ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2530
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
П. Попова
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602827 по описа за 2022 година
като разгледа В.Н.Ч.Д. № 2827/2022г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение на
Софийски Районен Съд, НО, 7-ми с-в по Н.Ч.Д. № 20211110209993/21г., с
което е отменено постановление на прокурор при СРП за частично
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №
592/2008г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52653/2008г. по описа на СРП.
В протеста се изразява несъгласие с мотивите на СРС. Изразява се несъгласие с
въпросното определение на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяването му. Изрично се посочва, че мотивът на решаващия съд, за да отмени
постановлението на прокурора е на чисто процесуално основание, тъй като не са били
налице предпоставките за изготвяне на постановление на СРП от 27.12.2018г.. Изрично
изтъква и че в тази връзка съдебния състав е счел, че е напълно безсмислено да се
задълбочава по изложения анализ на доказателствата от страна на прокурора и не е
направил собствен анализа на доказателственият материал, събран в хода на ДП.
СРП не споделя довода на решаващия съд, че не е било необходимо да се изготвя
постановление за частично прекратяване относно съучастническата дейност /като
подбудител/ спрямо св.М.А.И..
Позовава се, че отмененото прокурорско постоновление изцяло
отговаря на изложеното в Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002г., на
ОСНК на ВКС. Акцентира се, че липсата на постановление за прекратяване
относно намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни
деяния или отделни съучастници накърнява не само законните интереси на
обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното производство, защото
1
създава предпоставки за заобикаляне на правилото „non bis in idem“ в бъдещ
процес.
На следващо място добавя, че указанията дадени от съда са задължителни за
органите на досъдебното производство, като именно в тази връзка наблюдаващия прокурор
е изготвил и процесното постановление за частично прекратяване поради недоказаност на
обвинението относно съучастническата дейност /като подбудител/ спрямо св.М.А.И..
По тези съображения наблюдаващия прокурор намира, че чисто формалното
основание за отмяна на акта й, според нея за незаконосъобразно, като се иска отмяна на
обжалването определение и се потвърди последното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се запозна с протеста, постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство, жалбата срещу
постановлението и материалите по досъдебното производство намира за
установено следното:
Подаденият частен протест е допустим. Същият е подаден от прокурор
при СРП, който се явява процесуално легитимиран да обжалва и в
законоустановения срок за обжалване и протестиране и съдържа всички
изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледан от съда.
Разгледан по същество протестът се явява основателен, като мотивите
на СГС за това са следните:
СГС изцяло се солидаризира с изложеното в протеста, като независимо
от това извърши и собствен анализ, при което се установи следното:
Производството пред СРС, по реда на чл.243, ал.5 от НПК е инициирано
е по жалба на адв. М.М. от САК, защитник на обв. Д. В. П. срещу
постановление на СРП от 27.12.2018г., с което, на основание чл.243, ал.1, т.2
от НПК, е частично прекратено наказателното производство по ДП №
592/08г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52653/08г., НСН № 418/09г. по описа на
СРП, спрямо обв. Д. В. П. за извършено от него деяние по чл.131, ал.1, т.5, вр.
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, относно осъществена
съучастническа дейност (като подбудител) спрямо св. М.А.И., поради
недоказаност на обвинението.
В жалбата до първоинстанционния съд се твърди, че атакуваното
постановление било неправилно поради наличие на съществено противоречие
между установената доказателствена съвкупност и приетото от прокурора. Не
бил направен дължим анализ на изложеното от свидетелите М.И. и П.Ч., като
последното довело до неправилно основание за частичното прекратяване на
наказателното производство - поради недоказаност, вместо по чл.243, ал.1, т.1
от НПК - липса на извършено престъпление.
В атакуваното определение на СРС за отмяна постановлението за
частично прекратяване на СРП се проследява хронологично процесуалното
развитие на делото.
Досъдебното производство е приключвало три пъти с внасяне на
обвинителен акт. При първото внасяне на обвинителния акт е било
образувано НОХД № 5335/09г. по описа на СРС, НО, 3 с-в. Съгласно
2
обвинителния акт, на обв. П. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.128, ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК за
това, че на неустановени дати през месеците юни, юли и август 2008г. в
гр.София, в телефонни разговори, както и при лични разговори на различни
места в гр.София, в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил св.
М.А.И. да намери извършител за нанасяне на телесна повреда по начин,
особено мъчителен за пострадалата - чрез заливане с разяждащо вещество
(киселина или основа) на св. П. М. М. и обещал парична премия от 3000 лева
за извършителя на деянието, като в резултат на горното, на 10.11.2008г. около
14:30 часа в гр.София, пред входа на офис-сграда, находяща се на
бул.“България“, № 111, неустановено до момента лице, чрез заливане в
областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна
киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в
химическо изгаряне в областта на лицето, довело до обезобразяване, което е
причинило разстройство на речта завинаги, както и други седем средни
телесни повреди (подробно посочени), като деянието бил извършено по
начин, особено мъчителен за пострадалата - причиняване на изключително
силна и трайна болка в засегнатите участъци и нанасяне на дълбоко
корозивни рани по лицето и тялото на пострадалата, в резултат на силно
разяждащото действие на концентрираното киселинно вещество.
С разпореждане от 21.08.2009г. съдът е прекратил съдебното
производство, поради допуснати съществени противоречия и неясноти в
обвинителния акт, като е върнал делото на СРП за отстраняването им.
В изпълнение на указанията на съда е повдигнато ново обвинение,
предявено на обв. П. на 13.10.2009г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр.
чл.128, ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, в което е налице
изменение, досежно времето на осъществяване, механизма на изпълнителното
деяние и извършителите (като последното не е посочено от първостепенния
съд), както следва: „на неустановени дати в периода м.юни - м.ноември
2008г. в гр.София, в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил
неустановено по делото лице - извършител (спрямо което са отделени
материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в
СДВР) да нанесе телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой
или заливане с разяждащо вещество (киселина) и обещал парична
премия за изпълнение на горното, като в резултат на тази подбудителска
дейност, на 10.11.2008г. около 14:30 часа в гр.София, пред входа на офис-
сграда, находяща се на бул.“България“, № 111, неустановено до момента
лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество
(концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна
повреда...“. С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов
обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД №
12077/09г. по описа на СРС, НО, 3 състав, завършило с оправдателна присъда
от 01.11.2012г. Присъдата е отменена от СГС с Решение от 30.05.2016г. по
ВНОХД № 5072/15г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг
3
състав на СРС от стадия на съдебното следствие.
Образувано е било ново НОХД № 9732/16г. по описа на СРС, НО, 95-
ти състав, като с протоколно определение от 27.09.2016г. съдът е прекратил
съдебното производство и върнал делото на СРП за изпълнение на указания
за отстраняване на съществени процесуални нарушения - неяснота в
обвинителния акт и неописан механизъм на подбуждането. Определението на
СРС е потвърдено с Определение на СГС от 02.12.2016г. по ВНЧД №
4507/16г.
В изпълнение на указанията е повдигнато ново обвинение, изготвено на
05.07.2017г. спрямо обв. П. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.128,
ал.1, вр. ал.2, пр.6, алт.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК, в което отново е
налице изменение, досежно времето на осъществяване и механизма на
изпълнителното деяние, както следва: „на неустановени дати в периода от
месец юни - до 14:30 часа на 10 ноември 2008г. в гр.София, в качеството си
на „подбудител“ - умишлено склонил неустановено по делото лице -
извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е
заведено отделно производство в СДВР) да нанесе тежка телесна повреда на
св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество
(киселина), като му обещал парична премия в размер на 3000 лева за
изпълнение на горното, като същевременно на неустановени дати в
периода м.юни - м.ноември 2008г. в гр.София действал и в качеството си
на „помагач“ - умишлено улеснил неустановеното по делото лице -
извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и
е заведено отделно производство в СДВР), да нанесе нанесе тежка телесна
повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с
разяждащо вещество (киселина), като набавил средство за изпълнение на
деянието - доставил на неустановения извършител бутилка с
концентрирана сярна киселина и също така му предоставил цветни
снимки на св. П. М. М., разпечатани на хартия - лист формат А4, и в
резултат на така описаните подбудителска и помагаческа дейности, на
10.11.2008г. около 14:30 часа в гр.София, пред входа на офис-сграда,
находяща се на бул.“България“, № 111, неустановено до момента лице, чрез
заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество
(концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна
повреда..
С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов
обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД №
15725/17г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав. С протоколното определение
от 14.05.2018г„ произнесено в рамките на разпоредително заседание, съдът
прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване
на съществени процесуални нарушения. Сред указанията на последно място е
да бъде „изготвено и постановление за частично прекратяване на
наказателното производство или алтернативно - да се отделят материали в
друго наказателно производство, имайки предвид, че с постановления от
4
22.11.2008г. и 30.03.2009г. обв. П. е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпно деяние в съучастие със свидетеля М.И., като
впоследствие тази деятелност е заличена мистериозно“. Протоколното
определение е потвърдено с определение на СГС от 05.07.2018г. по ВНЧД №
2727/18г., като въззивният състав не е коментирал последното указание на
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав е на становище, че е процесуално
недопустимо такова произнасяне от страна на първоинстанционният съд,
доколкото както бе посочено и по-горе същият е сезиран с жалби от
обвиняемия и неговата защита, единствено и само за промяна правното
основание за частичното прекратяване на производството относно
съучастничестката дейност на обв. П. с лицето М.И..
Липсва жалба от която и да е заинтересована и правно легитимирана
страна за изцяло отмяна на постановлението, с което е частично прекратено
производството от 27.12.2018г..
В този смисъл, както е ноторно известно в пеналистиката НЕ може да
се влошава положението на обвиняем или подсъдим без съответната
жалба от правно-заинтересована страна (както е посочено в нормата на
чл.335, ал.4 от НПК). Следва изрично да се отбележи, че това правило освен в
съдебната фаза на едно наказателно производство е правно-релевантно и в
неговата досъдебна такава съгласно разпоредбата на чл.345, ал.3 от НПК.
Всяка една проверка в това отношение би влошило положението на
обвиняемия и съда не може да се произнася. СРС не е имал право да се
произнася по прекратяването на производството, тъй като няма такава жалба
в това отношение.
Като заключение следва да се отбележи, че в случая е налице различна
деятелност в обвиненията на П. относно участието на М.И. в постановленията
да привличане на обвиняем спрямо П. от 2009г. и 2017г.,
Този довод сам по себе си е напълно основателен и достатъчен за
отмяна определението на СРС, без да се прави какъвто и да е анализ на
доказателствения материал по делото.
На същото основание следва да се разгледа от друга страна направеният
от първостепененният съд анализ от необходимостта и допустимостта на
прилагане института на частично прекратяване в случая, като въззивната
съдебна инстанция няма да се аргументира по същото, доколкото по този
въпрос също няма жалба от правно-легитимирана страна по делото, но
единствено следва да отбележи, че се солидаризира към изнесеното в
протеста в тази насока и счита определението на Районният Съд и по този
въпрос за неправилно.
Доказателствен анализ обаче е необходим, доколкото липсва отговор от
първоинстанционният съд на жалбите на обвиняемия и неговата защита за
промяна правното основание за частичното прекратяване на наказателното
5
призводство. Това е така и доколкото въззивният съд дължи такъв отговор,
ако същият не е даден от първостепенният такъв при изрично подадена жалба
от правно-легимирана страна в тази насока, съгласно нормата на чл.345, ал.2
ат НПК.
В този ред на мисли настоящият въззивен съдебен състав смята жалбите
за основателни, но на различно от посоченото в тях основание.
Това е така доколкото както бе посочено по-горе, на П. е било
повдигнато обвинение за подбудителство на М.И. към извършване на
престъпление спрямо пострадалата П. М.. В същото време е установено, че
последният не е извършил никакво деяние спрямо пострадалата, а също така
не е и търсил, и съответно намерил трето лице, което да извърши
неправомерни действия спрямо М.. Това е наложило, както е посочено по-
горе, изменение на обвинението, като изрично е посочено съответно с
постановления за повдигане на обвинение от 13.10.2009г. и 05.07.2017г., че П.
се обвинява в подбудителство и помагачество на неустановено по делото
лице. Всичко това атново следва да се разглежда в светлината, че не може да
се влошава положението на обвиняемия, без да има съответна такава жалба
пред първа инстанция.
По делото също така е установено и че това неустановено по делото
лице е извършило престъпното посегателство спрямо пострадалата М., т.е.
липсва каквото и да е противоправно поведение спрямо нея от страна на
М.А.И..
В тази връзка първоначално повдигнатото обвинение спрямо П., че е
подбудил М.И. да намери извършител за нанасяне на телесна повреда на М.,
не само, че не е доказано, но и не съставлява престъпление. Това е така тъй
като няма как да подбудиш някого да извърши противоправно деяние, той да
не извърши такова и това да се явява престъпление. По делото, въпреки
многостранното разследване, съответните разследващи органи не са
установили каквото и да е неправомерно деяние от страна на И. спрямо М..
Не случайно в хода на разследването е установено, че пряк извършител на
престъпното посегателство е неизвестен извършител.
Поради така изложеното настоящият въззивен съдебен състав счита, че
първоначално повдигнатото обвинение спрямо П. да е подбудил М.И. да
намери извършител за престъпно посегателство – причиняване на телесни
повреди на пострадалата М., чрез заливането й с киселина НЕ съставлява
престъпление.
На следващо място действително формално се констатира наличие на
мотиви към постановлението на СРП от 27.12.2018г., но същите са непълни,
като липсва произнасяне по съществени фактически и правни въпроси, като
от друга страна приетото от прокурора е вътрешно противоречиво като тези й
съждения.
Практиката и теорията в достатъчна степен към настоящия момент са
установили стандартите за излагане на мотиви към актовете на съда и
6
прокуратурата. В този смисъл след излагане на доводи за реда по който се
разглежда делото, какво се иска, допустимост и др. подобни се пристъпва към
излагане на фактическа обстановка - такава, каквато се приема от съответния
орган за безспорно установена, след това се прави анализ на доказателствата,
от които произтича тази фактическа обстановка. След това приетите факти се
субсумират под съответните норми и се правят правни изводи, в случая за
наличието или не на съставомерно деяние /действие или бездействие/, като
това се прави относно наличието на обект, субект, обективна и субективна
страна.
В процесният случай мотивите на СРП относно съучастническата
дейност на обвиняемия са непоследователни, объркани и неясни. Собствено
не става ясно каква фактическа обстановка приема СРП. Излагането на
съдържанието на подаден сигнал, както и преразказването на свидетелски
показания и експертизи не може да замени собствения анализ на прокурора.
Същият следва ясно да изложи каква фактическа обстановка следва да се
приеме.
Когато се излагат доводи за наличие на две групи свидетели, които
дават контрадикторни по своето съдържание показания прокурорът следва да
изложи доводи показанията на коя група свидетели и в коя част приема и
защо. Мотивите не могат да съдържат неясноти относно това, кои факти се
приемат или не се приемат; защо едни свидетелски показания се кредитира, а
други не; ако е налице противоречие какви ПСД са предприети за тяхното
преодоляване и в следствие на това какви изводи се налагат.
Следва да се отбележи и че стандартът на чл.303 от НПК за безспорност
и категоричност е приложим само досежно съдебната фаза и по-точно при
постановяване на присъдата. Към прокурорските актове няма такова
изискване, респективно прокурорът може да прецени само дали е налице
обосновано със средствата на НПК предположение за извършено
престъпление и каква е степента на обоснованост и дали тя е в степен да се
изготви обвинителен акт и въпросът да бъде предоставен за решаване от
свободен и безпристрастен съд или не. Накратко казано постановлението за
прекратяване няма характера на „res judicata“ т.е. на присъдено нещо.
Остава неясно обаче в обстоятелствената част на постановлението от
27.12.2018г. какво точно приема СРП: 1.Че няма извършено престъпление; 2.
Че има данни за такова, но то е недоказано в достатъчна степен /и в каква по
точно степен/ или 3. Че извършеното не съставлява престъпление.
Задължение на прокурора е да следи разследването по ДП да се проведе
съгласно принципите на НПК за обективност, всестранност и пълнота; да
разпореди извършването на всички необходими ПСД; при противоречиви
доказателства да изясни на какво се дължи противоречието и да обсъди коя
група следва или не следва да се кредитира, респективно дали има
възможност за преодоляване на това противоречие, което е сторил, но на
следващо място според настоящият съдебен състав не е подвел под
7
съответната правилна процесуална норма.
Съдът е съгласен с изложеното в протеста, че решението на прокурора
се взима по вътрешно убеждение, но това вътрешно убеждение следва да
намери израз в ясни, аргументирани и непротиворечиви мотиви, които да
правят възможно проследяването на основателността на това вътрешно
убеждение, а не съдът да бъде поставен в ролята на прокурор, като със
собствен анализ да попълва празнотите в мотивацията на съответното
постановление.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8, вр. с ал.6, т.2 от НПК, СГС,
НО, 17-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 830/15.03.2022г. на Софийски Районен Съд,
НО, 7-ми с-в по Н.Ч.Д. № 20211110209993/21г., с което е отменено
Постановление на прокурор при СРП за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 592/2008г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 52653/2008г., НСН № 418/2009г. по описа на СРП.
ИЗМЕНЯ постановление на СРП от 27.12.2018г. относно основанието
за частично прекратяване на наказателно производство, като същото следва
да се приема, че е на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от
НПК.
Делото следва да се върне на СРП за продължаване на ДП.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8