№ 2
гр. Плевен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600751 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 128/28.09.22 г., постановена по НОХД № 1123/22 г. РС-
Плевен признал подсъдимия П. Н. Б. за ВИНОВЕН в това, че на неустановен
ден в периода от 07.01.2022г. до 09.01.2022г. в гр.Плевен, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамски маратонки марка
„Puma” на стойност 40 лева, дамски маратонки марка „Nike“ на стойност 90
лева, мъжки маратонки марка „Nike“ на стойност 90 лева, мъжки маратонки
марка „Nike“ на стойност 160 лева, мъжка тениска марка “Adidas” на
стойност 15 лева, мъжки анцуг марка „Nike“ на стойност 60 лева, мъжко
шушляково яке марка „Puma“ на стойност 90 лева, дамско шушляково яке
марка „Nike” на стойност 36 лева, дамски шлифер на стойност 14 лева,
дамски кецове марка “Guess” на стойност 36 лева, мъжка риза марка “Н&М”
на стойност 10 лева, мъжка риза марка “Н&М” на стойност 10 лева, четири
броя дамски панталони на стойност 160 лева, мъжка платнена раница марка
“Nike” на стойност 40 лева, кожено тефтерче на стойност 2 лева, рулетка
марка „Milwavkee“ на стойност 35 лева, два броя комплекта накрайници за
1
винтоверт на стойност 30 лева и електрически клещи на стойност 28 лева,
всичко вещи на обща стойност 946 лева, от владението на Д.В. И., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б. “б“ НК, поради
което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б”
НК във вр.чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл.57 ал.1 т.2 б.
„б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати и
деловодни разноски.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал
срещу нея протест, в който сочи, че наложеното наказание е несправедливо,
защото е неоправдано занижено. Моли въззивната инстанция да постанови
решение,с което да измени присъдата като увеличи наказанието.
В о.с.з. пред въззивната инстанция, по време на пренията,
представителят на ПОП поддържа протеста.
Ответникът по въззивния протест, лично и чрез защитника си, ангажира
мнение, че протестът е неоснователен, а постановената от РС присъда е
правилна. Моли ОС да постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде
разгледан.
Разгледан по същество въззивният протест е основателен.
При определяне на наказанието предходният съд правилно е преценил,
че не са налице условия за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Цитираният текст на първо място предполага наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова, на в
процесния случай не е изпълнено нито едно от двете изисквания.
На второ място също правилен е изводът на РС, че подсъдимият е лице с
висока степен на обществена опасност, предвид лошите му характеристични
данни и многобройните му осъждания извън тези взети предвид при
2
квалифициране на престъплението, предмет на настоящето производство,
като опасен рецидив. Видно от приложеното към делото свидетелство за
съдимост, подсъдимият е започнал противоправната си дейност още като
непълнолетен и е градирал в престъпното си развитие. Освен това
необходимо е да се отбележи, че това престъпление е извършено няколко
месеца след изтърпяването на поредното наказание, наложено за друго
престъпление, осъществяващо признаците на опасен рецидив, като в този
период подсъдимият е извършил и други три престъпления. В този ред на
мисли се налага категоричния извод, че подсъдимият е лице изградило трайни
престъпни навици, което не желае да се поучи от миналия негативен опит и
не се повлиява от наложените досега наказания, при които между впрочем
винаги съдилищата са проявявали снизходителност. Това налага спрямо него
да се предприемат по-интензивни мерки, които да способстват за постигане
целите на наказанието, като му отнемат възможността да върши
престъпления, гарантират в по-висока степен постигането на поправително-
възпитателен ефект не само спрямо конкретния извършител, но и спрямо
останалите членове на обществото, склонни да вършат престъпления.
Що се отнася до смекчаващите отговорността обстоятелства, правилно
РС е оценил като такова оказаното съдействие на органите на МВР за
разкриване на престъплението и връщането на отнетите вещи.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид
и не особено високата стойност на вещите предмет на престъплението, но с
една ремарка-подсъдимият е откраднал всички вещи до които е имал достъп и
практически това е елемент от обективната страна на деянието, върху който
той не може да влияе.
Неправилно обаче първоинстанционния съд е преценил като смекчаващо
отговорността обстоятелство развитата от дееца психична зависимост към
наркотични вещества. На първо място той сам се е поставил в това състояние.
От друга страна при систематичен преглед на текстовете на НК употребата на
наркотични вещества във всички случаи е обстоятелство което предполага по-
завишена санкция.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че РС
неправилно е отдал твърде голяма тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което е довело до погрешния извод, че наказанието, което
3
трябва да бъде наложено на извършителя, следва да е към предвидения от
закона минимум. Напротив, в процесния казус е налице превес на
отегчаващите такива, но с оглед факта, че подсъдимият е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина и възстановяване на вредите от
престъплението, което е положителен нюанс в поведението му, наказанието
трябва да е към средата на предвиденото от НК. Според въззивния съд
наказание в размер шест години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим ще осъществи адекватно
поставените от разпоредбата на чл.36 от НК цели.
Ето защо постановената от РС присъда следва да бъде изменена като
наложеното на подсъдимия наказание бъде увеличено от две години и десет
месеца лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на постановения съдебен акт въззивната инстанция не
констатира нарушения,налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън
посочените в жалбата.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 128/28.09.22 г., постановена по НОХД № 1123/22 г. по описа
на РС-Плевен, като УВЕЛИЧАВА наказанието наложено на подс. П. Н. Б. от две години и
десет месеца лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4