РЕШЕНИЕ
№ 19.08.2020 год. гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М.Й.
като разгледа, докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гр. дело № 155 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е
образувано по подадена молба от Д.П.Д. ЕГН********** *** срещу С.П.С. *** за определяне на мерки за
защита от домашно насилие.
Нарушителят намира молбата за
неоснователна.
В хода на делото е конституиран
като молител и П.Д.В., на основание чл. 8 т. 2 от ЗЗДН.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от
страните възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна
следното:
Молителят твърди,
че с нарушителя са в родство по сватовство трета степен. Той е син, а
ответникът внук на съпругата на баща му.
Подалият молбата
претендира, че на 20.03.2020 г. в дома му на ул. „Д.“ № *, в с. О.. му е
нанесено физическо и психическо насилие от нарушителя, изразяващо се в ритане с
крак в гърдите и корема, и заплаха, че ще бъде доведен до инвалиден стол.
Навежда доводи,
че между него и съпругата на баща му, Н.В.съществуват
изострени лоши отношения, които той обяснява с обстоятелството, че тя не
разрешавала на него и сестра му да говорят с баща си и го посещават. Освен това
нарушителят, съпругата му и децата му често посещавали баща му и неговата
съпруга, тяхна баба, като отсядали за седмици при тях и вдигали силен шум.
Според молителят Н.В.не полагала добри грижи за баща му, от които той се
нуждаел предвид получения от него инсулт. Семейството на молителя и това на
баща му живеели в един имот. Молителят посещавал баща си, когато я нямало
съпругата му поради лошите отношения помежду им, тогава намирал баща си
неизкъпан, необръснат, с мръсни дрехи, а помещенията, които обитавал били неизчистени
и разхвърляни. Баща му често плачел и казвал, че не може да издържа повече
така. Според Д.П. често в дома им започнали да идват хора с регистрация на
автомобилите от други градове и да търсят нарушителя.
Според
твърденията на молителя, в началото на тази година Н.В.се обадила на сестра му,
която пребивавала в чужбина и казала, че баща им е получил пълна деменция, не
можел да говори и се държал неадекватно. Пожелала да настанят баща им в
старчески дом, т.к. не можела да се грижи повече за него.
След разговора сестрата
на молителя се обадила на личния лекар на баща им и го помолила да отиде при
него за да го прегледа. След прегледа лекарят установил, че баща им не страда
от деменция, но е развил пневмония, има висока температура, за което му е
предписал антибиотици. Случилото се мотивирало сестрата на молителят да позвъни
на съпругата на баща им и да й съобщи, че отсега нататък двамата с брат й ще
полагат грижи за него.
След разговора Н.В.заминала
за с. Българево. След няколко дни се върнала в дома им и започнала да звъни на сестрата
на молителя с обяснения, че Д.П. не полагал грижи за баща си, а същевременно
пред Д.П. говорила лоши думи за сестра му; вдигнала скандали на баща им, че ако
не прехвърли семейното жилище на нея, ще си замине и няма да се върне. Баща им
категорично отказал да прехвърли имота, при което съпругата му се обадила в
полицията и им казала веднага да дойдат, защото молителят тероризирал баща си.
Отрязала кабела на сателитната телевизия, като казала на органите на реда, че молителят
е направил това; три пъти звъняла в полицията, при което полицаите я
предупредили, че при следвало обаждане в ще й наложат глоба.
След всичко
изложено, към 22 ч. на 20.03.2020 г., С.С. пристигнал в имота, в който живеел Д.
и семейството му, баща му и съпругата му, изкрещял на молителя да излезе навън,
при което съпругата и детето му се изплашили. Молителят излязъл и го поканил да
си върви, но нарушителят продължавал да го заплашва, че ще го бие и ще го
доведе до инвалиден стол. Съпругата и синът на молителя съобщили, че ще обадят
в полицията, при което С. тръгнал към вратичката, но се обърнал, хванал се за
коловете на лозата и започнал да рита Д. в гърдите и корема, при което молителят
паднал, а С.С. заминал. Съпругата на молителя позвънила на спешна помощ, която
дошла на място и оказала такава на молителя. Според молителя, след извършения
рентген се установила фрактура на ребро и натъртвания по тялото и едната ръка
на молителя. (в представените медицински документи липсва указание
за такава фрактура)
В представения
до съда отговор срещу подадената молба за защита от домашно насилие,
нарушителят оспорва наведените от молителя фактически твърдения. Оспорва, че е
нанасял удари и осъществял психическо насилие върху молителя. Оспорва
твърденията, че е гостувал често и продължително на баба си. Заявява, че
молителят е този който осъществява психически и емоционален тормоз над баща си
и неговата съпруга.
Навежда доводи
за влошени междуличностни отношения между баба му, която от 23 години имала
сключен втори граждански брак с бащата на молителя и за която твърди, че не
желае да й бъде прехвърлено семейното жилище.
По отношение на
случилото се на 20.03.2020 г., нарушителят дава следните обяснения:
На 20.03.2020
г., съпругата на нарушителя разговаряла с Н., при което той чул Д. да й отправя
заплахи на висок тон, запитал какво пак става, а баба му отговорила, че вече
била извикала полиция и тя съставила предупредителен протокол на молителя да не
я безпокой. Т.к. бил наблизо в с. Църква, където живеели родителите на
съпругата му, С. решил да отиде да разговоря с Д..
Влязъл в дома им
и помолил съпругата на Д. да го извика, което тя направила и излязла на улицата
с велосипеда си.(в дадените пред органите на реда обяснения,
нарушителят заявява, че съпругата на Д. се е прибрала в дома им и повече не е
излизала) Според нарушителя никой не присъствал на
разговора между двамата, в който С. попитал Д. какво иска от възрастните хора,
защо тормози баба му. Впоследствие на двора излязла баба му и плачейки
споделила, че Д. първо им прекъснал тока, а после и кабелната телевизия. Т.к.
нарушителят усетил, че Д. е употребил алкохол решил да не се разправя с него и
си тръгнал. На следващия ден от баба си разбрал, че след като си тръгнал Д.
счупил стъклото на входната врата на дома на баба му и баща им и нахлул при тях
крещейки и блъскайки.
Молбата е допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, при наличие на твърдение за осъществено върху него
домашно насилие, в законноустановения едномесечен преклузивен срок и срещу лице
от кръга на лицата, срещу които Законът за защита от домашно насилие дава
правна възможност лицето да търси правна защита. В тоя смисъл са твърденията на
страните и направената справка в НБД Население – л.14 от делото.
По отношение на нейната основателност:
По делото бе
представен фиш за спешна медицинска помощ от 20.03.2020 г. – 20,42 ч. относно
контузия на гръден кош и лява предмишница на молителя и лист за преглед на
пациент в МБАЛ-Добрич АД относно следи от травма по тялото - лява коремна
половина и оток на лява гривнена става.
В показанията си
допуснатите до разпит свидетели Д.П.Д., съпруга на Д.Д. и Невелин Д.Д., син на Д.Д.
заявяват, че на въпросната дата, С. е посетил дома им и е нанесъл удар на
молителя с крак в ребрата отпред заради баба си Н., след което си е отишъл.
Посочените от тях часове на нанасяне на травмата са различни и не кореспондират
с часа от медицинските документи.
В показанията си
свидетелката Н.Д.В., баба на нарушителя, споделя, че молителят често
употребявал алкохол, не работел, често искал от тях пари. Отношенията помежду
свидетелката и молителя били влошени. На въпросната дата свидетелката
разговаряла със съпругата на С. на високоговорител и нарушителят чул думите на Д.
към сестра му за Н., че „ще я хвана за косата, ще измета земята и жива ще я
заровя в гроба, докато не я уморя няма да намеря рахат.“ Свидетелката сподели,
че молителят е осъществил заплахи към другите свидетели, които нарушителят
следвало да води в съдебно заседание.
Твърденията на
молителя са обективирани в декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН,
домашно насилие
е всеки акт на физическо, психическо, емоционално насилие или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права.
Безспорно между
страните са изградени обтегнати взаимоотношения предизвикани от неразбирателствата
между молителя, като син на съпруга на бабата на нарушителя. В тоя смисъл са
твърденията им в подадените до съда молба и отговор и са поддържани в съдебно
заседание.
Отношенията
между роднините по сватовство в случая е съпроводена с влошени емоционални и психични преживявания.
Доколко отношенията между страните граничат с насилие следва да се преценява
във всеки отделен случай.
Видно от
обясненията на страните и показанията на свидетелите е, че между двете страни
се е наложил стил на влошени междуличностни отношения.
Психологичният и емоционален
тормоз е свързан с унизително отношение. По своето естество, заканите на
нарушителя, че ще доведе молителя до инвалиден стол не кореспондират с това
определение.
Що
се отнася до твърдяното физическо насилие – удар с ритник:
Съдът приема, че разговор на
двора на 20.03.2020 г. между страните по делото се е състоял, но на него не е
присъствало друго лице. Към 20,42 ч. молителят е бил с контузия на гръден кош и
лява предмишница.
Поради влошените отношения между
страните, вкл. и допуснатите до разпит свидетели, тяхната евентуална
заинтересованост и предубеденост и предвид роднинските отношения със страните,
противоречивите показания и обяснения на страните и свидетелите, времето – часа
и сезона – края на зимата и началото на пролетта(когато навън
става тъмно по – рано, респ. по – трудна е видимостта в двора на имота), обстановката,
в която е била осъществена срещата между молител и нарушител – навън в двора, обстоятелството,
че молителят е бил употребил алкохол, съдът приема, че по делото не се проведе
успешно пълно доказване на фактите относно осъщественото домашно насилие от
страна на нарушителя, което има за правна последица оставяне на молбата без уважение.
Представената декларация по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН е непълна с оглед наведените твърдения в сезиращия съда акт
относно часа на осъществяване на твърдяното домашно насилие, което от своя
страна нарушава правото на защита на нарушителя.
Въпреки крайния акт, съдът следва
да обърне внимание на страните, че в бъдеще и като роднини по сватовство следва
да спазват конституционно установените норми и зачитат взаимно личните права и
телесната неприкосновеност на другия.
Няма данни по делото нарушителят
да е осъществявал домашно насилие спрямо П.Д.В.. В тоя смисъл бяха и неговите
обяснения в съдебно заседание.
Изложеното налага извода за
неоснователност на претенциите.
Съобразно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН
молителят Д.Д. следва да заплати държавна такса за водене на делото в размер на
25 лв.
П.В. не следва да заплати
държавна такса, т.к. същият е конституиран на основание чл. 8 т. 2 от ЗЗДН и на
основание чл. 11 ал. 3 пред. Последно от с.з.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.П.Д. ЕГН********** *** срещу
С.П.С. *** за
определяне на мерки за защита от домашно насилие.
ОТХВЪРЛЯ молбата на П.Д.В. *** срещу С.П.С. *** за определяне на мерки за
защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА Д.П.Д. да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 25 лв.(двадесет и пет
лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ:……….