№ 1321
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200726 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-011584/30.10.2020 г.
на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.В.Б. с ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
105, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за недоказване на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и липса на нарушение по чл. 105, ал. 1 от
ЗДвП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е
законосъобразен, а нарушенията доказани и моли да бъде потвърден. Не изпращаa
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят А.В.Б. е собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № **.
Неговият автомобил бил със затъмнени странични предни и задни стъкла.
На 02.10.2020 г. около 13:58 ч. жалбоподателят управлявал личния си лек
автомобил, като негов пасажер била М.М.. Движел се в гр. Пловдив по ул. „Васил
Левски“ в посока юг. Наближавайки кръстовището с бул. „Дунав“ жалбоподателят
намалил скоростта и се престроил в лявата лента за маневра завой на ляво. Навлязъл в
1
кръстовището на забранителен чревен сигнал. На около 10-15 м. от кръстовището в
посока изток се намирал патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ и
служителите на реда, сред които К.Ц., изпълнявали задълженията си по контрол на
движението. Те имали пълна и пряка видимост към кръстовището и светлинните
секции на светофарите. Забелязали движението на жалбоподателя, както и че
предприел маневрата си, след като другите автомобили от посоката му на движение,
които се намирали в съседните ленти на пътното платно, вече били спрели. Затова и
предприели действия по спиране и проверка. Установили водачът като жалбоподателя
А.Б.. При проверката Ц. само погледнал страничните стъкла и преценил, че върху тях е
поставено затъмняващо фолио.
За установеното бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 303833/02.10.2020 г., в който е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В акта
нарушителя отразил единствено, че няма възражения. В тридневен срок от съставяне
на акта не е постъпило писмено възражение от него.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
К.Ц. – актосъставител, и М.М., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладна
записка рег. № 1330р-32790/10.10.2020 г., възражение вх. № 103000-18606/06.10.2020
г., справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г,
№ 8121з-825/19.07.2019 г., № 317з-7914/20.12.2019 г. на МВР и веществените
доказателства седем броя снимков материал на процесния лек автомобил.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят Ц. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня за е видял
автомобила да е бил със затъмнени стъкла, както и движението му на забранителен
сигнал, след като останалите автомобили от лентите за движение в платното на водача
да се преустановили движението си. Спомня си местоположението на патрулния
автомобил и видимостта към секциите на светофарната уредба.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават
фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката М. също споделя, че се е намирала в
лекия автомобил на жалбоподателя и е възприела поведението му, както и това на
полицейските служители лично и пряко. С доверие обаче следва да се оценят
показанията й само относно мястото на извършване на нарушението, присъствието й и
липсата на проверка по светлопропускливостта на стъклата на лекия автомобил,
доколкото и актосъставителят не споделя да е извършена някаква друга освен визуална
преценка за наличието на фолио на стъклата. В тази им част следователно показанията
й са съответни на останалите доказателства и като непротиворечиви и съответстващи
2
следва да се ценят от съда. Противоречиви обаче остават показанията й относно
преминаването ма жалбоподателя през кръстовището на разрешителен режим на
светофарната уредба. Първоначално свидетелката в показанията си сочи, че на
кръстовището е имало движение и поради тази причина след навлизането на
разрешителен режим водачът е преминал през кръстовището на предупредителен жълт
сигнал на светофара. Същевременно малко по-късно в показанията си тя посочва, че
пред жалбоподателя е имало само една кола, която също в правила маневра завой на
ляво. Като се взе предвид, че никой от свидетелите не сочи да е имало необходимост от
пропускане на насрещно движещите се автомобили, както и обстоятелството, че между
разрешителен /зелен/, предупредителен /жълт/ и забранителен /червен/ сигнал следва
да промеждутък от около секунди, то нелогично е как при наличието на един
единствен автомобил пред водача той е забавил движението си и е преминал на
предупредителен сигнал. От друга страна вътрешнопротиворечиви са показанията й
относно трафика по време на движението, като първоначално свидетелката сочи, че е
имало движение, а по-късно че това е бил само един автомобил пред тях.
Противоречиви са показанията й и с тези на актосъставителя, който категорично сочи,
че е видял светофарната уредба, нейните различни секции и как лекият автомобил на
жалбоподателя е преминал през кръстовището, след като вече автомобилите от
съседните ленти били спрели. Именно въз основа тази вътрешна противоречивост,
несъответност с показанията на актосъставителя, както и изразената
непоследователност и нелогичност в хода на събитията по начина, изложен от М.,
съдът не се довери в посочената част на показанията й и ги изключи при обосноваване
на фактическата обстановка по делото.
Възраженията в обратния смисъл да се оценят показанията й с доверие, пък да не
се ценят тези на актосъставителя, по изложените по-горе съображения не следва да се
приемат за основателни.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя по отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в
присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи
възражения и в тридневния срок е депозирал такова. В акта е дадена правна
квалификация на установените нарушения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице по
отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
3
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност
да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на
задължителните указания на светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.Б. като водач на МПС на 02.10.2020 г. около 13:58
часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Дунав“ и ул. „Васил Левски“ е преминал
на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, което е възприето от намиращите се в близост до кръстовището полицейски
служители, сред които и актосъставителят. Следователно жалбоподателят не е
съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил
вмененото му задължение за тяхното спазване. От фактическа страна това се
установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на актосъставителя, като
съдът не оцени с доверие тези на свидетелката М., за което вече се изложиха подробни
аргументи.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия
сигнал на светофарната уредба.
Не се установява обаче от обективна страна жалбоподателят да е нарушил
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Същата гласи, че се забранява ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Същевременно ал. 2 и 3 на същата разпоредба допускат намаляване на прозрачността
на стъклата, когато автомобилът има странични огледала (какъвто е настоящия видимо
от приетите снимки), както и в определени граници на стойностите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации. Следователно предпоставка за установяване извършването на
нарушение е именно в каква степен е била ограничена конкретната видимост на
стъклата на автомобила, за да може тя да бъде съобразена с изискуемите стойности.
Това именно съдът не намира да е установено от фактическа страна. Установява се
само актосъставителят да е погледнал стъклата на автомобила и да е преценил, че е
поставено фолио. Същото обаче не е достатъчно да се прецени, че такова е било
налично, че да се ограничи прозрачността на стъклата. Възможно и напълно допустимо
е съгласно Правило № 43 прозрачността на стъклата на автомобилите да бъдат
фабрично затъмнени, т.е. без поставянето на фолио. При това положение е следвало
при установяване на нарушението и обстоятелствата около извършването му да се
изследват конкретните показатели на прозрачност на стъклата на автомобила,
4
евентуално поставянето на фолио, които да бъдат съобразени с изискванията на закона
и Правило № 43. Същото обаче не се установява от обективна страна. Нещо повече,
установява се и автомобила да има странични огледала, което поставя въпроса и за
правилото на чл. 105, ал. 2 от ЗДвП и задължително изследване на въпроса за
конкретната пропускливост на затъмнените стъкла, в случай че има такива въобще.
Това обаче следва да се стори със специализирана техника, а не „на око“, както е
извършено по настоящото дело.
Нещо повече. По конкретното обвинение за извършване на нарушение на чл.
195, ал. 1 от ЗДвП съдът намира, че са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които са ограничили правата на жалбоподателя още от
момента на съставяне на АУАН, мултиплицирани при съставянето на НП и
неостраними в производството пред съда поради контролната функция на въззивната
инстанция. Както вече се изложи нарушаването на правило на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП,
което се твърди от наказващия орган, предвижда съответните изключения от общото
задължение в следващите две алинеи. Следователно от фактическа страна следва да
бъде посочено или че не са налице предпоставките за обсъждане на изключенията от
правилото, или че има нарушение и то е именно извън допустимите граници,
включително и при преценка на изключенията от правилото. В последната хипотеза
нарушението ще следва да бъда квалифицирано като към основаното правило на чл.
105, ал. 1 от ЗДвП се включи и връзка съответно с ал. 2 или ал. 3 от същия член. В
противен случай нарушението от фактическа страна няма да съответства на правното
му изражение.
Предвид изложеното съдът намира, че преди всичко наказателно постановление
и АУАН не отговарят на критериите за съдържание относно описанието на
нарушението и обстоятелствата, около които е извършено, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и
чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В този смисъл в актовете е следвало да намери място дали лекият
автомобил е имал странични стъкла, за да се предвиди приложението на чл. 105, ал. 2
от ЗДвП, както и каква е била прозрачността на стъклата, за да се прецени
приложението на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това е нарушено и правило на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в последната хипотеза е следвало да бъде
посочено конкретното правило за поведение от Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации, доколкото разпоредбата от
българския закон е очевидно препращаща и не съдържа конкретно правило за
поведение.
По тези причини съдът счита, че от една страна са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а от друга и не се установява от обективна
страна извършването на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Предвид тези изводи
наказателното постановление се прецени като незаконосъобразно и следва да се
приложи последицата от това, а именно неговата отмяна в тази част.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
5
конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си
последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от същия тип.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК предвид изхода
на спора правото на разноски възниква както за жалбоподателя, така и за въззиваемата
страна. Жалбоподателят доказва сторени такива в размер на 300 лв., за което представи
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е
изплатено в брой, без обаче да посочи и определи за коя от двете санкции какъв е
размерът на определеното възнаграждение. По тази причина следва да се приеме, че
размерът на уговореното възнаграждение е равен и за двете, а именно в размер на по
150 лв. Предвид на това и изхода на делото ще следва на жалбоподателят да бъдат
присъдени разноски в размер на 150 лв. За въззиваемата страна разноски не следва да
бъдат присъждани, доколкото не са поискани.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-011584/30.10.2020 г. на **
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.В.Б. с ЕГН
********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на А.В.Б. с
ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А.В.Б. с ЕГН ********** сумата
от 150 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6