Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 26.05.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и десета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря М.К., като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №3918 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1
от КТ и чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ.
В исковата молба, подадена от адвокат Т.Р.Н.,***
- пълномощник на П.К.Р., с ЕГН **********,*** против „ХАФ ТЕХНОЛОДЖИ
ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.П., община Л., с.К., Западна индустриална зона І, представлявано от С.Й.М.
– управител се твърди, че ищецът е имал сключен трудов договор с ответника, а
именно Трудов договор №4/31.10.2008 г. за изпълняване на длъжността „Мениджър
продажби Източна Европа”. Договорът е сключен на основание чл.70 ал.1 от КТ,
като се е превърнал в безсрочен по реда на чл.71 ал.2 от КТ, като не е бил
прекратен в срока на изпитване /приложено копие/. Договорът е прекратен със
Заповед №20090929/29.09.2009 г. на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от
01.10.2009 г., като ищецът е уволнен от длъжност ”помощник продажби”, каквато
длъжност никога не е заемал /приложено копие/. Заповедта не му е връчена, а е
изпратена с писмо, получено от близък на ищеца на 06.11.2009 г. Считат, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно, поради
следните причини: 1.Прекратяването на
трудовото правоотношение по чл.325, т.1 от КТ е „по взаимно съгласие, изразено писмено”, което
съгласие не е налице в настоящия случай; 2.Ищецът
е уволнен от длъжност „помощник продажби”, каквато длъжност никога не е заемал
- длъжността, на която е назначен по силата на трудовия договор №004/31.10.2008
г. е „Мениджър продажби Източна Европа”; 3.Заповедта за прекратяване на
правоотношението му не е връчена по изискващия се от КТ ред. Ето защо, за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се съда да признае уволнението на
ищеца за незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„Мениджър продажби Източна Европа”, да му присъди обезщетение за времето, през
което е останал без работа, вследствие на
незаконното уволнение в размер на 3808.56 лв. /три хиляди осемстотин и осем
лева и 56 ст./ колкото е определеното му основно възнаграждение по чл.6.1 от
трудовия договор за шест месеца, заедно със законната
лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата. Моли да му се присъди и обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск на основание чл.224 от КТ, което е видно от Заповедта за прекратяване на
правоотношението, че не му е изплатена, в размер на 15 работни дни или 453.40
лв. /четиристотин петдесет и три лева и 40 ст./, заедно със законната лихва от
деня на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
На основание чл.210 ал.1 от ГПК моли да се
присъедини за разглеждане в същото производство и следния иск по чл.357 от КТ - за неизплатени възнаграждения по време на действие на
трудовия договор, като разгледа горните обективно съединени искове по чл.344
ал.1, т.1, т.2 и т.3 по общия ред. Твърди също, че ищецът не е получил трудово
възнаграждение за месец септември и за месец октомври
С разпореждане от 22.12.2009 год., съдът е
постановил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ и чл.224
ал.1 от КТ да бъдат разделени, като исковете с правно основание чл.224 ал.1 от КТ да бъдат разгледани в отделно производство. Производството по гр. д.
№3918/2009 г. по описа на ПРС е продължило по исковете с правно основание
чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ по
реда на чл.310 и сл. от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор от ответника - „ХАФ ТЕХНОЛОДЖИ ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл.П., община Л., с.К., Западна индустриална зона І, представлявано от С.Й.М.
- управител, чрез пълномощника адв.К. Г. У. от АК-П., със
съдебен адрес: ……., офис в ляво, в който изразява становище,
че предявените искове не са основателни, поради следните причини: Посоченият в
исковата молба трудов договор №4/31.10.2008 г., сключен на основание чл.70 ал.1
от КТ с П.Р., съгласно който той е назначен на длъжност „Мениджър продажби -
източна Европа”, е прекратен, считано от 16.01.2009 г. от работодателя,
съгласно разпоредбите на чл.71 ал.1, в срока по чл.70 ал.1 със заповед
№01/14.01.2009 г. – подписана от ищеца. Подадено е съответното уведомление по
чл.62 ал.4 от КТ до ТП на НАП за прекратяването на трудовото правоотношение.
Посочените факти са противни на твърденията в исковата молба, че трудовият
договор се е превърнал в безсрочен по реда на чл.71 ал.2. Посочените в исковата
молба други писмени доказателства касаят друго, трудово правоотношение между
ищеца и дружеството, а не процесното, поради което те не са относими към
предмета на делото. Поради тази причина, неоснователни са и исковете с правно
основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ. Претендират разноски по
делото. Към отговора са представени писмени доказателства под опис.
С протоколно определение от
11.05.2010 год., е допуснато изменение на иска за трудово възнаграждение, чрез
увеличаването му със сумата от 634,76 лева – така общият размер на
претендираното трудово възнаграждение е в размер на 2423,91 лева.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява. Неговият пълномощник - адвокат Т.Н. поддържа
изцяло така предявените искове. Съображения по съществото на
правния спор излага в представената и приета по делото писмена защита.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител – адвокат К. У. оспорва предявените искове, като
неоснователни. Излага подробни доводи в писмените си бележки, приложени по
делото.
Районният съд,
като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и възраженията
в писмения отговор и прецени събраните по делото писмени
доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на
31.10.2008 год. между ищеца П.К.Р. и ответното дружество е бил сключен Трудов
договор №004/31.10.2008 год. на основание чл.70 ал.1 от Кодекса на труда – за
изпитателен срок от шест месеца, считано от 04.11.2008 год., с който ищецът е
бил назначен на длъжността „Мениджър Продажби Източна Европа”. Видно е също
така, че със Заповед №001/14.01.2009 год., издадена на основание чл.325 ал.1 от КТ е бил прекратен трудовия договор с ищеца П.К.Р., на длъжност „Мениджър
продажби Източна Европа”, считано от 16.01.2009 год. Заповедта е връчена на
ищеца, срещу подпис, на датата 15.01.2009 год. По делото няма представени
доказателства за атакуването на тази уволнителна заповед по съдебен ред /няма и
изложени съображения за незаконосъобразността й, още повече, че срокът за обжалването
й е изтекъл/, поради което съдът приема, че същата е влязла в законна сила. За
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, е подадена и справка по
чл.62 ал.4 от КТ с входящ №13388093001786/19.01.2009 год., приложена в трудовото
досие на ищеца.
Установява
се още, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен нов Трудов договор
под №007/02.02.2009 год. на основание чл.70 ал.1 от КТ – за изпитателен срок от
шест месеца, считано от 03.02.2009 год. за длъжността „Помощник-продажби”. В т.6.1
от същия договор е уговорен размер на основното месечно трудово възнаграждение
на ищеца от 634,76 лева, а в т.6.2 – допълнително месечно възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година.
Съгласно т.6.3 от договора, работодателят заплаща допълнително месечно
възнаграждение на служителя в размер на 10% от заплатените от клиентите през
месеца нетни приходи от продажби, извършени от служителя. Работодателят е подал
своевременно уведомление до НОИ по чл.62 ал.4 от КТ с входящ
№13388093002886/02.02.2009 год. за сключения с ищеца нов трудов договор.
В
трудовото досие на ищеца е приложена молба от него, с която и на основание
чл.325, т.1 от КТ моли работодателя-ответник за неговото съгласие за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли също, в случай на уважаване
на молбата му, да му бъде оформена трудовата книжка и да му бъде предадена. В
молбата е записана датата 18.09.2009 год. Същата е подписана. Върху нея няма
отразяване за датата й на представяне, респ. входиране при работодателя. Няма и
друго отразяване за приемане, респ. отхвърляне на предложението. Работодателят
е издал Заповед №20090929/29.09.2009 год., с която на основание чл.325, т.1 от КТ е прекратил трудовия договор с ищеца П.К.Р. на длъжност „Помощник-продажби”,
считано от 01.10.2009 год. Като причини за прекратяване на трудовия договор е
посочено: постъпила молба на основание чл.325, т.1 от КТ. Заповедта е подписана
само от работодателя. Липсва подпис на работника-ищеца. На 06.10.2009 год.,
ищецът е подал до НОИ уведомление по чл.62 ал.4 от КТ с входящ
№13388093022805/06.10.2009 год. за прекратяването на трудовия договор на ищеца.
В трудовото досие на ищеца е приложено писмо-уведомление до него от
работодателя за това, че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №20090929/29.09.2009
год. Посочено е още, че ответникът не е получил трудовата му книжка за
окончателно оформяне Моли ищеца да му я представи в седемдневен срок след
получаване на уведомлението. Същото е
подписано и носи датата 04.11.2009 год. Няма отразяване, нито пък приложени
писмени доказателства - разписки за получаването му от ищеца.
В
трудовото досие на ищеца, представено от ответника, няма данни за връчването на
уволнителната заповед на ищеца, нито лично срещу подпис, нито по пощата или по друг
ред /при отказ например/.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че за
периода от месец февруари до месец септември на 2009 год. в ответното дружество
са извършени продажби по фактурите, подробно описани в
констативно-съобразителната част на заключението, на обща стойност 10299,84
лева. 10% от стойността на фактурите е 1029,98 лева. Вещото лице е установило
още, че описаните фактури са съставени от Бранимира Х., Явор К. и З. Г.
Изчислило е също така, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен
отработен месец – юли 2009 год., когато е начислено брутното трудово
възнаграждение за 23 работни дни е 634,76 лева. Освен тази сума във ведомостта
са му начислени разходи за командировки, които не са елемент на брутното
трудово възнаграждение. Евентуалното обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждение е 3808,56 лева.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове,
намиращи правното си основание в чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка
с чл.225 ал.1 от КТ и чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ.
По исковете по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, съдът приема следното:
Предявените искове са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, съдът приема, че в настоящето производство се обжалва законосъобразността на Заповед №20090929/29.09.2009 год. на ответника-работодател. В кориците на делото няма данни за датата на връчването на същата на ищеца. Налице е едно писмо-уведомление от работодателя до ищеца от 04.11.2009 год., за което също няма данни кога точно е получено от ищеца. С оглед на тези данни, съдът приема, че исковата молба е подадена своевременно и в законовия двумесечен срок, поради което предявените с нея искове са допустими и подлежат на разглеждане и произнасяне.
В настоящия казус се оспорва
законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Правните и
фактическите основания, посочени в заповедта за прекратяване на трудовия му
договор са чл.325, т.1 от КТ – поради постъпила молба на основание чл.325, т.1
от КТ. Твърденията на ищеца, посочени в исковата молба и поддържани от
пълномощника му са, че заповедта за прекратяването на трудовия му договор е
незаконосъобразна, като по същество поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325,
т.1 от КТ е „по взаимно съгласие, изразено
писмено”, което съгласие не е налице в настоящия случай; че е уволнен от длъжност „помощник продажби”, каквато
длъжност никога не е заемал - длъжността, на която е назначен по силата на
трудовия договор №004/31.10.2008 г. е „Мениджър продажби Източна Европа” и че заповедта за прекратяване на правоотношението му не е
връчена по изискващия се от КТ ред.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира първия от
така поддържаните доводите – за липсата на взаимно съгласие за основателен. Съображенията
в тази насока за следните:
Съгласно разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява,
без която и да е от страните да дължат предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок
от получаването му. Ако тя не направи това, смята, се, че предложението не е
прието.
В конкретния случай, ищецът е подал до ответника-работодател писмена молба,
с която на основание чл.325, т.1 от КТ моли за неговото съгласие за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Молбата е с дата 18.09.2009 год.
Същата в заверено копие е представена по делото от ответника, като част от
трудовото досие на ищеца. Върху тази молба няма входящ номер или пък резолюция
с друга дата, различна от посочената в нея. При тези данни, съдът приема, че
молбата е подадена от ищеца и съответно получена от ответника на 18.09.2009
год. От тук насетне започва да тече предвидения в закона седмодневен срок за
вземане на отношение по предложението от ответната страна-работодателя и за
уведомяване на другата страна. Този срок се брой в календарни дни и в случая е
изтекъл на 25.09.2009 год. /ден петък и присъствен ден/. В кориците на делото
липсват данни за уведомяването на ищеца за взетото становище по предложението
му през посочения 7-дневен период. Нещо повече издадена е уволнителната
заповед, предмет на разглеждане в настоящето производство на датата 29.09.2009
год. В същата, обаче, липсва подпис на ищеца, както и данни за връчването й на
същия, затова не може да се приеме, че към момента на издаването на заповедта е
била налице воля за прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие.
При тези данни, съдът приема, че процесната уволнителна заповед е
незаконосъобразна. В този смисъл е и трайната съдебна практика и теория.
Съгласно тях, заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
издадена след седемдневния срок е незаконна, защото поради необоримата
презумпция за „мълчалив отказ” липсва вече воля на една от страните за
прекратяване на трудовия договор. А без нея няма взаимно съгласие. /Коментар на
Кодекса на труда, 8-мо издание, автори В. М., Кр. С., Ат. В/.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че извършеното от ответното дружество
уволнение на ищеца е незаконосъобразно. До този извод водят всички представени
и приети по делото писмени доказателства, включително и тези, ангажирани от
работодателя-ответник. С оглед характера на делото, в тежест на работодателя бе
доказването на законността на извършеното уволнение.
Съдът намира, че допуснатото нарушение от работодателя при прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца, описано по-горе, е основание за
признаването на уволнението му за незаконно, поради нарушаване на разпоредбата
на чл.325, т.1 от КТ. С оглед на това, съдът намира за
основателен и доказан предявения иск за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и
неговата отмяна.
Съдът
намира за неоснователни другите доводи на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението му, като счита, че уволнителната заповед така както е оформена е
мотивирана и че от нея става ясно, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено от длъжността „помощник продажби”, която той именно е заемал на
основание Трудов договор №007/02.02.2009 год.
Що се
касае до доводите, свързани с връчването /по-скоро невръчването/ на заповедта
за уволнение, то същите биха имали значение при спор относно това дали е спазен
давностния срок за предявяването на исковете и при спор относно момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, а такъв в случая няма.
Въпреки изложеното по-горе за
незаконосъобразността на уволнението на ищеца и уважаването на иска по чл.344
ал.1, т.1 от КТ, съдът счита, че не следва да уважава втория обективно съединен
иск – този с правно основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ, тъй като ищецът с
исковата си молба изрично е поискал да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, като е конкретизирал, че това е длъжността „Мениджър
продажби Източна Европа”. Нещо повече дори в обстоятелствената част на исковата
си молба, като едно от основанията за незаконосъобразност на атакуваната
уволнителна заповед е посочил, че е уволнен от длъжност „Помощник-продажби”,
каквато длъжност никога не е заемал, тъй като по силата на трудовия му договор
№004/31.10.2008 год. е назначен на длъжност „Мениджър продажби Източна Европа.
Установи се по делото, че трудовият договор на ищеца за тази му длъжност е бил
прекратен със Заповед №0001/14.01.2009 год., влязла в сила. В хода на
производството по делото и въпреки наличието на възможност за това и дори след
представянето на трудовото му досие от страна на работодателя, ищецът не
коригира нито обстоятелствената част на исковата си молба, нито петитума на
същата. При тези данни, съдът няма как да възстанови ищеца на длъжност, за
която трудовият му договор отдавна вече е прекратен и която той не е заемал
преди издаването на заповедта за уволнение, предмет на разглеждане сега. Затова
счита, че ще следва да отхвърли този иск.
Основателен
се явява третият обективно съединен иск - с правно основание чл.344 ал.1, т.3
от КТ, тъй като работникът има право на обезщетение, за периода, за който е
останал без работа, поради незаконното си уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Видно
от събраните писмени доказателства – представеното заверено копие от трудовата
книжка на ищеца, прието, като доказателство по делото и неоспорено от
ответника-работодател е, че ищецът не е реализирала доходи от трудово
възнаграждение, след прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника през
целия правнорелевантен период от време. От приетото и неоспорено заключение на
вещото лице се установи, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен
отработен месец – месец юли 2009 год. е в размер на 634,76 лева. Затова на ищеца
му се дължи от работодателя обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на
3808,56 лева, което съответства на исковата претенция.
Ще
следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда – 30.11.2009 год. до окончателното й
изплащане.
По исковете с правно основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ, съдът приема следното:
Установи се по
делото, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата на
Трудов договор №007/02.02.2009 год., както и че съгласно т.6.1 на същия,
размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 634,76 лева. С
исковата си молба, ищецът претендира заплащането на трудово възнаграждение за
месец септември на 2009 год. в размер на 634,76 лева и за месец октомври 2009
год. – за шест дни в размер на 120,91
лева. Установи се по делото, че уволнителната заповед е издадена от
работодателя на 29.09.2009 год., а уведомлението за прекратяването на трудовия
договор на ищеца е подадено в НОИ на 06.10.2009 год. Както многократно бе
посочено уволнителната заповед не е била връчена на ищеца към момента на
издаването й, а е достигнало до нето в един по-късен момент – през месец
ноември на 2009 год. Ответникът-работодател, в чиято тежест бе, не ангажира
доказателства за изплащането на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
тези два месеца. Не противопостави и възражения за недължимост на същите. Затова
съдът намира предявеният иск за трудово възнаграждение за месец септември 2009
год. за изцяло основателен в претендирания размер от 634,76 лева - договореното трудово възнаграждение,
съгласно чл.6.1 от трудовия договор. Искът за трудово възнаграждение за месец
октомври 2009 год. е основателен и доказан до размера от 115,41 лева – за
четири работни дни за периода от 01.10.2009 год. до 06.10.2010 год. /634,76
лева : 22 работни дни Х 4 работни дни/. Над този размер и до претендирания с
исковата молба размер от 120,91 лева, искът, като неоснователен, ще следва да
се отхвърли.
Ще
следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда – 30.11.2009 год. до окончателното им
изплащане.
Въпреки, че с
протоколното определение от 11.05.2010 год., съдът допусна изменение на исковете
за трудово възнаграждение, чрез тяхното увеличаване, съдът намира, че същото е
недопустимо, тъй като ищцовата страна не е поискала изменение само на размера
на исковете за трудово възнаграждение, а в действителност е предявила нов иск –
за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец август на 2009 год. в
размер на 634,76 лева. Т.е. касае се за изменение и на обстоятелствената и на
петитумната част на исковата молба, което е недопустимо. Ищецът разполага с
правото да предяви този си иск в отделно исково производство или в заповедно
такова.
Недоказана и
неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение
по чл.6.3 от трудовия му договор, представляващо 10% от заплатените приходи от
продажби по фактурите по приложения към исковата молба списък.. От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице се установи, че за
периода от месец февруари до месец септември на 2009 год. в ответното дружество
са извършени продажби по фактурите, подробно описани в
констативно-съобразителната част на заключението, на обща стойност 10299,84
лева. Вещото лице е установило още, че описаните фактури са съставени от
Бранимира Х., Я. К. и З. Г. Съгласно чл.6.3 от трудовия договор на ищеца
№7/02.02.2009 год., работодателят заплаща допълнително месечно възнаграждение
на служителя в размер на 10% от заплатените от клиентите през месеца нетни
приходи от продажби, извършени от служителя. При тези данни се налага извода,
че продажбите по процесните фактури не са извършени от ищеца-служител на
ответното дружество, а от посочените лица-съставители на фактурите. В тежест на
ищеца бе да докаже извършването на продажбите лично от него. Съдът намира във
връзка с това за неоснователни доводите на пълномощника на ищеца в
представената писмена защита, че фактурите би следвало да се подписват от
материално отговорни лица, каквото ищецът не е. Все пак, ищецът е заемал
длъжността „помощник-продажби”. Този иск ще следва да се отхвърли изцяло, в
претендирания с исковата молба размер от 1033,48 лева.
С оглед
изхода от делото и съобразно уважените, респ. отхвърлени искове, ответникът дължи на ищеца сумата от 197,73
лева за направените по делото разноски, а ищецът дължи на ответника сумата от
170,45 лева – за разноски. По компенсация, ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 27,28 лева
за разноски по делото.
Ответникът
ще следва да заплати в полза на П. районен съд държавна такса върху уважените
искове в размер общо на 212,35 лева, от който 182,35 лева върху присъдения
размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ и на присъдените трудови
възнаграждения и 30 лева за неоценяемия иск, както и направените разноски за
вещо лице в размер на 100 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
По обективно
съединените искове на П.К.Р., с
ЕГН **********,*** против „ХАФ ТЕХНОЛОДЖИ ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК………, със седалище и адрес на управление: обл.П., община Л., с.К., Западна индустриална зона І, представлявано от С.Й.М.
– управител с правно
основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ и
чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П.К.Р., с ЕГН ********** със Заповед №20090929/29.09.2009
год., издадена на основание чл.325, т.1 от КТ – поради постъпила молба
на основание чл.325, т.1 от КТ
ОСЪЖДА „ХАФ
ТЕХНОЛОДЖИ ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл.П., община Л.,
с.К., Западна индустриална зона І,
представлявано от С.Й.М. - управител да заплати на П.К.Р.,
с ЕГН **********,*** на основание чл.225 ал.1 от КТ обезщетение в
размер на 3808,56 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда - 30.11.2009 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 634,76 лева – дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2009 год. и сумата от
115,41 лева – дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за четири работни
дни през месец октомври 2009 год., ведно със законната лихва върху двете главници
за трудови възнаграждения, считано от датата на подаването на исковата молба в
съда - 30.11.2009 год. до окончателното им изплащане, както и сторените по
делото разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважените и отхвърлени искове
и по компенсация, в размер на 27,28 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за трудово възнаграждение за месец октомври
2009 год. над посочения размер от 115,41 лева до претендирания с
исковата молба размер от 120,91 лева, както и иска за заплащане на трудово възнаграждение по чл.6.3 от трудовия
договор, представляващо 10% от заплатените приходи по продажби по посочените
фактури, в размер на 1033,48 лева, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Р., с ЕГН **********,*** против „ХАФ ТЕХНОЛОДЖИ
ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: обл.П., община Л., с.К., Западна индустриална зона І, представлявано от С.Й.М.-управител иск с правно основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ – за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на П.К.Р., с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност – „Мениджър продажби Източна Европа” в „ХАФ ТЕХНОЛОДЖИ ПРОДЪКТС”ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ХАФ
ТЕХНОЛОДЖИ ПРОДЪКТС”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл.П., община Л.,
с.К., Западна индустриална зона І,
представлявано от С.Й.М.-управител да заплати в полза
на П. районен съд държавна такса върху уважените искове в размер общо на 212,35
лева, от който 182,35 лева върху присъдения размер на обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ и на присъдените трудови възнаграждения и 30 лева за неоценяемия
иск, както и направените разноски за вещо лице в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 31.05.2010 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: