Решение по дело №11177/2011 на Софийски градски съд

     Р Е Ш Е Н И Е

              гр.С., 16.01.2015г.

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

 

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия  Рубиева гр. дело № 11177 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

В исковата молба ищецът – Г.М.Я. твърди, че по силата на наследствено правоприемство и реституция по ЗВСОНИ е собственик на недвижим имот, представляващ част от недвижим имот пл. №245-стар, по кад. лист 546 и 571, нанесен по кадастрален план на м. „Х.” от 1975г., а именно: УПИ Х, целият с площ 4405 кв.м., в квартал №5 по плана на гр. С., местност НПЗ „Х.-В.”, при граници: УПИ VІІІ-за ел.подстанция, УПИ ХІ-1082, УПИ ХІV-1082 и улица „Ф.К.”. Твърди, че описаният имот е придобит от наследодателите му-Г. Б. и С. /Ц./ Г.Б. с крепостен акт №294/1899г. за 68.8 дка, крепостен акт №344/1899г. за 21.8 дка, договор за доброволна делба от 11.02.1929г., нотариален акт №147, том І, нот. дело №07/1030 за 29.4 дка. Твърди, че имотът е отчужден от неговата наследодателка – С. /Ц./ Г.Б. по реда на ЗОЕГПНС, като за отчуждаването му са съставени актове за завземане пор. №№№11651,11652,11653 от 1950г., както и констативен акт за държавна собственост №3683/23.11.1993г. Твърди, че част от гореописания имот стар пл.№245 му е била предадена доброволно от Столична община и отписан от актовите книги със Заповед №РД-57-86/08.02.1996г. на кмета на град С.. Твърди, че с решение по гр.д. №1157/98г. на СГС, ІІ А отделение, Столична община е осъдена, на основание чл. 108 от ЗС да му предаде владението на собствения му имот на основание реституция по ЗВСОНИ, /считано от 25.02.1992г./, представляващ парцел /дял ІV от заключението на техническата експертиза към делото, неразделна част от решението, който дял е идентичен с УПИ Х в квартал №5 по плана на гр. С., местност НПЗ „Х.-В.”. Твърди, че е собственик, по силата на приращението и на едноетажна П-образна сграда, находяща се в процесния УПИ Х, в кв.5 по плана на гр. С., м. НПЗ „Х.-В.” с площ от 1770 кв.м., при граници: от изток, запад и юг-двор на УПИ Х, от север-УПИ ХІV-1082. Твърди, че по повод инициирано от него производство по попълване на имотните граници на реституирания му недвижим имот, същият е бил попълнен като поземлен имот №1860, к.л.571, кв.5, м. „НПЗ-Х.-В.” и попълването е било одобрено със заповед №РД-09-203/17.05.2006г. на Кмета на СО-район „Лозенец”. Твърди, че срещу акта за попълване на поземлен имот №1860 е било подадено възражение от ответника – „Н.е.к.” ЕАД, основано на акт за държавна собственост. Твърди, че въпреки постановеното решение на СГС по гр.д. №1157/98г. незаконосъобразно процесният имот е бил актуван за държавна собственост-частна с Акт №02514 от 22.01.2001г. Твърди, че с решение №15758 от 21.12.2010г. по адм.д. №8875/2010г., ВАС, VІ отделение е приел, че е налице спор за материално право. С това обстоятелство ищецът обосновава своя правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Твърди, че Акт за държавна собственост-частна №02514 от 22.01.2001г. е с невярно съдържание, тъй като процесният имот е негова собственост, за който имот плаща данъци от 2001г. Твърди, че упражнява фактическа власт. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на: 1.УПИ Х, целият с площ 4405 кв.м., в квартал №5 по плана на гр. С., местност НПЗ „Х.-В.”, при граници: УПИ VІІІ-за ел.подстанция, УПИ ХІ-1082, УПИ ХІV-1082 и улица „Ф.К.”; и 2.П-образна едноетажна сграда, находяща се в процесния УПИ Х с площ от 1770 кв.м., при граници: от изток, запад и юг-двор на УПИ Х, от север-УПИ ХІV-1082. По същество моли съда да уважи предявения иск. Претендира заплащане на направените разноски.

                Ответникът – „Н.е.к.” ЕАД, чрез своя процесуален представител, оспорва предявения иск. Възразява, че е собственик на имота въз основа на заповед на Председателя на Комитета по енергетика и въз основа на Акт за държавна собственост № 02514/22.01.2001г., който е издаден въз основа на АДС №3823/14.04.1996г. Признава, че ищецът се намира в имота, считано от 02.05.2011г., на която дата е бил извършен въвод във владение от ЧСИ. По същество моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, в съответствие с чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложен по делото договор за делба на недвижими имоти от 1929г. се

установява,че Ц.Г.Б., по мъж-М. е собственик на ливада в землището на с.Д., м. „Б.Б.” с площ от 21,80 дка /собственост на наследодателя й Г. Б. на основание крепостен акт № 344/1899г. / и ливада в землището на с.Д., м.”Х.” с площ от 68,80 дка /собственост на наследодателя й Г. Б. на основание крепостен акт № 294/1899г./- дял II -т.11 и т.12 от Договора за делба 1929г.

Видно от нотариален акт № 147, т.І, д. № 97/1930г., Ц. /С./ Б.а, по мъж М. е призната за собстве­ник на 29.40 дка- ливада в м. „Х.”.

От приетите по делото Актове за завземане поредни номера от актовата книга на IV РС-2066,2067 и 2068, същите с поредни номера от актовата книга на СГНС при МФ № 11651,11652,11653, издадени на 03.03.1950г. се установява, че горепосочените имоти са одържавени, чрез завземане от Ц. Г.Б. на основание ЗОЕГПНС.

Тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото Констативен акт за държавна собственост № 3683/ 93г. на СО, в който е отразено, че се отчуждават по ЗОЕГПНС: „две ливади и една нива- 119,20 дка”, а по скица на СОФГЕО-126,615дка, местност "Х.", пл.№ 245, к.л.546,571 стар пл.№ по скица на СОФГЕО.

По делото е приложено и прието влязло в сила на 05.02.2002г. Решение №134 от 14.05.2001г. по гр.д. №1157/98г. по описа на СГС, ІІ а отделение, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС със страни: ищец-Г. М. М. /починала в хода на производството, като на нейно място съдът е конституирал единственият й наследник-синът й – Г.М.Я./***-район „Лозенец”, както и контролираща страна по реда на чл. 19, ал.2 от ГПК, а именно: министърът на регионалното развитие и благоустройството. С това решение Столична община-район „Лозенец” е осъдена да предаде на Г. М. М. владението на част от недвижим имот планоснимачен номер 245-стар по кадастралния план от 1939 г. на м. „Напоително поле”, кад. лист № 546, и 571, нанесен по кад. план на м. „Х.” от 1975г. Към решението е приложена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П., която е неразделна част от решението на състава. 

По делото е приложен протокол за принудително отнемане на недвижими имоти /въвод във владение/ от 02.11.2001г., издаден на основание изпълнителен лист на СГС, ІІ А отделение, по гр.д. №1157/1998г., съгласно който Г.М.Я. е въведен във фактическо владение на следния недвижим имот, представляващ планоснимачен номер 245-стар по кадастралния план от 1939 г. на м. „Напоително поле”, кад. лист № 546, и 571, нанесен по кад. план на м. „Х.” от 1975г. В протокола е отразено, че е отстранен досегашния владелец на имота: Столична община.

Пред настоящата инстанция е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза-основно и допълнително заключение. От основното заключение се установява, че процесният УПИ X с площ от 4405 кв.м. от кв.5, м. НПЗ „Хладилника –Витоша” е идентичен с: част от имот пл.№ 245-стар, по кад. план от 1939г., м. „Напоително поле”, кад. лист № 546, и 571, нанесен по кад. план на м. „Х.” от 1975г., целият с площ от 126,615 дка, описан в договор за доброволна делба от 29г., дял ІІ-ри т.11 и т.12 на името на Ц. Г.Б., както и в предхождащите го Крепостни актове №№ 249/1889г. и 344/1899г., издадени на името на Г. Б., както и в нот.акт № 147/1930г.   Вещото лице установява, че процесният УПИ Х е идентичен и с имотите описани в актове за завземане от 1950г., а именно №№№11651,11652 и 11653 всички от дата: 03.03.1950г., както и с констативен акт за държавна собственост № 3683/23.11.1993г., както и с описания в дял /парцел/ IV от въвода във владение по решение по гр.д.№ 1157/1998г. на СГС, II А състав, по заключението на в.л.П..

В съдебно заседание вещото лице Н. потвърждава установеното от нея, като допълва, че съгласно влязлото в сила  решение на СГС, II А състав парцел IV е идентичен  част от имот пл.№ 245, както и с УПИ X.

От основното и допълнително заключение на СТЕ се установява, че в процесния имот е изградена сграда с П-образна конфигурация с площ около 1770кв.м. по мерки на място. В заключението си вещото лице описва, че конструкцията е метална, с етернитови панелни плоскости, с изолация, с ламаринен покрив. Вещото лице установява, че извършеното строителство не отговаря на предвижданията на регулационния план действащ към 25.02.1992. Експертът допълва, че мероприятието по отреждането не е реализирано. Вещото лице е категорично, че постройката е с временен характер по чл.120 ППЗТСУ/отм./. Експертът установява, че при проверка в район „Лозенец” и технически архив на НАГ не са предоставени строителни книжа за постройката към 1992г.

От приложено и прието по делото свидетелство от 14.07.1945г. се установява, че след смъртта си Г. Б. /починал на 02.11.1919г./ е оставил за свои наследници: дъщеря-С. /Ц./ по мъж М.. Съгласно удостоверение за наследници от 27.081991г., С. Г. М. е починала като вдовица на 11.08.1991г. и е оставила за свой наследник: дъщеря си Г. М. М.. Видно, от удостоверение за наследници №1938/а от 04.09.2000г. Г. М. М.-разведена, е починала на 28.08.2000г. и е оставила за свой единствен наследник сина си – Г.М.Я..

Съгласно удостоверение №1558/Б от 15.11.2002г. за идентичност на лице с различни имена, С. Г. М. и Ц. Г.Б. са имена на едно и също лице.

По делото е приложено и прието решение №15758/21.12.2010г. на ВАС, Шесто отделение, с което е оставено в сила решението по адм. дело №3631 от 2006г. на СГС, АО, ІІІ Б състав по производство по чл. 54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 53, ал.1, т.1 от ЗКИР, образувано по жалби на СДВР и „НЕК” с ответник- Столична община, район „Лозенец” и заинтересована страна – Г.М.Я., по силата на което е отменена заповедта на кмета на СО, район „Лозенец” за попълване на поземлен имот №1860, к.л. 571, кв.5 от м. „НПЗ-Х.-В.”. В мотивите на приложените решения е прието, че не е налице разрешен преди провеждането на административната процедура спор за материално право.

По делото е приложена и приета цялата отчуждителна преписка №1709/88г. по ЗОЕГПНС на името на Ц. Г.Б..

Съгласно решение, постановено  по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 02.11.1948г., за отчуждените й имоти Ц. Г.Б. е била обезщетена с облигации.

Във връзка с твърдението на ответното дружество, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като същият е собственост на дружеството, са приложени АДС №02514/22.01.2001г. и АДС №3823/14.05.1996г. От съдържанието на тези два документа се установява, че става въпрос за недвижим имот, находящ се в град С., м. НПЗ „Х.-В.”, кв.5, п-л Х, ул. „Ф.К.” №5, който е актуван на основание чл. 68, ал.1 от ЗДС, във вр. с чл. 148 от ППЗДС като държавна собственост-частна за изграждането на ел. подстанция „Пионер” – „НЕК” АД, като е отразено, че собственик е „НЕК”.

По делото е приложена Заповед №293 от 09.07.1999г., подписана от председателя на Комитета по енергетика, с която е наредено „Т.” ЕАД да предаде на „НЕК” ЕАД земята и временните постройки /проектански и хранителен корпус/, находящи се в град С., м. НПЗ „Х.-В.”, кв.5, п-л Х, ул. „Ф.К.” №5.

В съдебно заседание, проведено на 15.05.2012г. съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване истинноста на двата акта за държавна собственост-частна.

Във връзка с твърдението на ответното дружество, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ е приложено писмо /лист 103 от делото/ по административна преписка №С5-25 без посочена дата, в което началникът на РДНСК е посочил, че постройката, изградена в УПИ Х-за малко предприятие за чисто производство, находяща се в град С., м. НПЗ „Х.-В.”, кв.5, п-л Х, ул. „Ф.К.” №5 представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. В тази част съдържанието на писмото е оспорено от ищцовата страна като невярно и съдът е открил производство на основание чл. 193 от ГПК по оспорването му.

По делото е приложен инвестиционен проект с дата: 10.07.2009г. – Заснемане за възстановяване на строителни книжа, изготвен по възлагане на „НЕК” ЕАД, одобрен от СО Дирекция – Архитектура и градоустройство на 23.07.2009г. за едноетажна сграда в УПИ Х, кв.5.

По делото не се спори, че към 1992г. процесният имот е бил във владение на Столична община.

Други относими към предмета на спора доказателства не са събрани. 

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достига до следните правни изводи:

Ищецът основава правата си върху имотите-предмет на спора, на настъпило в патримониума на неговата наследодателка възстановяване ех lege на правото му на собственост върху тях по силата на чл.1 ЗВСОНИ. Законодателят е предвидил, че се възстановява собствеността върху недвижимите имоти при наличието на три кумулативни предпоставки, формулирани в чл.1, ал.1, респективно чл.2, ал.2 и в чл. 4, ал.1, а именно: 1. към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2.имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; 3.собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

От приложените и неоспорени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи, че процесният имот преди одържавяването е бил собственост на наследодателката на ищеца С. /Ц./ Г.Б. и именно от нея имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС.

От приетата и неоспорена основна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установи, че процесният имот  е идентичен с отчуждения през 1950г. по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищеца С. /Ц./ Г.Б. имот.

На следващо място, от събраните и неоспорени доказателства /Акт за държавна собственост №3683/1993г./, се установи, че имотът към релевантния за приложението на този нормативен акт /ЗВСОНИ/ момент - влизането в сила на същия на 25.02.1992 г. е бил собственост на Държавата.

Налице е и предпоставката, която изиск­ва закона, за да е настъпил ефекта на реституцията, а именно: имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Съобразно ТР №1 от 17.05.1995г. по гр.д. №3/94г. на ОСГК на ВС, необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. В тази връзка възражението на ответното дружество, че имотът не може да бъде реституиран, тъй като не представлява ливада, се явява ирелевантно.

От неоспореното по делото основно заключение на СТЕ се установи, че в процесния имот е изградена сграда с П-образна конфигурация с площ около 1770кв.м. с метална конструкция, с етернитови панелни плоскости с изолация и ламаринен покрив. От приетото допълнително заключение се установи категорично, че извършеното строителство не отговаря на предвижданията на регулационния план действащ към 25.02.1992г.,  както и че мероприятието по отреждането не е реализирано и постройката е с временен характер по чл.120 ППЗТСУ/отм./, като към релевантния момент – 1992г.за постройката не са представени строителни книжа. Наличието на такава постройка не препятства ефекта на реституцията-поради нейния временен характер, изграждането на такава постройка не води до създаване на нов обект на собственост, различен от отчуждения и не е пречка за възстановяване правото на собственост, още повече, че изградената постройка е незаконно изградена без необходимите строителни книжа.

Съдът намира, че приложените в тази връзка от ответното дружество писмени доказателства не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите установяват характера на постройката в един последващ момент – 2009г., докато в конкретната хипотеза е от значение вида на постройката към релевантния момент – 1992г.

На следващо място, по делото по безспорен начин се установи, че наследодателката на ищеца не е била обезщетена, /като такова е посочено издаване на облигации, което съгласно чл.4, ал.1, изр. 2 от ЗВСОНИ - не се смята за обезщетяване/, поради което е налице и следващата предпоставка за настъпване на ефекта на реституцията, а именно: условието по чл.4,ал.1 изр.1 от ЗВСОНИ.

Основавайки се на изложеното и вземайки предвид горните обстоятелства, че собственичката на одържавените имоти не е била обезщетена при отнемането на собствеността й, съответно, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ тези имоти са били собственост на субект от кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 от цитирания акт, настоящата инстанция приема, че по силата на тази правна норма в патримониума на ищеца ех lege е настъпило възстановяване на правото му на собственост върху процесните имоти - в качеството му на наследник на бившия собственик на сградата и мястото, от който те са били отнети, поради което предявените от последния искове по реда на чл. 124 от ГПК за установяването на това негово право се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

На този реституционен ефект не би могло да се отрази последващото предоставяне на процесните имоти на ответника - еднолично търговско дружество с държавно имущество. Това е така, тъй като възстановяването на собствеността се е отразила правопрекратяващо по отношение на собствеността на държавата върху посочените обекти и тя не е могла да се разпорежда с тях. В този смисъл доказателствената сила на съставените актове за държавна собственост-частна е опровергана и същите не могат да легитимират ответника като собственик на процесните имоти.  

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество дължи да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 9977.57лв., съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

            Мотивиран от горното, СГС, І ГО, 19 състав

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.М.Я., ЕГН: **********, съдебен адрес:***, кантора №*-адв. Д. против „Н.е.к.” ЕАД, *** иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Г.М.Я. е собственик на следните имоти: 1.УПИ Х, целият с площ 4405 кв.м., в квартал №5 по плана на гр. С., местност НПЗ „Х.-В.”, при граници: УПИ VІІІ-за ел.подстанция, УПИ ХІ-1082, УПИ ХІV-1082 и улица „Ф.К.”; и 2.П-образна едноетажна сграда, находяща се в процесния УПИ Х с площ от 1770 кв.м., при граници: от изток, запад и юг-двор на УПИ Х, от север-УПИ ХІV-1082. 

            ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД да заплати на Г.М.Я. сумата от 9977.57лв. /девет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 57ст./, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                                                                                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: