№ 12.02.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 670 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
"К. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, улХХХ“ № 70, ап.60, представлявано от управителя К.Т.К., срещу
мълчалив отказ на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора
за регистрация на превозно средство/ПС/ по заявление с УРИ 122800-20838/
27.08.2020г. В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ противоречи на
приложимите материалноправни разпоредби и е в несъответствие с целта на закона.
Поддържа, че по подаденото заявление за регистрация на ПС е формиран мълчалив
отказ, въпреки издаденото уведомление с изх.№ 122300-21303/ 03.09.2020г. от
Началник сектор ПП, доколкото с последното единствено е бил уведомен заявителя
за необходимостта да представи оригинали на документи, без обаче да е посочен
срок за това и последиците от неизпълнението. Липсата на надлежно произнасяне
по подаденото заявление формирала мълчалив отказ за извършване на исканата
регистрация. Излага доводи за процесуална допустимост на подадената жалба, като
твърди, че е спазен законоустановения срок за оспорване на формирания мълчалив
отказ, тъй като компетентният административен орган е следвало да се произнесе
в 30-дневен срок от подаване на заявлението /по аргумент от разпоредбата на
чл.5а от Закона за администрацията/, с изтичането на който следва да се приеме,
че е налице мълчалив отказ, подлежащ на обжалване в едномесечен срок. В случая
заявлението за регистрация на МПС било подадено на 27.08.2020г. и е следвало в срок
до 26.09.2020г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора да издаде
изричен отказ за регистрация, тъй като в производството по извършване на
заявената услуга мълчалив отказ е недопустим, поради което същият се явява
нищожен. Иска се да бъде отменен като нищожен мълчаливия отказ на Началника на
сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора по заявление с УРИ 122800-20838/
27.08.2020г. за регистрация на превозно средство.
Ответникът по жалбата - Началник
сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 27.08.2020г. жалбоподателят в
настоящото производство – „К. ТРАНС“ ЕООД, е подало заявление с УРИ
122800-20838/ 27.08.2020г. , с което е поискал да бъде извършена регистрация на
МПС марка *****, с рама ******, закупен на 18.06.2020г., но с изгубен талон.
Към заявлението са представени фактура за закупуване, удостоверение № WK.5411.1.61.2020
за потвърждение на данни, съдържащи се в загубено свидетелство за регистрация
на част I и загубено
свидетелство за регистрация част II на МПС.
С писмо рег. № 1228а-21303 от
03.09.2020г., началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора е уведомил
управителя на дружеството-заявител за законовото изискване, регламентирано в
чл.140, ал.6 от ЗДвП /неправилно в писмото е посочена ал.5 на чл.140 ЗДвП, но
най-вероятно това се дължи на обстоятелството, че не е съобразена настъпилата
промяна в нормативната уредба, като предишната ал.5 на чл.140 ЗДвП – ред.ДВ, бр.
105 от 2018 г, с изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр.60 от 07.07.2020г., става
ал.6/ и необходимостта да бъде представено оригинално свидетелство за
регистрация на МПС, издадено от компетентните органи на Р.Полша, за да бъде
извършена заявената регистрация на автомобила. Жалбоподателят не твърди да е
представил така изискания документ, а и същият несъмнено няма как да бъде
предоставен, при условие, че е загубен, което обстоятелство е било удостоверено
с приложен към заявлението документ - удостоверение № WK.5411.1.61.2020.
По делото няма данни, а и не се
твърди от ответника към датата на подаване на жалбата в съда и до приключване
на устните състезания по делото, да е налице изрично произнасяне по подаденото от
„К. ТРАНС“ЕООД Заявление с УРИ 122800-20838/ 27.08.2020г.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
мълчаливият отказ на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора да се извърши регистрация на нововнесен в страната от „К. ТРАНС“ЕООД
тежкотоварен автомобил, във връзка с което е било подадено заявление с УРИ 122800-20838/
27.08.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на
административния орган в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ.
За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е
необходимо да се установи от една страна задължение за произнасяне на
съответния административен акт и от друга - бездействие на същия орган в
сроковете, предвидени в чл.57 от АПК, респ.в специален закон, да разгледа по
същество отправеното до него искане за издаване на административен акт с
конкретно предписано съдържание. Законовата фикция по чл.58 ал.1 от АПК е
приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по който органът има правомощия
да издаде индивидуален административен акт. В случая се касае за първоначална
регистрация на употребяван тежкотоварен автомобил, внос от Република Полша. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП, Условията и редът за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната. Процедурата по извършване на първоначална регистрация е
регламентирана в глава втора, раздел I
“Първоначална регистрация на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени
от тях“ от Наредба № I-45/
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45/24.03.2000г./,
съдържаща различни хипотези и съответните на тях изискуеми документи. Според
приложимата към настоящия казус разпоредба на чл.140, ал.6 /Нова - ДВ, бр. 51 от
2007 г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2020 г./ от ЗДвП, пътни
превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в
националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на
оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани, а
съгласно разпоредбата на чл. 12а, ал. 1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г.,
за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава –
членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ
за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от
него, като към заявлението собственикът представя: 3. (изм. - ДВ, бр. 67 от
2012 г.) свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана),
издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или
Конфедерация Швейцария, като изключение от това правило е регламентирано в ал.
2 (Нова - ДВ, бр. 94 от 2009 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) на същия чл. 12а от тази Наредба, съгласно която ал.
2, когато законодателствата на държавите - членки на Европейския съюз, ЕИП, или
Конфедерация Швейцария не предвиждат задължение за регистрация на превозни
средства от даден вид и категория и не могат да бъдат представени документите
по ал. 1, т. 3, се представя официален документ от съответните компетентни
органи и документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи
идентификацията му.
В процесния
случай жалбоподателят, в качеството си на собственик на МПС марка *****, с рама
*****, е подал изискуемото съгласно разпоредбата на чл.12а, ал.1 от Наредба № I-45/
24.03.2000г. заявление с УРИ 122800-20838 на 27.08.2020г. до компетентния
административен орган – началник на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора
/арг.чл.2 Наредба № I-45/
24.03.2000г./, с което на основание чл.25, ал.1 е образувано административно
производство по заявеното искане.
Съгласно
чл.21, ал.3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто по
своята същност представлява свидетелството за регистрация на МПС, както и
отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен
акт. Съобразно нормата на §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за
издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по
административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго. В ЗДвП не е предвиден срок за
произнасяне по подадено искане за първоначална регистрация на МПС, такъв липсва
и в подзаконовия нормативен акт – Наредба № I-45 от 23.04.2000г., регламентиращ реда и условията за регистриране на пътни
превозни средства, поради което следва да се приеме, че срокът за произнасяне
на компетентния административен орган – Началник на ПП при ОД на МВР Стара
Загора, по подаденото от дружеството – жалбоподател заявление с УРИ
122800-20838/ 27.08.2020г. е 14 дневен и е изтекъл на 11.09.2020г. Непроизнасянето
на органа до тази дата, по аргумент от чл.58 ал.1 от АПК, формира мълчалив
отказ за извършване на заявената първоначална регистрация и издаване на
свидетелство за регистрация на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на
срока, в който административният орган е следвало да се произнесе. В настоящия
случай „К. ТРАНС“ЕООД е разполагало с процесуалното право на жалба в периода от
12.09.2020г. до 12.10.2020г., но жалбата му е подадена на 26.10.2020г., т.е.
след изтичане на законоустановения преклузивен срок за оспорване
законосъобразността на формирания мълчалив отказ. Доколкото обаче в подадената
до съда жалба е направено изрично искане да бъде обявен за нищожен оспорения
акт, което искане, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, не е
обусловено от преклузивен срок, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените
с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти
и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на
административния акт, обуславящи неговата невалидност.
В процесния
случай е оспорен мълчалив отказ, какъвто по определение не може да бъде
формиран от некомпетентен орган. Искането за регистрация на МПС е подадено до
компетентното звено „Пътна полиция“ при Областната дирекция на МВР по адреса на
регистрация на търговското дружество, а именно сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора, и съответно ръководителят на това звено – началникът на сектор ПП, се
явява материално и териториално компетентен да се произнесе по него.
Не намира
опора в закона твърдението на жалбоподателя, че в производството по извършване
на заявената услуга мълчалив отказ е недопустим, а е следвало да бъде
постановен изричен, мотивиран акт за отказ.
С
факта на установяването му като предмет на обжалване, законът очевидно снема от
мълчаливия отказ изискването за писмена форма по чл. 59 АПК. След като по презумпция
мълчаливият отказ е неформален акт, то липсата на предписаната от закона форма
не може да бъде третирана като основание за неговата нищожност или да се възприема като толкова съществено нарушение
на процесуалните правила, водещо до липса на волеизявление. За мълчаливия отказ
само се предполага, че е направен, като му се приписват всички правни
последици, свързани с един изричен отказ. Да се приеме, че отказът може да бъде
отменен поради неспазване на писмената форма /респ. на това основание да се
обяви нищожността му/, т. е. поради това,
че е мълчалив, означава да се отрече предвиденият върху него контрол по
същество, като се сведе само до задължаване на органа да се произнесе изрично.
С това би се осуетила целта, с която чл. 58 АПК въвежда правната фигура на
мълчаливия отказ, а именно решаването в предвидения от закона срок на въпроса,
с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. Съгласно
т. 5 от Постановление № 4/22.09.1976 г. на Пленума на Върховния съд при
обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по
законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от
предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. От
изложеното следва, че мълчаливият отказ не може да бъде отменен, респ. обявен
за нищожен, поради неспазване на
писмената форма, включително на изискването по чл. 59 АПК за мотивираността му.
Доводите в
жалбата за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон са относими
към преценката за унищожаемост на формирания мълчалив отказ, но
поради изтичане на законния преклузивен
срок за обжалване на същия съдът е лишен от възможността да осъществи
комплексен контрол за неговата законосъобразност.
Предвид
изложеното съдът приема, че след като по отношение на оспорения мълчалив отказ
на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за регистрация на превозно
средство
не са установени пороци, дисквалифициращи го като валиден административен акт,
оспорването с искане за прогласяване на неговата нищожност се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "К.
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
улХХХ“ № 70, ап.60, представлявано от управителя К.Т.К., срещу мълчалив отказ
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за регистрация
на превозно средство по заявление с УРИ 122800-20838/ 27.08.2020г., с искане за
отмяната му като нищожен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: