№ 14256
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110118707 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, уточнена с молба от 20.04.2022 г., на молителката А. М. А.
срещу ответника Д. Д. Д., с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с
чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от
домашно насилие.
В молбата се твърди, че на 11.03.2022 г. ответникът Д. звънял много пъти от свой
телефон 089 500 2436, и от телефони с номера 088 499 33 93 и 089 347 53 73, на телефон на
молителката с номер 089 401 32 89, а после вечерта на същия ден издраскал с остър предмет
автомобила, който ползва молителката – „Форд куга“ с рег. № СВ 4455 АК пред жилище с
адрес: София, ж.к. „Дианабад“, бл. 30, вх. Г, ет. 5, ап. 62. На автомобила били изписани
нецензурни думи като „Адел е курва“ , „курва“. След надраскването ответникът се обадил
на молителката като отправил заплаха на посочения по-горе телефон, че ще я пребие и ще
счупи нейни лични вещи, и я обидил с думите: „курва“, „парцал“, „боклук“ и „безполезно
същество“. Молителката съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът Д. Д. в депозирано писмено становище оспорва изцяло изложеното от
молителката в заявлението от 16.06.2022 като неотговарящо на действителното фактическо
положение. Ответникът Д. твърди, че молбата за защита е процесуално недопустима,
защото двамата с молителката никога не са били във фактическо съпружеско съжителство,
не са живели в едно домакинство на адреса на молителката. Според ответника страните са
имали интимни отношения в периода м. юни 2020г. до м. декември 2021г. , като в този
период той е живял в дома на своите родители в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх. Б, ет. 5,
ап. 29. Твърди, че с молителката са прекратили взаимоотношенията си през месец декември
2021г. и настоящото производство е опит от страна на молителката за изнудване на
ответника, който бил инициатор на прекратяването на връзката. Оспорва изцяло
твърдението, че е автор на вандалската проява по автомобила на молителката, като и
оспорва представената по делото кореспонденция, Пледира за отхвърляне на молбата.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ответникът оспорва твърдението на молителката А., че са били във фактическо
съжителство. За установявана на това обстоятелство по делото е разпитана майката на
молителката Диана Михайлова А.. Същата заявява, че в продължение на шест месеца от края
на 2020г. до април 2021г., когато ответникът е разруши стаята на дъщеря й , страните са
били във фактическо съжителство в техния дом, в кв. Дианабад. Според свидетелката освен,
че са живели заедно страните са пазарували, готвели заедно, ответникът е имал оставени в
дома им дрехи, бельо, четка за заби и други тоалетни принадлежности. Свидетелката
разказва, че по покана на ответника дъщеря й била за един месец при Д. в Брюксел на
негови разноски.
Това твърдение на свидетелката А. е оспорено лично от ответника Д. Д., който при
извършена в съдебно заседание очна ставка заяви, че никога не живял в дома на
молителката и нейната майка. За доказване на това обстоятелство е разпитана свидетелката
Симона Курсашка, приятелка на ответника. същата твърди, че той си живеел винаги с майка
си баба си в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 107 вх. Б, където живее и в момента. Всяко вечер
или през вечер двамата се срещали след работа около 22 часа и по-късно, за да си говорят.
По тази причина свидетелката твърди, че ответникът никога не е живял с молетелката на
семейни начала в нейното жилище. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Курсашка в тази част, защото не кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства. Освен това хронологично не съответстват и на твърденията на самите страни
както сочените периоди на връзка на страните, така и подробности от тази връзка, например
период, време и място, в което са били заедно в чужбина. Въпреки демонстрираната в
съдебно заседание близост с ответника свидетелката не познава лично приятелката му, с
която по негови твърдения е имал връзка година и половина, не знае къде страните са се
срещали, като същевременно заявява и че е имало период, през които ответникът е живял
при молителката..
По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита
по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника.
Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди,
че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е
ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание на 03.10.2022г. свидетелката Диана
Михайлова А. е заявила, че вечерта на 11.03.2022г. докато дъщеря й била в банята на
домофона се позвънило. Бил Д., който заявил, че Адел сама си е виновна и затворил. След
малко чула дъщеря си да говори с някого по телефона, от който разговор била много
изплашена и разстроена. Баща й се обадил, че колата й била надраскана, като на нея пишело
„курва“. Свителката чула дъщеря си процесната вечер няколко пъти да говори с Д. по
телефона, който използвал много нецензурни епитети по нейн адрес, обиждал я и я
заплашвал. Адел била много разстроена и обидена, от една страна защото се почувствала
заплашена, от друга страна била много сериозно емоционално обвързана са ответника и
това негово агресивно поведения я наранило. Освен това и преди е имало случай на
физическо насилие от страна на ответника по отношение на дъщеря й и тя бела сигурна, че
той е в състояние да изпълни заканите си.
В съдебно заседание на 03.10.2022г. е разпитан и свидетелят Антонио Ангелов,
колега на молителката. Същият разказва, че на 11.03. 2022г. се прибрали с молителката от
2
гр. Пловдив, тя паркирала пред блока си и се разбрали да се видят по-късно. Свидетелят се
отбил в близък магазин и излизайки от там видял, че ответникът Д. драска с твърд предмет
по автомобила, който ползва молителката. Решил да не се намесва, защото така бил обещал
на Адел. Обещанието било по повод на чести сцени на ревност, който правел ответникът в
магазина, в който работели свидетелят и Адел, по време на които сцени Д. отправял заплахи
за физическа саморазправа със свидетеля, демонстрирайки, че двамата с Адел са двойка.
След като видял вандалския акт на ответника се чул с Адел, после се видели, тя била много
изплашена, цялата треперела, казала ,че Д. й се обадил да я заплашва. Това не бил първият
случай на заплахи, на който ставал свидетел, ответникът звънял често пъти на работа по
телефона на Адел в продължение на половин час, проверявал я и я заплашвал, както по
време на връзката им, така и след тяхната раздяла. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Ангелов, същите възпроизвеждат лични възприятия, не съдържат оценки и
хронологично и времево съответстват на изложеното в молбата за защита.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но
наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз,
сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и
епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до
засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и
нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е
винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от
молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 11.03.2022г.
Актът на насилие в конкретния случай не е увреждането на ползван от молителката
автомобил, което безспорно е престъпление, а заплахите и обидите, които е отправил
ответникът Д. към молетелката след този акт. По делото се установи както от свидетелските
показания на свидетелите А. и Ангелов, така и от приложените разпечатки на комуникация,
3
че ответникът е отправил обиди иш заплахи към молителката, като актът на уврежадане на
автомобила, в авторството на което няма съмнение, само е подсилил ефекта на заплахите. С
оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо
и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита
на молителката А. М. А.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с с
особен цинизъм и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на
физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от 500
(петстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д. Д. Д. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
В настоящото производство молителката Адел – Мари А. е представлявана от адв.
Александър Дянков от САК. От приложеното по делото Договор за правна защита и
съдействие № 0950627 от 09.06.2022г. че адв. Дянков осъществява безплатно процесуално
представителство на молителката. Настоящият състав като взе предвид изхода на делото и
предявената претенция намира, че ответникът следва да заплати на адв. Дянков адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 21, предл. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх. Б, ет. 5, ап. 29 като:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. М. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. «Динадабад», бл. 30, вх. Г, ет. 5, ап. 62.
ЗАБРАНЯВА на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701,
вх. Б, ет. 5, ап. 29, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава А. М. А.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. «Динадабад», бл. 30, вх. Г, ет. 5, ап. 62, на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата
й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
701, вх. Б, ет. 5, ап. 29, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.
2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
4
НАЛАГА на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх.
Б, ет. 5, ап. 29, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин) лева,
платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх. Б,
ет. 5, ап. 29, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх. Б,
ет. 5, ап. 29, да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. на адв. Александър
Радионов Дянков, от САК сумата в размер на 500 лв., представляващ адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5