Р Е Ш Е Н И Е
№390
Гр. Перник, 29.09.2020 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД №
372 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. ***, ул. „***“ № 4, община Перник, представлявано от управителя Лиляна
Константинова Станимирова, чрез адвокат Г.Б. ***, против Решение № 100 от 28.02.2020
година, постановено по АНД № 02123 по описа за 2019 година на Районен съд
Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
14-0000751/07.11.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Перник,
с което на „***“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер 1 500/хиляда и петстотин/ лева
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка чл. 414, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 415, ал. 1, във връзка
с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на
касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото срещу него
наказателно постановление.
В проведено съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адвокат Г.Б. ***, който излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Моли съда да отмени решението
предмет на касационна проверка, и по същество да постанови друго, с което да
отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените съдебни разноски
по приложен списък
В проведено съдебно заседание ответникът по касационната
жалба Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, редовно призован, се представлява
от старши юрисконсулт А. М., който оспорва касационната жалба и моли съда да
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведено съдебно заседание Окръжна прокуратура
Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки изразява становище, че решението на
районния съд е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото
и заключението на представляващия Окръжна прокуратура Перник, и извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение
с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление /НП/ № 14-0000751/07.11.2019
година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Перник, на основание чл. 416,
ал.
5, във връзка чл. 414, ал. 1 и чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда е наложил на „***“
ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена
санкция в размер 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за това, че в срок до 28.08.2019
година не е изпълнил Задължително предписание № 1, дадено му от контролен орган
с Протокол от извършена проверка № ПР 1926176 от 19.08.2019 година, а именно: в
предприятието, в неговото поделение, обекти, на които се полага наемен труд,
работодателят да държи на разположение на контролните органи документи,
свързани с разпределението на работното време и организация на работата
/поименни графици за работа/ съгласно изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ,чиито срок е изтекъл на 28.08.2019 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 02123 по описа на съда за
2019 година, като наказателното постановление е потвърдено. Районният съд е
изложил мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след
направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че проведеното
производство е съобразено с процесуалните правила по ЗАНН, както при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на НП
не са нарушени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон
следи служебно – чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно – до
приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на съдебния акт.
Съобразно чл.220
от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният
съд, правилно и въз основа на събраните доказателства, е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда за нарушение на чл. 415, ал. 1, във връзка чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса
на труда.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след прецизен,
точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно,
правилно и обосновано.
При извършената служебна касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения
настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като
постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в
сила.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител
на касатора за присъждане на направените съдебни разноски.
Предвид изхода на
делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане разноски по реда на АПК. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във връзка чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за
участието на юрисконсулта на ответника, като тези разноски следва да бъдат
възложени на дружеството касатор.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА съдебно решение № 100 от
28.02.2020 година, постановено по АНД № 02123 по описа за 2019 година на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. ***, ул. „***“ № 4, община Перник, представлявано от управител
Лиляна Константинова Станимирова, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Перник
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/