Р Е
Ш Е Н
И Е № 436
гр. Пловдив 28.10.2016 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII.с., в публично заседание на 29.09.2016 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 172/2016 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А.К.У. ЕГН *********
и Р.К.У. ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ***, молят ответното
застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51 Д, да бъде осъдено да им заплати обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, в
размер на 125 000 лв. за всеки един от тях, претърпени от
смъртта на майка им А. У., причинена при настъпило ПТП на 15.06.2011 г. с участник ППС автобус № А
8534 АН, марка МЕРЦЕДЕС, модел 0303, рама 37319510215084, собственост на „Бургас
Тур 90“ ЕООД, управлявано от С.Д.Д.,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите”, като претендираното обезщетение представлява
разлика между общо претендираното от 140 000 лв. и изплатените по
15 000 лв. за всеки един от ищците,
ведно с обезщетение за забавено плащане за тригодишен
период преди подаване на исковата молба: 16.3.13 – 16.3.16 г. в размер на
38 170.28 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумите, начиная от датата
на подаване на исковата молба - 16.3.16 до окончателното плащане.
Претендират разноски
Подробни съображения
са изложени и в писмена защита.
Ответното
застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********
оспорва исковете и моли да се постанови решение, с което същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Третото лице –
помагач С.Д.Д. не изразява становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По отношение
наличието на противоправно деяние и причинна връзка с настъпилия резултат:
По този въпрос
следва да се зачете влязлата в сила присъда № 201/30.9.2013 г. по нохд 794/12
г. на Бургаски окръжен съд управителят на „Ентуртранс“ ООД, Н.Т., ръководител
група транспорт и С.Д.Д. като водач на МПС, били признати за виновни за това,
че са причинили смъртта на повече от едно лице, вкл. и на А. У. - майка на
ищците. С.Д.Д. е признат за виновен за
това, че поради нарушаване на правилата за движение – чл. 20,ал.1 и чл. 20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП на 15.06.2011 г. при управление на МПС – автобус
„Мерцедес“, рег. № А 8534 АН по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице, вкл. майката на ищците, като смъртта й е настъпила на 9.8.11 г..
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По отношение
настъпилите неимуществени вреди:
Твърди се в исковата
молба, че майката е била единственият близък човек на ищците, който се е грижел
за тях, тъй като с баща си никога не са поддържали връзка; била е тяхна опора,
подкрепяла ги е в трудни моменти, насърчавала ги е в обучението им и развитието
им; между тях е съществувала силна
емоционална връзка; в последните години ги е подпомагала,като е заминала да
работи в Гърция, като и след заминаването й отношенията им останали чудесни.
Вследствие смъртта й ищците претърпели силни емоционални болки и страдания –
стрес, безсъние, нервно напрежение, главоболие, чувство за безпомощност, липса
на опора в живота; станали необщителни, затворени в себе си; продължавали да тъгуват
за нея, като отсъствието й, липсата на подкрепата й, на грижите и съветите й продължавали да оказват негативно
влияние върху живота им, социалните им
контакти, духовното и нравственото им развитие.
По делото е разпитан
като свидетел Я.С.У. – вуйчо на ищците, който дава показания, че родителите на
ищците са били разведени и още от 4-5
годишната им възраст майка им единствено се е грижила за тяхното отглеждане,
възпитание и развитие. След като завършили основно образование, майката заминала
да работи в чужбина, като постоянно поддържали връзка, като продължила и да ги
издържа, като им пращала постоянно парични записи. Поводът да се прибере в
България бил свързан с подготовката на сватбата на сина й А., на който се били
родили деца – близнаци, които А. не била виждала. Връщайки се от Крит, на път
за Бургас, станала катастрофата. Децата й изпаднали в стрес, А. преустановил и работа за 3-4
месеца, тъй като посещавал всяка седмица майка си в болницата в Пловдив. Както
състоянието й след катастрофата – А. била в кома, така и смъртта й, се отразили
изключително негативно на А. и Р., които получили психически травми – А. ходил
и по лекари, изписали му лекарства и се
поддържал с медикаменти, като поне два-три месеца след смъртта й бил в шок, не
можел да се съвземе. Р. също преживяла тежко смъртта на майка си, също страдала
от тъга. Спрял и финансовият ресурс.
При така събраните
доказателства съдът намира за доказано настъпването на неимуществените вреди,
за които се претендира обезщетение, изразяващи се в преживени емоционални болки
и страдания от загубата на родител, който единствено се е грижел за ищците и с
който те са поддържали отношения – стрес, нервно напрежение, тъга, загуба на
опора в живота, които в най-силната си фаза са продължили 3-4 месеца след
смъртта на майка им.
По отношение размера
на дължимите обезщетения:
За причинените
неимуществени вреди ищците претендират обезщетения в размер на 125 000 лв.
за всеки от тях.
Размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД и съдът намира, че в случая съобразно доказаните по вид и интензитет емоционални
болки и страдания, преживени от ищците, свързани и с тяхната млада възраст, на
която са загубили родителя, който е бил единствената им опора, то следва да се
определи в размер на 115 000 лв. за всеки от тях. Съдът взема предвид обстоятелството, че е
доказана силна и постоянна емоционална
връзка между ищците и тяхната майка, макар същите да не са живели заедно;
майката е работила в чужбина именно за да може да осигури своите деца, като
същите са поддържали постоянен контакт.
За разликата до
пълния претендиран размери съдът счита, че искът се явява неоснователен, тъй
като не съответства на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Освен това следва да
се съобрази и обстоятелството, че ответникът
е изплатил по 15 000 лв. обезщетение на всеки един от ищците, за
което са представени писмени доказателства по делото и което обстоятелство не се
оспорва от ищците. Платеният размер на обезщетението следва да бъде приспаднат
от гореопределения размер, т.е. за сумата от 15 000 лв. искът се явява
неоснователен поради осъществено плащане.
По отношение
отговорността на ответника:
Налице е основание по
чл. 226 от Кодекса на застраховането да бъде ангажирана отговорността на ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Няма спор по
отношение на обстоятелството, че за автомобила, управляван от С.Д., е бил
налице сключен застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.
Недоказано остана
възражението на ответника, че между страните е сключено споразумение за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
15 000 лв. за всеки от ищците,
което е платено и с което е погасено правото на ищците да търсят
по-висок размер обезщетение. Действително, няма спор, че на ищците са изплатени
по 15 000 лв., но не са ангажирани каквито и да било доказателства, че
страните са постигнали съгласие по отношение на този размер като такъв покриващ
изцяло претърпените неимуществени вреди. Не се може да се формира извод, че се
е погасило правото на ищците да търсят обезщетение в по-голям размер поради
сключено между страните споразумение.
С оглед определения
размер на обезщетението по справедливост и вече изплатеното обезщетение в
размер на 15 000 лв. за всеки от ищците, следва да се постанови решение, с
което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да им заплати по
100 000 лв. на всеки от тях.
По отношение на претендираното
мораторно обезщетение :
Определеното от съда обезщетение се дължи ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането, включително и от застрахователното
дружество.
Ищците претендират
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за тригодишен
период преди подаване на исковата молба. Претенцията е основателна и следва да
се уважи. Възражението за изтекла тригодишна давност, повдигнато от ответника,
е безпредметно, тъй като не се претендират лихви за период по-голям от
тригодишен преди датата на подаване на исковата молба.
Размерът на
законната лихва за претендирания тригодишен период, изчислен чрез общодостъпен
програмен продукт, възлиза на 30 536.22 лв., за която сума претенциите са
основателни и следва да бъдат уважени. За разликата до пълния предявен размер
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се присъди
и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащне.
Относно разноските:
Ищците имат право на
разноски съразмерно на размера на уважението искове. Същите са представили
доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. от всеки
от тях. Съобразно уважената част на исковете ответното дружество следва да бъде
осъдено да им заплати по 6 000 лв.
на всеки от тях.
Ответното
застрахователно дружество също е направило претенция за разноски. В
представения списък се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер, съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение. Претенцията е основателна, доколкото
дружеството е защитавано и от юрисконсулт по представено пълномощно към
отговора на исковата молба. Възнаграждението следва да бъде изчислено въз
основа на отхвърлената част на исковете, като възлиза в размер на 1509 лв. за
всеки един от ищците.
Или по компенсация
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 4491 лв.
разноски по делото.
Върху уважената част
от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
в размер на 10 442.90 лв.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51 Д, да заплати на А.К.У. ЕГН *********
и Р.К.У. ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ***, обезщетения за
неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 100 000 лв. за всеки
един от тях, претърпени от смъртта на майка им А. У., причинена при
настъпило ПТП на 15.06.2011 г. с
участник ППС автобус № А 8534 АН, марка МЕРЦЕДЕС, модел 0303, рама 37319510215084,
собственост на „Бургас Тур 90“ ЕООД, управлявано от С.Д.Д., застрахован при ответника по задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно с обезщетение за забавено плащане за тригодишен
период преди подаване на исковата молба: 16.3.13 – 16.3.16 г. в размер на 30
536.22 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумите, начиная от датата
на подаване на исковата молба - 16.3.16 до окончателното плащане,
ведно с разноски в размер на 4491 лв. за всеки един от ищците.
като за разликата до
пълните предявени размери от 125 000
лв. за главниците и 38170.28 лв. за обезщетението за забавено плащане ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51 Д, да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 10 442.90
лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: