РЕШЕНИЕ

 

Номер     4171          23.11.2011   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На     двадесет и трети ноември        две хиляди и единадесета  Година

В публично заседание на четиринадесети ноември            две хиляди и единадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: СВОБОДА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  14917                                                   по описа за   2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството пред първата инстанция е образувано по искове с правна квалификация чл.127 ал.2 СК и чл.143 от СК, предявени от Д.П.И. ЕГН ********** против А.Г.К. ЕГН **********.

         Ищецът лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответника са живели на съпружески начала, като се е родил синът им – Г. А.  К.  ЕГН **********.*** РГ.. От месец *** ***г. страните са във фактическа раздяла, като бащата останал да живее във Г., а майката с детето се завърнала в Б. След раздялата на страните по делото ищцата полагала непосредствените грижи за детето, като спряла да получава изплащаните й  в чужбина / Р Г./ обезщетения.  Бащата не проявявал грижа за  финансовото  обезпечаване  и възпитанието на детето.  

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което упражняването на родителските права над детето Г. да се предоставят на ищцата, на ответника да бъдат определени режим за лични отношения на бащата с детето Г., а именно : по време на пребиваването му в страната и  до навършване на 3 години на  детето – два пъти седмично от 09.00 до 17.00часа в присъствието на  майката,  а след навършване на 3 годишна възраст от детето – два пъти седмично от  09.00 до  17.00часа  и  един месец през лятната ваканция. Претендира се ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 700лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й. Заявена  е претенция  и за присъждане на  издръжка  за минало време , считано  от  01.06.2011г. до завеждане на  исковата  молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от пълномощник на  ответника в който  се  изразява  становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като счита, че следва да се определи по-разширен режим на лични отношения на бащата с детето, а освен това счита размера на издръжката за силно завишен.

 

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

         Между страните по делото не се спори, а и от приложеното Удостоверение за раждане /лист 5/ е видно, че детето Г. А.  К.  ЕГН ********** е родено на ***г. с родители Д.П.И. ЕГН ********** и А.Г.К. ЕГН **********.

         Майката и бащата на практика изразяват съгласие упражняването на  родителските  права по  отношения  на същото  да се предоставят на майката, като се определи подходящ режим на лични отношения на  ответника с детето и последният заплаща месечна издръжка. Този извод се налага с оглед преди всичко процесуалното поведение на страните, които не изразяват разнопосочни становища по тези въпроси.

От показанията на разпитания по делото свидетел Й.  И.И. – м. на ищцата, се  установява, че детето се родило във Г.. В този период  свидетелката  била  в Г.  и помагала на д. си  като при проведените  разговори с ответника  същият й  заявявал, че  притежава  ф. з.  о. с н. р. Заявявал, че получава месечен доход  от  около  4 000 евро. След завръщането на  ищцата  и детето в Б. , бащата  се интересувал от него и  изпращал средства за  издръжката му. Свидетелката  твърди, че той  изпращал на няколко пъти  по  50 лева, а  откакто спрели всякакви пари  на д. й  за майчинството  от  Г., ответникът два пъти  изпратил по  150 евро.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна – В. А. Л.- л. на  ответника, се установява, че последният  работи в  Г. в н.  фирма като с. Свидетелката твърди, че по думи на  ответника  той  изпращал за детето  повече пари  от необходимото. След завръщането на  детето в  Б.  бащата  също пребивавал  за  един месец в страната, когато  взимал детето, купувал му вещи  и поел  разходите  за  рождения  му  ден.

 Съдът кредитира  изцяло показанията на  свидетелите И.  и  Л. при условията на чл.172 от ГПК, като  обективни, последователни и непротиворечиви, отчитайки обстоятелството, че същите имат преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, касаещи настоящия случай. 

          От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – С. се установява, че детето и майка му към настоящия момент живеят в жилище собственост  на родителите на майката, в което има осигурени всички необходими вещи за възрастта на детето.  Г. е на *** ***  и *** *** и  се  отглежда  от майката, която  е подпомагана от своите майка  и баба. Въз основа на извършените наблюдения е направено заключение, че към момента грижите за отглеждането и възпитанието на детето Г. са адекватно посрещнати от майката, в негов интерес е да поддържа връзка с бащата и разширеното му семейство, и за  защита на  най-добрия му  интерес  съдът  следва да  отчете нуждите на детето.

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че родителските права по отношение на детето Г. А.  К.  ЕГН ********** е родено на *** следва да бъдат предоставени на майката. С оглед ниската възраст на детето, въпреки неговия пол, и предвид обстоятелството, че до настоящия момент същото е живяло при майка си, която е полагала всички грижи за отглеждането и възпитанието му, то в интерес на детето е същото да не променя средата и начина си на живот.

        На ответника А.Г.К. ЕГН ********** следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като всяко дете /независимо от възрастта си/ се нуждае от бащина грижа и за да не се прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от развитието на детето, както и за да се гарантира правото на детето за нормално психическо и личностно развитие. Съдът намира, че подходящия режим в настоящия случай е следният: до навършване на  3-годишна възраст от детето- два пъти седмично от 09.00 до  17.00часа в присъствието на  майката; след навършване на  3-годишна възраст от  детето – два дни в седмицата  от  09.00 до  17.00 часа  с преспиване в дома на  бащата, както и  едни  месец през лятото, който  да не съвпада с платения  годишен отпуск на майката. Горепосочения режим  според съда е  необходим преди всичко  с цел  охрана правата  и интересите на  детето  Г. за когото  е безспорно  установено, че  от раждането си  се  отглежда  от своята  майка и от месец  *** ***г. поддържа  спорадични  контакти със своя баща. Това обстоятелство, както и  ниската възраст на детето  обуславяща  силната  му зависимост в момента от майката мотивират съда  да предостави  определен период през който да се даде възможност на детето да се  адаптира към новосъздалата  се  ситуация и на практика да поднови  отношенията  с баща  си.

С оглед дължимата издръжка, безспорно е установено, а и между страните не се  спори, че бащата е здрав, работоспособен и не съществува обективна пречка да изпълнява това си задължение. С оглед настоящата възраст на детето-  *** ***  и  *** ***, нуждите му от храна, облекло и други, за издръжката и осигуряването на базовите потребности на детето понастоящем съдът счита, че са необходими средства в размер на поне 250.00лева месечно 100 лв. от тази издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му, следва да се поемат от майката, а останалите 150 лева - от бащата. Посочената сума следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2011г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

В останалата му част предявеният иск за издръжка, до пълният му размер от 700лева, следва да бъде отхвърлен като недоказан. За да стигне до този извод, съдът преценява всички обстоятелства по делото, а именно непосредственото задължение и на майката да полага необходимите грижи като освен всичко останало осигурява и необходимите средства за издръжка на детето Г.. От друга страна липсват доказателства, че ответникът е в състояние да заплаща месечно издръжка в претендирания размер, независимо, че няма данни да е задължен да издържа друг низходящ. В тази връзка видно от приложените по делото писмени доказателства ответникът е получил за периода месец *** ***г. – месец *** ***г. средно месечно трудово възнаграждение от около 370 евро. Посочените доказателства са придружени от надлежен превод от н. на български  език от з. п. М. Т. и по тази причина в съда не се поражда никакво съмнение  относно тяхната достоверност. Същевременно не бяха  ангажирани никакви доказателства в потвърждание твърдението на ищцата, че ответникът има с. б. и значителни доходи. В тази връзка  заявеното от свидетелката  И.  не представлява подобно  доказателство, тъй  като  показанията й пресъздават думи, които се твърди, че са  й казани от  ответника, а  не нейни непосредствени  впечатления.  Още повече, че  касаят  обстоятелства за периода месец ю. ***г., а  самата  И.  твърди, че в момента не знае къде и какво работи ответникът. По мнение на съда с оглед стандарта на  живот  в Г.  и  Б.  присъдената с настоящето решение  издръжка  е  адекватна и  съпоставима с получаваните  от майката средства за  отглеждане на детето в ч.  От особено съществено значение е обстоятелството, че по делото не се ангажираха доказателства, да е налице необходимост от такива средства за отглеждането на детето Г., тъй като не се доказаха някакви негови завишени нужди, които да налагат извършването на ежемесечни разходи над обичайните за страната, предвид възрастта на детето.  

С оглед доказателствата  по делото настоящия състав счита за неоснователен предявеният  иск с правно  основание чл. 149 от СК, касаещ  присъждане на издръжка  за   минало време, а  именно: от 01.06.2011г.до  завеждане на  исковата молба. Видно  от представените с  отговора на  исковата  молба банкови  извлечения, придружени с превод от н. на български  език на 06.07.2011г. , 04.08.2011г. и 02.09.2011г. ответникът е превел  на  Д.  И.  издръжка  съответно за сумите  от по  50, 50 и 65 евро. Следователно същият е привеждал суми за издръжка на  малолетното си дете, включително  и за горепосочения  изминал период  като по този начин  е  изпълнил задълженията си по чл. 143 ал.1 и 2 от СК  да  осигурява  издръжка на ненавършилото си  пълнолетие дете. С оглед на  изложеното  претенцията  следва  да бъде  отхвърлена  като неоснователна  и недоказана.

 

Съдът определя окончателна държавна такса за производствата в общ размер на 60 лв., която с оглед уважаването на предявения иск по чл.127 СК, следва да се заплати от ответника по делото – И. М. М. ЕГН **********. По отношение иска с правна квалификация чл.143 от СК съдът определя окончателна държавна такса в размер на 60лева, като, с оглед частичното уважаване на иска, от нея следва да се заплати сумата от 20лв. от страна също на ответника, а останалата част от 40лева, следва да бъде заплатена от ищцата Д.П.И. ЕГН **********. Освен това ответникът следва да заплати държавна такса във връзка с присъдената издръжка в размер на 216 лева по сметка на  ВСС.

 

Относно разноските:

По делото е налице заявена претенция за присъждане на направените разноски от страна на ищцата, които следва да й се присъдят съразмерно с уважената част от предявените искове и се констатират от съда в размер на 237.60 лв. От своя страна ответникът не е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което и такива не му се дължат.

 

           По изложените съображения, Съдът

        

                                                        Р    Е    Ш    И   :

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. А.  К.  ЕГН ********** на майката Д.П.И. ЕГН **********

 

          ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата А.Г.К. ЕГН ********** и малолетното дете Г. А.  К.  ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10часа в съботния ден до 17часа в неделния ден, по един ден през Коледните,  Новогодишните празници и Великденските празници, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.

         ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Г. А.  К.  ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.П.И. ЕГН ********** в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

         ОСЪЖДА Д.П.И. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляваща държавна такса в производството.

         ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН ********** да заплати държавни такси в размер на 296 лева /двеста деветдесет и шест  лева/ по сметка на ВСС.

         ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН ********** да заплати на Д.П.И. ЕГН ********** сумата от 237.60лева /двеста, тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените разноски от последната, съразмерно уважената част на исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Пловдивския Окръжен съд.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

         Вярно с оригинала.

         С.А.