Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 30.05.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 16.05.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря А.Бижева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3161
по описа на ВТРС за 2018 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Производство с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД твърди,
че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с
което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2356/2018 г. на ВТРС. Заповедта
е връчена на основание чл.47,ал.5 от ГПК , поради което ищецът депозира иск по
реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
529,44 лева главница , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Не
предявява претенции за сумата от
7,68 лева представляваща лихви за
забава. Основава вземането си на сключен
между страните договор за потребителски кредит № ********** /8.02.2017 г., по
силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата от 300 лева със срок на погасяване
шест месеца, както и закупен пакет от допълнителни услуги на стойност от 192,42
лева. Твърди, че общото задължение по кредита възлиза на 529,44 лева със срок на погасяване шест месеца, при
месечна вноска от 88,24 лева и падежна дата-20-то число на месеца. Сочи, че
длъжникът не е погасил нито една вноска по кредита, поради което и на основание ОУ договорът е прекратен автоматично на
23.05.2017 г. и е обявена предсрочната му изискуемост, а на длъжника е
изпратено уведомително писмо на 29.05.2017 г. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 529,44 лева главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа исковата претенция.
Ответникът П.И.А., чрез особения си представител адв. Н. от ВТАК
оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита . Навежда възражения за нищожност на възнаградителната
лихва и закупения пакет допълнителни услуги, поради неравноправни клаузи в
договора по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 8.02.2017 г. П.И.А.
е попълнил искане за отпускане на потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт". На същата дата е сключен договор
за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт"
с № ********** , видно от който на заемателя е
предоставена сумата от 300 лева, със срок на погасяване шест месеца, при ГПР 49,87%,
ГЛП 41,17% , лихвен процент на ден 0,11%. Дължимата сума по кредита е 337,02
лева. На същата дата са подписани споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, Общи условия и декларации, Стандартен европейски формуляр, погасителен
план , всички неразделна част към договора. В договора за кредит е посочено
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 192,42 лева
при размер на месечна вноска по този пакет от 32,07 лева. Общото задължение по кредита и пакета
за допълнителни услуги възлиза на 529,44 лева , при месечна вноска от
общо 88,24 лева , платима на 20-то число на месеца, със срок на погасяване 6 месеца.
Представеното платежно нареждане от 8.02.2017 г. удостоверява превода на сумата
от 300 лева , извършен от кредитора по сметка на кредитополучателя
в "ЦКБ" АД. От приложеното
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** се
установява, че погасяване по кредита не е извършвано. С уведомително писмо от 29.05.2017
г. ответникът е получил волеизявлението на кредитора за прекратяването на
договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение задълженията на заемополучателя досежно
погасяване на дължимите месечни вноски. Подадено е заявление по реда на чл.410 от ГПК. Издадена
е заповед за изпълнение № 1169/31.07.2018 г.
срещу П.И.А. за сумата от 529,44
лева главница по договор за потребителски кредит № ********** от 8.02.2017
г. , ведно със законната лихва върху нея
от подаване на заявлението 26.07.2018 г., до окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника -
ответник по иска при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и имаща за предмет
посочени в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността
на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и
неговия размер. Ищецът основава
претенцията си на договор за
потребителски кредит , сключен при Общи условия, при който има постигнато
съгласие относно размера на предоставената в заем сума, ГЛП и ГПР, размера на
месечните вноски и падежа на
задължението. Налице са доказателства за реалното предаване на заетата сума от
заемателя. Макар приложеното извлечение от сметка да е частен свидетелстващ
документ, от който страната черпи изгодни за себе си факти, при липса на
доказателства за противното съдът приема, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по договора относно погасяване на дължимите месечни вноски. Позовавайки
се на разпоредбата на чл.12.3 от
Общите условия, неразделна част от
договора за потребителски кредит, на 23.05.2017 г. кредиторът е обявил цялото задължение за
предсрочно изискуемо и е прекратил едностранно договора. Изготвено е
уведомително писмо съдържащо изявлението
на кредитора от 29.05.2017 година, изпратено на адреса на длъжника. Тъй като и в заповедното и съответно в
исковото производство ищецът се позовава на автоматичното прекратяване на
договора и обявената предсрочна изискуемост поради
забава в плащането на една месечна вноска повече от 30 календарни дни, съдът
намира за нужно да отбележи, че не счита доказани предпоставките за настъпването
ѝ. Факт е, че ищецът не е банка, а е небанкова
институция, предоставяща финансови услуги, но статутът му според настоящия
състав не изключва приложението спрямо
него на задължителните постановки на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, според които
волеизявлението на кредитора, с което същият прави кредита изцяло предсрочно
изискуем поради обективния факт на неплащане от
задълженото лице следва да бъде достигнало до длъжника, за да е налице
основание за неговата изискуемост. Основанието следва
да е налице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Мотивите на съда да споделя това становище са свързани с възгледите
му за равнопоставеност на субектите, имащи качество потребители на кредити,
като няма причина тези, които са клиенти на банките да бъдат поставяни при различни условия от тези, които са предпочели
услугите на други финансови институции при хипотезите, в които кредиторът има
право да се позове на настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
По делото не са събрани доказателства установяващи достигане до адресата на
волеизявлението на кредитора, обективирано в писмо от
29.05.2017 година, поради което не е изпълнен изцяло фактическия състав на
предсрочната изискуемост и вземането на кредитора не
може да се основава на нея. С ТР № 8/2017 г. от 2.04.2019 година ОСГТК на ВКС
постанови възможност за уважаване на установителния
иск по чл.422 от ГПК относно вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на сила на пресъдено нещо , въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Изложеното по-горе касателно приложимостта на
задължителните разрешения дадени при тълкувателната дейност на ВКС , както към
банките, така и към небанковите институции
предоставящи заеми, подчиняващи се на
разпоредбите на ЗПК, дава основание на съда да приеме, че при настъпил краен
падеж на 20.08.2017 година , видно от договора и от погасителния план,
ответникът дължи на ищеца предоставената заемна сума от 300 лева главница в
пълен размер. Относно релевираните възражения от
особения представител на ответника за нищожност на клаузите, с които са
договорени приложимите лихвени проценти, съдът намира същите неоснователни.
Видно от договора , годишният лихвен процент е 41,17%, а ГПР е 49,87%. Съгласно
чл. 19, ал.4 от ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева или валута , определена с постановление на МС на Р
България. Превишаването на този размер води до нищожност на клаузите, с които е
договорен. Към 2017 година приложими са разпоредбите на Постановление № 426
/18.12.2014 г. на МС , според което законната лихва по просрочени задължения е 10,02 %. Следователно, определеният ГПР от
49,87% макар да доближава, не превишава
определеният максимален размер, което прави договорките между страните валидни.
Относно размера на договорената възнаградителна
лихва, същата надвишава трикратния размер на законната лихва, приет от
съдебната практика като съответен на добрите нрави при предоставени кредити без
обезпечение. Въпреки това съдът приема дължимост на
това плащане, доколкото превишаването не е значително, включително в парично измерение съотносимо към предоставената заемна сума. Следва да се
държи сметка и за това, че при бързите кредити паричните суми се предоставят
при облекчени условия за кредитоискателя, обикновено
в деня на поискването , при
по-висок риск, поет от кредитора
за възвръщаемостта на кредита. По тези съображения съдът счита, че не са налице
визираните от ответника основания за нищожност
и частта от общата сума в размер на 37,02 лева, представляваща печалбата
на кредитора видно от условията по ДПК, е дължима. Относно претенцията за сумата от
192,42 лева, представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, съдът споделя релевираните възражения
за нищожност на клаузите, с които страните са ги договорили. От приложеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че
същите са предвидени в пет варианта - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност
за смяна датата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. В договора
за потребителски кредит е определено възнаграждение за тези услуги изразено в
цифров порядък от 192, 42 лева, които се разпределят към дължимата месечна
вноска по кредита и формират общата ѝ стойност от 88,24 лева. Въпреки
подписа на потребителя, с който той е удостоверил съгласието си за закупуването
на този пакет, дължимата за това сума е отразена още в искането за отпускане на
кредит, в който са посочени основните параметри на договора, който го следва-
месечна вноска от 88,24 лева , при падеж
20-то число на месеца и срок на кредита 6 месеца. Горното, както и препращането
към предварително изготвените Общи условия води до извода, че клаузите по това
споразумение не са индивидуално договорени, а са наложени от кредитора, без
потребителя да има възможност да влияе върху тях. В чл.143 от Закона за защита
на потребителя в унисон с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори е дадено легално определение на понятието
неравноправна клауза- това е всяка
уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата посочва неизчерпателно примерни хипотези за
неравноправни клаузи. Съдът счита, че споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги съдържа такива неравноправни клаузи, съотносими към
хипотезата на чл.143,т.14 от ЗЗП, доколкото се иска предварително да се заплати
възнаграждение за услуга, за която не е сигурно, че ще бъде поискана от
потребителя. Отделно от това не се доказва коя от тези допълнителни услуги е
предоставена на потребителя и каква е нейната цена спрямо описания пакет "Бонус" , за да се прецени дължи ли се заплащане на
възнаграждение. В защита на икономически
по-слабата страна в тези отношения, а именно потребителя, чл.146, ал.1 от ЗЗП
постановява нищожност на неравноправните клаузи в договор, освен ако не са
уговорени индивидуално. Предварителното изготвяне на клаузите, както е в
настоящия случай, при които потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието им, не са уговорени индивидуално, което ги прави нищожни. Приложените
документи сочат на липсата на индивидуална уговорка между страните относно
предоставянето на пакета допълнителни услуги, а ищецът, който носи
доказателствената тежест да установи обратното, не е сторил това. От горното
съдът прави извода за нищожност на клаузите от договора и споразумението, с
което е постигнато съглашение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги и тяхното заплащане. Нищожността
влече последици на отрицателна санкция спрямо претенцията за заплащане на
сумата от 192, 42 лева. Мотивиран от тези правни изводи съдът приема за
установено, че от общо претендираната сума от 529,44
лева ответникът следва да заплати сумата от 337,02 лева главница, включваща
чистата сума по кредита и печалба на кредитора, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението -26.07.2018 година, до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1169/31.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2356/2018 г. на ВТРС. За разликата от 192,42 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителни услуги до пълния предявен размер от 529,44 лева,
иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно
уважената част от иска. От общо претендираните разноски в размер на 475
лева / 25 лева ДТ, 150 лева възнаграждение за особен представител и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение/ съдът намира, че следва да изчисли дължимите разноски по правилото на
чл.78,ал.1 от ГПК, като определи възнаграждение за юрисконсулта представлявал
дружеството в размер от 100 лева , на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ.
Ответникът следва да заплати сумата от 175,05 лева разноски съобразно
уважената част от иска. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от
47,74 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2356/2018 г. на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, че П.И.А. с ЕГН ********** *** дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ "
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България
" № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 337,02 /триста
тридесет и седем лева и 2 ст./ главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит № **********/8.02.2017
г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение № 1169/31.07.2018 г. по ч.гр.д.№
2356/2018 г. на ВТРС , като за разликата от 192,42 /сто деветдесет и два лева и
42 ст./ представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги до пълния претендиран размер от 529,44
/петстотин двадесет и девет лева и 44 ст./ , ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София,
бул."България " № 49, бл.53Е, вх.В
сумата от 175,05 /сто седемдесет и пет лева и 5 ст./ разноски в исковото
производство и сумата от 47,74 /четиридесет и седем лева и 74 ст./ разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 2356/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: