№ 4043
гр. В., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110104980 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. В.", ул. „Б." *** срещу Б. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „З. С.“, № 15, ет. 3, ап. 24, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3000лева, представляваща главница по
Договор за предоставяне кредит № 375940 от 01.03.2022г., сключен между „И. Ф." ЕООД и
Б. В. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.02.2023г. до окончателното й изплащане; 804,40лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022г. до 26.12.2022г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 679/14.02.2023г. по
реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1629 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на
01.03.2022г. от разстояние по правилата на ЗПФУР след регистрацията на ответника в
съответния сайт; предварителното му одобряване; приемане на общите условия от
последния и предоставяне на необходимата преддоговорна информация за условията на
договора. Твърди се, че при кандидатстване за отпускане на процесния кредит ответникът е
предоставил съответния телефонен номер, на който е изпратен активиращия код и ел. адрес,
на който е изпратен линк, който е отворен от ответника, след което е въведен активиращия
код от същия. Сочи се, че преди паричния превод ответникът е получил и обаждане на
посочения от него номер и той отново потвърдил сключването на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че заетата сума е предоставена по банков път
на посочената от кредитополучателя - ответник банкова сметка. Поддържа се, че етапите за
сключване на договора от разстояние изискват множество действия от страна на
кредитополучателя, като във всеки един от тях той се запознава с обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит. Сочи се, че ответникът е знаел в какво
правоотношение встъпва. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от договора за кредит вземането за
главница следвало да се изплати на 24 вноски за периода 31.03.2022г. - 19.02.2024г., като
всяка от тях била в размер на 125лева. Твърди се, че няма извършени плащания по договора.
1
С тази цел бил изпратен имейл чрез който на датата на получаването му - 04.01.2023г. била
обявена предсрочна изискуемост. Поддържа се, че страните са договорили ответникът да
заплати и фиксирана договорна лихва, като уговореният лихвен процент бил 40.15%. Сочи
се, че към настоящия момент ответникът не е заплатил нито главното вземане, нито
акцесорното за договорна лихва. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва по основание и по размер. Сочи се, че липсва валидно учредено облигационно
правоотношение между страните с предмет претендираните суми, доколкото договорът бил
в противоречие с чл.11 ЗПФУР. Твърди, че уговорения размер на договорната лихва и ГПР е
в нарушение на чл.26 ал.1 ЗЗД. Оспорва да е получил посочената сума, а в евентуалност
твърди, че не е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност. Молбата е
за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан и за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа с нарочна молба чрез
процесуален представител.
Ответникът поддържа доводите и оспорванията, направени с отговора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответника е
възразил по реда на чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си със
съдебна санкция, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство по реда на чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
По делото е представен препис от Договор за предоставяне на кредит № 375940 от
01.03.2022г. и Общите условия към него. Видно от същия кредитодателят се задължил да
предостави потребителски кредит на ответника в размер от 3000лева. Ответникът е поел
задължението в срок от 720 дни да върне заетата сума при краен падеж 19.02.2024г., ведно с
договореното възнаграждение, за това че ползва парите на ищеца, като е бил договорен
годишен лихвен процент 40.15%. или 0.11% на ден. Видно е от договора ГПР възлиза на
48.44%, а общата дължима сума при непредставяне на обезпечение под формата на банкова
гаранция или двама поръчители в срок до три дни, считано от сключването на договора,
възлиза на 5640.48 лева.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира в цялост, като компетентна и отговорила в пълнота на поставените задачи, се
установява по несъмнен начин, че ответникът Б. В. А. има направена регистрация онлайн в
страницата с електронен aдpec „minizaem.bg“. Експертът разяснява, че ответникът е отворил
линка изпратен на посочения имейл адрес boris ********@*****.*** и е получил
активиращия код от CMC, на посочения телефон **** (видно от разпечатката на
Приложение 1, лист 2) на дата 01.03.2022г. Впоследствие Б. В. А. е въвел активиращия код,
получен на посочения телефонен номер и е натиснал в менюто бутона „ПОТВЪРДИ“ и е
завършил заявката за получаване на кредита.
От заключението по назначената ССчЕ, която съдът кредитира в цялост, като
компетентана и неоспорена от страните, се установява, че главницата по процесния договор
за кредит е усвоена в размер на 3000лева на 01.03.2022г. по банкова сметка на ответника с
IBAN № ***. Не се установяват извършени плащания по договора. Вещото лице сочи, че
размерът на договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 26.12.2022г.,
2
съобразно уговорения лихвен процент е в размер на 804.40 лева.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, учредено въз основа на договора за
потребителски кредит, сключен от разстояние на 01.03.2022г. при спазване на специалните
изисквания на ЗПФУР; изпълнение на задълженията си по договора - усвояването на сумата
по кредита от потребителя; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия
размер; изискуемостта на вземането за възнаградителна лихва и нейния размер; настъпване
на сочените предпоставки уговорени в договора, даващи основание да бъде обявена
предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора.
В тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
На първо място следва да се отбележи, че процесният договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 375940 от 01.03.2022г. е сключен при условията на ЗПФУР.
Съгласно чл. 6 от цитирания нормативен акт, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие /арг. от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /с ДВ бр. 85/24.10.2017г.
е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за
защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитора и кредитополучателя е била
електронна. От експертното заключение по назначената съдебно-техническата експертиза,
което съдът цени като компетентно, обосновано изготвено и неоспорено от страните, се
установи, че в базата данни на дружеството „И. Ф.“ ЕООД фигурира профил на лице на име
Б. В. А., с ЕГН **********, към който профил има заем с номер 375940 от 01.03.2022 г.,
като процедурата по кандидатстване е спазена.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията. Автор на електронното изявление е физическото лице, което
в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във
вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл. 13, ал.
3
4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис
е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява още, че ответникът е отворил линка изпратен на посочения имейл адрес boris
********@*****.*** и е получил активиращия код от CMC, на посочения телефон ****
(видно от разпечатката на Приложение 1, лист 2) на дата 01.03.2022 г., като впоследствие е
въвел активиращия код, получен на посочения телефонен номер и е натиснал в менюто
бутона „ПОТВЪРДИ“ и е завършил заявката за получаване на кредита. Поради това,
крайният извод на съда е за доказаност на основанието на вземанията, а именно наличието
на сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит от 01.03.2022 г.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието
на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания, доколкото ответникът е потребител по смисъла на т. 13 от § 1 от ДР
на ЗЗП.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се
свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии. В конкретния случай страните са договорили
ответникът да заплати неустойка в размер от 1402.92 лева, дължима при неизпълнение на
задължението му в срок от три дни, считано от сключване на договора, да обезпечи кредита
чрез банкова гаранция или двама поръчители, която обаче не е предмет на настоящото
производство.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните и банковите документи по
несъмнен начин се констатира и изправността на ищеца, а именно същият в изпълнение на
поетото договорно задължение е предоставил на ответника заетата сума в размер от
3000лева. От същото заключение се установява и размера на предявените граждански
притезания, а именно 3000лева – главница и 804.40 лева – договорна лихва.
В чл. 8 от процесния договор е посочено, че при забава в плащането на две
погасителни вноски от потребителя, кредиторът може едностранно да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като изисква предсрочното му погасяване. В ал.2 от цитирания член е
посочено, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена с изпращане на
волеизявлението на кредитора по електронната поща, посочена от потребителя. От
представеното по делото известие /л.49 от делото/ е видно, че кредитора надлежно е обявил
вземането по процесния договор за предсрочно изискуемо, тъй като от страна на длъжника
не са извършвани никакви плащания.
Плащане на така установените по размер задължения от ответникът, респ.
кредитополучателят не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените по - горе размери, като сумата
за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението - 13.02.2023г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 90,85лева - доплатена дължима държавна такса, 300лева -депозит за ССчЕ
и 300лева - депозит за СТЕ; 300лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по арг. от чл. 78, ла. 6 от ГПК в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната
помощ за процесуално представителство пред настоящия съдебен състав. Общо размерът на
разноските, които следва да се присъдят за исковото производство е 990,85лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
4
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта са
присъдени 79,15лева платена държавна такса и 150лева юк.възнаграждение или общо
229,15лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „З. С.“, № 15, ет. 3, ап. 24 ДЪЛЖИ на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И. В.“, ул. „Б.“ ***, сумите както
следва: 3000лева, представляваща главница по Договор за предоставяне кредит № 375940 от
01.03.2022г., сключен между „И. Ф.“ ЕООД и Б. В. А., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.02.2023г. до
окончателното й изплащане и 804,40лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 01.03.2022г. до 26.12.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 679/14.02.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1629 по
описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав, на осн. чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „З. С.“, № 15, ет. 3, ап. 24 да
заплати на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И.
В.“, ул. „Б.“ *** сумата от 990,85лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „З. С.“, № 15, ет. 3, ап. 24 да
заплати на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „И.
В.“, ул. „Б.“ *** сумата от 229,15лева, представляваща направени в производството по ч.
гр. д. № 1629 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав, съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5