Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.София 17.07.2017г.
Софийски
Градски съд – Наказателно отделение, ХVIІ –и
въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни и две хиляди
и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря Линка Чолеова и в
присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия
Колева в.н.а.х.д. № 3664 по описа за две хиляди и шестнадесета година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа от НПК.
С решение от 04.06.2015 г. по НАХД
21143/2013 година Софийски районен съд - НО, 103-ти състав е освободил
обвиняемия П.П.П., роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан с ЕГН ********** от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание по реда на чл.78а от НК – „глоба“ в
размер на хиляда и двеста лева за престъпление по чл.343, ал.3 вр. ал.1, б. „б“
от НК. На основание чл.343г вр. чл.342, ал.4 вр. чл.78а, ал.4 от НК му е
наложил административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът го е осъдил да заплати направените по делото разноски в общ размер
на 490.00 (четиристотин и деветдесет) лева.
Срещу така
постановеното решение, в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
защитника на обв. П., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй
като събраните доказателства били противоречиви. Прави се искане за отмяна на
акта и признаването на обвиняемия за невиновен и съответно оправдаване по повдигнатото му обвинение. Не се правят
доказателствени искания.
Въззивният
съд проведе съдебно следствие, в който осъществи повторен разпит на експерта
изготвил АТЕ, а впоследствие допусна и тройна АТЕ.
В съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, представителят на СГП намира жалбата за
неоснователна и счита, че акта на СРС
следва да се потвърди като правилен и
законосъобразен. Повереникът на частния обвинител С. – адв.М., моли от съда да
бъдат съобразени събраните по делото доказателства, че пострадалата е пресичала
улицата със спокоен ход, а не е тичала, поради което обвиняемия е разполагал с
възможността да предотврати настъпването на инцидента и факта, че не го е
направил следва да доведе до ангажиране на отговорността му .
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на решението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, при
което намира за установено следното:
Жалбата е
неоснователна.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства чрез обясненията на обвиняемия П.П.,
показанията на свидетелите М.С., А.С., Н.Д., заключението на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза на М.С., заключението на
авто-техническата експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието от
23.05.2013 г. със скица към същия и приложени към него фотоалбум, заверен
препис от епикриза от УМБАЛС „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София за М.С., справка за
съдимост на обвиняемия П.П., както и от останалите писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по съответния процесуален
ред.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав прие за установена
фактическа обстановка, аналогична с възприетата от решаващия съд, с
единственото уточнение, че придвижването
на пешеходката е било като е вървяла, а неопределено приетото от СРС, че се е „движела“, макар да е приел, че
не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия за притичване на
пострадалата.
Установява
се, че обвиняемият П.П.П. е роден на ***
*** българин, български гражданин, е висше образование, неженен, неосъждан.
На
23.05.2013 г. около 12.30 ч. в гр. София обвиняемият П.П. управлявал лек
автомобила марка „Опел”, модел „Астра” с
ДК № СА *****, по ул. „Ген. Никола Жеков” с посока на движение от бул.
„Рожен” към бул. „Ломско шосе”. Улица „Ген. Никола Жеков била двупосочна, с по
една лента за движение във всяка посока. Обвиняемият П. шофирал с около 30
км/ч., като времето било сухо и слънчево, а пътното платно с асфалтова настила, без неравности, дупки и
посипаности. Ширината на платното за движение
била 9,3 метра за двупосочно движение. Водачът наближил пешеходна пътека срещу вх. А на бл.
2, с
ширина 4 метра и сигнализирА.С
пътен знак А 17, както и с пътна маркировка, които били възприети от същия.
В същото време
и участък в насрещната лента за движение
на управляваното от обв. П. МПС, бил
свидетеля Н.Д. с лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, а зад
него - бял товарен автомобил,
дистрибуторски. Св.Дешев намалил скоростта и като не видял пресичащи пешеходци,
продължил, преминал пешеходната пътека и се разминал с насрещно движещият се за
него автомобил управляван от обвиняемия П..
Движещият се
след него бял дистрибуторски автомобил спрял пред пешеходната пътека и дал
предимство на пресичащото дете – св. С. . Оглеждайки се, последната предприела
пресичането по пешеходната пътека
отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила на обвиняемия.
Вървейки свидетелката стигнала по средата пешеходната пътека огледала се и видяла
идващия срещу нея автомобил, управляван от обвиняемия, който натиснал спирачки,
но въпреки това последвал удар с
предната лява част на автомобила в
десния крак на детето, след който то паднало по лице, а автомобила на обв. П.
спрял непосредствено след пешеходната пътека . Ударът между двамата участници
бил на около 3 метра вляво от десния
бордюр на бул. “ Ген. Никола Жеков“ ,
при широчина платно за движение 9,30 метра,
по посоката на движение на автомобила на обв. П. и по дължина на пътя на пешеходната
пътека. В момента на удара скоростта на
движение на обв. П. била около 30 км/ч. При приближаването на управлявания от
обвиняемия автомобил към пешеходната пътека не е имало препятствия, които да са
ограничавали видимостта на лицето към
пешеходката и предприетото от
нея пресичане, независимо от скоростта на нейното движение.
След удара обвиняемият П.
слязъл от автомобила си и веднага отишъл при св.С., като бил силно притеснен
във връзка със случилото се и се обадил на тел. 112, като съобщил за инцидента.
Св.Дешев,
след като забелязал в огледало за
обратно виждане силуета на пресичащ пешеходец и чул шум от удар и вик, също
незабавно спрял автомобила, слязъл от него и се върнал на пешеходната пътека.
Тогава същият видял, че пострадалата е дете -
св.М.С.. Майката на св.С. - А.С., била наблизо веднага дошла на мястото на
инцидента, като детето било сложено
да легне на тротоара. Пристигал екип на
Спешна помощ и отвел св.С. и майка й в институт „Пирогов”. В болничното
заведение била оказана помощ на пострадалата, бил извършен преглед, след което
впоследствие, след спадане на отока й била направен операция за наместване на
носните кости.
В резултат
на ПТП на пострадалата М.С. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости, т.е.
фрагментно счупване на носните кости /с деформация на носа/ и затруднено
носно дишане, което не би се възстановило, ако не е било извършено оперативно
лечение, като предвид локализацията и начинът на лечение на счупването, същото
осъществява медико - биологичния признак - постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота / по смисъла на чл.129 от НК/. За св.
М. Станимиров е установено, че е психично здрава, интелектуалното й развитие е
в границите на възрастовата норма, като същата има съхранен спомен за
инцидента, който възпроизвежда без затруднения и въпреки малолетната си възраст
е могла да възприема събитията на инкриминираната дата и да ги възпроизведе.
Решаващият
съд, след направен подробен анализ на доказателствените източници по делото, е
стигнал до правилни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се
съгласява. Първоинстанционният съд правилно е приел за безспорни фактите
касаещи времето и мястото на възникналия инцидент и участието на обвиняемия П.
и св.М.С. в него. В тази връзка са послужили обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите М.С., А.С., Н.Д., обясненията на обвиняемия П.,
изготвената по делото авто-техническа експертиза, които СРС правилно е
кредитирал като еднопосочни и непротиворечиви.
С
основание СРС е кредитирал показанията
на св.М.С., като обективни, непротиворечиви и подкрепени от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Следва изрично да се посочи, че именно въз основа на показанията на
св. С., депозирани пред СРС се извличат данните за начина, по който е
осъществено пресичането на лицето. Пострадалата е заявила, че „когато пресичах
ходех нормално, нито бързо, нито бавно, не съм тичала, вървях си“ . Липсват
каквито и да е било основания тези показания да не се кредитират . Видно е, че
показанията на тази свидетелка и в двете фази на производството са
безпротиворечиви; механизма на настъпване на произшествието е описан от нея на
св. А.С., която възпроизвежда твърдения на първата, при което не се забелязват
каквито и да е несъответствия.
Именно въз
основа на тези източници и настоящия състав приема за опровергана тезата,
поддържана от обвиняемия, че пресичането
на пешеходката е било с тичане. В
съдебно заседание пред СРС обв. П. е обяснил, че към момента когато той
приближавал пешеходната пътека на същата не е имало никой, а изведнъж
пострадалата притичала буквално пред очите му, след което той натиснал
спирачките, но не могъл да избегне удара. С
основание решаващия съд не е дал вяра на обясненията на обвиняемия в
тази част, приемайки ги за изолирани и противоречащи на останалите събрани по
делото доказателства. В този аспект проверката на обясненията на обвиняемия се
извършва и чрез анализа на данните от заключението по АТЕ и от разпита на вещото лице пред първата
и въззивна инстанция, които се считат
компетентно дадени, при наличие на специални знания и при налична обективност
при депозирането им, като същите не са оспорени от страните. Именно от
последните източници, както и повторната експертиза се установява, че по широчина на пътното
платно мястото на удара се намира на около 3 метра вляво от десния край, считано в посока на
движение на автомобила, а по дължина в
зоната на пешеходната пътека, като скоростта на лекият автомобил марка „Опел”,
модел „Астра” непосредствено преди произшествието е била от порядъка на 30
км/ч. Установено е, че опасната зона на
спиране за конкретните пътни условия и скорост на автомобила е била 14,96
метра.
По въпросите
за място на удара , за скорост на движение на управлявания от обвиняемия П.
автомобил, опасна зона за спиране
единичната експертиза и повторната такава съдържат еднакви изводи. Различията
между тях са единствено в насока за предотвратимостта на удара, като вещо лице В. по единичната експертиза е счел, че от
момента, в който пешеходката е предприела пресичане на пешеходната пътека
отляво надясно и то с долната стойност
за бързо тичане, то водачът е могъл да
предотврати удара. Пред въззивния
съд в.л. В. е заявил , че
възможността за предотвратяване на удара е била налице и ако пострадалата се е
придвижвала с по-бавен ход от долната граница на бързо тичане -
спокойно ходене и бавно ходене / като от съда е установено именно ходене
– вървене, а не бягане - тичане/ .
Поддържано е, че при придвижване на пешеходката
със средна скорост на бързо тичане, водачът не е могъл да
предотврати удара .
В отличие от единичната експертиза, повторната
експертиза е стигнала до заключение, че т.к.
отстоянието на автомобила от мястото на
удара, когато водачът е могъл да регистрира пешеходката като опасност, е по – голямо от опасната
зона, то ударът е бил предотвратим и при спокоен ход, и при бърз ход и при
спокойно бягане на пешеходката. За
това, че обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме пешеходката и то
независимо от скоростта на нейното придвижване, трите вещи лица са привели като
аргумент спирането на белия товарен автомобил. Изводите на тройната АТЕ напълно
се възприемат от въззивния съд, същите са резултат на задълбочена проверка на
данните по делото и наличие на специални знания. Обсъждане на различията между
първата и потворната експертиза относно
предотвратимостта на удара, в случая не се налага, т.к. при установения от съда
начин на пресичане - на пешеходката,
съответстващ на спокоен ход, то и двете
заключения сочат предотвратимост на същия, още повече, че и в.л. по единичната
експертиза също е защитил тезата си с обстоятелството, че спирането на бял
бус е следвало да бъде сигнал за водача
на „Опел Астра“ за някаква
опасност, при което и той следвало да
реагира по същия начин, както и първия водач.
Останалите,
събрани пред СРС доказателства са надлежно обсъдени - правилно е приетото че съдебно-медицинска
и СППЕ
са изготвени от компетентни и незаинтересовани от изхода на делото лица;
отчетени са писмените доказателства по делото – протокол за оглед на
местопроизшествието с приложения към него фотоалбум и скица на местопроизшествието,
заверен препис от епикриза от УМБАЛС „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София на М.С., както и
справка за съдимост на обвиняемия П.П. , при което не съществува необходимост
от допълнителен анализ на източниците в настоящото решение .
На основата
на така изяснената фактическа и
настоящият състав стигна до извода на районния съд, че обвиняемият П.П.П. е осъществил както от обективна, така
и от субективна стрА.Състава на вмененото му престъпление по чл.343, ал.3 пр.
последно, б. „а“, алт.2 вр. ал.1, б.„б“,
алт.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна
страна обвиняемият П.П. е осъществил изпълнителното деяние на процесното
престъпление, като на 23.05.3013 г. около 12.30 ч. в гр.София по ул. „Ген.
Никола Жеков“ с посока на движение от бул. „Рожен“ към бул. „Ломско шосе“ на
прилежаща пешеходна пътека означена със знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1 от
ЗДвП, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като
не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отляво надясно по посоката му на
движение пешеходка М.Д.С. с ЕГН ********** и реализирал пътнотранспортно
произшествие с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на носните кости
характеризиращо медико-биологичния признак на постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна
страна, деянието е извършено от обвиняемия П. по непредпазливост, като не е
целял, нито е предвиждал настъпването на общественоопасните последици –
причиняването на средна телесна повреда на пострадалата М.С., но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди – т.нар. престъпна небрежност, като това е следвало от
задължението му като водач на МПС да изпълни изискваният на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Възражението
на защитата, че деянието не е виновно извършено и представлява случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК, е неоснователно. Данните по делото обосновават извод
за това, че водачът П. бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици при създалата се пътна ситуация. При движението си
водачът е наближавал пешеходна пътека, сигнализирА.С пътни знаци и маркирА.С
хоризонтална маркировка; пешеходката е пресичала отляво надясно спрямо посоката на движение на л.а.
„Опел“, а преди пешеходната пътека в насрещната посока е имало спрял бял
товарен автомобил, изчакващ пешеходката. Всичко това сочи, че обв. П. е имал
обективна възможност да възприеме предприетото от св. С. пресичане. От друга страна,
пресичането в населено място на пешеходец
на пешеходна пътека не би могло да се оцени като непредвидимо събитие, поради което и не са налице изключващи вината
на лицето обстоятелства, които да доведат до признаването му за невиновно и
неговото оправдаване.
Настоящия
съдебен състав намира, че СРС правилно е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1
от НК, като е съобразил действието на наказателния закон към момента на
извършването на деянието, който е и по – благоприятен, както и наличието на всички законови условия за
освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и
налагане на административно наказание „глоба“. Индивидуализирането й в размер на 1200.00
(хиляда и двеста) лева е законосъобразно и е извършено в съответствие с
оценката на деянието и дееца. Лишаването от право да се управлява МПС е
определено в съответствие с нормата на чл.78а, ал.4 и чл. 343г от НК във вр. с
чл.343,ал.3 НК и липсват основания за
преразглеждането му .
С оглед изхода на делото, правилно направените
по делото разноски са били възложени на обвиняемото лице на осн. чл. 189, ал.3
от НПК. На същото основание, тези
направени и във въззивната инстанция следва да се постановят в тежест на
страната -1052, 20 лева /100 лева за
в.л. по единичната АТЕ и по 317,40 лв за трите в.л. по АТЕ/.
С оглед на
изложеното и поради съвпадане на
крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, постановеното от СРС решение по нахд № 21143 / 2013 г. следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2015 г. по нахд № 21143/2013 г. на
Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 103-ти състав.
ОСЪЖДА П. П.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 1052,20 лева, сторени по делото разноски и ДТ 5 лева при
издаване на изпълнителен лист.
Решението не
подлежи на обжалване и протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.