РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Нова Загора, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100786 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1527, ул.
„Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов
Янакиев Чрез процесуален представител: Х.А.А. - юрисконсулт, Съдебен
адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
тел. 0700 200 27, тел. **********, *****@**********.** против И. А. С., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес - гр. Нова Загора, ПК:8900, *****, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на И. А. С. в
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение бил подписан Договор за стоков кредит № 482920 от 14.10.2019 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и И. А. С. като Кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявявил, че му
е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и
Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на
клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверил, че е получил и приема Общи условия за
същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от
Общите условия кредиторът имал право да прехвърли на трето лице правата
1
си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подавали от името на ищеца бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* и подписано допълнително споразумение
от 28.10.2020 г. с Приложение № 1.1/28.10.2020 г., по силата на което
вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Към настоящата искова молба прилагат допълнително споразумение
от 28.10.2020 г. с обезличена цена на цесия, с препис извлечение от
Приложение № 1.1/28.10.2020 г., в което фигурирали само данните на
ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници били защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото
не се предоставяли единствено на съда.
"БАНКА ДСК" ЕАД било упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до И. А. С. било изпратено от страна на
"БАНКА ДСК" ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит поС.ен адрес.
Ищцовото дружество било посочило подробно в известието за доставяне
съдържанието на плика. Обратната разписка се била върнала със статус
„Писмото не е потърсено".
Съгласно Договора за стоков кредит № 482920 от 14.10.2019 г.,
Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер на
2849.77 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
„СПРИНТ 2007" ЕООД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца „СПРИНТ 2007" ЕООД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в
размер на 157.22 лева, а остатъкът в размер на 96.28 лева се дължал с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план,
който бил приложен към настоящата искова молба.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 2245.74
лв.
В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните били
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 28.55 % годишно или 0.0793 % на ден. Видно от подаденото
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена
договорна лихва за периода от 14 ноември 2019 г. до 28 октомври 2020 г. бил
в размер на 382.49 лева.
Ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от
2
ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
която се начислявала за всеки ден забава, считано от 01 август 2020 г. - датата
на преустановяване на вноските по кредита до 22 февруари 2022 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 351.12 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Задължението е следвало да се изплати на 28 октомври 2020 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски били отдавна изтекли.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД не са
били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на
претендираното обезщетение за забава бил съобразен изцяло с разпоредбите
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответника му дължи горепосочените суми и претендира
разноските, сторени в настоящото и заповедното производства.
Ищеца е приложил документи, относими към спора и моли съдът да ги
приеме като доказателства.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били
връчени на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на
ответника И. А. С., с ЕГН ********** особен представител, а именно
определения за целта от АК - Сливен - адв. М. П. М..
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор на
исковата молба, чрез особения си представител адв. М. М., която оспорва по
основание и размер предявения от ищеца установителен иск, с правно
основание чл. 422 отГПК и с цена на иска 2 979.35 лв. Оспорва по основание
и размер акцесорния иск, предявен на основание чл. 86 отЗЗД, за заплащане
на законна лихва върху главницата. Оспорва изложените в исковата молба
факти и обстоятелства. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства, относно тяхната истинност. Твърди, че ответникът И. С. не е
бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ ЕАД по процесния Договор за
стоков кредит № 482920/14.10.2019 г. и не е усвоявал по него стоков кредит в
размер на 2 849,77 лв., както и не се е задължавал да върне на кредитора сума
в размер на 3 712,34 лв., при посочените в договора условия. Алтернативно
счита, че дори и да е налице задължение на ответника С. към ищеца, след
цедиране на вземанията на първоначалния кредитор, то то не било в
претендирания размер и на претендираното основание.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява
представител. Постъпила е молба вх. № 873 от 20.02.2023 г. от юрисконсулт
Петь Кьосева, с която моли, да се разгледа делото в нейно отсъствие, като му
се даде ход. В същата молба, заявява, че поддържа иска, няма възражения по
проекто доклада и моли да се приемат доказателствата от съда, които са
представени с исковата молба. Заявява, че всички направени оспорвания от
3
особения представител на ответника намира за бланкетни, голословни и
неподкрепени с никакви доказателства и поддържа искането си за
назначаване на съдебно счетоводна експертиза.
За ответника, редовно призован, се явява в качеството на особен
представител адв. М. М. от АК - Сливен, който заявява, че поддържа отговора
и с оглед оспорването, не се противопоставя да бъде назначена съдебно
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. А. С., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес - гр. Нова Загора, пк: 8900, *****. Съдът е уважил
претенцията и е издал заповед № 318/02.03.2022 г. общо за сумата в размер на
2245.74 лева; 382.49 лева договорна лихва за периода от 14 ноември 2019 г.
до 28 октомври 2020 г.; /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 351.12 лева за периода от 01 август 2020 г. - датата на настъпване
на забавата до датата на подаване на заявлението - 22 февруари 2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
разноски в размер на 259.59 лева, държавна такса в размер на 59,59 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по
Договор за стоков кредит № 482920 от 14.10.2019 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД като Кредитор и И. А. С. като Кредитополучател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Заповед № 318/02.03.2022 г. е била връчена на длъжника И. А. С. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението като довнесе държавна такса в размер на 59.59 лв., за което да
представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, ищцовото дружество „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД е депозирало в Районен съд –
Нова Загора искова молба срещу И. А. С. за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
както и да бъде осъден да им заплати направените разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
Ответникът, чрез особения си представител представя отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда твърдения за
неоснователност на иска, предвид това, че ответникът И. С. не е бил в
договорни отношения с „Банка ДСК“ ЕАД по процесния Договор за стоков
кредит № 482920/14.10.2019 г. и не е усвоявал по него стоков кредит в размер
на 2 849,77 лв., както и не се е задължавал да върне на кредитора сума в
размер на 3 712,34 лв., при посочените в договора условия. Алтернативно
счита, че дори и да е налице задължение на ответника С. към ищеца, след
4
цедиране на вземанията на първоначалния кредитор, то то не било в
претендирания размер и на претендираното основание.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
съдът кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице -заявител, разполагащо с правен интерес да установи
със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следваше с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че задължението се дължи на неизпълнение
на парично задължение по Договор за стоков кредит № 482920 от 14.10.2019
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и И. А. С. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Събраха се доказателства, от които е видно, че е бил сключен Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99
от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* и подписано допълнително
споразумение от 28.10.2020 г. с Приложение № 1.1/28.10.2020 г., по силата на
което вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съдът намира, че твърденията на особения представител на ответника,
а именно, че последният не е бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ ЕАД
по процесния Договор за стоков кредит № 482920/14.10.2019 г. и не е
усвоявал по него стоков кредит в размер на 2 849,77 лв., както и не се е
задължавал да върне на кредитора сума в размер на 3 712,34 лв., при
посочените в договора условия са неоснователни, предвид посочените по-
горе и приети от съда писмени доказателства.
Въз основа на последните, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана и счита, че вземането на ищцовото дружество в общ
5
размер – 2245.74 лева; 382.49 лева договорна лихва за периода от 14 ноември
2019 г. до 28 октомври 2020 г.; /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 351.12 лева за периода от 01 август 2020 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 22 февруари
2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.
С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
заповедното производство в размер на 259.59 лв., както и направените по
настоящото производство разноски в размер на 1109.59 лв., от които: 59.59
лв.- държавна такса, 350.00 лв. – депозит за особен представител, 350 лв. –
депозит за вещо лице и 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА И. А. С.,
ЕГН: **********, с поС.ен адрес - гр. Нова Загора, ПК:8900, ****, ЧЕ
ВЗЕМАНЕТО НА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев Чрез процесуален
представител: Х.А.А. - юрисконсулт, Съдебен адрес за получаване на книжа:
гр. София , ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, тел. 0700 200 27, тел.
**********, *****@**********.** срещу него за останала непогасена главница
в размер на 2245.74/две хиляди двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и
четири стотинки/ лева; 382.49/триста осемдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 14 ноември 2019 г. до 28
октомври 2020 г.; /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
351.12/триста петдесет и един лева и дванадесет стотинки/ лева за периода от
01 август 2020 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението - 22 февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА И. А. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********,
СУМАТА 259.59/двеста петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/
лева, представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 428/2022 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА И. А. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********,
СУМАТА 1109.59/хиляда сто и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лева –
разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7