като краен резултат е установено несъответствие в размер
на 306 269,71 лв., което представлява значително несъответствие по см.на
чл.21 ал.2, вр.§1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).
Твърди се, че
са налице всички предпоставки на закона, визирани в чл.62, вр.чл.63 ал.2 т.1 и
чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.).
В резултат на
указанията на съда, дадени с разпореждане №5142/28.09.2015 год., ищецът е
конкретизирал, че се претендира да бъдат отнети паричните средства, налични в
патримониума на ответницата преди внасянето им като парични вноски в капитала
на дружествата, на основание чл.63 ал.2, вр.чл.62 и чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.),
поради това, че когато имуществото липсва или е отчуждено се отнема неговата
равностойност. По отношение на банковите
сметки се конкретизира, че не се претендира отнема на наличности по тях, а
имущество, представляващо парични средства, налични в патримониума на
ответницата преди внасянето им по тях, на основание чл.63 ал.2, вр.чл.62 и
чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.), поради това, че когато имуществото липсва или е
отчуждено се отнема неговата равностойност. Прави се уточнение как е изчислена
лихвата от 2 228,31 лв. – като сбор от начислените лихви върху депозирани
от ответницата средства за периода от 12.09.2007 год. до 19.03.2008 год.
Заявява се в уточнението, че при преценка на събраните в хода на проверката
доказателства и становището за пазарните стойности на недвижимия имот и
превозните средства, КПКОНПИ е достигнала до извод, че стойностите, вписани в
нотариалния акт и договорите са значително занижени и следователно не са
действително уговорените. Поради това ищецът приема, че имуществата са
придобити на по-високи цени от декларираните.
Ответната
страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, е депозирала отговор, с който оспорва претенцията.
Заявява, че
при проследяване на хронологията на имущественото ѝ
състояние са допуснати множество
фактически и методологически грешки.
Първата от тях е, че се приема начало на икономическия живот на
ответницата на 01.01.2003г., както и че към този момент П. не е разполагала е
никакви парични средства. Твърди се, че ответницата е работила преди това,
започнала е трудовия си стаж още през м. август 1998г. и е била на трудов договор
до м.септември 2002г. вкл. Паралелно е осъществявала стопанска дейност от м.юни
2002г. с „Ка трейд”ЕООД, където не само се осигурявала, но и
получавала доходи. Заявява се, че
ответницата и семейството ѝ са били подпомагани от нейните родители и от
майката на Борислав Христов, особено в първите години на съвместното им
съжителство, като са им предоставяни безвъзмездно суми и суми назаем. Като
втора фактическа грешка се сочи несъобразяване на направените от ответницата
през годините разходи с доходите на Борислав Любомиров Христов, баща на двете
ѝ деца, с когото е във фактическо съжителство. Сочи се, че макар и при
извършване на проверката този факт да е съобразен и да са проверявани и
придобитите от него имущества и банковите му сметки, в нито един момент не са
отчетени неговите доходи. Твърди се, че през целия период, предмет на
проверката и след това на иска, както и години преди това, К.П. е във
фактическо съжителство с Борислав Христов, който е поемал издръжката, както на П.,
така и на двете им деца, посрещал е обичайните разходи и е осигурявал средства за другите разходи,
които са извън обичайните, съобразно финансовата си възможност. Като трета
фактическа грешка се сочи определянето на разполагаемите парични суми у
ответницата през годините. Твърди се, че в паричния поток не са включени
изтеглените суми от нейните банкови сметки. На четвърто място се сочи, че
неправилно е определена стойността на закупения лек автомобил. Според
ответницата стойността на автомобила, която КПКОНПИ сочи в исковата молба, е изключително завишена предвид
състоянието на автомобила, в което е закупен - дефектирал. Твърди се, че
пътуването на К.П. в чужбина за периода от 05.09.2008г. до 24.09.2008г. не е
заплатено от нея, а от работодателя ѝ - „Спекта ауто”ЕООД, включително и
пътуването на сина ѝ Калоян Христов на същите дати, поради което следва
да бъде изключено от разходите.
По отношение на дефицита, представляващ вноска по личната сметка на П. в
размер на 200000,00лв. на 12.09.2007г. , с която е направен срочен депозит, се
заявява, че паричната сума е на дружеството, на което ответницата е била
едноличен собственик на капитала и управител, а именно „Ка трейд”ЕООД. Посочва
се, че на 10.09.2007г. от сметката на дружеството са изтеглени 100000,00лв., на
12.09.2007г. също са изтеглени още 100000,00лв. Според отговора, същите тези
изтеглени парични средства от фирмената сметка са послужили на П. да си открие
срочен депозит в размер на 200000,00лв. на същата дата - 12.09.2007г. (с/ка с IBAN: ***Д).
Твърди се, че част от тях са прехвърлени по с/ка с IBAN: ***Д,
където е единият срочен депозит за 100000,00лв., останалите 100000,00лв. са
останали в другата сметка. Твърди се, че при закупуване на имота през 2008г.
ответницата П. е развалила депозита от с/ка с IB AN: *** и е
изтеглила от него общо 102228,31лв. Средствата по другата сметка са били
използвани през 2007 година основно за покриване на фирмените разходи на „Ка
трейд”ЕООД: платени са фактура на „Пластик България”ООД общо на стойност
16080,00лв., на „Нов път 2005”ООД за 7800,00лв. и са изтеглени 21200,00лв.
Твърди се, че изтеглените от П. суми от банковата й сметка не са включени в
паричния й поток. Твърди се, че обслужването на фирмени разходи със средства от
личната сметка на ответницата доказва твърдението ѝ, че това са парични
средства на „Ка трейд” ЕООД, които П. като управител и едноличен собственик на
капитала е предпочела да вложи на личната си сметка поради по-добри условия.
Ответницата заявява, че и през 2008г. е продължила да покрива разходи на „Ка
трейд” ЕООД със средствата си по личната сметка - извършено е захранване на
фирмената сметка със 150 000,00лв. , платени са суми на „ДСК ауто лизинг”АД
-978,10лв., както и са платени разходи 10000,00лв. на Людмила Кудева ( наеми на
„Ка трейд”ЕООД). Заявява се, че изтеглените от П. през 2008 година суми от
банковата ѝ сметка не са включени в паричния ѝ поток. Посочва се,
че на 19.03.2008 год. П. е развалила
депозита от с/ка с IBAN: *** „Експресбанк“ АД, за да закупи жилището – изтеглила
е цялата сума и е закупила имота на следващия ден, поради което източника на
средства за покупката и ремонта на жилището е ясен. Оспорва се посочена от
КОНПИ в искова молба цена на недвижимия имот
от 97 300лв. Според ответницата липсват доказателства, че изтеглената
три дни след сделката сума в размер на 51300лв. е послужила за доплащане на
цената на имота. Посочва се, че впоследствие тази сума отново е внесена в
разплащателната сметка и е била изтеглена, за да се извършат довършителните
работи по имота, който е закупен при степен на завършеност 63% ( груб строеж),
но ответницата променила намеренията си, жилището останало незавършено и именно
в такъв вид е продадено през 2013г.
Твърди се, че през 2008 год. П. е внесла в сметка с IBAN: *** „Експресбанк“ АД сумата от 100000,00лв., но не се
взема предвид от ищеца, че именно от тази сметка П. в същото време е изтеглила
79 000,00лв. Заявява се, че всички суми, които са теглени и внесени в тази
сметка, имат един-единствен източник - парични средства на „Ка трейд” ЕООД, с
които П. е оперирала чрез личната си сметка. Според ответницата, само платените
суми на „Куш груп”ООД в размер на 46 000,00лв. са за закупуване на лично
имущество, но това имущество по-късно е било ипотекирано за обезпечаване на
банков кредит на „Ка трейд” ЕООД.
Ответницата се позовава на проверка на доходите ѝ от ТД на НАП -
Бургас за периода от 2008г. - 2012г., приключила с протокол №
1309898/19.12.2013г. Счита, че протоколът представлява доказателство за
установените от компетентния орган доходи за периода.
Ответницата излага доводи за допуснати методолигични грешки, които според
нея изцяло деформират паричния поток. Намира, че такава грешка представлява
оценяването на придобитото имущество по пазарна стойност, въпреки, че във
всички придобивни документи е посочена достоверна цена. Счита, че по
действителна цена следва да се оцени само незаконно придобитото имущество, а не
изцяло придобитото от поверяваното лице - тези стойности се определят едва като
се установи дали има въобще незаконно придобито, но не и за целите на паричния
баланс. Посочва, че предпоставка за оценяване по действителна стойност е преди
това да бъде установено, че цената в документа за собственост не е
действителната. Твърди се, че в исковата молба въобще липсва изложение защо
ищецът счита, че посочените в документите за собственост цени не са действителните,
и директно се позовава на своето оценяване. Счита, че в тежест на КПКОНПИ в
настоящия процес е първо да докаже, че вписаните в документите за собственост
цени не са действителните, както и евентуално да докаже след това какви са
действителните. Намира, че приложеното от ищеца експертно становище е негодно
доказателство в настоящия процес и го оспорва поради липса на яснота за
методологията, по което е извършено, както и поради липса на действителен
оглед.
Като втора съществена методологична грешка в изложения анализ се сочи
пропускът крайните салда по годините, в които има превишение на приходите над
разходите, да бъдат пренесени в следващи години. Заявява се, че тази парични
средства не изчезват в края на годината, а семейството разполага с тях и през следващата
година.
Като трета грешка се сочи незачитането на доходите на лицата във
фактическо съжителство – както на П., така и на Христов. Ответницата счита, че
доходите на Христов трябва да бъдат съобразени поради разпоредбата на §1 т.3 от
ДР на закона, в който се очертават членовете на семейството, включително
лицето, което е във фактическо съжителство. Намира, че в настоящото
производство следва да бъде изготвен нов баланс, в който да се отразят всички
източници на финансиране на членовете на семейството, включително отпуснатите
банкови кредити, заеми от физически лица и всички други доходи – арг.от §1
т.4.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа, ангажират се доказателства.
Ответницата поддържа оспорването в
съдебно заседание, ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
становищата на страните, събраните доказателства и закона, намира за установено
следното:
Производството е по чл. 74 от Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) отм.,
вр. с §5 ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
От фактическа страна въз основа на
писмените доказателства по делото се установява, че ответницата е била
привлечена като обвиняема с постановление от 16.08.2013 год. на стр.разследващ
полицай при ОД МВР Бургас и със същото са ѝ били повдигнати обвинения по
чл.212 ал.5, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК. С постановление от 10.02.2014
год. са ѝ били повдигнати обвинения по чл.212 ал.5, вр. с ал.2, вр.чл.20
ал.4 от НК, за същото изпълнително деяние, а именно документна измама в особено
големи размери и представляваща особено тежък случай.
С писмо вх.№УВ-2115-1/14.10.2013 год.
Окръжна прокуратура Бургас е уведомила КОНПИ за това, че две лица,
вкл.ответницата, са били привлечени в качеството на обвиняеми за престъпления
по чл.212 ал.5, вр. с ал.1 от НК. С протокол от 15.10.2013 год. на и.д.директор
на ТД на КОНПИ Бургас е образувана проверка за установяване значително
несъответствие на имуществото на ответницата П.. С оглед на горното следва да
се приеме, че към момента на образува на проверката ответницата е имала
качеството на обвиняем поради привличането ѝ като такава с постановление
от 13.08.2013 год. (л.1005 от делото) за престъпление, попадащо в предметния
обхват на специалния закон – чл.22 ал.1 т.10 от ЗОПДНПИ (отм.).
С постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура Бургас от 18.05.2015 год., т.е. преди подаване на исковата молба, е
прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ-222/2009 год. по описа на ОДМВР
Бургас, ДП №323/2009 год. на ОП Бургас, водено срещу Иван Маринов Апостолов и
срещу К.К.П., по отношение на последната – за престъпление по чл.212 ал.5, вр.с
ал.2, вр.чл.20 ал.4 от НК. В мотивите на постановлението се посочва, че
деянията, извършени от двете лица, са несъставомерни, като по отношение на
ответницата се допълва, че доколкото липсва престъпно поведение от страна
извършителя, отсъства такова поведение и от страна на помагача.
Проверяваният период е от 15.10.2003
год. до 15.10.2013 год.
Ответницата не е в брак, има две деца с
установен произход от бащата – К. Б. Х., роден на *** год., и М. Б. Х., родена
на *** год. Б. Л. Х. – баща на двете деца, също е бил проверяван от КОНПИ,
включително по делото са представени извлечения от негови банкови сметки след
разкрита банкова тайна от съда, но
искова молба против него не е била предявена. В делото се съдържат достатъчно данни,
че ответницата и Б. Х. са във фактическо съжителство, въпреки, че не са регистрирани
на един и същ административен адрес. Това се установява от свидетелските показания
на С. Х. – майка на Б. Х. и на самия Х., който, след като не е ответник, няма
никаква пречка да бъде свидетел по делото. С оглед на така установения факт
следва да се приеме, че семейството на ответницата по см.на §1 т.3 от ДР
на ЗОПДНПИ (отм.) се състои от четирима
членове (ответницата, Христов и двете непълнолетни деца), като без значение е
адресната регистрация на съжителстващите родители, която има само
административно значение. Едва в действащия ЗПКОНПИ е дадена дефиниция на „фактическо
съжителство на съпружески начала" - §1 т.18 от ДР, но и в действащия закон
не е заложено изискване за регистрация на един и същ административен адрес.
На първо място следва да бъде даден
отговор на правоизключващото възражение на ответницата, че правото на Държавата
да отнеме имущество – частна собственост, не може да възникне, при липса на
въобще на престъпна дейност и при прекратяване на наказателното производство
още преди депозиране на исковата молба.
Съпоставката на ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ – и
двата отменени, показва очевидната разлика в процесуалните им норми – по първия
от тях мотивирано искане за отнемане на имущество се внасяше в съда след
влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното производство (чл.27 ал.2
от ЗОПДИППД (отм.), докато вторият не изисква установяване на престъпна дейност
с влязла в сила присъда – чл.74 и сл. от
ЗОПДНПИ (отм.). Буквалното граматическо тълкуване на закона, че установяване
на каквато и да е престъпна деятелност е без значение за възникване на правото
на Държавата за конфискация, а началото на наказателното производство е само
законен повод за проверка, представлява крайност, която няма връзка нито с
националното ни право, нито с правото на ЕС. С решение №13/13.10.2012 год. по
к.д.№6/12 год. КС приема в мотивите си, че връзката с наказателната процедура е
ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволно възбуждане на
проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество
с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което
по естеството си предполага наличието на сериозна материална облага или
възникването на правна преграда за развитието и приключването на наказателното
производство за такова престъпление. Никъде в решението си Конституционният съд
не допуска възможността след прекратяване на наказателното производство още в
досъдебна фаза поради това, че държавата чрез органите си вече не поддържа обвинението, производството по
отнемане по специалния закон да продължи. В случая производството е било
прекратено не поради непреодолима пречка за развитието му, а поради това, че не
е осъществено престъпление от ответницата. Поддържането на обвинение, което по-късно
е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, представлява деликт по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ – т.е. непозволено от закона вредоносно действие (незаконно обвинение),
за което държавата е имуществено отговорна. След като повдигането и
поддържането на незаконно обвинение е непозволено действие, от това действие
държавата не може да черпи права, особено право с такъв мощен интензитет,
каквото е правото да се отнеме имущество с конституционно гарантирана
неприкосновеност. С оглед на това съдът счита, че ЗОПДНПИ (отм.) допуска
паралелно протичане на двете производства – по отнемане на имущество и по
налагане на наказание на дееца, но прекратяването на второто поради липса на
престъпна деятелност погасява правото на Държавата да отнеме имуществото на
засегнатото лице. Престъплението като предпоставка за възникване на правото на
държавата за конфискация на имущество може да се установи както от съдържанието
на ЗОПДНПИ (отм.), така и от съдържанието на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 год. В ЗОПДНПИ (отм.) са посочени изчерпателно
престъпни състави от НК и административни нарушения с определени
характеристики, които могат да бъдат източник за генериране на материални
облаги. Очевидно е, че законодателят е съобразил „резултатността“ на
релевантната престъпна дейност и възможността от същата да бъдат генерирани
доходи за упражняващите я лица. Като пример може да бъде посочена разпоредбата
на чл.22 ал.1 т.2 от ЗОПДНПИ (отм.) – в предметния обхват на закона е включено
престъпление против личността – убийство, което е извършено с користна цел или
извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, като и двата случая предполагат генериране на
облага от престъплението. Останалите случаи на квалифицирано убийство, за които
е започнало наказателно преследване, не биха поставили началото на проверка по
специалния закон, защото не биха генерирали доходи за дееца. Тълкувателната
практика на ВКС по отменения ЗОПДИППД (ТР №7/13 год. на ОСГК) категорично прие,
че за да възникне правото на държавата за отнемане на имущество, е
необходимо да има връзка (пряка или
косвена) между конкретната престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)
и придобиването на имуществото. Този закон беше отменен със ЗОПДНПИ (отм.). Според
чл.11 ал.1 от ЗНА отменяване на
закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се
допуска само ако промените са многобройни и важни. След като подходът на
законодателя за изчерпателно изброяване на престъпни състави, при наличието на
които се започва проверка, се запазва и в ЗОПДНПИ (отм.), който има за предмет
същата материя като ЗОПДИППД (отм.),
следва да се приеме, че правото на държавата за конфискация възниква само при
наличие престъпна дейност.
На 03.04.2013 год. е приета Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз. Мотивите на директивата, макар и да нямат пряко
приложение, показват необходимостта от връзка между престъпната дейност и
имуществото, предмет на отнемане. В чл.4 и чл.5 от директивата са
регламентирани конфискацията и разширената конфискация на имущество, като и в
двата случая правото на държавата за конфискация е признато само в случай на
връзка между конкретно престъпно поведение и натрупаното имущество. По правило
отнемане е възможно при установяване на престъплението с присъда, а по
изключение - без осъдителна присъда, например поради заболяване или бягство на заподозряно лице или
обвиняем, но и в този случай е необходимо да е образувано наказателно
производство за престъпление, което води пряко или косвено до икономически
ползи, и производството би могло да приключи с осъдителна присъда, ако
заподозряното лице или обвиняемият бяха присъствали на производството. Съгласно
чл.2 от директивата „облага“ означава
всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено чрез престъпление; тя
може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо
повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни
ползи; „конфискация“ означава
окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с
престъпление; „престъпление“ означава престъпление, попадащо в обхвата на някой
от инструментите, изброени в член 3.
Срокът за транспониране на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета е изтекъл на 04.10.2015год., като в периода, предоставен на държавите-членки
за транспонирането ѝ, действа ЗОПДНПИ отм. Едва приемането на действащия ЗПКОНПИ е обявено от
Българската държава като мярка за транспониране на директивата като акт, чието
основно предназначение е да дава задължителни указания на държавите-членки. Това
представлява признание, че до приемането на ЗПКОНПИ Директива 2014/42/ЕС не е
била транспонирана. Нетранспонирането на
директивата и изтичането за предоставения на държавата-членка срок за това,
представляват основание за проявление на нейния директен ефект, като
националният съд следва да приложи нормата на директивата, която се ползва с
приоритет пред националния закон. Съпоставката на националния закон и
директивата показват, че националния закон изобщо не търси връзка между
престъплението и материалните облаги и не предоставя никакви гаранции за
правата на българските граждани, защото допуска отнемане на имущество не просто
без осъдителна присъда, а въобще без да се поддържа обвинение за престъпление в
предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ
(отм.).
В обобщение съдът счита, че без връзка
между престъплението и генерираната материална облага и без вероятност
наказателното производство за престъплението да приключи, защото обвинение не
се поддържа, за държавата не възниква право да отнеме имуществото, а ако такова
е възникнало поради повдигнато обвинение с прекратяването му от прокуратурата
правото на отнемане се е погасило, което представлява самостоятелно основание за
отхвърляне на иска.
Ако горното е невярно, то за пълнота на
изложението следва да се добавят и допълнителни аргументи за отхвърляне на
претенцията:
В полза на държавата е създадена
презумпцията, че дадено имущество е незаконно, ако се установи значително
несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по
смисъла на легалното определение на понятието, дадено в §1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Проверката на ответницата по
настоящото производство е започнала през 2013 година, когато редакцията на §1
т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) счита за
значително несъответствие само това несъответствие между имуществото и нетния
доход, което превишава 250 000 лв. Нормата е изменена с ДВ бр.103/2016
год., като размерът на значителното несъответствие е намален на 150 000
лв., но поради санкционния ѝ характер по отношение на ответницата следва
да се приложи старата разпоредба, която за нея се явява по-благоприятен закон.
При установените от закона предположения (законни презумпции), при доказване на
факта, визиран в хипотезата на законната презумпция, се счита за настъпил
презумирания факт. В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на
несъответствие между имуществото на ответницата
и нейните доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените от нея обичайни и извънредни разходи, което
по размер надвишава 250 000 лв. за целия
проверяван период от 15.10.2003 год. до 15.10.2013 год. Според мотивите на
КС в решение №3/12 год., на изследване
подлежи имуществото, с която проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличаването му през същия период от законно източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време
разходи и възникналите задължения.
По смисъла на §1т.1 от ДР на ЗОПДНПИ
(отм.) „имущество" е пари, активи
от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или
ограничени вещни права.
През проверявания период ответницата и
Б. Х. са придобили следното имущество:
1. Недвижим имот, представляващ апартамент №2, на първи жил.етаж, с площ от
86,78 кв.м. и 2,365%, равняващи се на 11,16 кв.м. от общите части и от правото
на строеж, находящ се в сграда – корпус Б, построена в УПИ ІV-33-34 с площ от
1272 кв.м. в кв.15 по плана на к-с *** – закупен с нот.акт №20, том 11, рег.№3889,
дело №2638/21.03.2008 год. за сумата от 46 000 лв. при степен на
довършеност 63% и продаден с нот.акт №125, том 7, рег.№2299, дело №1165/07.03.2013
год. на СлВп Бургас за сумата от 38 500 евро.
2.Л.а.“Фолксваген“ с рег.№А2001КА, закупен с договор от 03.07.2008 год., за
сумата от 500 лв.; продаден с договор от 16.07.2009 год. за сумата от 550 лв.;
3.Мотоциклет
„Ямаха“ с рег.№А2739В, закупен с договор от 21.07.2008 год. за сумата от
8 784 лв. и продаден с договор от 31.10.2006 год. за сумата от 1000 лв.
4.Ответницата П.
е открила депозит в „Банка Пиреос България“ в евро на дата 23.01.2003 год.
(пункт І.3 от основното заключение), по който през 2004 год. е внесена сумата
от 525 евро с левова равностойност 1 027 лв. За 2004 год. е получила доход
от лихви в размер на 8,56 евро – 17 лв. Съдът възприема паричната сума като
налично имущество по см. на §1 т.1 от ДР
на ЗОПДНПИ отм.
Б.Х.е придобил
½ ид.ч. от апартамент в к-„Възраждане“ – ап.№8,вх.А, четвърти етаж, в
бл.№38, с площ от 90.06 кв.м., закупен от родителите му Любомир Христов Христов
и Свилена Борисова Христова с нот.акт №133, том І, рег.№0779, дело №111/2006
год., за сумата от 23 540 лв. (половината от 47 080 лв.).
Ответницата е
учредила и е била съдружник в следните дружества:
1.“Ка трейд“
ЕООД с ЕИК ********* понастоящем заличен търговец. Учредено е с решение от
19.02.2002 год. по ф.д.№615/2002 год. на БОС от ответницата с капитал от 5000
лв. Дружеството е прекратено без ликвидация през 2010 год. чрез вливане в
„Саймън груп“ ЕООД, в което ответницата получава 50% от дяловете. С договор от
27.07.2011 год. ответницата е продала дяловете си от „Саймън груп“ ООД за
сумата от 5000 лв. е така е прекратила участието си в дружеството.
2.“Виккал“ ООД
с ЕИК200012232, вписано в ТР на 25.01.2008 год. със съдружници К.П. и И.В.Т.,
всеки притежаващ дялове на стойност 2500 лв. Справка в ТР показва, че към
настоящия момент ответницата все още е съдружник в дружеството и притежава
половината от капитала му.
3.“Кинвест 09“
ЕООД с ЕИК *********, вписано в ТР на 09.09.2009 год. с едноличен собственик на
капитала в размер на 5000 лв. К.П.. Ответницата е продала дяловете си с договор
от 21.10.2016 год. на "Невада турс
2004" АД за сумата от 5 000 лв.
Б.Х.е учредил „Б-2“
ЕООД с капитал от 5000 лв., вписано с решение от 20.12.2007 год. по
ф.д.№5192/2007 год. на БОС, понастоящем заличен търговец поради вливане в
„Давена-ив“ ООД – също заличен търговец. В резултат на извършеното вливане и
след увеличение на капитала на приемащото дружество, Христов е придобил
половината от дружествените дялове на стойност 5000 лв. „Давена-ив“ ООД е
прекратено без ликвидация поради вливане в „Транс ауто“ ЕООД с ЕИК *********
през 2010 година. На 06.04.2010 год. Христов е продал всичките си дялове от
капитала на „Давена-ив“ ООД за сумата от 5000 лв.
За проверявания период ответницата и
съжителстващият с нея Б.Х.за получили следните доходи, приходи и източници на
финансиране:
І. Доходи от труд, обезщетения и помощи
от НОИ и доходи като самоосигуряващи лица в общ размер от 142 144 лв.
(според основното заключение на в.л.Г.), от които доходи на К.П. в размер на
97 847 лв. и доходи на Б.Х.в размер на 44 297 лв. Доводът на ищеца,
че осигурителният доход на двете лица не следва да бъде зачетен, тъй като
данните показват единствено на каква сума са се осигурявали, но не и дали
действително са я получавали, не може да бъде споделен. След като ответницата и
съжителстващият Христов са избрали да упражняват свободна професия, те не могат
да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от лицата, работили по трудово
правоотношение, още повече, че доходите от свободни професии също са счетени от
законодателя за законен източник на средства. - §1 т.4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).
ІІ. Приходи от продажба на имущество.
а/ През проверявания период ответницата
е придобила и се е разпоредила с недвижим имот, представляващ апартамент
№2, на първи жил.етаж, с площ от 86,78 кв.м. и 2,365%, равняващи се на 11,16
кв.м. от общите части и от правото на строеж, находящ се в сграда – корпус Б,
построена в УПИ ІV-33-34 с площ от 1272 кв.м. в кв.15 по плана на к-с ***.
Ищецът още в исковата молба е изложил доводи, че придобивната стойност на този
апартамент не е в размер на обявената в нотариалния акт – 46 000 лв., а е по-висока, като се е позовал на банковия
превод по сметката на продавача и едновременното теглене на сумата от
51 300 лв. от сметката на ответницата, които според него създават
предположението, че заплатената покупна цена е в размер на 97 300 лв.
Същевременно, с исковата молба, е оспорил и продажната цена на имота, която
според пазарната оценка, направена от служител на КОНПИ, възлиза на
126 430 лв. и именно тази сума е заявена за отнемане в полза на държавата.
На ищеца е
било указано да заяви поради каква причина счита за достоверни пазарните
стойности на имуществото, а не тези, посочени в нотариалните актове. Последвало
е уточнение с вх.№18489/22.10.2015 год. на л.938, че в резултат на събраните
доказателства в хода на проверката и въз основа на изготвеното становище за
пазарните стойности комисията е достигнала до извод, че стойностите, вписани в
нотариалните актове са значително занижени и следователно не са действително
уговорените. В писмената си защита
ищецът акцентира на разпространената практика сделките да се изповядват на
цена, различна от действителната стойност, за да се избегне заплащането на
високи такси. Според съда, при липса на изрично заявено твърдение за
симулативно договаряне между страните по сделките, както и въобще без предприемане на процесуални
действия за разкриване на симулация, следва да се възприемат стойностите,
посочени в съответните нотариални актове. КПКОНПИ има за цел да реализира по
съдебен ред правото на отнемане на имущество в полза на Държавата, затова
нейните действия не могат да почиват на предположения, възникнали в хода на
проверката, и на практики в отношения между трети за спора лица, а следва да
бъдат подчинени на правилата на материалния и процесуалния закон. Затова без
изрично оспорване и без ангажиране на
доказателства за симулативно договаряне, ответниците не могат да бъдат
поставени в неблагоприятното положение техните облигационнии действия в рамките
на проверявания период да бъдат „преуредени“ по пазарни оценки. Както се вижда
от нот.акт №64, том ІІ, рег.№2096, н.д.№244/2008 год., продавач по сделката е
било „Куш инвест“ ООД. Апартаментът е бил продаден при завършеност от 63%, на
цена от 46 000 лв., при данъчна оценка в размер на 37 423,26 лв. Няма спор, че продажната цена е
била преведена по сметка на продавача. Следва да се отчете, че продавачът е
дружество (според св.Христов – строител на сградата), затова средствата от
покупката са част от паричния му оборот и няма как да се приеме за достоверно
предположението на ищеца, че сумата от 51 300 лв., изтеглена от сметката
на П., била предадена на продавача (дружеството) в брой. Освен това,
уговорената продажна цена е по-висока от данъчната оценка, затова е
недостоверно и твърдението, че посочената придобивна стойност е близка до
данъчната оценка, за да се спестят такси. Като продажна стойност по нот.акт
№67, том І, рег.№1141, дело №62/2013 год., следва да се приеме посочената в
акта – 38 500 евро (левова равностойност 75 300 лв.), а не визираната
в исковата молба пазарна стойност 126 430 лв., нито посочената от в.л.Ж.
пазарна стойност от 60 400 лв. Важи
изложеното по-горе, а именно, че следва да се приеме, че отношенията на
ответницата с купувача по сделката са се сложили така, както е удостоверено от
нотариуса. Фактът, че данъчната оценка на имота е била по-висока от обявената
продажна цена (89 103 лв.), не променя горния извод, защото страните са
свободни да договорят условията по сделката помежду си и защото не са
ограничени от стойностите на данъчната оценка. При това, таксите са били
събрани върху материалния интерес от 89 103 лв. (карето горе в ляво на
стр.1 от нотариалния акт), което е още един аргумент да се счете, че страните
не са имали за цел избягването на такси и разноски. С оглед на всичко, изложено
по-горе, съдът приема, че от продажбата на апартамента в к-с „Славейков“
ответницата е реализирала доход в размер на 75 300 лв.
б/през
проверявания период ответницата е придобила и се е разпоредила с МПС –
л.а.“Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№А2001КА. Автомобилът е закупен за 500 лв.
и е продаден за 550 лв. Според показанията на св.Палов – продавач по договора,
автомобилът бил с повреден двигател, като ремонтът бил по-скъп от самата кола.
Не бил в движение по време на продажбата, но не бил отписан от КАТ. Затова
продажната цена била символична – 500 лв. Според показанията на св.Христов, те
двамата с ответницата имали намерение да направят ремонт на автомобила, но се
отказали и продали колата без да я ремонтират.
В конкретния
случай следва да се приемат за достоверни волеизявленията на страните по
сделката, а именно, че вещта е била продадена в изправност и в движение (чл.3
абзац втори от договора с нотариална заверка на подписите от 03.07.2008 год.),
а не свидетелските показания, с което се цели тяхното опровергаване. При това,
видно от приложение №1 към заключението
на в.л.А., за периода от 04.07.2008 год. до 03.07.2009 год. и от 21.07.2009
год. до 20.07.2010 год.за същия автомобил е била сключена застраховка
„гражданска отговорност“, което предполага, че е бил изправен и в движение. Още
на следващия ден след придобиването на автомобила – на 04.07.2008 год.
ответницата е сключила застраховка, а няколко дни след продажбата, която е осъществена
на 16.07.2009 год., новият приобретател също е застраховал гражданската си
отговорност. Затова в този случай съдът възприема становището на КПКОНПИ за
симулативно обявяване на цената по сделката, поради очевидното несъответствие
между доводите на ответницата за ниска цена поради повреди на вещта и
удостовереното в договора състояние на същата вещ. В този случай като стойности
на придобиване и на разпореждане следва
да се приемат пазарните, посочени от в.л.А., а именно 7 800 лв. към
03.07.2008 год. и 6 500 лв. към 16.07.2009 год. Като доход на ответницата
се приема сумата от 6 500 лв.
в/ през
проверявания период ответницата е придобила и се е разпоредила с МПС –
мотоциклет „Ямаха“ с рег.№А2739В. Мотоциклетът е закупен с договор и фактура от
21.07.2008 год. от „Начев строежи“ ООД, за сумата от 8784 лв. и тази цена
следва да се приеме за достоверна поради съображенията, изложени за апартамент
№2 в к-с „Славейков“. Продаден е с договор от 06.06.2011 год. на физическо
лице, за сумата от 500 лв. Не може да се очаква, че за три години мотоциклетът
се е обезценил толкова драстично, а и от ответницата не се сочи, че състоянието
му се е променило, затова и в този случай съдът възприема доводите на КПКОНПИ
за симулативно обявена цена по сделката. С оглед на това приема, че продажната
стойност е пазарната, посочена от в.л.А., а именно 6 630 лв. и в
такъв размер е реализиран доход от ответницата.
г/ през
проверявания период, а именно на 10.06.2005 год., Б.Х.е продал л.а.“Мерцедес“ с
рег.№А2332АН, за сумата от 6000 лв. С молба от 03.02.2017 год. ищецът е оспорил
договора с твърдения, че обявената цена не е действителната по сделката. В
съдебно заседание на 17.05.2017 год. твърдението за симулация е оттеглено,
следователно като доход следва да се зачете посочената в договора цена от 6000
лв.
д/през проверявания период ответницата и
Б.Х.са продали дялове от дружества, в които са били съдружници, и са получили
доходи, както следва: от продажбата на дяловете на „Ка трейд“ ЕООД – 5000 лв. и
от продажбата на дяловете на Христов в „Давена-ив“ ООД – 5000 лв., или общо 10 000
лв.
Всички
гореизброени суми, получени от продажбата на имущества, следва да се зачетат,
тъй като в придобиването им са вложени средства от законни източници:
Както се установява
от основното заключение, преди проверявания период по сметка на Б.Х.в
„Райфайзенбанк България“ АД в щатски долари (пункт ІІІ.2 от основното
заключение), е имало значителна парична наличност, постъпила от банкови преводи
от САЩ – към 12.07.2002 год. главницата е била в размер на 51 000 щ.д. От
тази дата, до началото на проверявания период, Христов е теглил суми, поради
което към 14.10.2003 год. в сметката са били налични 3 500 щ.д. с левова
равностойност 5 884 лв. По друга сметка на Христов в „Евробанк“ АД (пункт
ІІІ.5) също в щ.д., открита на 17.0.72003 год., са натрупани приходни обороти в
размер на 19 610 лева, която сума според вещото лице може да послужи като
начално салдо за неговия баланс. В сметка на Христов в „Уникредит Булбанк“ АД
(пункт ІІІ.6), е „блокирана“ сума в размер на 79 476 лв., която не се
взема предвид от вещото лице при изчисленията му, тъй като не може да посочи по
каква причина сумата е запорирана. Според св.Христова, доходите на Христов са
били от бизнес – внос на музикална техника и промишлени стоки от Америка. В решението на КС е залегнал принципа,
че проверявания период не може да се разглежда изолирано – преди началото му
лицата са осъществявали дейности и са реализирани доходи, придобивали са
имущества, ето защо те следва да се отчетат при изследване на тяхното
материално състояние. Съществените обороти по банковите сметки на Христов
показват, че действително той е получавал доходи, които не могат да бъдат
заличени в началото на проверявания период, а и не може да се подлага на
съмнение техния източник, тъй като това е извън предмета на делото. Дори и да
са били изтеглени преди началото на периода, тези суми са били вложени в
имущества или са послужили за посрещане на разходи. Съдът изцяло възприема
размера на т.нар.“начално салдо“ от основното заключение на в.л.Г. и не споделя
възраженията на ищеца, че неговите задачи към експертизата не приемат наличието
на подобно „начално салдо“. През
проверявания период Христов е реализирал доход от продажба на л.а.“Мерцедес“ в
размер на 6000 лв. и този доход също следва да се съобрази, тъй като произхода
на средствата за придобиването му не може да се подлага на съмнение като
попадащи извън предмета на делото. През проверявания период ответницата и
Христов са реализирали доходи от трудова дейност, от свободни професии, от
помощи и обезщетения, получавали са заеми от банки и физически лица и дарения,
които са в размери, позволяващи придобиването на процесното имущество.
Поради горното
съдът счита, че ответницата и Христов са разполагали с достатъчно средства за
придобиване на недвижимия имот, моторните превозни средства и дяловете от
капитала на дружества.
ІІІ.Източници на финансиране (според
легалната дефиниция в §1т.4 от ДР на ЗОПДНПИ отм.).
а/ банкови заеми. През проверявания
период на ответницата и Б.Х.са били отпуснати заем от ТБ“Биохим“ в размер на
7000 лв. (Христов); заем в размер на 1700 лв. от „Райфайзенбанк България“ АД (П.),
общо банкови заеми в размер на 8 700 лв., което се установява от основното
заключение на в.л.Г.. В заключението (а и в исковата молба) са коментирани
наличностите и движенията в множество други банкови сметки с титуляри П. или
Христов, които обаче не се възприемат от съда като източници на финансиране,
приходи или разходи по смисъла на определенията, дадени в ДР на ЗОПДНПИ отм.
Някои от сметките са открити като разплащателни, което означава, че от тях са
погасявани текущи задължения на домакинството или титулярите им, които се
вземат предвид като разход по см.на закона и не следва да се отчитат втори път.
По други от сметките са получавани доходи – напр.помощи и обезщетения, които
намират мястото си в раздел „приходи“ и също не следва да се зачитат втори път.
Други от картовите сметки са били кредитни, с предоставен по тях овърдрафт,
което предполага постоянно усвояване и връщане на средства по крайния кредитен
лимит, който не може да се установи поради липса на писменни данни. Затова натрупаните
обороти по кредитните карти не дават реална представа за средствата, които биха
имали качеството на източник на финансиране и изкривяват паричния поток. Не
следва да се възприеме като източник на финансиране, приход или разход, сумата
от 200000 лв., която е била внесена от ответницата на 12.09.2007 год. по сметка
с IBAN
*** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
открита в същия ден – 12.09.2007 год. Според съда, по делото се представят
доказателства, от които се налага извод, че тази сума е била на търговското
дружество, чийто едноличен собственик на капитала е била към този момент
ответницата – „Ка трейд“ ЕООД, включително, че
средствата са разходвани за заплащане на задължения на дружеството, т.е.
в неговата стопанска дейност. От представените по делото две извлечения от
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр „Ка трейд“ ЕООД
(л1615-1616) се установява, че на 10.09.2007 год. и на 12.09.2007 год. Б.Х.е
изтеглил на каса на два пъти по 100 000 лв. от горната сметка, за което е
заплатил такса за теглене в размер на 194 лв. На 10.09.2007 год. е изтеглена и
сумата от 14 000 лв., но тя не се коментира от ищеца като доход. На
12.09.2007 год. сумата от 200 000 лв. е внесена от П. в сметка с IBAN ***, като от основното заключение се установява, че на
същия ден от сметката са изтеглени 100 000 лв., които са прехвърлени по
кредита на новооткрития едномесечен депозит по сметка №94004523168027. На
л.1567-1570 се съдържат извлечения от горните две сметки. От извлечението на сметка с IBAN ***, че от нея са погасявани задължения на дружеството на
ответницата по фактури –напр.на 17.10.2007 год., на 20.11.2007 год., захранвана
е фирмената сметка на „Ка трейд“ с IBAN ***,
от която преди това е била изтеглена сумата от 200000 лв. като например на
03.09.2008 год. сметката на „Ка трейд“ е захранена със сумата от 100 000
лв. Това показва, че по личната сметка на ответницата всъщност са били внесени
парични средства на дружеството, а дали то действително ги е притежавало и може
ли от ГФО да се установи печалба е извън предмета на спора, доколкото
дружеството не е ответник и не е проверявано лице. Освен това, лошата финансова
дисциплина и смесването на имущество на дружеството и на притежаващото го лице,
дори и да е укоримо поведение, не е основание за отнемане на имуществото.
Не следва да се считат за приходи или
разходи допълнителните парични вноски, които П. е правила в имуществото на
притежаваното от нея „Ка трейд“ ЕООД по реда на чл.134 от ТЗ, както и заемите,
предоставяни от нея на дружеството. В и извън проверявания период ответницата е
направила парични вноски общо на стойност 112 000 лв., които по-късно са
ѝ били върнати от дружеството (л.2 от заключението на в.л.Г., депозирано
на 01.02.2018 год.)
Допълнителните парични вноски представляват
заемообразни средства, които собственикът на капитала/съдружникът предоставя на
дружеството с непосредствената цел да се
покрият загуби или да се покрие временен недостиг на парични средства. Тези
вноски не стават част от капитала и подлежат на връщане – чл.134 ал.3 от ТЗ.
Средствата, предоставени под формата на допълнителни парични вноски, както и тези по договори за заем от
19.02.2008 год. и от 03.09.2008 год. с анекс от 02.12.2008 год., са били върнати на П. в същия размер, в който са били
предоставени, затова не променят по никакъв начин паричния баланс, а и освен това
не са такива по §1 т.4 и 5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).
б/заеми от физически лица.
Ответницата представя договор за паричен
заем, сключен между Свилена Борисова Христова и Борислав Христов, за сумата от
23 500 лв. Според показанията на
св.Христова, при развода със съпруга ѝ те двамата продали семейното
жилище на сина си и дъщеря си по 1/2, след което свидетелката дала в заем на Б.Х.получените
пари от продажбата. Според показанията ѝ, парите до днес не ѝ били
върнати.
Представя се запис на заповед от
22.10.2007 год., с който Христов се е задължил да заплати на Божко Кирилов Явен
сумата от 10 000 лв. на падежа – 22.10.2010 год.
Ищецът е оспорил договора и записа на
заповед с доводи за симулативност. В
съдебно заседание на 17.05.2017 год. твърдението за симулация е оттеглено,
следователно двата документа следва да се ценят като частни,
диспозитивни такива, чиято формална доказателствена сила не е била оспорена.
Макар, че не е ясно каузалното правоотношение, по повод на което е била
издадена ценната книга, такова съществува, доколкото законът не изисква за
валидността на ценната книга то да се посочи, но основание за поемане на задължението
винаги има. Ответниците сочат, че основанието за задължаване по записа на
заповед е получаването на заем на същата стойност, и след като ищецът не
заявява друго основание следва да се приеме, че ценната книга обезпечава
задължение по заемно правоотношение. С оглед на това съдът приема, че
ответницата и съжителстващият с нея Христов са получили заеми от физически лица
в общ размер на 33 500 лв., които следва да се зачетат като
източник на финансиране.
ІV.Дарение от физическо лице.
От показанията на св.Христова се
установява, че след като заживели заедно, ответницата и Б.Х.получили като
дарения суми от самата свидетелка и от родителите на ответницата. Свидетелката
заявява, че тя им дала като подарък сумата от 10 000 лв. и тази
сума следва да се включи в приходите на ответницата. Свидетелските показания се
ценят като достоверни, житейски логични, предвид отдавнашните национални
традиции за подпомагане на децата от техните родители, и допустими – арг.от
чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
V.Депозит.
Ответницата П. е открила депозит в
„Банка Пиреос България“ в евро на дата 23.01.2003 год. (пункт І.3 от основното
заключение), по който през 2004 год. е внесена сумата от 525 евро с левова
равностойност 1 027 лв. За 2004 год. е получила доход от лихви в размер на
8,56 евро – 17 лв. Съдът възприема паричната сума като налично имущество по см.
на §1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ отм. След
2004 год. не са начислявани лихви, което показва, че депозитът е закрит. Това
означава, че паричната сума е постъпила като приход за ответницата и семейството
ѝ, както и получените лихви в размер на 17 лв. Общо приходите са в размер
на 1044 лв.
Общо през проверявания период
ответницата и Христов са реализирали доходи, приходи и са получили финансиране
в размер на 299 818 лв.
През проверявания период ответницата и
семейството ѝ са направили разходи в следния размер:
І.Обичайни разходи по см.на §1 т.6 от ДР
на ЗОПДНПИ отм. в размер на 77 686 лв. Видно е от основното заключение, че
при изчисляване на тези разходи са съобразени родените по време на проверявания
период деца, както и съжителството с Борислав Христов, който се възприема и от
съда като член на семейството по см.на §1 т.3 от ДР на закона. Според
уточнението в основното заключение (стр.5), при изчисляването на тези обичайни
разходи е взета предвид методиката на НСИ (т.нар.“потребителска кошница), в
която се включват и данъци и местни такси. Поради това, при изчисляването на
разходите за данъци и такси (пункт VІІІ), задълженията на ответницата и Христов
за всяка година са били намалени с перото „данъци и такси“, заложено в
„потребителската кошница“ за едно домакинство за съответната година. Общо
обичайните разходи за проверявания период възлизат на 77 686 лв.
ІІ.Разходи за придобиване на недвижими
имоти.
Както се посочи по-горе, като разходи
следва да се вземат предвид стойностите, вписани в нотариалните актове. По
отношение на придобитата ½ ид.ч. от апартамент в к-с“Възраждане“, следва
да се добави и още едно съображение. Сделката е била сключена между родители и
деца, поради което не може да се очаква, че договарянето между тях е
осъществено при пазарни условия. Както
се установява от показанията на св.Христова, тя и бившият ѝ съпруг
пристъпили към прехвърляне на имота на децата им по повод развод. Това
означава, че мотивът на прехвърлителите не е бил реализиране на печалба от
продажба на имуществото им и няма основание тяхната преценка да бъде заместена
от пазарната оценка, дадена от вещото лице Ж.. Разходите за придобиване на
апартамент в к.с“Славейков“ и на ½ ид.ч. от апартамент в к-с „Възраждане“
възлизат на 69 540 лв. (46 000 лв. + 23 540 лв.)
ІІІ. Разходите за придобиване на МПС
възлизат на 7 800 лв. за л.а.“Фолксваген“ и 8 784 лв. за м.“Ямаха“,
общо 16 584 лв. по съображенията, изложени във връзка с тези
имущества по-горе.
ІV. Разходи за пътувания зад граница.
Изчислени са от в.л.Г. в основното
заключение на л.15, пункт VІ. Възприемат се от съда, с изключение на
пътуванията, дадени отделно за ответницата и Христов в периода
05.09.-14.09.2008 год. до Турция, за което пътуване ответницата е представила
доказателства, че е заплатено от „Спекта ауто“ ООД – л.985 от делото. Разходите
от по 1 543 лв. за всеки от тях следва да бъдат извадени от общата сума,
посочена от вещото лице, поради което разходите за пътувания възлизат на 3 279
лв.
V.Разходи за учредяване на дружества в
проверявания период – 12 500 лв. (равностойност на дружествения
капитал на „Кинвест 09“ ЕООД, „Виккал“
ООД и „Б-2“ ЕООД).
VІ.
Разходи за данъци извън тези, включени в „потребителската кошница“ на НСИ – 2 234
лв.
VІІ. Вноски за погасяване на отпуснати
заеми, коментирани по-горе като източници на финансиране: общо сумата от
10 555 лв. за погасяване на задължението към ТБ„Биохим“ на Христов и
1 804 лв. за погасяване на задължението на П. към „Райфайзенбанк“ АД, или 12 359
лв.
VІІІ. Разходи за довършителни работи на
апартамент в к-с „Славейков“.
Извод за наличие на такива разходи се
прави въз основа на изявленията на страните при сключване на разпоредителните
сделки. При придобиването на имота в нотариалния акт е записана степен на
завършеност от 63 % и след като в нотариалния акт за продажбата няма подобно
изявление, следва да се приеме, че имотът е бил завършен изцяло. Свидетелските
показания, с които се цели опровергаване на волеизявленията на страните по сделката,
удостоверени от нотариус, се явяват
недопустими – чл.164 ал.1 т.2 от ГПК.
Разходите за довършителните СМР са били остойностени от в.л.Ж. на
12 000 лв. В с.з. на17.05.2017 год. в.л.Ж. е пояснила, че 63% степен на
завършеност означава груб строеж, което включва изграждането на конструкцията
на сградата, прекарани хоризонтални и вертикални В и К и ел., мазилка и
дограма. Пояснила е, че довършителните работи са изпълняват в три категории –
стандарт (най-малко необходимото), подобрения и лукс, като нейните изчисления
са направени на база стандарт и включват разходи за труд, печалба и ДДС. При
формулиране на въпросите към съдебно-техническата експертиза ищецът не е задал
методи, при които вещото лице да работи, вкл.не е посочил по какъв стандарт да
се остойностят довършителните работи, поради което в съответствие с принципа на
познавателната независимост по Наредба №2 за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, в.л.Ж. е била свободна в преценката си какви
довършителни работи да остойности – стандартни, подобрения или лукс. Разходите
за довършване на апартамента се възприемат от съда в размер на 12 000
лв.
Общо направените разходи през
проверявания период от ответницата и Христов са в размер на 206 182 лв.
В резултат на горните изчисления, нетния
доход по см.на §1 т.5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) на ответницата и Христов за
проверявания период е в размер на 93 636 лв.
Имуществото, придобито през проверявания
период, посочено по-горе (недвижими имоти, МПС, дялове от дружества и депозит),
е на стойност 124 611 лв. При изчисляване стойността на имуществото,
следва да се вземат предвид не разходите за неговото придобиване, а пазарната
му стойност като обективна величина. Това означава, че от съда се възприемат
пазарните оценки по СТЕ и САТЕ: 58 000 лв. (апартамент „Славейков) +
36 500 лв. (апартамент „Възраждане) + 7 800 лв. (л.а.“Фолксваген“) +
8 784 лв. (мотоциклет „Ямаха“ по фактура) + 12 500 лв. (стойност на
дружествени дялове) + 1 027 лв. (депозит) = 124 611 лв. Несъответствието
между нетния доход на ответницата и Христов и придобитото имущество е
отрицателна величина, но тя е по-малка от стойностите, визирани в §1 т.7 от ДР
на ЗОПДНПИ (отм.), а именно – 30 975 лв. за целия проверяван период. След
като не е налице значително несъответствие, дори и в размера след изменението
на закона с ДВ бр.103/2016 год., законовоустановеното предположение за
незаконност на имуществото не може да бъде приложено и оттам – имуществото да
бъде отнето. Не следва да се обсъжда подлежат ли на отнемане като имущество
парични суми, които към момента на предявяване на иска не са налични.
В
обобщение се налага извод, че не са налице предпоставките на закона за отнемане
на имуществото и претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответницата е направила разноски, които
следва да се възложат върху ищеца. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени
разноски в общ размер на 14 410 лв. В последното съдебно заседание е
направено възражение от процесуалния представител на ищеца, че следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за един представител. Възражението се счита
от съда за неоснователно – приложеното по делото пълномощно (л.990) е за
упълномощаване на адвокатско дружество, чрез адв.Н., която пряко е
осъществявала представителство по време на целия процес, но това не означава,
че е заплатено възнаграждение на повече от един представител. Като се има
предвид цената на иска, посочена от ищеца – 378 765,74 лв., минималния
размер на възнаграждението, изчислен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. на ВАС е 9 105,31 лв. Ако това възражение се приеме като възражение
за прекомерност по см.на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът го счита за неоснователно,
тъй като делото е от значителна фактическа и правна сложност и заплатеното от
страната възнаграждение от 12 500 лв. е съответно на тях. Разноските в размер на 14 410 лв. следва
да се възложат изцяло на ищеца.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Комисия за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), Булстат
*********, със съдебен адрес ***, против К.К.П. ***, с ЕГН **********, за отнемане на незаконно придобито
имущество на стойност 378 765,74 лв., както следва:
на основание
чл. 63, ал. 2 , т. 1 във връзка е чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- сумата в размер на 2 500 лв.,
представляваща равностойността на 50 % от дружествените дялове в капитала на
“Виккал“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. “Лазур”, бл. 14, вх. 1 , ет. 8, ап. 43, представлявано от управителя И.В.Т.,
ЕГН **********;
- сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща равностойността на 100 % от дружествените дялове в капитала на
“Кинвест 09“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. “Пробуда” № 50, ет. 4, представлявано от К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 1 700 лв. от погасения
кредит по сметка IB AN BG 70 RZBB 9155 1092 5713 10 в “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 2 000 лв., внесена на
каса, по сметка BG 91 RZBB 9155 4092 5713 15 в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД с
титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 3 013,70 лв., внесена на
каса, по сметка BG 05 UNCR 7000 1519 8476 81 BGN в “УниКредит Булбанк” АД с
титуляр К.К.П.с ЕГН **********.
- сумата в размер на 470 лв., внесена на каса
от трето лице, по сметка BG 52 UNCR 7000 1510 9322 44 BGN в “УниКредит Булбанк”
АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 212 700 лв., внесена на
каса, по сметка BG 63 ТТВВ 9400 4523 1679 37 в “Сосиете Женерал Експресбанк” АД
с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 2 228,31 лв., начислени
лихви, по сметка BG 51 ТТВВ 9400 2523 1680 27 в “Сосиете Женерал Експресбанк”
АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
- сумата в размер на 8 023,73 лв., внесена за
погасяване на кредитни карти, в “Юробанк България” АД с титуляр К.К.П.с ЕГН **********;
на основание чл. 72 във връзка е чл.63 ал.
2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
- сумата в размер на 126 430 лв. от
продажбата на апартамент № 2 на първи жилищен етаж, с площ от 86,78 кв.м.,
ведно със склад № 10, с площ от 3,53 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к.
’’Славейков”, бл. 85, вх. 2, ет. 1;
- сумата в размер на 7 500 лв. от продажбата
на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № А2001КА, рама №
WVWZZZ1JZYW423256, двигател № AKQ253710;
- сумата в размер на 7 200 лв. от продажбата
на мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„XVS65WR“, рег.№ А2739В, рама № JYAVM01E77A104814, двигател №М605Е022337;
ОСЪЖДА Комисия за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), Булстат
*********, със съдебен адрес ***, да заплати на К.К.П. ***, с ЕГН **********,
разноски в първоинстанционното производство в размер на 14 410 лв. (четиринадесет
хиляди четиристотин и десет).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: