Решение по дело №122/2020 на Районен съд - Дупница

     Р Е Ш Е Н И Е

			28.07.2020г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О., ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30 юни		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		122		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 Производството по делото е образувано по жалба на А.А.А., с ЕГН **********,***,  против Наказателно постановление № 19-0348-000910/09.01.2020 г. на Началника РУ гр. Дупница към ОД МВР Кюстендил, с което са ѝ наложени административни наказания -    на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП -“Глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа жалбата

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

 На 24.12.2019 г. в 18.05 ч. при управление на собствения си лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис 1.0 И“, с ДК № КН 0442 ВН, в с. Блажиево, по ул. „Св.Иван Рилски“, в посока Центъра с несъобразена скорост с пътните условия, водача губи контрол над автомобила, вследствие на което реализира ПТП като се блъска в електрически стълб, намиращ се в ляво на платното за движение след което премества МПС преди идването на контролен орган на МВР. На жалбоподателката бил съставен акт за нарушение по чл. 20, ал.2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“  от ЗДвП. Иззет е като доказателство к.т. № 6029097. Същият е бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен  за запознаване и подпис, като в графата за възражения жалбоподателката не е отразила такива. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, за което няма данни кога е връчено, поради което съдът прие, че жалбата е допустима. Според административнонаказващия орган (АНО) нарушението на А.А.А., се е състояло в това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинявайки ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200 лв. Наложено е и административно наказание, за това, че водача не остава на мястото на ПТП до пристигането на представители на МВР или следствието.

В хода на съдебното следствие  са събрани гласни доказателства чрез актосъставителя С.Ш., който в хода на съдебното следствие заявява, че жалбоподателят  е сигнализирал за настъпилото ПТП, тъй като искал да бъде съставен протокол за ПТП необходима за застраховка „Каско“.

   Горната фактическа обстановка съдът приема за установена главно от приобщените по делото писмени доказателства – НП и АУАН, Заповед № 8121д-515/14.05.2018г., тъй като актосъставителят след предявяване на АУАН заяви, че подържа констатациите в АУАН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложенaта по делото оправомощителнa заповед.   

 В обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган е приел, че жалбодателят при движение с несъобразена скорост „губи контрол над автомобила”, което е предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, а именно, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, след което почти формално, с известни изключения, е преписал разпоредбата на чл. 20, ал. 2, като е възприето следното:  „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, с условията на  видимост, интензивността на  движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението”.  В разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

На жалбодателят е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2, предл. І-во от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП  задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена с всичко посочени в законовия текст фактори,  за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

Относно нарушението по точка първа от наказателното постановление, с което се вменява в отговорност нарушението, освен че в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не са посочени описаните в АУАН обстоятелства, при които е извършено нарушението, не е съобразено изискването на чл. 57, ал 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Описано е нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като посочения законов текст императивно указва правило на поведение, но нормата е бланкетна - съдържанието й следва да се изпълни с факти от нарушението, което не е сторено. В този смисъл е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да реализира правото си на защита в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение и съдът не следва да се произнася по съществото на спора.

Нарушението на А.А. се изразява в това, че същата е причинила ПТП, тъй като се е движила с несъобразена скорост. Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че А.А. се е движила с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство същата не е съобразила скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това  би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателката не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движила на посочения пътен участък.

Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които А.А. не е съобразила. В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на  А.А. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост (мъгла, осветеност и т.н.), още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена  „и с др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Нещо повече в НП не са описани материалните щети, като такива няма описани и в АУАН. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение.

Относно нарушението по точка втора от НП от цялостния доказателствен материал за съда стана ясно единствено, че на процесната дата и място жалбоподателят „е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над автомобил, вследствие на което реализира ПТП, като се блъска в ел. стълб, намиращ се в лява на платното за движение. Премества МПС преди идването на контролен орган“, но не е ясно защо наказващия орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, за разлика от посочената б. „г“ в АУАН. В посочената от АНО норма законодателят е предвидил задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В случая няма пострадали хора от реализираното ПТП, поради което съдът смита, че неправилно е приложена материалноправната норма. В случая е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в двата административни акта- в АУАН и в НП. Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението и правната  квалификация.

Мотивиран така, съдът следва да отмени атакуваното НП изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница          

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 19-0348-000910/09.01.2020 г. на Началника РУ гр. Дупница към ОД МВР Кюстендил, с което на А.А.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от ЗДвП са ѝ наложени административни наказания -    на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП -“Глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП,   като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: