№ 21403
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
Гражданско дело № 20211110136248 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. В. Г. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява.
ИЩЕЦЪТ Г. В. Г. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява.
ИЩЕЦЪТ В. В. Г. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява.
За ищците се явява адв. Ц. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ П. В. Н. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява. Представлява се от адв. К.-Г. и адв. С. с пълномощно
по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Т. В. – явява се.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА, че производството е отложено за изясняване на спора от
фактическа страна и изслушване заключението на допуснатата
съдебнопсихиатрична експертиза.
ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 ГПК заключение на
съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р В. В..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебнопсихиатричната
експертиза.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
В. Т. В. – на 80 г., неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Известна ми е отговорността по чл. 291 НК.
Представил съм заключение в срок, което поддържам изцяло.
На въпроси на адв. С. вещото лице каза: Не твърдя, че лицето М. Н. се е
явило лично пред нотариуса и е направила реална среща. Казвам, че в
документите е записано подобно внушение и след това е направен коментар.
Не е вписано изрично дали Н.а се е явила пред нотариуса или не. Това е
отговорът ми. В нотариалния акт е написано, че нотариусът се бил убедил в
самоличността, дееспособността и представителната власт на страните, а там
е вписана М. Н. като страна.
Терминът „дизартрия“ е проява на неврологични смущения и най-добре
на така зададения въпрос би могъл да отговори специалист в областта на
неврологията. Това, което мога да отговоря аз като психиатър по
общомедицинските ми сведения, данни и информираност, дизартрията е
нарушение на говора в правилността на изговарянето на отделните звуци,
срички, но не и нарушение на съдържанието на мисълта. Току-що казах, че
този вид говор се отнася към неврологичното състояние на пациента.
Коректно е да допълня, че ако дизартричният говор е продукт на някакво
общо мозъчно увреждане, то този говор би могъл да се съчетава и с общи
психични отклонения, но това е друга тема.
Доколкото си спомням, „сомнолентност и недостатъчна ориентация за
време и място“ се отнася до втората епикриза. „Сомнолентност“ е една от
степените на количествените нарушения на яснотата на съзнанието. Това е
втората степен. Първата е „обнубилираност“ (за обща представа, госпожо
съдия), при която пациентът е с дискретни нарушения на яснотата на
съзнанието, с него може да се общува на елементарно ниво. „Сомнолентност“
означава съненост – пациентът е труднодостъпен за какъвто и да е словесен
контакт, но продължава да реагира на болкови дразнения и на интензивни
стимули. По-дълбоката степен след това е сопор, безсъзнателно състояние, и
накрая е най-дълбоката степен – кома. Освен тези четири степени, в
неврохирургията има още 15 степени на промяна на яснотата на съзнанието,
които в настоящия случай не са описани и в онези времена не са ползвани.
Искам да добавя, че тази преценка се отнася към 02.12.1992 г. Тук обаче има
още едно несъответствие, че сведенията били дадени от болната и от
близките й. Не ми е ясно как болната в състояние на сомнолентност би могла
да даде сведения за състоянието си, т.е. под въпрос е медицинските
документи доколко биха могли да се ползват в една процедура като тази.
Инкубационен период имат инфекциозните заболявания. Тук говорим
за мозъчен тумор, където има по-умерени или по-изразени болестни прояви.
Първата епикриза от 28.09.1992 г. - ясно описва множество неврологични
смущения, които бяха коментирани преди това, които при патология на
мозъчен тумор логично и закономерно са се задълбочили към м. декември
(след два месеца и малко повече). Оттам вече и сомнолентността, а както
стана дума, при приемането на 28.09.1992 г. пациентката е била с водещи
неврологични смущения. Тук искам да припомня нещо, което ние с колегата
К. доста упорито се занимавахме в предишни години и написахме една
статия, която е цитирана, че в преценката на състоянието на освидетелствания
„пост мортем“, както е в случая, еднаква стойност имат наличните описания
на някаква патология с отсъствието на каквито и да е описания на каквато и
да е патология, за разлика от освидетелстването приживе. Априорно се
предполага, че след като не са установени, ги няма. Тук е необходимо да се
подчертае, че ги няма (поради особеностите на тази процедура).
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. К.-Г. вещото лице каза: „Аспонтанност“ означава
отсъствие на двигателна активност и на активност въобще, която обаче
аспонтанност може да бъде в общуването, може да бъде в самообслужването,
може да бъде в намеренията и т.н. В случая няма уточнение в коя област е
2
била тази аспонтанност, откъдето се предлага, че тя е била в един по-общ,
генерализиран вид, т.е. и психична аспонтанност. Но веднага трябва да
добавя, че както преди малко стана дума за дизартрията, оценката на тази
аспонтанност, доколко тя е свързана с подробно описаните неврологични
смущения, най-добре би могла да бъде направена от невролог, а отсъствието
на психиатрична консултация, изследване или каквато и да е намеса на
специалист в областта на психичните смущения предполага, че тази
аспонтанност не е била свързана с психичните прояви на пациентката. Както
преди малко казах, психичната активност не е само в контактите и в проявите,
ами и в действията, и в намеренията и т.н. Ако (добавям, благодаря за
уточняващия въпрос), не са отбелязани психични отклонения, т.е. отклонения
в психичните функции, освен във волевата активност. Никъде не е написано,
че пациентът е неконтактен. В оня момент (септември месец) няма описание
да е била неконтактна. Напълно е възможно да бъде направен психиатричен
преглед, защото психиатричният преглед се изразява в общуване с пациента.
Ако вътрешният специалист изследва тялото, неврологът изследва нервната
система, психиатърът изследва яснотата на съзнанието и преживяванията на
пациента, като яснотата на съзнанието (трябва да добавя, да няма заблуда, че
се отнася към предишните обяснения) се изразява в психиатричния преглед в
изясняване и преценка на състоянието на пациента относно неговото
себепознание и информираност за света, а не степените по отношение
ограничение на съзнанието.
АДВ. К.-Г.: Нямам други въпроси.
АДВ. Ц.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. С.: Да се приеме заключението без правната част, тъй като вещото
лице не е юрист.
СЪДЪТ, като взе предвид, че вещото лице въз основа на формираната
по делото доказателствена съвкупност е отговорило компетентно и в пълнота
на поставените задачи,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице доц. д-р В..
На вещото лице да се изплати възнаграждение от внесения от ответника
депозит в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
ИЗДАДЕ СЕ разходен касов ордер, който се връчи на вещото лице в
съдебна зала.
СЪДЪТ ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
АДВ. К.-Г.: Представям препис-извлечение от акт за смърт на М. Й. Н..
Това доказателство го представям с оглед изнесенето при разпита на
свидетеля на ищците къде е починала М.. Представям го с препис за другата
страна. Моля да го приемете като писмено доказателство.
АДВ. Ц.: Да се приеме.
Като взе предвид, че документът се представя във връзка със събрани в
предходното съдебно заседание гласни доказателствени средства, СЪДЪТ
ПРИЕМА, че представянето му е своевременно, с оглед което и следва да се
приеме като писмено доказателство по делото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото препис-извлечение от
акт за смърт на М. Н., представен в днешното съдебно заседание от адв. К.-Г..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания по доказателствата.
3
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
липсата на други искания по доказателствата и като намери делото за
изяснено от фактическа страна,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Ц.: От името на доверителите ми моля да постановите решение, с
което да уважите изцяло предявения иск като основателен и доказан, както и
да присъдите на доверителите ни направените по делото разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК, който представям с препис за насрещната страна.
Подробни съображения ще изложа в писмена защита, която ще представя в
указан от Вас срок.
АДВ. С.: На първо място, възразяваме против разноските. Размерът на
адвокатския хонорар е завишен. От наша страна нямаме искане за разноски,
тъй като ищцата и ответникът са брат и сестра, което ищцата явно е
забравила, но това няма значение. Моля да отхвърлите изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан. Безспорно по делото е, че сделката е
осъществена през м. октомври 1992 г. чрез пълномощно в полза на съпруга на
М. Н., която в този момент е била в много лошо здравословно и психическо
състояние. Няма да навлизаме в подробности за това състояние, тъй като ще
го обясним в бележките. Според нас, това прехвърляне е нищожно. Но дори и
съдът да приеме, че прехвърлянето е осъществено редовно, то по отношение
на нашия доверител, който не е знаел за тази сделка и е владял имота
безпроблемно в продължение на тридесет години, а и към момента, е
настъпила т. нар. придобивна давност. Той не е знаел за тази сделка, а ищцата
е могла да го уведоми много по-рано. Тя е можела да го уведоми в периода
1992-2002 г. (десетгодишния срок). До 2002 г. е могла спокойно да го уведоми
и да предприеме съответните процесуални мерки. Неупражняването на тези
права е довело до добросъвестно според нас владение на имота от нашия
доверител, който е плащал и данъци за него. Моля да не кредитирате
показанията на свидетелката на ищцата Ц. М., тъй като, с цялото ми уважение
към нея, същата по отношение на някои части в своите показания изнася
неверни факти, нещо, което е доказано с документи по делото. С оглед
преклонната й възраст, няма да ангажираме прокуратурата в тази част, но така
или иначе, когато един свидетел в една част изнася неверни данни, то е
напълно възможно и в останалата част показанията му също да са неверни, и
по този начин той губи т. нар. годност на свидетеля по специфичните норми
на ГПК. Моля да кредитирате показанията на нашите свидетели, които са
абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и са съседи. Освен това,
считам че ищцовата страна не оспорва, че владението на имота и към днешна
дата е в нашия доверител, и затова е завела и ревандикационен иск, не е само
установителен. Моля за срок за писмена защита.
АДВ. К.-Г.: Изцяло се присъединявам към думите на колегата и
изложените възражения. Моля да ми дадете възможност подробно становище
да изразя с писмени бележки в срок, който определите.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на процесуалните представители на страните
двуседмичен срок за депозиране на писмени защити по делото.
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
4
Съдебното заседание приключи в 10:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5