Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на осми март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8154 по описа на
СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност
по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ и съответно свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Молителят „М.с.к.“ АД твърди, че ответникът „Б.“
АД, с ново наименование „С.Л.“ АД, е длъжник по търговска сделка. Посочва, че
на 23.07.2010 г. между страните бил сключен договор за строителство, съгласно
който „М.с.к.“ АД е извършило възложените от „Б.“ АД строително-монтажни работи
на обект – Логистичен център, разположен в с. Казичене, Столична община,
надлежно приети с подписване на приемо-предвателни
протоколи. За дължимата сума „М.с.к.“ АД е издало фактура №
**********/13.07.2011 г. на стойност 1 133 357 лева. Твърди, че
поради неплащане на задължението по горепосочената фактура от страна на „Б.“
АД, страните са подписали споразумение от 03.11.2011 г., с което уреждат
изпълнението на задълженията си по договора за строителство. С подписване на
споразумението ответникът се е задължил да заплати задължението си по фактура №
**********/13.07.2011 г. на три вноски в посочените в т. 1.1.,
т. 1.2. и т. 1.3. размери и срокове. „Б.“ АД не е изпълнило задължението за
заплащане на вноските по споразумението от 03.11.2011 г., които са дължими и
към днешна дата в пълен размер. Твърди, че на 21.06.2012 г. Софийски районен
съд е издал в полза на „М.с.к.“ АД заповед за изпълнение въз основа на документ
и изпълнителен лист, с които се осъжда „Б.“ АД да заплати на „М.с.к.“ АД сумата
от 244 111,80 лева, представляваща задължение на дружеството по
споразумение от 03.11.2011 г. /третата вноска/, заедно със сумата от
23 922,96 лева – неустойка за забава за периода от 16.03.2012 г. до
03.05.2012 г., както и сумата от 5 360,70 лева – разноски в
производството. На 17.07.2012 г. образувал изпълнително производство срещу
длъжника по изпълнително дело № 20127900401863 при ЧСИ Р.М., рег. № 790 на
КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди, че въпреки предприетите действия,
ответникът не изпълнява задълженията си. Съществуват данни, че „Б.“ АД не
изпълнява задълженията си към кредитори и по други търговски сделки. Посочва,
че „Б.“ АД последователно цедира вземанията си на
свързани с дружествата лица; че повечето от вземанията на дружеството са
заложени в полза на български търговски банки и клонове на чуждестранни банки в
Република България, като по някои от учредените особени залози кредиторът е
пристъпил към изпълнение и че реализираните от дружеството финансови резултати
се характеризират с трайна тенденция към влошаване. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на
длъжника „Б.“ АД, да се констатира и
обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността
на дружеството, като се определи началната й дата, да се назначи временен
синдик и да се определи дата на първо събрание на кредиторите. Претендира
разноски.
Ответникът „Б.“ АД, с ново наименование „С.Л.“ АД, оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Твърди,
че „Б.“ АД не е длъжник, а „М.с.к.“ АД не притежава качеството „кредитор“ и
няма правен интерес от подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. Посочва, че „Б.“ АД
не дължи никакви плащания на „М.с.к.“ АД. Твърди, че между страните са налице
неприключили търговски дела, образувани по повод неизпълнението на задълженията
на молителя по процесния договор за строителство. Счита,
че „М.с.к.“ АД дължи на „Б.“ АД следните суми, за които с настоящия отговор
прави възражение за съдебно прихващане: сумата 242 165,47 лева,
представляваща договорената и дължима неустойка по договор от 23.07.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба, въз основа на която е образувано т.д. № 2700/2013 г. на СГС до
окончателното плащане; сумата 120 000 лева, необходима за заплащане на
разходите за поправката на некачествено извършени от „М.с.к.“ АД строително-монтажни
работи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата от 70 000 лева, представляваща претърпени
вреди от неизпълнение на договора от 23.07.2010 г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба до изплащането й. Излага подробни съображения
защо се дължат посочените суми. Твърди, че молителят е имал правен интерес от
установяването на исковете си по т.д. № 38/2013 г., а не в производството по
чл. 625 ТЗ. Налице е обикновен търговски спор, производството по който „М.с.к.“
АД се опитва да заобиколи, което представлява
злоупотреба с права. Твърди, че „Б.“ АД не е неплатежоспособно дружество.
Предвид изложеното иска да се отхвърли молбата. Претендира разноски.
Със становище по отговора на исковата
молба молителят заявява, че прави възражение, че претендираната
от ответника с възражението за прихващане неустойка е недължима. Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона
и накърняване на добрите нрави. Ако се приеме, че клаузата не е нищожна, то
прави възражение за прекомерност на размера на неустойката. Твърди, че
неустойката е недължима, тъй като „М.с.к.“ АД не е изпадало в забава при изпълнение
на договорните си задължения. Оспорва твърдението, че не е извършил възложената
му по силата на договора работа точно, качествено и в срок. Оспорва
твърдението, че „Б.“ АД има сключен договор с „Ш.Б.“ ООД от 05.01.2011 г., като
твърди, че договорът е създаден и подписан единствено и само за целите на
исковото производство по т.д. № 2700/2013 г. на СГС, както и клаузата за
неустойка. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора за
логистика и наем поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави,
а ако се приеме, че не е нищожна, счита размерът й за прекомерен. Поддържа, че
направеното възражение за прихващане за претърпени вреди е несвоевременно, тъй
като ответникът е приел всички извършени от молителя СМР с подписване на
споразумението от 03.11.2011 г. и се е задължило да заплати договорената им
стойност.
С молба от 03.02.2016 г. ответникът „Б.“
АД прави увеличение на сумата по възражението за прихващане за поправка на
некачествено извършени от молителя работи, което да се счита в размер на
760 000 лева вместо 120 000 лева.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако
е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от „М.с.к.“
АД, като молителят твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка за
изискуеми и неизпълнени задължения във връзка със сключен между страните
договор за строителство от 23.07.2010 г. по фактура № **********/13.07.2011 г.
на стойност 1 133 357 лева.
Не се спори, а същото се
доказа и от ангажираните доказателства, че страните са били валидно обвързани
по сключен на 23.07.2010 г. договор между „Б.“ АД като възложител и „И.С.“ ООД
в качеството на главен изпълнител и „М.с.к.“ АД като изпълнител. С договора
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да построи при условията на
договора, съгласно изискванията на приложимото законодателство и указанията на
възложителя обект – логистичен център, разположен в с. Казичене, съгласно издадена
Виза за проектиране и Разрешение за строеж. Видовете строително-монтажни са
подробно описани в Приложение 2А и Приложение 2Б, представляващи неразделна
част от договора. Съгласно § IV, чл. 12
от договора, изпълнителят „М.с.к.“ АД се е задължило да изпълни възложените СМР
в срокове, подробно описани в „Линеен календарен график“, представляващ
Приложение 3 от договора. Съгласно § IX, чл. 33,
ал. 1 при забава за завършване и предаване на отделен етап от обекта съгласно Приложение
3 към договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,2% от стойността на
съответния етап за всеки календарен ден закъснение, но не повече от 10% от тази
стойност.
Установява се, че на
03.11.2011 г. страните са подписали споразумение, с което е признато издаването
на данъчна фактура от молителя към ответника № ********** от 13.07.2011 г. за
сумата от 1 113 357 лева с ДДС. С чл. 1 от споразумението „М.с.к.“ АД
и „Б.“ АД се съгласяват плащането на сумата от 1 130 024,68 лева с ДДС,
представляваща задължение на „Б.“ АД към „М.с.к.“ АД по фактура № 20000000147
от 13.07.2011 г., след приспадане на претенциите на двете страни, да бъде
извършено, съгласно следните срокове: 1.1. Първа
вноска в размер на 385 912,88 лева в срок до 31.01.2012 г.; 1.2. Втора
вноска в размер на 500 000 лева в срок до 28.02.2012 г. и 1.3. Трета
вноска в размер на 244 111,80 лева в срок до 15.03.2012 г.
Видно е, че за вземането по
т. 1.3. от споразумението от 03.11.2011 г. „М.с.к.“ АД се е снабдило срещу „Б.“
АД със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.06.2012 г. и изпълнителен
лист от същата дата. По тях ответникът е осъден да заплати на молителя сумата
от 244 111,80 лева, неплатена трета вноска по споразумението, ведно със
законната лихва за периода от 04.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата
от 23 922,96 лева неустойка за забава за периода от 16.03.2012 г. до
03.05.2012 г. и сумата от 5 360,70 лева за държавна такса. Вземането по
издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника по реда на чл. 414 и
сл. ГПК, като към настоящия момент е висящо производство по чл. 422 ГПК – т.д.
№ 38/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав.
От приетите по делото
съдебно-счетоводни експертизи безспорно се доказа, че гореописаната фактура е
намерила отражение в счетоводствата на двете страни. Сроковете за плащане по
споразумението са настъпили, като не са ангажирани доказателства, нито се
твърди от ответника, дължимата сума, за която има изрично признание от „Б.“ АД
в споразумението, да е заплатена. Единствено са налице данни, че ответникът към
31.12.2017 г. е отписал вземанията по споразумението по т. 1.1. и т. 1.2. /за първа и втора вноска/ като погасени по
давност. В хода по същество по настоящото производство ответникът поддържа, че
вземанията са погасени по давност, тъй като за тях молителят не е предявил иск.
Съдът намира, че взетата
счетоводна операция от страна на ответника по отписване на вземанията на
молителя за първа и втора вноска от споразумението от 03.11.2011 г. като погасени
по давност е неправилна. От изложените твърдения в подадената молба за
откриване производство по несъстоятелност безспорно се установява, че „М.с.к.“
АД се легитимира като кредитор на ответника за вземане по фактура № **********/13.07.2011
г., във връзка с която е подписано споразумението от 03.11.2011 г. Съобразно
чл. 628а, ал. 1 ТЗ подаването на молба за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което
молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ. Давността спира да тече докато
трае производството по несъстоятелност. При съобразяване цитираната разпоредба,
следва да се приеме, че давността относно вземанията за първа и втора вноска по
споразумението от 03.11.2011 г., за които изрично молителят се легитимира в
подадената молба по чл. 625 ТЗ като кредитор на ответника, е прекъсната, поради
което счетоводната операция от страна на „Б.“ АД по отписване на тези вземания
като погасени по давност е неправилно взета, тъй като за тях е налице
прекъсване на давността.
С оглед на така ангажираните
доказателства, които по същество не се оспорват от ответника, настоящият
съдебен състав приема, че молителят се легитимира като кредитор на ответника
във връзка с валидно възникнали между страните търговски отношения по договор
за строителство от 23.07.2010 г. и издадена впоследствие фактура №
**********/13.07.2011 г. и споразумение от 03.11.2011 г. за пълната сума, която
е призната между страните в размер на 1 130 024,68 лева, включваща
първа, втора и трета вноска, след приспадане на суми, индивидуализирани в споразуменитео, дължими на ответника.
Предвид установяване
наличието на вземане на молителя, следва да се разгледат в процеса възраженията
на длъжника за намаляване на дължимата сума поради плащане, както и че същата
не се дължи, поради възникнали вземания на ответника към молителя.
„Б.“ АД оспорва, че дължи
плащане на суми на молителя, като противопоставя в процеса възражение за
прихващане, което макар и без последиците на съдебна компенсация, с оглед
спорност и неликвидност на противопоставените вземания, които не могат да са
предмет на извънсъдебно изявление с компенсационен ефект, подлежат на
разглеждане в настоящото производство, в качеството на защитно възражение срещу
материалната легитимация на молителя. В този смисъл решение № 277 от 20.07.2007
г. по т.д. № 1053/2006 г. на ВКС, II Т.О.
Въведеното в процеса
възражение за прихващане е за суми, за които ответникът е предявил иск срещу
молителя за тяхното частично присъждане в производство по т.д. № 2700/2013 г.
по описа на СГС, ТО, VI-7 състав,
но доколкото същото все още е висящо към настоящия момент, постановеното
решение не е влязло в сила и не обвързва със задължителна сила страните по него
и съда.
По отношение твърдяното от ответника погасяване на
суми към НАП за задължения на „М.с.к.“ АД: От приетите по делото
счетоводни експертизи се доказа, че „С.Л.“ АД /с предишно наименование „Б.“
АД/, в качеството си на трето лице, е погасило част от публичните вземания на
молителя „Монтаж строителство конструкции“ АД, като сумата е в общ размер на
40 691,26 лева. Същата следва да се приспадне от вземането, което
молителят има към длъжника.
По отношение заявеното от ответника възражение за
прихващане със сумата от 242 165,47 лева: „Б.“ АД
твърди, че има вземане за сумата 242 165,47 лева, представляваща
договорена неустойка по договор от 23.07.2010 г., сключен с „М.с.к.“ АД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба по т.д. № 2700/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав до окончателното изплащане на сумата. Съгласно § IV, чл. 12 от договора за
строителство от 23.07.2010 г., изпълнителят „М.с.к.“ АД се е задължил да
изпълни възложените СМР в срокове подробно описани в „Линеен календарен
график“, представляващ Приложение 3 от договора. В § IX, чл. 33, ал. 1 е предвидено, че при забава за завършване и предаване на
отделен етап от обекта, съгласно Приложение 3 към договора, изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0,2% от стойността на съответния етап за всеки календарен
ден закъснение, но не повече от 10% от тази стойност.
В приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, към която са поставени задачи относно
извършените видове СМР със забава от молителя, по договора за строителство, вещото
лице сочи, че от доклад относно финансовите взаимоотношения с „М.с.к.“ АД с
изх. № 133/20.06.2011 г. на „И.С.“ ООД се установява кои видове СМР по процесния договор са извършени със забава, а именно:
доставка и монтаж на метална конструкция; стоманобетонови
работи над к 0,00 м; СМР по покривна конструкция според приложение 2Б и СМР,
извън посочените по-горе пера. Период на забава на доставка и монтажа на
метална конструкция – според графика е трябвало да бъдат доставени и изпълнени
до 06.12.2010 г., изпълнявани са до 10.02.2011 г., т.е. налице е забавяне в
размер на 67 дни. Период на забава на извършването на стоманобетоновите
работи над к 0,00 м – според графика е трябвало да бъдат изпълнени до
13.12.2010 г., изпълнявани са до 13.02.2011 г., т.е. налице е забавяне в размер
на 63 дни. Период на забава на извършването на СМР по покривната конструкция
според Приложение 2Б – според графика е трябвало да бъдат изпълнени до
20.12.2010 г., изпълнявани са до 18.02.2011 г., т.е. налице е забавяне в размер
на 60 дни. Последната група се отнася до цялостното закъснение по проекта
спрямо договорените срокове за част конструктивна и третират забавата в
изпълнението на всички видове СМР, извън изброените три позиции. Размерът на
забавата на доставка и монтажа на металната конструкция при съобразяване чл.
33, ал. 1 от договора за строителство, възлиза на 119 5000 лева. Размерът на забавата
за извършването на стоманобетоновите работи над к.
0,00 м е 20 775,78 лева. Размерът на забава за извършването на СМР по
покривната конструкция според Приложение 2 Б, според чл. 33, ал. 1 от договора,
възлиза на 31 153,26 лева. Размерът на забава за извършване на СМР извън
горепосочените три точки е 70 736,43 лева. Общият размер на неустойките за
забава по чл. 33, ал. 1 от договора за строителство от 23.07.2010 г., които „М.с.к.“
АД дължи на „Б.“ АД възлиза на 242 165,47 лева.
Настоящият съдебен състав
кредитира приетото заключение, доколкото същото напълно кореспондира с
ангажираните по делото доказателства, поради което намира, че молителят дължи
заплащане на ответника на сумата 242 165,47 лева за неустойка за забава.
Възраженията на молителя, че не е налице забава останаха недоказани по делото. В
подписания между страните договор от 23.07.2010 г. са уговорени сроковете за
проектиране и извършване на строителство, както са уредени и хипотезите, при
които е допустимо удължаване на срока на изпълнение на СМР. Същите са
изчерпателно изброени в чл. 13, ал. 2 и чл. 14 – при спиране на строителството
от компетентни държавни или общински органи, с времето през което не се работи
на обекта и в случай, че спирането не се дължи на виновното поведение на
изпълнителя. Срокът за изпълнение на строителството се удължава и при
неблагоприятни климатични условия, по време на направата на насипа от земни
маси, като в този случай срокът не се удължава автоматично, а по указания на
инвеститорския контрол. Предпоставка за удължаване на срока на договора са и
падането на температурата под -5 градуса по Целзий, увеличаване на количествата
СМР, спрямо уточнените в Приложение № 2 към договора и възлагането на
допълнителни видове работи. При наличието на някое от изброените обстоятелства,
удължаването на срока за изпълнение на СМР става с подписването на протокол от
изпълнителя, главния изпълнител и възложителя. За изпълнителя е предвидено
задължение в срок от пет дин от датата на настъпване на събитието, обосноваващо
удължаването на срок на договор, да представи на възложителя и на главния
изпълнител за утвърждаване съответния протокол. Такива протоколи по отношение
на СМР за удължаване на срока не са подписвани от страните. Няма данни по
делото молителят да е изпълнил задължението си да уведоми ответника за
обстоятелства във връзка със срочното изпълнение на работите, поради което
наличието на такива не го освобождава от задължението да изпълни в срок
договорените между страните строително-монтажни работи.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на „М.с.к.“ АД, че уговорената в договора
неустойка за забава е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договора неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението
/съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При търговските
сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата на
договарянето, равнопоставеността на страните и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В
разглеждания случай уговореният размер на неустойката 0,2% за просрочен ден не
надхвърля обичайно уговаряния размер за неустойка за забава. Размерът й зависи
единствено от продължителността на неизпълнението. Уговорен е също така краен
размер – 10 % от общата стойност на работата. При съобразяване посочените
обстоятелства съдът счита, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й
функции и същата не е нищожна, поради което възражението, въведено от молителя
се явява неоснователно.
Неоснователен е
и доводът на молителя, че клаузата за неустойка е нищожна, поради прекомерност.
Съобразно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Безспорно страните по
сделката са търговски дружества, поради което същата не може да се намали.
Предвид изложеното и при
съобразяване ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че молителят е
допуснал забава в изпълнението на договора за строителството, поради което
дължи неустойка по чл. 33, ал. 1 в установения от вещото лице размер, който
възлиза на 242 165,47 лева.
По отношение заявеното от ответника възражение за
сумата от 120 000 лева, необходима за заплащане на разходите за поправка
на некачествено извършени от молителя работи, която сума е увеличена на 760 000
лева: За доказване качественото изпълнение на възложените от ответника на
молителя работи, по делото са събрани свидетелски показания и
съдебно-технически експертизи.
От първоначално приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че с протокол обр.
16 за установяване на годността за ползване на строежа, държавна приемателна
комисия е приела строежът без забележки, като предлага да бъде издадено
разрешение за ползване. Протоколът на комисията е подписан от всички членове на
комисията, без изказани особени мнения. Въз основа на този протокол зам.
началникът на ДНСК е издал Разрешение за ползване на строежа на 16.11.2011 г.
Към делото няма данни същото да е обжалвано по реда на чл. 215 ЗУТ. Безспорно е
установено, че към 16.11.2011 г. строежът е отговарял на съществените
изисквания на чл. 169 ЗУТ за носимоспособност и
безопасна експлоатация. На 17.08.2012 г. е съставен констативен протокол между
представители на „Б.“ АД и „М.с.к.“ АД и „С.Д.– СД“ ЕООД – строителен надзор, с
който са констатирани недостатъци, като е указан срок за отстраняване на
недостатъците 24.08.2012 г. Протоколът е подписан от представителя на молителя
с възражение, че дейностите по т. 1, 5, 6 и 7 не са изпълнявани от „М.с.к.“ АД.
Вещото лице дава заключение, че некачествено изпълнените работи са: нарушена
повърхност на бетона, пукнатини в бетоновите плочи на коти 0,00 и кота +11.00 и неизпълнена делатационна
фуга с размери 0,15х2,00 м. Експертът посочва, че разрушена повърхност на
бетона няма. Има нарушен повърхностен слой с дебелина от 0 до 20 мм. Общата
площ на нарушената повърхност е 271,35 кв.м. Общата стойност на некачествено
изпълнени и неизпълнени СМР е 18 478,63 лева с ДДС. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че тези недостатъци са видими и е следвало още при приемането
на строежа да се отразят. Посочва, че не е възможно да бъде от замръзване,
защото, ако е от това щеше да бъде констатирано от приемателната комисия. Не е
от замръзване, а е от некачествена работа на отделни места на плочата, а не на
цялата плоча.
От приетото по делото
допълнително заключение към съдебно-техническата експертиза се установява, че
на 20.05.2010 г. е сключен предварителен договор № 285 за присъединяване към
водоснабдителната мрежа между „Б.“ АД и „Софийска вода“ АД. На 09.06.2010 г. са
одобрени инвестиционни проекти от „Дирекция Архитектура и градоустройство при
СО и издадено разрешение за строеж № 118/15.06.2010 г. На 16.08.2010 г. е
съставен протокол обр. 2 за откриване на строителната
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. Съгласно
нормативната уредба, строежът може да започне без съгласуване на проект със
Софийска вода, само въз основа на сключения предварителен договор за
присъединяване със „Софийска вода“ АД и издаденото разрешение за строеж.
Впоследствие с нотариален акт за учредяване на право за преминаване за
прокарване на водопроводно и канално отклонение от 11.02.2011 г. е учредено
право на преминаване на „Софийска вода“ АД за прокарване на сградно
водопроводно отклонение /СВО/. На 19.10.2011 г. са съгласуване проектите за СВО
от „Софийска вода“ АД. На 02.11.2011 г. е сключен окончателен договор № 610 за
предоставяне на услуги при присъединяване на недвижими имоти към водопроводната
и канализационни мрежи. Вещото лице дава заключение, че строителството на процесната сграда може да започне преди съгласуване на
проект със „Софийски вода“ АД за сградно водопроводно
отклонение и обратно строителството на СВО не може да бъде извършено преди
издаване на разрешение за строеж на сградата, за което същото е предназначено. По
отношение стойността на некачествените работи и приемането на строежа вещото
лице потвърждава изложеното в първоначалната експертиза. Относно качествата на
бетона, изяснява, че бетонът в течение на времето повишава непрекъснато своята
якост. Експертът поддържа, че при извършения оглед не са открити недопустими
деформации и пукнатини по плочата, предсказващи намалена носимоспособност
на плочата. Нарушената горна повърхност има естетичен ефект и не води до
намаляване носимоспособността на плочата, на която
има констатирана нарушена горна повърхност на бетоновото покритие на
армировката. Може да се направи извод, че цялата сграда отговаря на
изискванията на чл. 169 ЗУТ за носимоспособност и
безопасна експлоатация.
При разпита свидетелят Г.К.Б.заявява,
че е бил на складова база на „Б.“ АД в Казичане в
качеството на проектант на част „Конструктивна“, първоначалния проект. Към
проектите бил приложен доклад и по геодезия и по геология. Ходил на обекта
почти до приключване на строителната конструкция, когато бил отстранен.
Строителството на обекта започнало през септември 2010 г. и някъде януари,
февруари 2011 г. приключила тази част, за която отговарял. Специално металната
конструкция, която се препроектирала от строителя и
която след това била вложена, била с незадоволително качество. Посочва, че
имало забава в подписването на акт № 14, тъй като последният проектант г-н К.
отказал да подпише документите. Заявява, че кофраж и армировка е приемал лично
и е разрешавал бетониране, като това било в качеството му на подизпълнител на
„Филипов и партньори“.
От приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че е постигнат проектният клас на
бетона в ламаринено-бетонната плоча на изследваното ниво, т.е. на условна кота: +11,00 м. Изискванията от действащите у нас норми за
клас на бетона при изпълнение на ламаринено-бетонни плочи е В25. Назначеният
експерт сочи, че не е в състояние да се произнесе относно „равнинността“
/оказваща съществено влияние върху дебелината на монолитната стоманобетонна
плоча/ на положения бетон в изследваните Халета № 1, № 2 и № 3. Отклонения от „равнинността“ на положения бетон в ламаринено-бетонната
плоча в някои от помещенията на условна кота: +11,00
м. са регистрирани при извършеното „натурно“
изпитване за определяне якостта на бетона. Процесният
обект е въведен в експлоатация с разрешение за ползване на строежа под №
СТ-05-1312/16.11.2011 г., издадено от началника на Дирекция за национален
строителен контрол. Некачествено изпълнените строително-монтажни работи на процесния обект са посочени в съставения на 17.08.2012 г.
констативен протокол от представители на „Б.“ АД и „С.Д.– СД“ ЕООД. Посочените
некачествено изпълнени строително-монтажни работи са дефекти, констатирани в
края на гаранционния период, т.е. след въвеждането на процесния
обект в нормална експлоатация. Експертът сочи, че само част от дефектите могат
да се приемат за „скрити“ при подписването на Акт образец 16 за строежа. При
проведения оглед бе установено наличие на разрушен /разронен/ повърхностен
бетон с дебелина от /15-20 мм/ на монолитната стоманобетонна плоча на склада
между оси: „2 – 7“ и оси: „F –
H“ на ниво к. +11,00 м. Общата площ на помещението на склада е 373,67
кв.м., като конкретния участък с частично нарушен повърхностен слой бетон между
оси: „2 – 7“ и оси: „F –
H“ на ниво к. +11,00 м. е с площ от около 300 кв.м.
От изслушаната нова
съдебно-техническа експертиза по част геодезия се установява, че е налице
отклонение в „равнинността“ на положения бетон на
изследваната кота: +11,05 м. Огледът и измерванията
не установят съществени отклонения от хоризонталната позиция и вертикалната
позиция на отделни елементи в сградата. В заключението са конкретно посочени
частите от положения бетон, неотговарящи на изискванията за якост. Размерът на
засегнатите площи от разрушената повърхност на бетона е: -кота
+ 11,00: 300 кв.м. Металната конструкция на сградата е изпълнена от изпълнителя
„М.с.к.“ АД – „Преработка по време на строителството“ – 11.10.2010 г. Съгласно
протоколи от 2011 г. е постигната проектна характеристична якост на натиск от
В-25, респ. С-20/25 при изпитанията на взетите пробни тела на 28-мия ден. От
протокол от 20.01.2017 г. е видно, че изпитаните ядки от строителната
лаборатория на УАСГ покриват проектния клас на бетона, но след няколко години
разлика /2017 г./ резултатите от пробите /явки/ навяват съмнения, че положеният
бетон през 2011 г. не е отговарял на проектите и законодателството. Това води
до извода, че ако изпитанията през 2011 г. /на 28-мия ден/ са верни и
кореспондират със съответните протоколи от 2011 г., то самото полагане на
бетона не е било извършено качествено и това е много вероятно да се случи.
Цената на поправка на некачествено извършените работи е 41 336 лева с ДДС.
Причините за дефектите най-вероятно се дължат на засъхване, пълзене,
измръзване, десортиране, недобро уплътняване, недобро
изпердашване, лошо нивелиране и пр. Начините за
поправка на констатираните недостатъци на положения бетон са почистване,
прорязване и запълване пукнатините в шлайфания бетон с епоксиден пълнител,
евентуално хидрообластиране, фрезоване,
подравняване и епоксидно покритие или шлайфан бетон. Констатираните недостатъци
на бетона се отразяват на конструкцията негативно – дори да не се стигне до
по-нататъшното й компрометиране, последната не може да изпълнява проектното си
предназначение и следва да бъде репарирана по описаните по-горе начини. Не е
необходима подмяната на целия бетон, а само на части от него, където ще се
извършват репарациите.
От така ангажираните
доказателства съдът приема за установено, че част от възложените на молителя
работи не са извършени качествено, като това е установено в гаранционния срок
след въвеждането на сградата в експлоатация. Към делото са приложени
доказателства – разменена кореспонденция между страните, от която е видно, че
ответникът е отправял към молителя покани за отстраняване на некачествено
извършените работи и за доброволно уреждане на отношенията между дружествата.
Няма данни молителят да е отстранил констатираните недостатъци. Съдът приема за
установено по делото, че необходимата сума за възстановяване на щетите е
41 336 лева с ДДС, за което кредитира приетите заключение и по-конкретно
последно изслушаната съдебно-техническа експертиза, в която вещите лица са съобразили
всички доказателства, включително и новооткритите след отмяна хода по същество.
За останалата част от претендираната сума за
необходими разходи за поправка на некачествено извършените СМР-та възражението
се явява недоказано, поради което следва да се остави без уважение.
По отношение възражението за прихващане за сумата от 70 000
лева, представляваща претърпени вреди от неизпълнение на задълженията на
молителя по договора за строителство от 23.07.2010 г.: Установява
се, че на 05.01.2011 г. между „Б.“ АД като наемодател и „Ш.Б.“ ООД като
наемател е сключен договор за отдаване под наем на специализиран склад и
прилежащ оперативен офис в терминал 4, в логистичен център „Б.“, намиращ се в
гр. София, район Казичене, ул. „********. С т. 1.6 от договора ответникът се е
задължил да предаде имота за ползване не по-късно от 10.11.2011 г. Съгласно т.
2 договорът се сключва за срок от 5 години, считано от датата на приемо-предавателния протокол по т. 1.3 и т. 1.4 от
договора. В т. 3 страните са се споразумели месечният наем да бъде в размер не
по-малко от 23 389 лева без ДДС. С т. 7 е уговорено, че при забава от
страна на наемодателя за предоставяне в срок до 10.11.2011 г. описаните палето
места и прилежащ офис по Приложение № 1, както и на съответното складово и офис
оборудване наемодателят дължи неустойка, съответстваща на 5% от предвидената
такса за логистично обслужване за целия срок на договора, а именно 70 167
лева.
Не се спори, че разрешението
за ползване на обекта е от 16.11.2011 г.
По делото се доказа, че на
22.12.2011 г. наредителят „Б.“ АД е извършил превод в
полза на „Ш.Б.“ ЕООД на сумата 70 000 лева с основание: неустойка по
договор. Това се установи и от приетото второ допълнително заключение към
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което с платежно нареждане от
22.12.2011 г. „Б.“ АД е наредило плащане към „Ш.Б.“ ООД на сумата в размер на
70 000 лева с основание: „неустойка по договор“. Сумата е счетоводно
отразена в счетоводните регистри на „Ш.Б.“ ООД като приход по с/ка 5031. В края на годината с дата 31.12.2011 г. сумата е
отразена като печалба по с/ка 123 „Печалби и загуби
от текущата година“. При тези данни съдът намира за недоказано възражението на
молителя, че договорът за наем е създаден и подписан единствено и само за
целите на исковото производство по т.д. № 2700/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав.
От приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че средната пазарна наемна
цена на помещението, предмет на договор за логистика и наем от 05.01.2011 г. за
минималния брой предоставени за ползване палето-места за периода от 20.12.2010
г. до 08.06.2011 г. възлиза на 8 158 лева. Посочената цена не включва
всички допълнителни услуги, свързани с обслужването на предоставените за
ползване палето-места, описани в Приложение 1 към договора.
От приетата по делото нова
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че средната пазарна наемна цена на
помещението предмет на договора за логистика и наем от 05.01.2011 г. за периода
от датата, на която молителят е следвало да предаде необходимите документи за
издаване на Акт 14 на логистичния център – предмет на договора за строителство
от 23.07.2010 г., т.е. от 20.02.2010 г. до датата на издаване на Акт 14 за
сградата – 08.06.2011 г., възлиза в размер на 27 699 лева на месец или за
целия период общо 153 268 лева. Цената на всички услуги, включени в
предмета на договора от 05.01.2011 г., сключен между „Б.“ АД и „Ш.Б.“ ООД за
периода от 06.12.2010 г., когато е трябвало да бъде монтирана металната
конструкция до 16.11.2011 г., когато е издадено разрешението за ползване на
обекта възлиза в общ размер, както следва: съгласно определени цени със
сключения договор 266 646 лева и съгласно определени цени от експертизата
315 756 лева.
При така ангажираните данни
съдът приема да доказано по делото, че „Б.“ АД е заплатило на 22.12.2011 г. на
„Ш.Б.“ ЕООД сумата 70 000 лева като дължима неустойка по договор за наем,
сключен на 05.11.2011 г.
Безспорно платената
неустойка е във връзка с непредаване на имота по горепосочения договор за наем
в срок, което е свързано със забавата на „М.с.к.“ АД да го въведе в обекта, като
разрешението за ползване е издадено на 16.11.2011 г.
Съдът намира, че следва да
разглежда въведеното в процеса възражение от молителя, че клаузата за неустойка
е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави. Дружеството „Монтаж
строителство конструкции“ АД е трето лице за договора за наем, но доколкото
последиците от платената неустойка засягат неговата правна сфера, то следва да
се приеме, че е легитимирано лице да оспори предвидената в договора за наем
клауза за неустойка. Както се посочи и по-горе, предпоставките
и случаите, при които уговорената в договора неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението
/съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Съдът намира, че
уговорената в чл. 7 от договора за наем клауза за неустойка излиза извън присъщите
на неустойката функции. Така, както е уговорена клаузата излиза ,че и при един
ден забава за предоставяне на обекта до 10.11.2011 г. наемодателят дължи сумата
70 167 лева. Тоест дължимата сума се равнява на 5% от предвидената такса
за логистично обслужване за цели петгодишен срок от договора, без да държи
каквато и да е сметка на периода на забавата. По този начин клаузата не
обезпечава забавата в изпълнението на задължението за предаване в срок на
обекта, тъй като и при един ден забава се дължи една и съща неустойка, което
води до неосноватлено обогатяване на наемателя. В
случая е видно, че за имота е издадено разрешение за ползване само шест дни
след срока, в който е следвало да се предаде наетият имот и въпреки това е
търсена сума за неустойка в размер на 70 000 лева, който размер е
несъответен на евентуално претърпените от наемателя вреди. Предвид изложеното
съдът намира, че уговорената клауза по т. 7 е нищожна, поради което не обвързва
валидно страните по договора за наем.
За пълнота следва
да се посочи, че по делото не са събрани доказателства, че преките вреди на
ответника, които претендира във връзка със забавеното предаване на обекта от
страна на молителя надхвърлят размера на уговорената неустойка за забава по
договора за строителство от 23.07.2010 г. Това е самостоятелно основание да се
приеме, че възражението за прихващане със сумата 70 000 лева като преки
вреди от забавата на молителя е недоказано и подлежи на отхвърляне.
При съобразяване
изложеното дотук от установения размер на вземането на молителя от
1 130 024,68 лева по споразумението от 03.11.2011 г. следва да се
приспаднат следните суми: сумата 40 691,26 лева платена на НАП; сумата
242 165,47 лева, дължими като
неустойки за забава и сумата 41 336 лева с ДДС за поправка на
некачествените работи във връзка с договора за строителство.
Следователно
молителят се легитимира като носител на вземане в размер на 805 831,95
лева, което е достатъчно основание, за да се приеме, че е активно процесуално
легитимиран в настоящото производство да подаде молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
Възраженията от
страна на „Б.“ АД, че претендираните вземания следва
да се установят в заведените търговски спорове и молителят няма интерес от
подаване на молба за откриване производство по несъстоятелност не намира опора
в закона. Независимо, че в настоящото производство вземанията между страните не
се установяват със сила на пресъдено нещо, ангажираните
доказателства дават достатъчно основание, за да се приеме, че е доказано
наличието на изискуемо вземане на молителя срещу ответника, поради което е
налице първата предпоставка, необходима от фактическия състав за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството-ответник.
Безспорно ответникът по правноорганизационната си форма е търговец, поради което е
налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „Б.“
АД, с ново наименование „С.Л.“ АД, трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си.
Видно е от писмо от
29.04.2014 г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията, че за периода
от 01.01.1998 г. до 22.04.2014 г. не се установяват
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Б.“ АД. Съгласно писмо
от 30.04.2014 г. от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ в централната база на
АИС-КАТ към 24.04.2014 г. на името на „Б.“ АД няма данни за регистрирани ППС.
На 04.06.2013 г. е
издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195,
ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 202 ДОПК за обезпечаване на установено и изискуемо
публично вземане от „Б.“ АД в общ размер на 80 366,73 лева. Налице са
издадени РА срещу ответника, както следва: РА № 1207074/16.01.2013 г., връчен
по електронен път на 31.01.2013 г., за дължима сума в общ размер на
33 731,73 лева и РА № **********/19.03.2013 г., връчен по електронен път
на 16.04.2013 г., за дължима сума в общ размер на 34 262,07 лева.
От изслушаната първоначална
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че коефициентът на обща ликвидност
към 31.12.2007 г. е 2,1456; към
31.12.2008 г. е 1,3596; към 31.12.2009 г. е 0,5759; към 31.12.2010 г. е 0,5880;
към 31.12.2011 г. е 1,8328; към 31.12.2012 г. е 1,5386 и към 31.12.2013 г. е
0,1891. Към 31.12.2013 г. коефициентът на финансова автономност е -0,0031,
което говори за декапитализиран собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2013 г. също е отрицателна величина,
защото собственият капитал е декапитализиран и
показва задлъжнялостта на фирма „Б.“ АД. При ответника данъчна фактура №
**********/13.07.2011 г. на стойност 1 133 357,17 лева е осчетоводена
по с/ка 410 „Доставчици“, аналитичната партида на „М.с.к.“
АД като задължение към контрагента, включена в Дневника за покупки и Справката
декларация по ЗДДС, като е начислено правото на ползване на данъчен кредит в
размер на 188 892,86 лева. Към 30.09.2012 г. задължението по партидата е в
размер на 1 133 357,17 лева. Към 30.09.2012 г. по с/ка 498 „Други дебитори“ – аналитична партида на ТД на НАП е
отразено извършено плащане на сумата от 40 694,13 лева, която заплатена
сума в последствие е прехвърлена по партидата на „М.с.к.“ АД, като с тази сума
е намалено задължението. Вещото лице изчислява, че общата балансова стойност на
притежаваните активи на дружеството „Б.“ АД през анализирани период към
31.12.2013 г. не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения,
докато към 31.12.2012 г., към 31.12.2011 г., към 31.12.2010 г., към 31.12.2009
г., към 31.12.2008 г. и към 31.12.2007 г. стойността на всички притежавани
активи е била достатъчна за покриване на всички задължения – дългосрочни и
текущи задължения. Общата балансова стойност на притежаваните краткотрайни
активи от „Б.“ АД към 31.12.2013 г., към 31.12.2010 г. и към 31.12.2009 г. не
са били достатъчни за покриване на текущите пасиви, докато към 31.10.2012 г.,
към 31.12.2011 г., към 31.12.2008 г. и към 31.12.2007 г. общата балансова
стойност на притежаваните краткотрайни активи са били достатъчни за покриване
на неговите текущи задължения. Съгласно издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 201-207 ДОПК от публичен изпълнител при Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и
осигурители“ за обезпечаване на публичното вземане на основание чл. 195 ДОПК,
чл. 202, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 ДОПК е направен запор
върху вземане от трети лица „Б.“ АД за ликвидни и изискуеми задължения на „Б.“
АД към „М.с.к.“ АД, възникнали въз основа на фактура № **********/13.07.2011 г.
на стойност 1 133 357 лева. Вземането е признато по смисъла на чл.
230 ДОПК с нотариално заверен документ Споразумение от 03.11.2011 г., подписано
между Л.П.изпълнителен директор „М.с.к.“ АД и Г. Д. изпълнителен директор на „Б.“
АД. Запорът се счита за наложен за сумата от 885 912,88 лева върху
банковите сметки на „Б.“ АД.
От приетата по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
отчетената от „Б.“ АД загуба с натрупване към 31.12.2013 г. е в размер на
2 424 хил.лв., която загуба е следвало да бъде отразена в баланса на
дружеството към 30.09.2014 г. като непокрита загуба от предходен период. В
баланса към 30.09.2014 г. е отчетена непокрита загуба от предходен период в
размер на 1 991 хил.лв., вместо непокрита загуба в размер на 2 424
хил.лв. Разликата се дължи на взета счетоводна операция, с която е намалена
натрупаната загуба към 31.12.2013 г. със сумата в размер на 432 165,47
лева, представляваща начислено и осчетоводено вземане при „Б.“ АД по с/ка 443 „Разчети по съдебни спорове“ от „М.с.к.“ АД. Сумата
432 165,47 лева е формирана от: 242 165,47 лева за договорна
неустойка по договор от 23.07.2010 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба по т.д. № 2700/2013 г. на
СГС до окончателното плащане на сумата; 120 000 лева, необходима за
заплащане на разходи за поправка на некачествено извършени от молителя
строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
плащане и 70 000 лева за претърпени вреди от неизпълнение на договора от
23.07.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на сумата. Вещото лице заявява, че съгласно предварителния баланс на
„Б.“ АД към 30.09.2014 г. общата
балансова стойност на притежаваните активи от дружеството „Б.“ АД през
анализирания период към 30.09.2014 г. са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения, докато към 31.12.2013 г. не са били достатъчни за покриване
на всички негови задължения.
От приетото по делото второ
допълнително заключение към съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
платежно нареждане от 22.12.2011 г. „Б.“ АД е наредило плащане към „Ш.Б.“ ООД
на сумата в размер на 70 000 лева с основание: „неустойка по договор“.
Сумата е счетоводно отразена в счетоводните регистри на „Ш.Б.“ ООД като приход
по с/ка 5031. В края на годината с дата 31.12.2011 г.
сумата е отразена като печалба по с/ка 123 „Печалби и
загуби от текущата година“. Сумата е намерила отражение в ГФО на дружеството „Ш.Б.“
ООД, като е отразена като извънредни приходи в Отчета за приходи и разходи към
31.12.2011 г., общо отразена сума в ОПР е в размер на 142 хил.лв. Установява
се, че общата балансова стойност на активите на „Б.“ АД през 2014 г. е
увеличена с 404 хил.лв.; стойността на дълготрайните активи е намалена са –
1 600 хил.лв. и стойността на краткотрайните активи е увеличена с +
2 006 хил.лв. Общата балансова стойност на притежаваните активи от „Б.“ АД
през анализирания период към 31.12.2014 г. са били достатъчни за покриване на
всички негови задължения, докато към 31.12.2013 г. не са били достатъчни за
покриване на всички негови задължения. Коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2014 г. е 1,1137, като за останалите изследвани периоди са дадени в
първоначалното заключение. Коефициентът на обща ликвидност изчислен към
31.12.2014 г. във вариант на приспадане на задължението на „Б.“ АД в размер на
1 093 хил.лв. към „М.с.к.“ АД от краткосрочните задължения и отразяването
на това намаление на задължението в увеличение на финансови резултат е 2,2419.
От приетото по делото трето
допълнително заключение към съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
съгласно баланса на „Б.“ АД към 30.09.2015 г. основен дял в структурата на
активите на дружеството са имала краткосрочните вземания, възлизащи към
30.09.2015 г. на 2 472 хил.лв. и представляващи 92,3% от общите активи. Към
30.09.2015 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 1,1354. При вариант,
при който непокритата загуба от предходен период, посочена в баланса към 31.12.2014
г. е в размер на 2 423 хил.лв. и се намалят вземанията на „Б.“ АД с 432
хил.лв., осчетоводени по с/ка 443 „Разчети по съдебни
спорове“ от „М.с.к.“ АД, коефициентът на обща ликвидност би бил 0,9148, а към
30.09.2015 г. 0,9371. При вариант, при който непокритата загуба от предходен
период, посочена в баланса към 31.12.2014 г. е в размер на 2 423 хил.лв.,
намалят се вземанията на „Б.“ АД с 432 хил.лв., осчетоводени по с/ка 443 „Разчети по съдебни спорове“ от „М.с.к.“ АД и се
намалят задълженията на „Б.“ АД към „М.с.к.“ АД със сумата 1 090 хил.лв.,
което рефлектира във финансовия резултат на увеличение с тази сума, коефициентът
на обща ликвидност би бил 1,836, а към 30.09.2015 г. 1,8759.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно счетоводния баланс
към 31.12.2016 г. показателите за финансово-икономическа ефективност на „Б.“ АД
са, както следва: коефициент на обща ликвидност в размер на 1,1516; коефициент
на бърза ликвидност в размер на 1,1516; коефициент на незабавна ликвидност в
размер на 0,0009; коефициент на абсолютна ликвидност в размер на 0,0009;
коефициент на задлъжнялост в размер на 0,8044; коефициент на финансова
автономност в размер на 0,2432; коефициент на собственост в размер на 0,1956;
коефициент на ефективност на разходите в размер на 0,8938 и коефициент на
ефективност на приходите в размер на 1,1188.
От приетото допълнително
заключение към съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за финансовата
2016 г., анализирана в основното заключение, дружеството „Б.“ АД не отчита
задължения към финансови институции, поради което не би оказало влияние и не би
се отразило в изчислителния резултат, направен във финансово-икономическия
анализ на ответника. Съгласно предоставена информация и данни „Б.“ АД е
извършило погасяване на задължения към персонал и доставчици, по банков път,
чрез посредничеството на „Медия транспорт“ АД в брой и чрез счетоводни
записвания в общ размер на 943 264,52 лева. За анализирания счетоводен
баланс към 31.03.2017 г. показателите за финансово-икономическа ефективност на
„Б.“ АД са, както следва: коефициент на обща ликвидност в размер на 1,8997;
коефициент на бърза ликвидност в размер на 1,8997; коефициент на незабавна
ликвидност в размер на 0,0014 и коефициент на абсолютна ликвидност в размер на
0,0014.
От приетата по делото тройна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в баланса си към 31.12.2017 г. „С.Л.“
АД /с предишно наименование „Б.“ АД/ не показва задължения към финансови
предприятия. Ответникът няма задължения към „Ю.Б.“ АД към 31.12.2017 г., както
и към „УниКредит Лизинг“ АД. Съгласно представено по
делото удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД на 12.10.2017 г.
задълженията на „Б.“ АД по договор № 00LD-L-00140/14.07.2010 г. за банков кредит към 02.10.2017 г. възлизат общо на
1 563 381,54 евро, в това число просрочена главница в размер на
1 047 535,99 евро, съдебни разноски в размер на 274 лева и законна
лихва в размер на 515 705,46 евро. След доначисляване
на законна лихва от вещите лица за периода от 02.10.2017 г. до 31.12.2017 г.,
размерът на задълженията на „С.Л.“ АД към „Първа инвестиционна банка“ АД
възлизат общо на 1 589 138,87 евро и 274 лева или с обща левова
равностойност в размер на 3 108 359,48 лева. Въз основа на
представената от ответника справка за закриване на задължения към доставчици и
кредитори за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. се установява, че към 31.12.2017 г. дружеството „Б.“ АД е погасило
задължения към доставчици и персонал в общ размер на 848 551,24 лева. От
изложеното следва, че „Б.“ АД продължава да извършва плащания към кредиторите
си чрез „Медиа транспорт“ АД. Първи вариант на изчисляване на коефициентите на
ликвидност на „С.Л.“ АД към 31.12.2017 г., когато в баланса на дружеството са
включени: задължения към „М.с.к.“ АД в размер на 244 111,80 лева,
представляваща неплатена трета вноска съгласно т. 1.3. от споразумение от
03.11.2011 г., съгласно изпълнителен лист от 21.06.2012 г.; вземания в размер
на 41 444,13 лева, от които 750 лева такси за вещи лица и 40 694,13 лева,
представляващи погасени задължения на „М.с.к.“ АД с постъпили от „Б.“ АД суми в
НАП и 434 928,99 лева, представляващи сумата от претендираните
с възражение за съдебно прихващане суми от 242 165,47 лева, 120 000
лева, 70 000 лева и 2 763,52 лева – такси по дело 2700/2013 г. с „М.с.к.“
АД. От задълженията на дружеството към 31.12.2017 г. са отписани задължения
поради изтекла погасителна давност съгласно решения на изпълнителния директор
на „Б.“ АД от 01.02.2017 г. и 01.03.2017 г. в размер на 885 912,88 лева,
представляващи сумата от първата и втора вноски по споразумение от 03.11.2011
г., а именно: 385 912,88 лева и 500 000 лева. Към 31.12.2017 г.
коефициентът на обща ликвидност бележи стойност значително над единица –
2,0199. Анализът на коефициента на обща ликвидност показва, че с краткотрайните
си активи дружеството е в състояние да погаси краткосрочните си задължения.
Коефициентът на бърза ликвидност е идентичен на коефициента на обща ликвидност.
Коефициентът на незабава ликвидност е със стойност от 0,0016, както и този на
абсолютна ликвидност. Като цяло може да се направи извод, че показателите за
ликвидност индикират възможност на дружеството да
погасява краткосрочните си задължения към 31.12.2017 г. Втори вариант на
изчисляване на коефициентите на ликвидност на „С.Л.“ АД към 31.12.2017 г.,
когато се отчетат данните от баланса, както и
допълнително като задължение на ответника към „Първа инвестиционна банка“ АД в
размер на 3 108 359,48 лева; вземане към „Д.“ ЕООД в размер на
2 054 730,58 лева, с което е направено прихващане на задължения на „Б.“
АД към „Първа инвестиционна банка“ АД в същия размер, съгласно протокол за
прихващане на вземания и задължения, подписан между страните на 30.01.2013 г.
Към 31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност по този алтернативен вариант
бележи стойност над единица – 1,0519 и следователно с краткосрочните си активи
дружеството е в състояние да погаси краткосрочните си задължения. Коефициентът
на бърза ликвидност е идентичен на коефициента на обща ликвидност. Коефициентът
на незабава ликвидност е със стойност от 0,0005. Стойността на коефициента по
този вариант е под референтната стойност, но следва да се посочи, че този
коефициент е непоказателен, предвид обстоятелството, че дружеството оперира
чрез „Медия транспорт“ АД. Коефициентът на абсолютна ликвидност е идентичен на
коефициента на незабавна ликвидност. Като цяло може да се направи извод, че при
отчитане на задълженията на дружеството към „Първа инвестиционна банка“ АД и
респективно свързаното с това възстановяване на вземанията към „Д.“ ЕООД,
показателите за ликвидност индикират възможност на
дружеството да погасява краткосрочните си задължения към 31.12.2017 г. Трети
вариант на изчисляване на коефициентите на ликвидност на „С.Л.“ АД към
31.12.2017 г., когато се отчетат данните от баланса, както и
допълнително като задължение на ответника към „Първа инвестиционна банка“ АД в
размер на 3 108 359,48 лева; вземане към „Д.“ ЕООД в размер на
2 054 730,58 лева, с което е направено прихващане на задължения на „Б.“
АД към „Първа инвестиционна банка“ АД в същия размер, съгласно протокол за
прихващане на вземания и задължения, подписан между страните на 30.01.2013 г. и
като задължения на дружеството се отчитат допълнително отписаните от ответника
в баланса му към 31.12.2017 г. задължения на „Б.“ АД към „М.с.к.“ АД в размер
на 845 218,75 лева. Към 31.12.2017 г.
коефициентът на обща ликвидност по този алтернативен вариант бележи стойност
под единица – 0,8812 и следователно с краткосрочните си активи дружеството не е
в състояние да погаси краткосрочните си задължения. Коефициентът на бърза
ликвидност е идентичен на коефициента на обща ликвидност. Коефициентът на незабава
ликвидност е със стойност от 0,0004. Стойността на коефициента по този вариант
е под референтната стойност, но следва да се посочи, че този коефициент е
непоказателен, предвид обстоятелството, че дружеството оперира чрез „Медия
транспорт“ АД. Коефициентът на абсолютна ликвидност е идентичен на коефициента
на незабавна ликвидност. Като цяло може да се направи извод, че при отчитане на
задълженията на дружеството към „Първа инвестиционна банка“ АД, респективно
свързаното с това възстановяване на вземанията към „Д.“ ЕООД, и към „М.с.к.“ АД
показателите за ликвидност индикират невъзможност на
дружеството да погасява краткосрочните си задължения към 31.12.2017 г. Четвърти
вариант на изчисляване на коефициентите на ликвидност на „С.Л.“ АД към
31.12.2017 г., когато се отчетат данните от баланса, както и
допълнително като задължение на ответника към „Първа инвестиционна банка“ АД в
размер на 3 108 359,48 лева; като вземане към „Д.“ ЕООД в размер на
2 054 730,58 лева, с което е направено прихващане на задължения на „Б.“
АД към „Първа инвестиционна банка“ АД в същия размер, съгласно протокол за
прихващане на вземания и задължения, подписан между страните на 30.01.2013 г., като
задължения на дружеството се отчитат допълнително отписаните от ответника в
баланса му към 31.12.2017 г. задължения на „Б.“ АД към „М.с.к.“ АД в размер на
845 218,75 лева и като вземане на дружеството, за което се иска съдебно
прихващане се отчита в баланса му сумата от 1 063 989,55 лева. Към
31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност по този алтернативен вариант
бележи стойност над единица – 1,0855 и следователно с краткосрочните си активи
дружеството е в състояние да погаси краткосрочните си задължения. Коефициентът
на бърза ликвидност е идентичен на коефициента на обща ликвидност. Коефициентът
на незабава ликвидност е със стойност от 0,0004. Стойността на коефициента по
този вариант е под референтната стойност, но следва да се посочи, че този
коефициент е непоказателен, предвид обстоятелството, че дружеството оперира
чрез „Медия транспорт“ АД. Коефициентът на абсолютна ликвидност е идентичен на
коефициента на незабавна ликвидност. Като цяло може да се направи извод, че при
отчитане на задълженията на дружеството към „Първа инвестиционна банка“ АД и
респективно свързаното с това възстановяване на вземанията към „Д.“ ЕООД,
показателите за ликвидност индикират възможност на
дружеството да погасява краткосрочните си задължения към 31.12.2017 г.
От приетото по делото
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към
31.12.2019 г. показателите за финансово-икономическа ефективност на „С.Л.“ АД
са, както следва: коефициент на обща ликвидност в размер на 1,1099; коефициент
на бърза ликвидност в размер на 1,1099; коефициент на незабавна и на абсолютна
ликвидност в размер на 0,0011. Към анализираните периоди – 31.12.2018 г.,
30.06.2019 г. и 31.06.2019 г. ответникът не отчита задължения към финансови
институции. Дружеството отчита данъчни и осигурителни задължения в общ размер
на 561 194,14 лева /към 30.06.2019 г./. Съгласно представено удостоверение
от НАП, „С.Л.“ АД има общо данъчни задължения в размер на 900 351,24 лева
/към 15.05.2020 г./. Дружеството е извършило през изследвания период погасяване
на задължения към персонал, доставчици, данъчни и осигурителни задължения в общ
размер на 64 519,92 лева.
От приетото по делото
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
данни от счетоводните баланси на „С.Л.“ Ад към края на годишните отчетни
периоди 2018 г. и 2019 г., както и към 30.06.2019 г., са изчислени следните
стойности на показателите за ликвидност: коефициент на обща ликвидност към
31.12.2018 г. – 1,97, към 30.06.2019 г. – 2,04 и към 31.12.2019 г. – 2,10.
Показателите на коефициента на бърза ликвидност са идентични с теза на обща
ликвидност. Коефициентът на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са
към 31.12.2018 г. по 0,0027, към 30.06.2019 г. – 0,0028 и към 31.12.2019 г. –
0,0015. Резултатите от изследванията сочат, че през горепосочените периоди
стойностите на коефициента на обща ликвидност са в допустими граници, при
наличие на тенденция към незначително повишение; коефициентът на бърза
ликвидност превишава горната граница на референтите си стойности, а
коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са многократно по-ниски от
минималните си референтни стойности, поради липсата на краткосрочни финансови
активи и парични средства, които да осигурят обслужването на текущите
задължения на „С.Л.“ АД. Към 31.12.2019 г. в счетоводството на ответника не са
налице осчетоводени задължения към финансови предприятия. От „Първа
инвестиционна банка“ АД е получена информация, че „Б.“ АД няма текущи
задължения към банката. НАП не разполага с информация какви са задълженията на „С.Л.“
АД към 31.12.2019 г. Сумата в размер на 885 912,88 лева, посочена в
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 07.03.2012 г. не е включена
в задълженията, описани в удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от 15.05.2020 г., т.е. не е включена в посочената в
удостоверението сума от 900 350,76 лева. Задължението на „М.с.к.“ АД в
размер на 885 912,88 лева, представляващо част от задължение, цялото в
размер на 1 133 357 лева, посочено в запорно
съобщение от 07.03.2012 г. е погасено от: „Б.“ АД в периода от 16.03.2012 г. до
16.08.2012 г. чрез преводи на суми – общо 40 694,23 лева за погасяване на
публични задължения на „М.с.к.“ АД и длъжника „М.с.к.“ АД – в останалата част
на задължението, до издаването на постановление от 20.07.2016 г. за отмяна на
постановление от 07.03.2012 г. и запорно съобщение от
07.03.2012 г. Резултатите от изчисленията на показателните за ликвидност към
31.12.2018 г., 30.06.2019 г. и 31.12.2019 г. по алтернативен вариант, при който
от претендираните от „М.с.к.“ АД суми са извадени
сумите по възражението за прихващане, направено от „С.Л.“ АД в отговора на
исковата молба, са значително по-добри в сравнение с тези, определени по данни
от счетоводните баланси към същите дати.
Производството по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен – чл. 607а,
ал. 1 ТЗ. Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът
не може да изпълнява изискуемите си задължения от вида на изброените в чл. 608,
ал. 1 ТЗ. В трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.
608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно
финансово-икономическо състояние към момента на приключване на устните
състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните
краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите.
В разглеждания случай липсата на плащане
от страна на ответника към молителя се дължи на съзнателен, волеви акт, тъй
като ответникът оспорва вземанията на „М.с.к.“ АД, във връзка с което са и
висящите търговски спорове между страните. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ размества
доказателствената тежест относно състоянието на
неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява
задълженията си към кредиторите. В
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., е прието,
че спирането на плащанията е правнорелевантно за
несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на
търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент за противното, когато
спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или
бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът
на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е
неприложим. Според решение № 54/08.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ
Т.О., в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната
невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна
от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично
задължение към кредитора. Видно е от приетите по делото експертизи, че още към
2015 г. коефициентите за ликвидност на ответника са в норма, а към края на
устните състезания са в стойности за коефициента на обща ликвидност близо до 2.
Съдът намира, че неправилно ответникът е изключил от задълженията си тези за
първа и втора вноска от споразумението от 03.11.2011 г. по изложените по-горе
мотиви, тъй като тези вземания не са погасени по давност, но дори и при
съобразяване на техния размер, с отчитане на приетите вземания по възражението
за прихващане, коефициентът на обща ликвидност към датата на устните
състезания, а и две години преди това, са в стойности над 1, което сочи, че
дружеството-ответник е в състояние да изпълнява изискуемите си задължения към
кредиторите. Съобразно установеното от вещото лице, коефициентите на незабавна
и абсолютна ликвидност не дават реална представа и не следва да се вземат
предвид, тъй като ниската касова наличност и малките суми по банковите сметки
на ответника се дължат на начина, по който се извършват плащанията към
кредиторите по договора за управление. Във всички изслушани експертизи, на база
анализираните доказателства, е прието, че „С.Л.“ АД е работещо дружество и
продължава да извършва дейността си, както и плащания към кредиторите си. Съдът
приема за установено също така, че затрудненията, които дружеството е изпитвало
към началото на изследвания период 2010 г. – 2013 г., когато показателите за
ликвидност са били под референтните им стойности, са преодолени към настоящия
момент.
Предвид изложеното съдът намира, че не са
доказани по делото всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла
на чл. 608, ал. 1 ТЗ, доколкото към настоящия момент не са налице
доказателства, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите си
задължения към кредиторите си, което да има траен характер, поради което
молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Поради горните мотиви е налице процесуалната
предпоставка за разглеждане на предявеното при условията на евентуалност искане
за откриване на производство по несъстоятелност на „С.Л.“ АД поради свръхзадълженост.
С оглед организационната форма на ответника –
акционерно дружество, същият попада сред кръга, визирани в чл. 607а, ал. 2 ТЗ
търговци, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Според легалната дефиниция на чл. 742, ал. 1 ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено,
когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В
съдебната практика се приема, че под „имущество“ по смисъла на чл. 742 ТЗ следва
да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в това число дълготрайни
и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността.
В производството по чл. 625 и сл. ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия
размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост
парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да
е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия
момент. Видно е от направените изчисления от вещите лица, че към последните
периоди преди обявяване на устните състезания, дружеството разполага с
имущество за покриване на всичките си задължения с наличните активи.
При така установеното съдът намира, че не
са налице изискуемите от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо „С.Л.“ АД поради свръхзадълженост
и молбата на „М.с.к.“ АД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане и на който
следва да се присъдят разноски в общ размер на 17 509,60 лева, от които
7 900 лева за депозити за вещи лица, 4,60 лева за преписи от документи, 5
лева за съдебно удостоверение и 9 600 лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно приложените доказателства за извършени разноски и представените 2 бр.
списъци по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „М.с.к.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***
4, Бизнес парк София, сграда ******** за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „С.Л.“ АД, с
предишно наименование „Б.“ АД, с ЕИК: ********с адрес: с. Казичене, ул. „********,
на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост,
като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.с.к.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес:
*** 4, Бизнес парк София, сграда ******** да заплати на „С.Л.“ АД, с ЕИК: ********с адрес: ***, сумата в размер на 17 509,60 лева /седемнадесет хиляди петстотин
и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: