№ 2723
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря П. ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100503249 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на е постъпила въззивна жалба от П. М. П. срещу
решение № 18069/03.11.2023 г., постановено по гр. д. №23330/2023 г. по описа на СРС,
180 състав в частта, в която е признато за установено, че дължи на ищеца следните
суми: 2917.90 лв.- главница за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2022 г., и за сума 1.79
услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г.- 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 15.02..2023 г. до окончателното плащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, при нарушения на материалния и
процесуалния закон, като се моли за отмяна на обжалваното решение в същата и
отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна по нея, в която изразява становище за правилност на обжалваното
решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач не е депозирало становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
1
следното:
Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“
ЕАД искова молба срещу П. М. П., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 2 917,90 лева– главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; 421,37 лв. – мораторна лихва за периода
01.07.2020 г. – 08.02.2023 г., 1,79 лева– главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането и 0,50 лева мораторна лихва за периода от
31.07.2020 г. до 08.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8083/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, но между страните
липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно
изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия
за процесния период. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира
дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена
съобразно Общи условия за доставка на топлинна енергия. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното
производства разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните не е сключен договор. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в
количество и на стойност, посочени в исковата молба. Излага, че сумите са произволно
определени. Оспорва представените от ищеца извлечения от сметки. Оспорва и
претенциите за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
С решение № 18069/03.11.2023 г., постановено по гр. д. №23330/2023 г. по описа
на СРС, 180 състав по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на
основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, че П. М. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на
2
основание чл. 59 ЗЗД сумата от 2 917,90 лева– стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до обект с
абонатен № 369695, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно
със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 1,79 лв.– стойността на
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8083/2023 г., по
описа на СРС, 180-ти състав, като в останалата част исковете са отхвърлени.
Срещу така постановеното решение в уважителната му част е постъпила
въззивна жалба от ответника, която е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно в обжалваната част. Не са допуснати нарушения
на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема констатациите в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд
в частта им, оспорена в жалбата.
Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба
доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се
добави следното:
Безспорно е по делото, че между страните не е сключен договор по смисъла на
за продажбата на топлинна енергия за процесния имот, поради което и ищецът търси
своето вземане на основание неоснователно обогатяване, а не на договорно такова.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19, том
116, рег. № 3320, дело № 215 от 2000 г. /л.42/, се установява, че ответникът е закупил
офис № 2, находящ се на първи етаж в гр. София, ул. „Енос“, в жилищна сграда блок
3
№ 10. С оглед изложеното следва изводът, че ответникът е бил собственик на
процесния имот през исковия период, което обстоятелство не се и оспорва от същия.
Не се спори, че процесният имот представлява стопански обект, както и
обстоятелството.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
сградата-етажна собственост, в която се намира имотът, собственост на ответника, е
сключен договор за разпределение на топлинна енергия с третото лице помагач „Техем
сървисис” ЕООД, като общият топломер в абонатната станция се е отчитал по
електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се е
снемало показанието на ТЕ. За имота е начислена сума за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, както топлинна енергия за топла вода и за отопление. Размерът
на дължимата топлинна енергия след отчитане на изготвените за абоната
изравнителни сметки, е 2960.18 лв., което е дори в повече от претендираната от ищеца
сума. Следва да се отбележи обстоятелството, че заключението не е оспорено от
въззивника пред първата инстанция, поради което възраженията на въззивника във
връзка с използваните при изготвянето й методи, наведени едва във въззивната жалба,
са несвоевременно заявени, респ. не следва се обсъждат.
Не е спорно по делото и обстоятелството, а и се установява посредством
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че стойността на доставената
топлинна енергия не е заплатена. Видно от същото за исковия период стойността на
услугата дялово разпределение е 1,79 лв., като доколкото претенцията е заявена
именно за тази сума същата следва да бъде уважена изцяло.
Всичко изложено обуславя извод, че ищецът е доставил на процесния стопански
обект топлинна енергия, респ. налице е имуществено разместване, по силата на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената
услуга, респ. наличието на основанието на за ангажиране отговорността на ответника.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В останалата част, с която СРС е отхвърлил предявените от ищеца искове,
решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице
интерес за това.
По разноските.
4
При този изход на спора следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в полза на въззиваемата страна, в размер на 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18069/03.11.2023 г., постановено по гр. д.
№23330/2023 г. по описа на СРС, 180 състав по реда на чл. 422 ГПК е било признато
за установено на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, че П. М. П. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 2 917,90 лева– стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до
обект с абонатен № 369695, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул.
****, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 1,79 лв.–
стойността на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020
г., ведно със законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество,.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5