РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Берковица, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100057 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от М. А. Х., като майка и законна
представителка на малолетното дете Д. М.ова М.а против М. К. М. иск с
правна квалификация чл. 143 СК – за издръжка за бъдеще време на
малолетното дете Д. М.ова М.а, родено на 25.09.2021 г. в размер на 250 лева,
считано от датата на завеждане на делото, както и акцесорна претенция по чл.
146 СК – за заплащане на законна лихва при забава.
Ищцата М. А. Х. твърди в исковата си молба, че с ответника М. К. М.
са живяли на семейни начала. Ог съвместното им съжителство се е родила
дъщеря им Д. М.ова М.а, родена на ......... г. На 10.10.23 г. ответникът я
напуснал и оттогава не го е виждала и чувала. Не работи, не притежава
недвижими имоти и МПС. Сама отглежда детето с помощта на майка си и
дядо й. Има и още един син от друг мъж, който отглежда сама.
Моли съда да постанови решение, с което:
- ответника да бъде осъден да й заплаща като майка и законна
представителка на малолетното дете Д. М.ова М.а по 250 лева месечна
издръжка, считано от завеждане на делото до настъпване на условия,
1
обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответникът М. К. М. чрез назначения му особен представител е
подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предяения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Счита така
предявения иск за допустим и основателен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че детето Д. М.ова
М.а е родено на .... г. от майка М. А. Х. и с баща - ответника М. К. М. /видно
от Удостоверение за раждане л. 3 делото/.
Майката има още едно малолетно дете – И.М.Х. /удостоверение за
раждане л. 4/.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП – Берковица /л. 55-
56 делото/, в който се сочи, че майката сама отглежда двете си деца с
помощта на нейните близки, като другото дете И. е със специални
потребности. Детето Д. посещава детска ясла и все още ползва памперси,
разходите, за които месечно са около 60 лева, както и още 60 лева за мокри
кърпи и бебешка козметика.
Свидетелката И. В. /баба на детето по майчина линия/ заяви, че детето се
отглежда от майката с помощта на нейните родители, като средно месечно за
детето са необходими не по-малко от 500 лева – за памперси, храна,
лекарства, дрехи. Съдът кредитира дадените от свидетелката показания,
преценени при условията на чл. 172 ГПК, като съобрази, че с ПМС №
212/02.11.23 г. линията на бедност за 2024 г. е определена в размер на 526
лева, който се явява минимума, необходим за едно лице за физическото му
оцеляване и от който размер нагоре следва да бъде определен размера на
необходимата месечна издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за
правата на детето. Предвид което съдът дава вяра на показанията на
свидетелката и приема за доказано, че за нуждите на детето са необходими
средно месечно не по малко от 526 лева за храна, облекло, отопление,
2
памперси, козметика и т.н.
Детето е малолетно и има право на издръжка от бащата, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички
случаи не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която
в момента се равнява на 933 лева или издръжката не може да е по-малка от
233.25 лева за всяко от децата.
В случая майката претендира издръжка в размер на 250 лева, което е
почти към минимума.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата им възможност да
заплаща издръжка в размер на 250 лева /което е само с 16.75 лева над
минималната издръжка/.
По делото се установи, че бащата притежава недвижимо имущество и
МПС /справка за декларирано имущество на л. 46/. Освен това е в
работоспособна възраст, липсват доказателства да е с намалена
работоспособност или да са налице обективни причини, поради които не е в
състояние да полага труд. Поради което следва да се приеме, че във
възможностите му е да реализира доходи поне в размер на установената за
страната минимална заплата.
Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер
на издръжката.
Съдът намира, че поне половината от издръжката следва да бъде поета
3
от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието са поети от майката. Ето защо претендираният от майката
размер на издръжката следва да бъде уважен и от общата сума необходима за
издръжката на детето ответникът следва да заплаща месечно по 250 лева, а
останалата част да бъде поета от майката.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на разноски, направени в настоящото производство, като ответника й
дължи 500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение /договор за правна
защита и съдействие на л. 5/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси
и разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от
исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г.,
ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на
ответника и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съответната държавна такса върху присъдения размер на издръжката.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
назначения му особен представител в размер на 400 лева, които са платими от
бюджета на съда.
Така мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК М. К. М. с ЕГН ********** от с. П.,
ДА ЗАПЛАЩА на М. А. Х. с ЕГН **********, като майка и законна
представителка на детето Д. М.ова М.а с ЕГН **********, и двете от гр. Б.,
месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от
18.01.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН ********** от с. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. А.
Х. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 500 лева – направени в
производството разноски.
ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН ********** от с. П., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица,
СУМАТА 760 лева /от които 360 лева държавна такса върху присъдения
размер на издръжката и 400 лева за назначения му особен представител/,
както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 02.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5