№ 225
гр. гр.Н., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150101377 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажна собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., подадена чрез адв. С. С. от АК-Бургас против
В.Л.С., гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес: гр. Н., местност
„Б.“, комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. *.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект,
представляващ Апартамент ****, с идентификатор № ******, находящ се във вх. Е, на
трети етаж в комплекс „Г.Х.”, с административен адрес: гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“,
със застроена плош от 61.77 кв.м., 7.51 кв.м. общи части, общо 69.28 кв.м. Сочи се, че
на 08.09.2017г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на което по
т.5 от дневния ред било взето решение за определяне на годишната такса за управление
и поддържане на общите части в размер на 6 евро на квадратен метър и годишна такса
за ремонт и обновяване в размер на 1 евро на квадратен метър. Излага се, че за
притежавания от него апартамент, за 2019г., 2020г., 2021г. и за 2022г. ответникът
дължал сумата в размер на по 415.68 евро - годишна такса за управление и поддръжка,
равняващи се на 813 лева и сумата в размер на по 69.28 евро - годишна вноска във
фонд ремонт и обновяване, равняващи се на 135.50 лева. Твърди се, че за процесните
години ответникът не е заплатил етажните разходи за притежавания от него обект,
въпреки че задълженията били възникнали и станали изискуеми по силата на чл. 41 от
ЗС, чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, размерът на който се определял с решение на
общото събрание на етажната собственост. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС, като се акцентира, че решенията на общото събрание от 08.09.2017г.
следвало да се изпълняват в срок до 22.09.2017г. - 14 дни от оповестяване на
решенията. Протоколът от ОС бил изготвен на 08.09.2017г., което обстоятелство било
оповестено на същия ден, като поставянето на съобщението било удостоверено с
предвидения в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС протокол. Обръща се внимание, че върху
1
неизпълнените задължения, за 2019г. ответникът дължал сумата в размер на 174.96
евро, равняващи се на 342.20 лева - законна лихва върху сумата от 415.68 евро за
периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба и сумата в размер на 29.16
евро, равняващи се на 57.03 лева - законна лихва върху сумата от 69.28 евро за
периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба, за 2020г. дължал сумата в
размер на 132.70 евро, равняващи се на 259.54 лева - законна лихва върху сумата от
415.68 евро за периода от 01.01.2021г. до завеждане на исковата молба и сумата в
размер на 22.12 евро, равняващи се на 43.26 лева - законна лихва върху сумата от
69.28 евро за периода от 01.01.2021г. до завеждане на исковата молба, за 2021г. -
сумата в размер на 90.55 евро, равняващи се на сумата от 177.11 лева - законна лихва
върху сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2022г. до завеждане на исковата молба
и сумата в размер на 15.09 евро, равняващи се на 29.52 лева - законна лихва върху
сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2022г. до завеждане на исковата молба, за
2022г. - сумата в размер на 48.40 евро, равняващи се на 94.67 лева - законна лихва
върху сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2023г. до завеждане на исковата молба
и сумата в размер на 8.07 евро, равняващи се на 15.78 лева - законна лихва върху
сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2023г. до завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба -
12.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1939.84 евро, равняващи се
на 3794 лв., представляващи етажни разходи за управление и поддръжка и фонд
ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Г.Х.“ за 2019г., 2020г., 2021г. и за
2022г., сумата в размер на 521.05 евро, равняващи се на 1019.09 лева, представляващи
сбор от мораторни лихви върху сумите за описаните по-горе периоди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
12.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите. Представят писмени
доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител - адв. М. С. от АК-Бургас, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се,
че липсва прието решение за заплащане на такса за управление и поддържане по
смисъла на чл. 51 от ЗУЕС. Сочи се, че не е налице валидно прието решение за
заплащане на такса поддръжка в размер на 6 евро на квадратен метър, поради което
исковете за всяка една от годините са неоснователни. Обръща се внимание, че
евентуалното приемане на такса поддръжка и управление в определения размер
противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че липсва прието
решение за предприемане на съдебни производства срещу ответника за процесните
години. Развиват се доводи, че сред приетите решения в протокола от 08.09.2017г.
липсва такова, касаещо срокове за плащане на дължимите вноски, поради което не
могат да бъдат установени различни срокове от хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
Акцентира се, че вземанията за такса поддръжка и фонд ремонт представляват
периодични плащания и като такива се погасяват с тригодишна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Въпреки липсата на прието решение за увеличаване на таксата за
поддръжка, се сочи, че вземането за 2019г. и 2020г. е погасено по давност и
претенцията за него се явява неоснователна. По отношение на вноските за фонд ремонт
се навежда, че тяхната изискуемост настъпва всеки месец, поради което претенциите,
касаещи периодите преди 12.12.2020г. са погасени по давност. Излага се, че
2
неоснователността на главните задължения водят до неоснователност и на
претендираните акцесорни задължения за заплащане на лихва за забава. Сочи се, че
към представения по делото протокол от процесното общо събрание няма списък на
собствениците, за да може да се провери кворума и мнозинството. Навежда се, че
видно от справка в КККР процесната етажна собственост представлява сграда със 137
самостоятелни обекти и застроена площ от 2457 кв.м., докато в протокола били
вписани 11 собственика. С оглед гореизложеното се моли от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба. Излага становище по същество, като моли от съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Назначеният на ответника особен представител не се явява. Представя молба, в
която заявява, че оспорва исковата молба по посочените в отговора аргументи.
Изразява становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
недоказани по основание и размер. Претендира разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на имот в
процесната етажна собственост, както и че с влезли в сила решения на общото
събрание на етажната собственост, проведено на 08.09.2027г., са определени годишни
такси за разходите за управление и поддържане на общите части на самостоятелните
обекти в сградата - етажна собственост, дължими от етажните собственици. В негова
тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта
на вземането. При доказването на тези факти, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането, съответно отпадане задължението му съобразно посочените в
отговора основания. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 431
от 01.05.2024г. по настоящото дело.
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 44, том ІІ, рег.№ 2353, дело № 233 от 2017г. на нотариус Линка
Чуткина с рег.№ 600 на НК, с район на действие Районен съд - Н. се установява, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ******,
представляващ жилище - Апартамент ****, на трети етаж, със застроена площ от 61,77
кв.м., ведно с 7,51 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 69,28 кв.м.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
08.09.2027г. било проведено общо събрание на етажната собственост на комплекс
„Г.Х.“. С решение по т. 1 от дневния ред бил приет отчет на управителя на етажната
собственост за приходите и разходите по поддръжка на комплекса за 2016г. в размер на
32315 лева. Установява се, че с решение по т. 5 от дневния ред общото събрание
приело таксата за поддръжка да се определи в размер на 6 евро, а таксата за фонд
3
„Ремонт и обновление“ - в размер на 1 евро за кв. м. От представения в съдебно
заседание протокол от 14.09.2017г. /л.57/ се установява, че след изготвяне на протокола
от проведеното на 08.09.2017г. ОС на ЕС в к-с „Г.Х.“ е било изготвено обявление,
което било изложено на входа на зала до ресторанта в комплекса на 14.09.2017г. в
17:15 часа в присъствието на управителя на ЕС и един свидетел.
По делото липсват данни взетите решения на проведеното на 08.09.2017г. общо
събрание на етажната собственост да са били предмет на обжалване по реда на чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на
изпълнение. С приетото решение по т. 5 за етажните собственици е възникнало
задължението за заплащане на посочените суми. Цитираното решение съдържа
изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери.
Решението по т. 5 е годен акт, с който са определени разходи по смисъла на чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Таксите са ясно определени, поради което не се споделят
възраженията на особения представител за липсата на прието решение в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България
след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички
собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало
задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения.
Ето защо отправените от особения представител на ответника възражения,
касаещи взетите на общото събрание решения не следва да се обсъждат в настоящото
производство, тъй като липсват доказателства същите да са оспорени в предвидения
срок и да са отменени по надлежния ред.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответната страна, като
собственик на процесния апартамент ****, дължи такса за управление и поддръжка и
фонд „Ремонт и обновяване“ в посочените размери.
В тази връзка съдът намира възражението на особения представител за
настъпила погасителна давност на задълженията за 2019г. за основателно. Процесните
вземания имат характер на периодични плащания, доколкото се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или, същите се погасяват с тригодишна давност. В този смисъл Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящият случай, не е посочен крайният срок за заплащане на дължимите
4
такса за управление и поддръжка на етажната собственост, поради което съдът приема,
че същите са били дължими до края на съответните години. Така за 2019г. същите са
били дължими до 31.12.2019г. Исковата молба е депозирана в съда на 12.12.2023г., т.е.
почти година след изтичане на тригодишният давностен срок, поради което съдът
счита, че вземанията за 2019г. в размер на 415,68 евро - годишна такса за управление и
поддръжка, равняващи се на 813 лева и на 69.28 евро - годишна вноска във фонд
ремонт и обновяване, равняващи се на 135.50 лева, са погасени по давност.
Неоснователността на иска за главницата, обуславя неоснователност и на иска за
заплащане на акцесорната претенция за лихва, поради което искът за заплащане и на
сумата в размер на 174.96 евро, равняващи се на 342.20 лева - законна лихва върху
сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба и
сумата в размер на 29.16 евро, равняващи се на 57.03 лева - законна лихва върху
сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба, следва
да бъде отхвърлена, ведно с претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата за 2019г., считано от датата на подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца
иск за осъждане на ответника да заплати на процесната етажна собственост сумата
общо в размер на 1454,88 евро, представляващи дължими такси за управление и
поддържане, и фонд „Ремонт и обновление“ на общите части на сградата за 2020г.,
2021г. и 2022г.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗУЕС за посочените години обосновава основателност и на акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата в размер на 316,93 евро, формирана
както следва:
-за 2020г. - сумата в размер на 132.70 евро, равняващи се на 259.54 лева -
законна лихва върху сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2021г. до завеждане на
исковата молба и сумата в размер на 22.12 евро, равняващи се на 43.26 лева - законна
лихва върху сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2021г. до завеждане на исковата
молба,
-за 2021г. - сумата в размер на 90.55 евро, равняващи се на сумата от 177.11
лева - законна лихва върху сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2022г. до
завеждане на исковата молба и сумата в размер на 15.09 евро, равняващи се на 29.52
лева - законна лихва върху сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2022г. до
завеждане на исковата молба,
-за 2022г. - сумата в размер на 48.40 евро, равняващи се на 94.67 лева - законна
лихва върху сумата от 415.68 евро за периода от 01.01.2023г. до завеждане на исковата
молба и сумата в размер на 8.07 евро, равняващи се на 15.78 лева - законна лихва
върху сумата от 69.28 евро за периода от 01.01.2023г. до завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците за 2020г., 2021г. и
2022г., считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ищцовите претенции за 2020г., 2021г.
и 2022г. са основателни, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени, а
претенцията за 2019г. следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят разноски по делото, съразмерно уважената част на исковете. От него са
направени следните разноски: 192,50 лева - заплатена държавна такса, 450 лева –
5
присъдено възнаграждение за особен представител, 780 лева - адвокатско
възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1024,18 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Л.С., гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес:
гр. Н., местност „Б.“, комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Етажна
собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., сумата общо в размер на 1454,88 евро,
представляващи дължими такси за управление и поддържане, и фонд „Ремонт и
обновяване“ на общите части на сградата за 2020г., 2021г. и 2022г. , от които по 415.68
евро - годишна такса за управление и поддръжка за всеки от периодите и сумата в
размер на по 69.28 евро - годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за всеки от
периодите, определени с решение на общото събрание на етажната собственост от
08.09.2017г. и дължими за самостоятелен обект с идентификатор № ******,
представляващ Апартамент ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща
се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“, представлявана от управителя М.Ч. против В.Л.С.,
гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес: гр. Н., местност „Б.“,
комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. *, иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС, в
частта относно претендираната сума от 484,96 евро, представляващи дължими такси
за управление и поддържане, и фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на
сградата за 2019г., определени с решение на общото събрание на етажната собственост
от 08.09.2017г. и дължими за самостоятелен обект с идентификатор № ******,
представляващ Апартамент ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 12.12.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Л.С., гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес:
гр. Н., местност „Б.“, комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Етажна
собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., сумата общо в размер на 316,93 евро,
представляващи законни лихви върху главниците за 2020г., 2021г., 2022г. , начислени
за периода от 01.01.2021г. до 12.12.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща
се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“, представлявана от управителя М.Ч. против В.Л.С.,
гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес: гр. Н., местност „Б.“,
комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. *, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта
относно претендираната сума общо в размер на 204,12 евро, представляващи законна
лихва върху главницата за 2019г. за периода от 01.01.2020г. до 12.12.2023г.
ОСЪЖДА В.Л.С., гражданин на Р.Ф., роден на ****г., с Булстат *****, с адрес:
гр. Н., местност „Б.“, комплекс „Г.Х.“, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Етажна
собственост на комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр. Н., к.к. С.б., местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., сумата общо в размер на 1024,18 лева,
6
представляваща заплатени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7