РЕШЕНИЕ
№ 9566
гр. С., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110162482 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. П. И. срещу П.
В. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 45553/2022 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.05.2022 г., около 16:15 часа в гр.С., на
[***********], в посока [***********] настъпило ПТП, в резултат на виновно
противоправно поведения от страна на ответника, който като водач на лек автомобил
БМВ 330 с рег.№ [***********], засякъл и ударил управлявания от ищеца лек
автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег.№ [***********]. Твърди още, че за
настъпилото ПТП двамата водачи съставили и подписали двустранен-констативен
протокол, в който ответникът признал вината си и описали настъпилите щети. Ищецът
поддържа, че щетите по личния му автомобил били от такова естество, че същият „бил
неуправляем“, поради което бил предаден на ремонт по застраховка „Каско“ на
25.05.2022 г. Твърди, че автомобилът бил върнат от ремонт след 2 месеца – на
25.007.2022 г. Поддържа, че предходното обусловило през периода от 19.05.2022 г. до
25.07.2022 г. да наеме автомобил, тъй като не разполагат с друг личен автомобил, а
професията му на зъбен техник, изисквала ежедневна необходимост от такъв. Твърди,
че размер на наема на автомобила за един ден бил 100,00 лева, поради което общата
платена сума за процесния период възлиза на сумата от 6200,00 лева. Твърди още, че
1
подал заявление по чл.410 ГПК срещу длъжника за заплащане на горепосочената сума,
като обезщетение в резултат на причинения от последния деликт, но тъй като той
подал възражение, обуславя правния си интерес от предявения установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по отношение на
ответника, че му дължи сума в размер на 6200,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпяна загуба, изразяваща се в размера на платения наем за друг автомобил през
периода от 19.05.2022 г. до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.08.2022 г. до окончателното
изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Изразява становище, че дори да се приеме, че
вината за настъпване на ПТП-то е на ответника, то той не дължи претендирана от
ищеца сума. Оспорва „достоверността и автентичността“ на представените с исковата
молба договори за наем на лек автомобил и приложените към тях приемо-предавателни
протоколи. Оспорва посочените в документите дати с твърдения, че същите са
съставени за целите на настоящото производство и не обосновават дължимостта на
посочените в тях суми. Отделно от предходното се излагат доводи, че претендираната в
настоящото производство сума в размер на 6200,00 лева, реално не е платена. Оспорва
се и представения по делото приемо-предавателен протокол от 25.07.2022 г. с доводи,
че от него не може да се установи, че през процесния период автомобилът е бил на
ремонт в посочения сервиз, както и че щетите по автомобила са били от степен, че той
да е бил „неуправляем“. Поддържа се становище, че от посоченото в протокола не се
установява идентичност между описаната в протокола за ПТП повреда и отстранената
такава в сервиза. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне
на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за наем на автомобил, сключен на 19.05.2022 г.
между трето за делото физическо лице и ищеца, по силата на който наемодателят е
предоставил на наемателя за временно ползване собствения си автомобил марка „BMW
X5“ с рег.№ [***********] за лично ползване, срещу наемна цена от 100 лева на
календарен ден, за срок до 25.06.2022 г.
По делото са приложени два приемо-предавателни протокол от 19.05.2022 г. и от
25.06.2022 г., с предмет процесния лек автомобил.
По делото е приложена и разписка от 25.06.2022 г., в която е отразено, че
наемателя – настоящ ищец е заплатил на наемодателя по горепосочения договор
сумата от общо 3800 лева, представляваща наем за период от 38 дни.
2
По делото е приложен и договор за наем от 02.07.2022 г., сключен между същите
страни и със същия предмет, при идентично възнаграждение, за срок до 25.07.2022 г. и
приемо-предавателен протокол от същата дата.
По делото е приложена и разписка от 25.07.2022 г., в която е отразено, че
наемателя – настоящ ищец е заплатил на наемодателя по договора за наем от
02.07.2023 г. сумата от общо 2400 лева, представляваща наем за период от 24
календарни дни.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 18.05.2022 в 16:15 часа, в гр.С., на [***********], между превозно
средство А - „БМВ 330“ с рег.№ [***********] и превозно средство Б - „Тойота Ленд
Крузер“ с рег. № [***********], е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то
е настъпило при смяна на лентите от страна на водача на ПС 1, обективирана е скица,
описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, без забележки.
По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 25.07.2022 г. от който
не се установява периода, през който автомобилът е бил за ремонт, тъй като в датата на
приемане и предаване има поправка в числото на месеца. В същия протокол е
посочено, че собствения на ищеца лек автомобил е предаден за ремонт по щета №
2000-1501-22-000016 от 11.05.2022 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.М.С. –
съсед на ищеца. В показанията си свидетеля разказва, че по професия ищецът е
зъботехник. Знае, че притежава процесния лек автомобил, който използва и за
служебни нужди. Разказва, че е виждал ищеца да превозва с автомобила продукти,
свързани с професията му, както и да го ползва за лични нужди – да води детето на
училище и тренировки.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо
ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: 1/
твърдяното деяние /действие на ответника/; 2/ че е претърпял твърдените в исковата
молба имуществени вреди и техния размер; 3/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В подадения по делото писмен отговор ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца относно настъпване на процесното ПТП, както и представения по делото
3
двустранен констативен протокол. Действително, този протокол е частен документ и се
ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.
Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен
протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по
аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.)
действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да
става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. С оглед предходното, съдът
намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да
удостовери настъпването на процесното ПТП, като доколкото същият е подписан и от
двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача
– настоящ ответник, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.
Недоказана обаче е следващата предпоставка от фактическия състав на
горепосочената правна норма, а именно - размера на имуществените вреди. За
установяване на същите ищецът е представил договори за наем на автомобил, които
бяха оспорени от ответника.
Оспорените договори са частни диспозитивни документи, носят подписите на
лицата, които са ги издали, поради което и съгласно чл.180 ГПК представляват
доказателство, че изявленията са направени от тях. Следва да се отбележи, че
формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита
лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. Това положение
произтича от разпоредбата на чл.180 ГПК, която въвежда оборима презумпция, че до
доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието
на документа. Следователно подписаният частен документ представлява пълно
доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е
обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено
успешно в хода на процеса. В конкретния случай авторството не се оспорва, поради
което съдът приема за безспорно, че това са подписалите договорите лица.
Материалната доказателствена сила е свързана със съдържанието на документа.
Законът в разпоредбата на чл.179 ГПК предоставя такава сила единствено за
официалните свидетелстващи документи - тези, които удостоверяват определени
правнорелевантни факти.
По принцип частните документи нямат материална доказателствена сила, като
процесните такива не попадат към изключенията. Законът не предвижда изявленията,
които са материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за
4
съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във
връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл. 12 ГПК.
В конкретния случай ответникът по същество оспорва съдържанието на
договорите за наем, като твърди, че същите са съставени за целите на настоящото
производство и не обосновават дължимостта на претендираната от него сума.
С оглед предходното, съобразявайки, че представените от ищеца договори са
единствените ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му относно
размера на претърпените имуществени вреди, съдът приема доказателствената
стойност на оспорените документи за разколебана. Това е така, тъй като от
представения по делото приемо-предавателен протокол /също оспорен от ответника/ не
се установява датата на предаване на процесния автомобил за ремонт, нито датата на
връщането му на собственика. Нещо повече, в този протокол е посочен номер на щета
от 11.05.2022 г., докато процесното ПТП е от 18.05.2022 г. По делото няма данни какви
точно вреди по автомобила са били ремонтирани и дали именно за описаните в
двустранния констативен протокол за ПТП от 18.05.2022 г. щети – задна броня и
калник, без каквито и да било данни по делото относно степента на тяхното
увреждане, са били необходими два месеца.
С оглед предходното, съдът приема, че по делото не са налице и доказателства
относно причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответника
и настъпилите вреди. За да достигне до този извод съдът взе предвид отразеното в
горепосочения приемо-предавателен протокол от 25.07.2022 г., че касае щета от по-
ранна дата - 11.05.2022 г., както и липсата на доказателства, че претърпените от ПТП-
то вреди са обусловили невъзможност ответникът за управлява собствения си
автомобил през периода от 19.05.2022 г. до 25.07.2022 г.
На последно място, следва да се има предвид, че претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, която при непозволено увреждане представлява разликата между
състоянието на имуществото на лицето, увредено от деликт, и онова състояние, което
то би имало, ако деликт не е бил извършен. Следователно такива вреди подлежат на
обезщетяване ако е налице реално, ефективно намаляване на имуществото на
увредения от деликт.
Настоящият съд счита, че твърдените вреди, представляващи разходи за наемане
на друг автомобил, са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП след като
невъзможността ищецът да ползва собственото си моторно превозно средство е
настъпила именно в резултат от виновното и противоправно поведение на водача,
причинил ПТП-то, но само при наличието на необходимост от наемането на друг
автомобил и за период /обичайния, с оглед конкретните щети/, през който
увреденият автомобил се ремонтира. Това е така, тъй като ако процесният автомобил
не беше увреден, нямаше да се налага същият да бъде ремонтиран и собственикът му
щеше да продължи да го ползва, когато му е необходимо.
5
В разглеждания случай, по делото не са ангажирани категорични и несъмнени
доказателства за необходимост от наемане на друг автомобил и то при наемна цена от
100 лева на ден. Изложените в исковата молба твърдения, че автомобилът е необходим
на ищеца във връзка с професията му се опровергаха от показанията на св.Александър
Симов който посочи, че продуктите, с които работи ищеца като зъботехник, не са
обемни. Нещо повече, в оспорения от ответника договор е записано, че автомобила се
наема за лични нужди.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове. Видно от представения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхното извършване е, че ответникът е
направил разноски единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева,
която сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
приложения в заповедното производство списък на разноските е, че ответникът
претендира такива в размер на 900,00 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора, същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. П. И., ЕГН ********** срещу П. В. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът му дължи сума в
размер на 6200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща
се в размера на платения наем за друг автомобил през периода от 19.05.2022 г. до
25.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 45553/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц. П. И., ЕГН ********** да заплати
на П. В. Д., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева, представляваща направени
разноски по исковото производство и сумата от 900,00 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д.№ 45553/2022 г. по описа на СРС.
6
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7