№ 5296
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100513256 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по жалба на “М.”АД – ипотекарен длъжник по изпълнително дело №
20208500400320 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено по реда на чл.
460 ГПК по изпълнително дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ Б..
В жалбата се поддържа, че в разпределението не бил индивидуализиран собственика
на продадените на публична продан недвижими имоти, както и че не е отразено да се
извършва прихващане на вземанията на взискателя. Жалбоподателят сочи, на следващото
място, че неправилно е посочен размерът на вземането на обезпечения кредитор, а не била
спазена и привилегията относно необходимите разноски, които подлежали на
възстановяване на първоначалния взискател. В тази връзка излага, че по делото нямало
доказателства за заплатени от последния авансови такси и разноски, които да попадат в
първи ред вземания, подлежащи на удовлетворяване. Релевират се и оплаквания, че не е
спазен редът на привилегированите вземания, установен с нормата на чл. 136 ГПК. Искането
е да се отмени атакуваното Разпределение от 17.09.2021 г. по посоченото изпълнително
дело. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят “П.И.Б.”АД не е предоставил в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
становище по жалбата на “М.” АД. За постъпилата жалба на взискателя е съобщено редовно
на 15.10.2021 г., видно от поставения в долния ляв ъгъл на съобщението правоъгълен печат
на деловодител при “ПИБ”АД – А.Б.. Депозираните писмени възражения, с вх. № 12137 по
описа на ЧСИ Б., са от 19.10.2021 г.
Длъжниците “С.С.И.”ЕООД, “Т.”ЕАД и “Т.”АД , в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, не
са предоставили становище по жалбата на “М.”АД.
ЧСИ А.Б., чрез помощник ЧСИ Д.Х., е изложил мотиви по обжалваните действия,
1
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е заявил становище за недопустимост на така
подадената жалба, обосновавайки, че същата не изхождала от лице, легитимирано да
обжалва. При условията на евентуалност е сочил подробни мотиви за неоснователност на
подадената жалба.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени материалите
по изпълнителното дело, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от
жалбата предмет на спора, прие следното:
Жалбата на ипотекарния длъжник “М.”АД е недопустима, като подадена от лице,
което няма правен интерес да обжалва така изготвеното разпределение по изпълнителното
дело. Нормата на чл. 463, ал. 1 ГПК предоставя възможност на страните в изпълнителното
производство да обжалват извършеното от съдебния изпълнител разпределение. С оглед на
това единствено за лично задълженото лице е налице правен интерес да обжалва
изготвеното разпределение. В конкретния случай от надлежните писмени доказателства,
съдържащи се в кориците на изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнително
дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ Б. се установи безспорен начин, че
жалбоподателят “М.”АД е ипотекарен длъжник. Изпълнителното дело е образувано на
09.11.2020 г. по молба на кредитора “П.И.Б.”АД срещу длъжниците “С.С.И.”ЕООД,
“Т.”ЕАД и “Т.”АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 42974 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 114, том III, рег. № 9051, дело № 375 от 24.10.2017 г., длъжникът
“Т.”ЕАД е продал на “М.”АД подробно описаните в акта имоти, върху които била учредена
първа по ред ипотека в полза на “П.И.Б.”АД. Именно обезпечените с ипотеката вземания са
предмет на принудително събиране в рамките на образуваното изпълнително дело №
20208500400320 по описа на ЧСИ Б., а принудителното изпълнение е насочено срещу
ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти, собственост на “М.”АД. Ето защо
качеството на дружеството на ипотекарен длъжник по цитираното изпълнително дело е
безспорно.
По делото е проведена в периода 19.07.2021 г. – 19.08.2021 г. публична продан на
посочените недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник, като с Протокол от
20.08.2021 г. за купувач е обявен взискателят “П.И.Б.”АД.
С извършването на публичната продан отговорността на ипотекарния длъжник
отпада, тъй като ипотеката се погасява, без значение дали получената от имота цена е
недостатъчна, за да погаси изцяло обезпеченото вземане. В този смисъл и разпоредбите на
чл. 173, ал. 1, вр. чл. 175, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 ГПК. Ипотекарният длъжник, след
продажба на имота, предмет на ипотеката, който не е длъжник в материалното
правоотношение, какъвто е и конкретният случай, няма правен интерес да въздейства
правно върху това кои парични притезания, в каква поредност и в какъв размер подлежат на
удовлетворяване с разпределението. Допустимостта на жалбата не може да се обоснове и с
постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4 от
2017 г. на ОСГТК на ВКС, която гласи, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това
2
имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. С
цитираното Тълкувателно решение се посочва процесуалният ред, по който следва да се
разглеждат жалбите на ипотекарния длъжник - този по чл. 437, ал. 1 ГПК, но не се посочват
и действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от ипотекарния длъжник.
С погасяването на ипотеката и отпадане на отговорността на ипотекарния длъжник
той няма правен интерес да оспорва правото на предпочтително удовлетворение на
кредитора и начина на разпределение на принудително събраната сума във връзка със
съответните привилегии, предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че липсва абсолютна
положителна процесуална предпоставка, каквато се явява правният интерес за
“М.“АД да обжалва постановлението на ЧСИ Б., изготвено по реда на чл. 460 ГПК, с което
се определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в каква поредност и каква сума се
полага за пълното или частично погасяване на всяко вземане.
По тези аргументи подадената от ”М.”АД, жалба, вх. № 10839 от 21.09.2021 г.,
следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а
производството по нея – да се прекрати.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 10839 от 21.09.2021 г., на ”М.”АД,
ЕИК ****, срещу Разпределение, от 17.09.2021 г., изготвено по реда на чл. 460 ГПК по
изпълнително дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 13256 по описа за 2021 г. на Софийски
-ри
градски съд, ГО, II въззивен брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийския
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3