РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пловдив, 26 . 05 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Административен съдия :Здравка Диева
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1169 по описа за 2023г., взе предвид следното :
К.П.Ч.,***,
обжалва „Мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт –
заповед на Областния управител за отписване на недвижим имот от актовите книги
за държавна собственост поради обстоятелството, че основанието за актуването е
отпаднало – чл.78 ал.1 от ЗДС“.
В
жалбата е посочено, че като заинтересовано лице – г-н Ч. подал заявление в
регистратурата на Областна администрация – гр.Пловдив за отписване от актовите
книги на имоти, възстановени с решение на поземлена комисия. В същото изложил
обстоятелството, че е собственик по наследство на недвижим имот – нива с площ
от 7,8 дка в землището на с.Болярино, местност Селото, ведно с дворно място –
парцели 2, 3 и 6 в кв.48 по плана на селото. Жалбоподателят счита, че за
описания имот са налице законовите изисквания за деактуване
поради отпадане на основанието за актуване, за което обстоятелство представил
допълнително писмени доказателства. От дата на подаване на заявлението с вх.№
ДС-14-62/23.03.2023г., до момента на подаване на жалбата – 27.04.2023г. е
изтекъл законоустановения в АПК 14 – дн. срок за
произнасяне съгласно чл.57 ал.1 и оспорващото лице не е уведомено изрично и
писмено за становището, което е прието от областен управител – компетентния
орган в случая. Предвид това се счита да е налице хипотезата на чл.58 ал.1 от АПК – мълчалив отказ да се издаде актът – заповед по чл.78 ал.1 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/. Срокът за произнасяне не е удължен, тъй като няма
уведомяване съгласно текста на чл.57 ал.8 от АПК. Поддържа се, че при мълчалив
отказ е налице непосредствен правен интерес от оспорването му, тъй като в
случая е налице надлежно сезиране спрямо компетентния орган, който дължи
произнасяне. Мълчаливият отказ се твърди да е незаконосъобразен, поради което е
поискано да бъде отменен с връщане на преписката на областен управител на област
Пловдив за изрично произнасяне.
С
представяне на жалбата в АС – Пловдив е изразено становище от областен
управител : административният орган счита жалбата за недопустима и моли да бъде
оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство. Поддържа се,
че след влизане в сила и разширяване обхвата на законовото определение за
индивидуален административен акт по см. на чл.21 ал.1 АПК – ал.4 АПК,
оспорваният мълчалив отказ, приравнен на изрично произнасяне на областния
управител, продължава да притежава характеристиките на вътрешно служебен акт,
който не подлежи на оспорване, а следователно и на съдебен контрол по отношение
на неговата законосъобразност /вкл. нищожност/. С позоваване на практика на ВАС
е посочено, че редът и формата за актуване на имот като държавна собственост,
както и отказът за отписване на имот от актовите книги за държавна собственост,
представлява техническа вътрешно служебна дейност на държавната администрация и
поражда задължения и права единствено за длъжностните лица, подчинени на
издателя на акта. В тази вр. се твърди, че със
съставянето на акта за държавна собственост за държавата не възниква право на
собственост – съгласно чл.114 ал.1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта
за държавна собственост /АДС/, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. В този см.
се поддържа, че актовете по вписване и отписване /актуване и деактуване/ на имоти от актовите книги за държавна
собственост, както и отразяването на допълнителни обстоятелства по тях – не
представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на АПК. Посочено е, че отказът /изричен
или мълчалив/ на областен управител да разпореди отписване на един недвижим
имот от актовите книги, по същността си е отричане на претендираното
от жалбоподателя право на собственост върху имота, което вещно право следва да
бъде защитено по общия исков ред, а не по реда на административното оспорване
/Решение № 1782/16.02.2023г. по адм.д.№ 10204/2022г.,
ВАС и др./.
1. Според данни от преписката : Със
заявление вх.№ ДС-14-62/23.03.2023г. за отписване от актовите книги на имоти,
възстановени с решение на ПК, г-н К.Ч. е заявил, че е собственик на нива с площ
7,8 дка в землището на с.Болярино, м. Селото и дворно място на П.Ч.,
представляващи парцели II, III и VI в кв.48 по плана на селото по
силата на нот.акт № 46 от 1943г. Към заявлението са
представени : Решение № О344В от 08.09.2008г. на ОСЗГ гр.Раковски за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Киро П.Ч. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 7,800дка в
землището на с.Болярино, местност Селото; Удостоверение за наследници №
2/26.01.2023г. на Киро П.Ч., според данни от което – Петко К.Ч. /починал/ е син
на наследодателя, а К.П.Ч. е негов син. С молба вх.номер от 27.03.2023г. –
неразделна част от заявлението от 23.03.2023г., към заявлението са представени
допълнителни документи – нот.акт № 46 от 1943г.;
записка за вписване на нот.акт № 46 за
покупко-продажба на недвижим имот; записка № 44 от 1928г.; Решение №
143/21.12.2005г. на ПРС по гр.д.№ 2374/2005г., постановено по иск с правно
основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, ищец – Петко Ч. ***, влязло в сила на 23.01.2006г.;
становище на ОСЗГ – гр.Раковски. С молба от 13.04.2023г. на К.Ч. *** е поискано
произнасяне по заявлението му от 23.03.2023г.
С писмо изх.№ ДС-14-62#3/27.04.2023г. на заместник
областен управител на област Пловдив до К.Ч. е отговорено
на молбата му от 27.03.2023г., която е неразделна част от заявлението от
23.03.2023г. – посочено е, че във вр. със заявлението
за деактуване на поземлени имоти, представляващи
парцели II, III и IV в кв.48 по плана на
с.Болярино, община Раковски към 1943г., след задълбочена проверка в архив на
отдел „Държавна собственост и регионално развитие“ не се е открило да е издаван
акт за държавна собственост за описаните имоти, поради което няма предмет на деактуване и не следва да се издава такава заповед. Писмото
е получено от К.Ч. на 02.05.2023г. с известие за доставяне.
2. Като съобрази данните от
преписката, твърденията в жалбата и становището на областен управител на област
– Пловдив, съдът прие следното : Съгласно чл.5 ал.3 ЗДС – „Актът за държавна
собственост няма правопораждащо действие.“, а според
чл.70 ал. 1 и ал.4 ЗДС – „Актовете за публична и частна държавна собственост се
съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при
областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от
областния управител. Двата екземпляра се представят в службата по вписванията в
14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се
съхранява в звено "Държавна собственост". На Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се
предоставят преписи след вписване на съответния акт.; Към актовете за държавна
собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на
държавата.“. Цитираните текстове потвърждават тезата на областен управител на
област – Пловдив по отношение характера на акта за държавна собственост и
последицата от отказ да бъде деактуван недвижим имот
с отписване от актовите книги, в насока – отричане от страна на
административния орган на претендирано от конкретен
субект право на собственост върху имота, при което следва, че защитата на претендираното вещно право се осъществява по общия исков
ред. В този см. е нормата на чл.113 ППЗДС – „В случаите, когато компетентният
орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало
отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков
ред.“.
Следва да бъде посочено, че редът и
начинът за отписване на актуваните имоти е регламентиран в чл. 109 ал. 1 и ал.
2 ППЗДС. В разпоредбата на чл. 112 ал. 2 ППЗДС е посочено, че ако компетентният
орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от
условията за отписване от актовите книги по чл. 108, или лицето, което е
поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си
на собственост, компетентният орган издава заповед за отказ от отписване от
актовите книги на имотите - държавна собственост. Действително, в нормата не е
посочена възможността за мълчалив отказ, но след като без колебание съдебната
практика възприема, че изричния отказ от отписване на имот от актовите книги на
имотите – държавна собственост, не подлежи на обжалване по реда на АПК /напр. Определение
по адм. д. № 12041/2007г., Решение по адм. д. № 8951/2014г., Решение по адм.
д. № 2483/2016г., Решение по адм. д. № 6300/2019г. и
др./, същото разбиране се отнася и за мълчалив отказ от отписване. Актовете по
чл. 78 ал. 1 ЗДС и отказите от издаването им не засягат права и законни интереси
на трети лица, а заповедите, с които се актуват/деактуват
имотите - държавна собственост, респективно отказите /изрични или мълчаливи/, за издаването им, не
съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК,
поради което и не подлежат на съдебен контрол - Определение № 6407 от
29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2020 г., IV о.
Възприето е и няма повод за отклонение
от разбирането за това, че дейността по актуване и деактуване
по чл. 68 и 78 ЗДС на имотите - държавна собственост е дейност по управление и
отчитане на тези имоти, аргумент за което е нормата на чл.5 ал.3 ЗДС - актът за
държавна собственост няма правопораждащо действие /Определение
№ 4296 от 9.05.2022г. на ВАС по адм. д. № 3772/2022
г., III о./. В тази вр. и волеизявленията по деактуване на имоти като държавна собственост, респ.
отказите за деактуване имащи правно основание по чл.
78 ал. 1 ЗДС, по своя характер са вътрешнослужебни
актове /Решение № 1782/2023г. по адм.д.№
10204/2022г./. Тоест, оспореният мълчалив отказ да се деактува
държавен имот няма основание да бъде квалифициран като индивидуален
административен акт по см. на чл. 21 АПК, тъй като с него не се засягат права
или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти и собствеността на
държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се
погасява от тях. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 113 ППЗДС
изрично посочва, че когато компетентният орган откаже да издаде заповед за
отписване, лицето, което е поискало отписването на държавния имот, може да
докаже правото си на собственост по общия исков ред. Предвид това -
обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване
на противното и всеки, който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан
като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, следва
да защити правото си на собственост в общия исков процес, а не по реда на АПК.
Според трайно установената съдебна
практика, отписването на даден недвижим имот от актовите книги за държавна
собственост няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, тъй като не засяга права или законни интереси на заинтересовани лица и
правни субекти, вкл. – както бе посочено по-горе : собствеността на държавата
върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява
със съставянето на акт за държавна собственост или с отписването на тези имоти
от актовите книги / Определение № 12518 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2021 г., IV о./. Посоченото е относимо и към отказ от отписване на имот от актовите книги
за имоти – държавна собственост, независимо дали е изричен или мълчалив, поради
което при отсъствие на индивидуален административен акт, не е дължима преценка
за правен интерес на жалбоподателя от оспорването.
Ведно с посоченото, в случая следва да
бъде съобразено и съдържанието на писменото уведомление до жалбоподателя,
получено на 02.05.2023г. - след задълбочена проверка в архив на отдел „Държавна
собственост и регионално развитие“ не се е открило да е издаван акт за държавна
собственост за описаните имоти, поради което няма предмет на деактуване и не следва да се издава такава заповед. Писмото
е получено от К.Ч. на 02.05.2023г. с известие за доставяне, а жалбата е
подадена чрез областна администрация до АС – Пловдив на 27.04.2023г. Съобщението
за отстраняване на нередовност на жалбата е получено от оспорващото лице на
12.05.2023г., когато вече г-н Ч. е бил уведомен, че по заявлението за деактуване по отношение конкретните имоти, не се е открило
да е издаван акт за държавна собственост за описаните имоти, поради което няма
предмет на деактуване. Следователно, според конкретиката на фактите не е имало и предмет на деактуване, което не променя характера на отказа предвид
изложените съображения.
Следва извод, че е налице
предпоставката по чл. 159 т. 1 АПК – жалбата е насочена срещу акт, който не
подлежи на оспорване по реда на административния процес, поради което същата
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното
съдебно производство да бъде прекратено.
Мотивиран
така и на основание чл.159 т.1 и чл.160 ал.1 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя
без разглеждане жалбата на К.П.Ч.,***, против „Мълчалив отказ за издаване на
индивидуален административен акт – заповед на Областния управител за отписване
на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост поради
обстоятелството, че основанието за актуването е отпаднало – чл.78 ал.1 от ЗДС“.
Прекратява производството по адм.д.№ 1169/2023г. по описа на Административен
съд-Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Препис
от определението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия :