№ 85
гр. *, 16.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Търговско дело №
20231200900215 по описа за 2023 година
и да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в
качеството им на наследници на В. Н. А., действащи чрез пълномощника си адв. П. В. Р.,
срещу „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от изпълнителните
си директори С. С. П. и К. Д. К..
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се с ИМ, че на 11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр. *, на кръстовището образувано от *
и *, настъпило произшествие, при което л. а. м. „**», с рег. № ***, управляван от Н. А. Л., с
ЕГН **********, блъснал пешеходката В. Н. А. с ЕГН **********. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие била причинена смъртта на В. Н. А..
Сочи се в ИМ на че посочената дата- 11.07.2023г. В. А. посетила *, където работела дъщеря
й. Около 12:20 часа Атанасова предприела пресичане на *, по пешеходна пътека, намираща
се срещу сградата на *.
Навадени са твардения от ищците по делото, чрез техния пълномощник, че по същото време
Н. А. Л., управлявал собствения си лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *** и се
движел по *. В района на кръстовището, образувано от * и *, Л. предприел маневра „завой
наляво“. При извършване на маневрата водачът на л.а „**“ не пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека В. А., вследствие на което пешеходката била ударена от предната част
/предната броня/ на лекия автомобил. От силата на удара В. А. била отхвърлена назад. При
падането си назад тя ударила главата си в асфалта.
Сочи се в ИМ, че непосредствено след инцидента на място пристигнал екип на спешна
помощ, който транспортирал В. А. в Отделението по спешна медицина на МБАЛ „*“ АД -
1
гр. *. При постъпването в болничното заведение от дежурните лекари било констатирано, че
В. А. е в безсъзнание /кома/, с кървене от дясното ухо, в изключително тежко общо
състояние. Пострадалата била поставена на апаратна вентилация. При проведените образни
изследвания била установена тежка черепно-мозъчна травма и изразен мозъчен едем.
Исковата претенция е основана на твърдения че естеството на получените наранявания
засегнали жизненоважни мозъчни функции на пострадалата В. Н. А., което наложило да
бъде извършено животоспасяващо лечение. През целият период на болничното лечение на
пострадалата /11.07.2023г.- 18.07.2023г./ било прилаганото лечение за преодоляване на
последствията на черепно-мозъчната травма и възстановяване на функциите на мозъка.
Въпреки проведеното лечение състоянието на пострадалата не се подобрило и тя останала в
стационарно вегетативно състояние, в състояние на кома. Развила се клинична картина на
усложнения, които довели до прогресивно влошаване на състоянието на пострадалата. В. А.
не могла да преодолее последствията от претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и
починала на 18.07.2023г.
Наведени са твърдения от ищцовата страна, че от техническа гледна точка основната
причина за настъпилото ПТП са нарушенията на правилата за движение по пътищата,
извършени от водача на лек автомобил „**“ с peг. № *** - Н. А. Л.. Същият на 11.07.2023г.,
около 12:35 часа, в гр. *, в района на кръстовището с * и *, срещу сградата на *, управлявал
автомобила си по * с посока на движение към *. При извършване на маневра „завой наляво“
за включване в движението по *, в посока центъра на град *, водачът на л.а. „**“ нарушил
правилата за движение по пътищата, като не осигурил предимство на пешеходец и блъснал
В. Н. А., която в този момент пресичала пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка
„М8.1“, тип „зебра“. При реализираното ПТП Н. А. Л., причинил на В. Н. А., телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на черепа.
Сочи се с ИМ, че по повод на причиненото от Н. Л. пътнотранспортно произшествие е
ангажирана наказателната му отговорност. Срещу виновното лице е образувано Досъдебно
производство № 284/2023г. на 01 РУ на МВР * /Прокуроска преписка № 5959/2023г. на РП
*/ за деяние, обявено от закона за наказуемо - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“ във вр. с
ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Впоследствие от РП * е прието, че поради
настъпилата смърт на пострадалата вследствие на претърпените увреждания, обвиняемият е
извършил деяние съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „Б“, във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, която предвижда окръжна, а не
районна подсъдност районната прокуратура изпратила образуваното досъдебно
производство по компетентност на Окръжна прокуратура - *.
Навадени са правни доводи от ищците, чрез пълномощника им адв. Р., че в резултат на ПТП,
настъпило на на 11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр. *, на кръстовището образувано от * и *,
е причинена смъртта на В. Н. А., а на нейните дъщери К. К. К. и Р. К. М. са били нанесени
непоправими неимуществени вреди. От деня на трагичната смърт на В. животът им е
белязан от нестихващи душевни болки и страдания.
Твърди се с ИМ, че отношенията между починалата и двете й дъщери били основани на
2
много силна обич и емоционална близост. Те били изключително привързани една към
друга. В. А. била всеотдаен и добър човек, за когото на първо място стояло щастието на
децата й. До последните си мигове тя се грижела и помагала както на семействата на двете
си дъщери, така и на семействата на внуците си. Починалата била закрилник и морална
опора на ищците и те винаги можели да разчитат на майчината й помощ и подкрепа.
Жестокият край на живота на В. А. е отнела щастието и радостта, които са битували в
задружните семейства на ищците. Поддържа се, че сега и занапред неизменни спътници в
живота на всяка от дъщерите й ще бъдат страданието, тъгата и непоносимата празнота от
загубата на толкова близък и скъп човек.
С ИМ въз основа на която е обраувано настоящото дело, са развити правни съображения, че
са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя, по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която от правна страна е необходимо да
са налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно
средство, от което на трети лица да са нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от деянието.
Поддържа се от ищцовата страна, че с извършените нарушения на правилата за движение по
пътищата, виновният деец- Н. А. Л., като водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг.
№ ***, причинил на В. Н. А. несъвместими с живота травматични увреждания, вследствие
на които тя починала. Излагат се правни доводи, че са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД - виновно и противоправно деяние
извършено от водача на лекия автомобил, пряка причинно-следствена връзка между
извършеното деяние и настъпилото пътнотранспортното произшествие и претърпените от
ищците неимуществени вреди вследствие загубата на тяхната майка. Същото представлява
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/122003274806 със срок на покритие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г., със застраховател
„ЗД „БУЛ ИНС”” АД.
Поддържа се от ищцовата страна, че съгласно горепосочената застрахователна полица,
ответното дружество е задължено да обезпечи гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *** за причинените от него вреди на трети лица при
управлението на същия.
За да се обоснове правния интерес и допустимостта на предявените искове, сочи се от
ищцовата страна, че при спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането и
във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към пострадалите лица,
ищците заявили пред ответното дружество претенциите си /Покана с вх. № НИУ-
5625/18.08.2023 г./ за изплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.
Към поканата били приложени необходимите доказателства, установяващи настъпването на
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищците неимуществени вреди, както
следва:
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1046- 416/11.07.2023 г., издаден от
3
ОД на МВР - *;
Съобщение за смърт и Медицинско свидетелство за смърт № 30/18.07.2023 г., издадено от
Съдебна медицина при МБАЛ „*“ АД;
Препис-извлечение от акт за смърт на В. Н. А. № 0522/19.07.2023г., издаден от Община *;
Удостоверение за наследници на В. Н. А. с изх. № 2485/24.07.2023г., издадено от Община *;
Електронна справка от базата данни на ИЦ на ГФ за срока на действие на Застрахователна
полица BG/02/122003274806 със срок на покритие от 10.11.2022г. до 09.11.2023 г. със
застраховател „ЗД „БУЛ ИНС”” АД;
Удостоверения за банкови сметки - два броя;
Адвокатски пълномощни - два броя.
Въпреки представените доказателства за настъпилото застрахователно събитие, ответникът
отказа изплащането на дължимото по закон обезщетение за понесените от ищците
неимуществени вреди /Писмо с изх. № НИУ-6031/07.09.2023г. и Писмо с изх. № НИУ-
6032/07.09.2023г./.
Навадени са доводи, че с оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок
/чл. 496 от КЗ/ за произнасяне по претенция на увреденото лице, ако застрахователят не
плати в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение, законът предоставя на увреденото лице правната възможност
да предяви пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от него
вреди. Тази възможност е предвидена в чл. 432, ал. 1 от КЗ след като са изпълнени
изискванията на чл. 380 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат на
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност" на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
Навадени са доводи с ИМ, че физическите и психически болки и страдания, не могат да
бъдат съизмерими с пари, но пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди
изисква същото да бъде съотносимо както с болките и страданията, претърпени от
пострадалата, така и с психическите травми и негативните последици в живота й. По силата
на закона обезщетението следва да представлява справедлив еквивалент на нанесените
щети. Сочи се от ищцовата страна, че законодателят определя минимален лимит на
отговорност по смисъла на чл. 558 ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 492 от КЗ, в размер на 10 000 000
лева към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертава и
рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди.
Поддържа се пред съда, че синхронизирането на българското законодателство с
европейското и приемането на новия Кодекс за застраховането /в сила 01.01.2016г./ е
съпроводено и с настъпващи промени относно размерите на застрахователните премии и
тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите. Тази тенденция
4
е необратима и тя оказва влияние както при определяне на по-голям размер на
обезщетенията присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на размера им от самите
застрахователни компании и отговорни организации. Рамката на справедливия размер на
обезщетенията се определя от новите законодателни промени, но така също от динамиката
на икономическите процеси в страната, за да е обезщетението адекватно като размер на
претърпените вреди.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от съда да
постанови решение, с което:
Да осади „ЗД „БУЛ ИНС”” АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер" № 87, което е отговорно спрямо
застрахования Н. А. Л. с ЕГН **********- водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per
№ ***, съгласно Застрахователна полица № BG/02/122003274806, със срок на покритие от
10.11.2022 г. до 09.11.2023г., със застраховател „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, да заплати на К. К. К.
с ЕГН ********** сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на 11.07.2023г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н.
А., ведно със законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по
заведената застрахователна претенция (07.09.2023 г.), ведно със законните лихви от датата
на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
Да осъди „ЗД „БУЛ ИНС'”' АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец” бул. “Джеймс Ваучер” № 87, което е отговорно спрямо
застрахования Н. А. Л. с ЕГН ********** - водач на лек автомобил марка „*“, модел .*“ с
peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № BG/02/122003274806 със срок на покритие
от 10.11.2022г. до 09.11.2023г., със застраховател „ЗД „БУЛ ИНС””АД, да заплати на Р. К.
М., ЕГН **********, сумата от 160 000лв. (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на 11.07.2023г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н.
А., ведно със законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по
заведената застрахователна претенция (07.09.2023 г.), ведно със законните лихви от датата
на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
С ИМ са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания- за
допускане и назначаване на съдебно- автотехническа експертиза и съдебно- медицинска
експертизи, както и искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
5
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред
по който следва да се проведе производството по делото. Отговорността на застрахователя
при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на
деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на
деликвента, но и доколкото накърнено правото на обезвреда за причинените вреди не е
защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД срещу деликвента. Макар уважаването на предявения пряк
иск срещу застрахователя по чл. 432 от КТ да е в зависимост от доказването на кумулативно
предвидените в закона предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, отговорността
на застрахователя ответник е обусловена и от наличието на валидно съществуващ договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането, сключен между
собственика на застрахования автомобил, управляван от водача виновен за настъпването на
ПТП и застрахователят ответник. Следователно макар и реализирана от осъществен деликт,
отговорността на застрахователя е обусловена от наличието на валидно сключен
застрахователен договор, който по своята правна същност е абсолютна търговска сделка.
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно- обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане, а предпоставката за нейното реализиране е
деликта, осъществен от водача на застрахования автомобил. При изложените съображения,
възникналото между страните по настоящото дело правоотношение, следва да бъде
съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и
производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК,
приложимия закон уреждащ търговските спорове.
Следва препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба,
ведно с препис от книжата приложени към тях, да бъдат изпратени на насрещната страна,
като се укаже на дружеството ответник, че в двуседмичния срок по чл. 367 ал.1 от ГПК,
може да депозира писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите
посочени в разпоредбата на чл. 367 ал. 2 от ГПК.
В отговора към исковата молба, ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички
писмени доказателства, с които разполага./чл. 367 ал.3 от ГПК/.
Следва на ответника по настоящото дело да бъде указано от съда, че в срока за отговор
могат да предявят насрещен иск, да привлекат трети лица и да предявят искове срещу
тях/чл. 367 ал. 4 от ГПК.
Следва да бъде указано на ответника, че съдът е този който с определението си по
насрочване на делото определя правното основание на предявения иск и реда по който
6
следва да бъде разглеждано делото и извършена размяната на книжа. Възражението че
спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК, може да се
направи от ответника най- късно с отговора на исковата молба, която е подадена в
установения от закона процесуален срок за това./чл. 369 ал.1 от ГПК/
Следва да бъдат указани на ответника и последиците от неподаването на отговор в
установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК - ако в установения
от закона срок: не подаде писмен отговор, не вземе становище по предявения иск, не
направи възражения, не оспори истинността на представен с исковата молба документ, не
посочи доказателства или не представи писмени доказателства с които разполага, той губи
възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени
непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.
Водим от горното и на основание чл. 365, чл. 367 и чл. 370 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС ОТ ИСКОВАТА МОЛБА, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, на дружеството ответник по настоящото дело.
ПОСТАНОВЯВА производството по настоящото дело да се развие по реда на Глава 32 от
ГПК - “Производство по търговски спорове”.
УКАЗВА на ответника, че в двуседмичния срок по чл. 367 ал.1 от ГПК, може да депозира
писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите посочени в
разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В отговора към исковата молба, ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички
писмени доказателства, с които разполага./чл. 367 ал.3 от ГПК/. В срока за отговор могат да
предявят насрещен иск, да привлекат трети лица и да предявят искове срещу тях/чл. 367 ал.
4 от ГПК/, а възражението че иска не следва да се разглежда по този процесуален ред, може
да бъде направено най – късно в срока на отговора./чл. 369 от ГПК/.
УКАЗВА на ответника, че ако в установения от закона срок: не подаде писмен отговор, не
вземе становище по предявения иск, не направи възражения, не оспори истинността на
представен с исковата молба документ, не посочи доказателства или не представи писмени
доказателства с които разполага, той губи възможността да направи това по – късно,
освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже
това пред съда.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
7