Р Е Ш Е Н И
Е № 249
14.11.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИ.Н ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 454 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на И.П. ***, представлявана от адв. Т.С.
от ВАК, срещу решение № 322/15.04.2019г., постановено по т. д. № 943/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което по
предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от Д.С., гражданин на Германия,
срещу „Флориани 75" ЕООД – гр. Варна, и И.П. ***, са обявени за
относително недействителни по отношение на ищеца едностранни сделки за поемане
на менителнични задължения, както следва: 1. запис на заповед от 29.10.2013 г.
за сумата от 200 000 лева с падеж 29.10.2017 г.; 2. запис на заповед от
02.04.2014 г. за сумата от 170 000 лева с падеж 02.04.2017 г.; 3.запис на
заповед от 18.01.2016 г. за сумата от 100 000 лева с падеж 18.01.2018 г.; 4. запис
на заповед от 12.07.2017г. за сумата от 95 000 лева с падеж 12.04.2018 г.; 5. запис
на заповед от 30.10.2017г. за сумата от 35 000 лева с падеж 30.04.2018 г.,
всички с издател „Флориани 75" ЕООД и поемател И.П.П..
В жалбата се поддържат доводи за
неправилност на решението поради необоснованост и допуснати процесуални
нарушения, съставляващи необсъждане на събрани доказателства във връзка с
липсата на знание за увреждане на поемателя по записите на заповед. Искането е
за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.
Въззиваемият Д.С., представляван в
процеса от адв. Е.Д. от ВАК, представя
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбата и отговорът
се поддържат.
Процесуалният представител на „Флориани
75" ЕООД – гр. Варна, който е с процесуалното качество на необжалвал
другар на въззивника,
заявява, че не може да изрази еднозначно становище по жалбата, но счита, че тя не
е в интерес на дружеството.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния
съд съобрази следното:
Ищецът сочи в
исковата молба, че е кредитор на ответника „Флориани 75" ЕООД, по силата на
договори за заем от 08.06.2011г. и 09.06.2011г. за сумите съответно 4 000 лв. и
70 403 евро, като вземанията са съдебно установени с осъдително решение № 122/19.02.2018г.,
по т. д. № 565/2017г. на ВОС, въз основа на което ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист и е образувал изп. д. № 882/2018г. на ЧСИ Л. С., рег. №ххх на
КЧСИ. В хода на провеждане на принудителното изпълнение по издадения
изпълнителен лист към изпълнителното производство се е присъединила като
взискател и ответницата И.П.П., която се легитимира с изпълнителни
листи, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по процесните
записи на заповеди. Излага се, че едностранните сделки са увреждащи спрямо
него, тъй като ценните книги са издадени за несъществуващо задължения на
значителна стойност, което, при изпълнение, ще намали имуществото на длъжника и
ще затрудни удовлетворяването вземанията на ищеца. Отправеното до съда искане е
да бъдат обявени за недействителни спрямо ищеца увреждащите го едностранни
сделки, като обосновава правния си интерес с правото на привилегия по чл. 135,
ал. 4 от ЗЗД по отношение на единствения недвижим имот на първия ответник, която
следва да бъде съобразена в хода на изпълнителното производство изп. д. № 882/2018г.
на ЧСИ Л. С., рег. №ххх на КЧСИ.
Ответникът „Флориани 75" ЕООД
оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, както и субективния елемент
от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че годишните финансови
отчети са съставяни от нает счетоводител, а управителят Д. П., която е без икономическа
грамотност, само ги е подписвала и не е знаела за отразените в тях парични
задължения към ищеца.
Ответникът
И.П.П. заявява в срок възражение относно наличието на знание за увреждане по
смисъла чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че предвид влошени отношения между нея
и управителката на дружеството - издател на записите на заповед, която е нейна
дъщеря, не е знаела и не би могла да научи за задълженията на дружеството към Д.С..
В обхвата на служебната проверка по чл.
269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск. Без успешното провеждане на исковете
за обявяване на относителна недействителност издадените в полза на ответницата записи
на заповед биха били противопоставими на ищеца и той би се конкурирал като
взискател по образуваното изпълнително дело посредством издадените въз основа
на тях изпълнителни листи, а при уважаването на исковете ищецът следва да се
удовлетвори преди ответното дружество при разпределението в изпълнителното
производство.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е
в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната
преценка на събраните доказателства.
Установено е, че ищецът Д.С. е взискател
по изп. дело № 882/2018г. на ЧСИ Л. С., рег. № ххх на КЧСИ, за принудително
изпълнение на парични задължения в размери – 4 000 лв. и 70 403 евро,
ведно с лихви и разноски, образувано по изпълнителен лист, издаден срещу
ответника „Флориани 75“ ЕООД въз основа на окончателно стабилизирано, с
изтичане на срока по чл. 240 от ГПК, неприсъствено решение № 122/19.02.2018г.,
постановено по т. д. №
565/2017г. на Варненски окръжен съд. Съдебно установените парични задължения са
възникнали по договори за заем, сключени съответно на 08.06.2011г. и
09.06.2011г., с падежи на задълженията за връщане на предоставените в заем суми
– 31.12.2012г.
В счетоводството на ответното дружество
със сумата 70 403 евро е кредитирана сметка 422 „Подотчетни лица“ по
аналитичната партида на Д.С., т. е. отнесена е счетоводно като задължение към
ищеца при сключването на договора. За 2011г. няма отразен друг кредитор освен
ищеца. Съгласно счетоводните записвания общата сума на задълженията на
дружеството към партидата на Д.С. за 2011г. са в размер на 142 256.29лв. Съгласно
публикувания в ТР баланс на дружеството, задължението от 142 хил. лв. е
отразено като краткосрочно задължение към свързани лица. Аналогично е
отразяването на задължението и в следващите календарни години до 2014г. В годишните
финансови отчети за 2015г. и 2016г. задължението е заведено като дългосрочно,
тъй като поради непогасяването му след 12 месечния период, се е трансформирало
от краткосрочно в дългосрочно.
Ответницата е конституирана като
присъединен взискател в изпълнителното производство, легитимирайки се с
изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № 6541/2018г., ч. гр. д. №
6538/2018г., ч. гр. д. № 6540/2018г., ч. гр. д. № 6539/2018г. и ч. гр. д. №
7089/2018г. на ВРС. Като изпълнителни основания за издаване на заповедите за
незабавно изпълнение са послужили процесните пет броя менителнични ефекти, издадени от ответното дружество „Флориани
75“ ЕООД в периода
29.10.2013г. – 30.10.2017г., с поемател И.П.П., общо за сумата 600 000 лв.
В хода на първоинстанционното производство, на основание чл. 146, ал.1,
т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
Ответницата И.П.П.
е майка на Д. П. - Я.а - управител и едноличен собственик на капитала на
„Флориани 75“ ЕООД. Процесните записи
на заповед не обезпечават изпълнението на възникнали и съществуващи парични
задължения на дружеството- издател спрямо физическото лице - поемател, т. е. налице
е безвъзмезден характер на поетите менителнични задължения. Прието е за
безспорно също, че имуществото на „Флориани 75“ ЕООД се изчерпва с недвижимия имот, по отношение на
който е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 882/2018г. на
ЧСИ Л. С..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съставът на въззивния съд
намира, че е безспорно установена в процеса активната материалноправна
легитимация на ищеца по предявения отменителен иск, като необходима обективна
предпоставка за неговата основателност.
Съществуването
и изискуемостта на парични вземания на ищеца към ответното дружество са съдебно
установени с решение № 122/19.02.2018г.,
постановено по т. д. №
565/2017г. на Варненски окръжен съд.
На основание чл. 298, ал. 1 ГПК е изключена последваща съдебна проверка на фактите и
обстоятелствата, обхванати от
преклудиращото действие на постановено по спор между ищеца и ответното дружество осъдително решение,
а извличането на правни изводи по предмета на последващ спор въз основа на
преклудирани възражения, несъвместими със
съдебно установените паричните вземания, е недопустимо.
Освен
това, в производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти. Обратното
може да се приеме само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Правоотношенията, от които произтича вземането, не
стават предмет на делото и съдът не може да преценява дали легитимират ищеца
като кредитор - Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IVг.о. В настоящото
производство поемателят по процесните записи на заповед не е оспорил в срок, с
отговора пред първата инстанция, кредиторовото качество на ищеца, а длъжникът
не сочи факти с характеристиките по чл. 439, ал. 2 ГПК, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно, паричните вземания, лигимиращи ищеца,
не могат да бъдат отречени въз основа на заявените възражения и в отделно
исково производство, което би се явило недопустимо поради наличие на процесуални
пречки от категорията на абсолютните.
Вторият обективен елемент от
фактическия състав, необходим за уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно
увреждащ характер на оспорения правен акт, също е налице, тъй като с поемането
на менителнични задължения по записите на заповед, съставляващи едностранни
абстрактни сделки, издателят увеличава пасива си, респ. намалява имуществото
си, предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и така създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Намаляване
на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се задължава в
полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум, без да получава
насрещна престация. В случая увреждащият характер на процесните актовете на
длъжника е засилен от обстоятелствата, че менителничните задължения са поети
без да съществуват вземания по каузални правоотношения между издателя и
поемателя, както и че дружеството никога не е развивало търговска дейност,
а имуществото му се изчерпва с един
актив - недвижим имот, закупен с предоставените в заем от ищеца парични
средства.
По отношение на субективния елемент за
ответното дружество – в теорията и практиката се приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
увреждащото действие е извършено след възникване на кредиторовото вземане,
както е в случая. При юридическите лица за субективните факти изводи са правят въз основа
на извършваните от тях счетоводни отразявания. Без правно значение са
индивидуалните представи на физическите лица, представляващи персонален състав на
дружествените органи. Надлежното
осчетоводяване на задълженията на „Флориани 75“ ЕООД към ищеца през целия период от
2011г., когато са сключени договорите за заем, включително и към всяка една от
датите на издаване на процесните записи на заповед, представлява обективен факт, от които еднозначно се
извлича извод за знание за съществуването на паричните задължения, след като
същият този факт се квалифицира в теорията и практиката като признание, подлежащо
на преценка с останалите събрани доказателства за доказване на тяхното
съществуване.
Знание за увреждащ характер на
оспорения правен акт, респ. за това, че длъжникът намалява имуществото си или
го обременява, въпреки задълженията си към кредитори, се изисква от третото
лице, с което длъжникът е договарял, само когато действието съставлява
двустранна сделка и същата има възмезден характер – по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
След като в разглеждания случай
увреждащите действия са едностранни абстрактни сделки, по които в полза на
трето лице са издадени „безпарични“ ценни книги на заповед, законът не изисква знание
за увреждане на поемателя, който всъщност впоследствие е упражнил
недобросъвестно правата си по менителничните ефекти, въпреки липсата на парични
задължения по каузални правоотношения, чрез иницииране на производства за
издаване на изпълнителни листи и е встъпил във висящ изпълнителен процес като
взискател. Ако правната сделка е едностранна само длъжникът трябва, а и може да
има съзнание, че с нея уврежда кредиторите си, и това е достатъчно за обявяване
на сделката за относително недействителна. В тази връзка, правилно първоинстанционният
съд не е обсъждал събраните доказателства, отнасящи се до субективния елемент
по отношение на поемателя по менителничните ефекти, тъй като е неотносим към
спора.
По
тези съображения съставът на въззивния съд намира, че изводът на
първоинстанционния съд за наличие на всички елементи от фактическия състав на
чл. 135 ЗЗД е правилен и обоснован, направен в резултат на съвкупна преценка на
събраните доказателства. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Предмет на настоящото
производство е и въззивна частна жалба на Д.С., представляван в процеса от адв. Е.Д. от ВАК, срещу постановено по същото дело определение № 1782/13.05.2019г.,
в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 322/15.04.2019г. в частта за разноските,
като в полза на страната се присъди сумата 15 000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
са налице всички предпоставки за уважаване на искането.
Частната жалба е подадена
в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1
от ГПК насрещната страна не е изразила становище, а в съдебно заседание жалбата
се оспорва.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
Отговорността за направени в
производството съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание някоя от хипотезите по чл. 7 ГПК, се ангажира в съответствие със
закона, в зависимост от изхода на делото, при надлежно заявяване на искането за
разноски от правоимащата страна и доказване на факта на реалното заплащане на
договорените суми за възнаграждение за адвокатска защита.
Като доказателство за плащане на
договорения хонорар от клиента Д.С. на упълномощения адвокат Е. Д. от ВАК,
който е в размер на 15 000 лв., пред окръжния съд е следвало да бъде
представен документ за извършена банкова транзакция, тъй като съгласно чл. 3,
ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащането на суми равни
или над 10 000 лв. по банков път е форма за доказване. Такъв документ не е
представен.
Доводът на частния жалбоподател, че
договореният адвокатски хонорар следва да се раздели на две според броя на
ответниците, и да се приеме, че има два уговорени хонорара от по 7 500 лв. е
неоснователен. Както правилно е посочил първоинстанционния съд предявяването на
искове по чл. 135 ЗЗД срещу двама ответници е обусловено от съвместната им процесуална
легитимация. След като възнаграждението е уговореното в този размер за защита
по конкретното дело с определен материален интерес, а адвокатът не може да бъде
упълномощен да представлява ищеца само по отношение на един от ответниците,
няма основание за делене на уговорената сума на части, според броя на
ответниците при преценката за приложение на необходимата форма за доказване по чл.
3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
С
оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от
процесуалните представители на двете страни, с прилагане на списъци по чл. 80 ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 8 400
лв., формирана както следва:
По
приложения списък по чл. 80 ГПК представителят на въззиваемия заявява за
присъждане разноски за сумата 9 020лв., от които 15 лв. – държавна такса
по частна жалба, 5 лв. – преводна такса, 8 700 лв. – хонорар за адвокатска
защита срещу въззивната жалба и 300лв. за защита по подадената от името на Д.С.
частната въззивна жалба. От тези суми, с оглед резултата от въззивната
проверка, на въззиваемия се дължи репариране на сумата за адвокатско
възнаграждение за защита по въззивната жалба в размер на 8 700лв., от
която следва да се извърши съдебно прихващане на част от претендирания
адвокатски хонорар от въззивницата, в размер на 300лв., с оглед осъществената от
нейния процесуален представител защита по неоснователната частна жалба на въззиваемия.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 322/15.04.2019г., постановено по т. д. № 943/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
1782/13.05.2019г., постановено по т.д. № 943/2018г.
по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение
искането на Д.С., гражданин на Германия, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
за изменение на решение № 322/15.04.2019г. в частта за разноските, като в полза на страната се
присъди сумата 15 000 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.П.,
ЕГН **********, адрес: *** А, да заплати на Д.С., род. На ***г. в Сфецел,
Косово, гражданин на Германия, притежаващ Удостоверение за пребиваване №
********* от 25.05.2016 г. на МВР, сумата 8 400 лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.