Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3669/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищеца А.М.Я. с ЕГН **********
*** не дължи на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бизнес парк „София“,
сгр.14, сумата 7097,79лв. /след допуснато изменение в размера на иска/,
включваща главница и възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г.
Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. е сключил с
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито универсален правоприемник се
явява ответникът, договор за потребителски кредит в размер на 8000лв., който му
е предоставен при фиксирана годишна лихва от 37,73% и годишен процент на
разходите в размер на 47,91%, със срок на връщане 20.08.2021г. - на 60 равни
месечни погасителни вноски по 343,21лв. в общ размер на 20592,60лв. Твърди, че
до месец юни, 2019г. вкл. е плащал редовно и е върнал на ответника общо
11669,14лв. Счита, че не дължи оставащите 8923,46лв., тъй като договорът за
кредит е нищожен. Нищожността се претендира алтернативно на основанията по
чл.22 вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК - поради липса на предписаната от
закона форма на договора /несъответствие в размера на шрифта/, непосочване в
него на условията за прилагането на лихвения процент, както и какво включва
годишният процент на разходите.
Иска от
съда да установи недължимостта на сумата по отношение на ответника и да му
присъди съдебни разноски.
Ответникът
в писмения отговор оспорва иска при твърдение, че договорът е действителен, тъй
като отговаря на изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК и съдържание чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. В хода на устните
състезания навежда и съображения за неприложимост на изискването за форма по
чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като това изискване не съществува в Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредит, а е въведено допълнително от българския законодател. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ е предявил обективно кумулативно съединени
насрещни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ищеца А.М.Я. да му заплати сумите:
5631,09лв. главница, 349,86лв. възнаградителна лихва и 258,09лв. законна лихва
за забава за периода 20.05.2019г. – 31.10.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
04.11.2019г. до плащането. Претендира главницата и възнаградителната лихва въз
основа на оспорения от ищеца договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г. при
твърдение, че е изпълнил своето задължение да предостави заемната сума на
ищеца, а същият не е върнал кредита в срок и не е заплатил пълния размер на
дължимата възнаградителна лихва. Твърди, че на 20.05.2019г. е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита поради просрочени от длъжника две поредни
месечни погасителни вноски с падежи 20.04.2019г. и 20.05.2019г. Предсрочната
изискуемост се претендира на основание чл.5, изр.2 от договора, според който
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
вноска вземането става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо
изпращането на съобщение до длъжника.
Ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ твърди още, че поради допуснатата забава от длъжника последният дължи
мораторно обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху
просрочената главница за периода 20.05.2019г. - 31.10.2019г., възлизащо на
258,09лв.
Иска осъждането на ищеца да изпълни задълженията
си по договора ведно с обезщетение за забавата. Претендира съдебни разноски.
В отговор на насрещния иск ищецът А.М.Я. оспорва
действителността на договора на заявените от него основания в първоначалната
искова молба. При условията на евентуалност предявява възражение за липса на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Моли за отхвърляне на насрещните
искове.
Съдът, като отчете събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
По иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.10,
ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК:
С оглед твърденията на страните и на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и неподлежащо на доказване
обстоятелството, че ответникът е предоставил на ищецът А.М.Я. сумата от 8000лв.
в изпълнение на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г. При
това положение ответникът, който твърди, че отричаното от ищеца вземане съществува,
следва да докаже сключването на договора за потребителски кредит в установените
от закона форма и съдържание за неговата действителност.
Видно от представения договор, същият е сключен на
19.08.2016г. и има за предмет предоставянето на потребителски паричен заем в
размер на 8000лв. при фиксирана годишна лихва от 37.73% и годишен процент на
разходите в размер на 47,91%. Посочена е общата дължима сума от заемателя,
която възлиза на 20592.60лв. в т.ч. главница, лихва, дължима застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 2688лв. и такса
ангажимент в размер на 280лв. Страните са уговорили погасяването на
задължението да стане до 20.08.2021г. - разсрочено на 60 равни месечни
погасителни вноски по 343,21лв., както и техните падежи.
От заключението на приетата СИЕ се установява, че
заемателят е платил общо 10631.60лв., с
които е погасил 2281.45лв. - главница, 6873.72лв. - договорна лихва, 1388.80лв.
– застрахователна премия и 87.63лв. – обезщетение за забава.
Спорът между страните се свежда до това дали лихвата
е дължимо платена, тъй като съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай,
ако плащанията за възнаградителна лихва
се отнесат към главницата и застрахователната премия, те ще са
достатъчни за пълното погасяване на тези задължения, което би обосновало
претенцията на ищеца за липса на други произтичащи от този кредит задължения
към ответника.
Касае се до договор за потребителски кредит по
чл.9 ЗПК, по отношение на който субсидиарно приложение намират правилата за
заема по чл.240 и сл. ЗЗД. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. В чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че
договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Въведено е изискване към съдържанието на договора, вкл. правата и
задълженията на страните, които под страх от недействителност трябва да са изложени
по ясен и разбираем начин, съответстващ на чл.11 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът следва да се произнесе по съответствието на
договора с изискванията за действителност в рамките на наведените от ищеца с
исковата молба основания за неговата недействителност.
Първото от тях касае съответствието на договора с
изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК досежно размера на шрифта. Съдът не
споделя аргументите на ответника, че разпоредбата на чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК
не следва да се прилага в частта относно изискването за размера на шрифта, тъй
като подобно изискване не съществува в правото на Европейския съюз. Не следва да
се прилагат единствено разпоредбите от националното законодателство, които
противоречат на общностното право, но не и такива, които го доразвиват или
въвеждат допълнителни гаранции за защита на потребителите, каквито правото на
ЕС не изисква.
От основното и от допълнителното заключение на
ВЛ инж.А.К. се установява, че първообразът на процесния договор за кредит е
съставен в електронен вариант на шрифт „Гарамонд“, размер 12, след което е
материализиран на хартиен носител посредством отпечатването му на принтерно
устройство. В процеса на отпечатване размерът на шрифта е намален до 11.6. Намалението
не е резултат от човешка намеса, а се дължи на техническите характеристики на
конкретното печатно устройство. Разликата в големината на символите между
размер 12 и размер 11.6 е по-малка от милиметър.
Съдът намира, че така констатираното отклонение от
нормативното изискване за размер на шрифта в хартиения вариант на договора
/който е меродавен/ е несъществено и не може да доведе до въвеждането на потребителя
в заблуждение относно съдържанието на договора, каквато е и целта на
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Затова процесният договор за потребителски
кредит не страда от посочения от ищеца порок във формата и не може да бъде признат
за недействителност на това основание.
Второто наведено от ищеца основание за
недействителност е поради нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, съгласно която договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че прилагането й в цялост
е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е
уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
променяне, достатъчно е да бъде посочен размера на същия, което е сторено в раздел
„Параметри и условия“ от конкретния договор. В чл.3 са посочени са и условията
за неговото прилагане, като е предвидено това да става на годишна база при 365
дни в годината.
Третото наведено основание за
недействителност на договора е противоречието му с разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Но от представения договор е видно, че годишния процент на
разходите по кредита е посочен, както е посочена и общата сума дължима от
потребителя в размер на 20592.60лв., изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, което съдът счита че е достатъчно за покриването на
законовите изисквания.
Съдът формира извод, че договорът не страда от
посочените в исковата молба недостатъци, обосноваващи неговата
недействителност, поради което установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.22 вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК следва да се отхвърли.
По насрещните искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД:
За основателността на исковете по чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за връщане на главницата по кредита и заплащането на договорна
лихва, ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ следва да установи
при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение, в изпълнение на което е предоставил на ищеца паричен заем в
размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на
вземането, размера на дължимата главница и лихва, както и тяхната изискуемост.
Сключването на договора и получаването на заемната
сума от 8000лв. не се оспорва от заемателя А.М.Я. и се установява от
представения договор за потребителски паричен кредит. Заемателят не оспорва и
твърдението на кредитора, че не е изпълнил точно своето задължение да върне
заема в пълен размер, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Това се
установява и от заключението на СИЕ, от което е видно, че последното плащане в
размер на 343.20лв. е направил на 13.07.2019г. Ищецът твърди, че поради
допусната от длъжника забава автоматично е настъпила уговорената в чл.5, изр.2
от договора предсрочната изискуемост на кредита, според който текст, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
вноска вземането става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо
изпращането на съобщение до длъжника.
Според настоящия състав на съда, предсрочната
изискуемост трябва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
В конкретния случай, по делото е установен само
факта на забавата от страна на длъжника, което е предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.5 от договора. Не се твърди и не се
установява наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието
на длъжника преди подаване на исковата молба в съда. Няма пречка обаче в
производство по осъдителен иск за реално изпълнение на договор за паричен
кредит предсрочната изискуемост да се обяви на длъжника с връчването на препис
от исковата молба, с която се претендира заплащането и на месечните погасителни
вноски, чиито падеж не е настъпил. Една такава претенция недвусмислено изразява
намерението на кредитора едностранно да отмени действието на уговорения краен
срок за връщане на кредита. При тази хипотеза обаче, предсрочната изискуемост
ще настъпи от момента на връчване на исковата молба на длъжника, при условие,
че са налице останалите уговорени от страните предпоставки за нейното
настъпване.
В случая насрещната искова молба е получена от
длъжника А.М.Я. на 27.11.2019г., към който момент същият е бил в забава за
плащането на повече от две месечни погасителни вноски. При това положение,
считано от тази дата за него е възникнало задължението да върне на кредитора
цялата усвоена и непогасена главница по кредита, както и дължимата към този
момент възнаградителна лихва. С настъпването на предсрочната изискуемост се спира
начисляването на възнаградителна лихва /вж. т.2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК/.
Видно от заключението на СИЕ /колона 4 на
приложената към него таблица/, непогасената главница по кредита е в размер на
5718.55лв. Ищецът претендира главница в по-малък размер на 5631.09лв., поради
което насрещният осъдителен иск по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД е основателен
и следва да се уважи.
Предвид изводите на съда, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 27.11.2019г. с връчването на препис от
насрещната искова молба на длъжника, възнаградителна лихва по кредита се дължи
до този момент. Съгласно вариант 2 от заключението на СИЕ /при липса на
настъпила предсрочна изискуемост към претендирания от ищеца момент -
20.05.2019г./, размерът на възнаградителната лихва по кредита към 20.10.2019г.
е 1153.27лв. Ищецът претендира възнаградителна лихва в по-малък размер на 349.86лв.,
поради което насрещният осъдителен иск по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
Предвид липсата на настъпила предсрочна
изискуемост преди подаването на насрещната искова молба в съда, респ. преди
нейното връчване на длъжника, последният дължи обезщетение за забава само върху
частта от главницата, която е включена в просрочените месечни погасителни
вноски с настъпил падеж към момента на образуване на делото. Видно от вариант 2
от заключението на СИЕ, при липса на настъпила на 20.05.2019г. предсрочна
изискуемост няма непогасено задължение за мораторно обезщетение и затова акцесорният
насрещен иск по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът А.М.Я. следва да заплати на ответника „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ направените от последния съдебни разноски. В случая ответникът
е представляван по делото от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК
следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът е представил
доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на насрещните искове в
размер на 249,56лв. и депозит за
възнаграждение на вещите лица в размер на 385лв. Общият размер на направените
от ответника разноски възлиза на 734.56лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.М.Я.
с ЕГН ********** *** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бизнес парк „София“,
сгр.14, за установяване на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. вр. чл.22 вр. чл.10,
ал.1 и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 7097,79лв.,
включваща главница и възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-13770694 от
19.08.2016г.
ОСЪЖДА А.М.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бизнес
парк „София“, сгр.14, основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК,
вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД сумата 5631.09лв. – главница и сумата 349.86лв. –
възнаградителна лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 04.11.2019г. до
плащането, дължими по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13770694 от 19.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 258,09лв. - законна лихва за забава за периода
20.05.2019г. – 31.10.2019г.
ОСЪЖДА А.М.Я. с ЕГН ********** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. №*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: ********* съдебни разноски в размер
на 734.56лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: