№ 4545
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
в присъствието на прокурора Т. Ив. П.
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100101197 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Х. К. срещу Прокуратурата на
РБ за заплащане на сумата от 650 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от образуване на наказателно производство
и привличането му като обвиняем за престъпления против данъчната система
и срещу правосъдието, наказателното производство за което е прекратено,
както и сумата от 16 290 543.97 лева обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от реализиране на доходи в изпълнение на
договори за управление, които са прекратени поради образувано срещу ищеца
наказателно производство, ведно със законните лихви върху главниците от
24.11.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в подадената от Х. К. искова молба, че срещу него било
образувано ДП № 62/2020 г. на 04.08.2020 г. за извършено в периода 2010 г. –
2018 г. продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл.
26 от НК. След събиране на писмени и гласни доказателства с постановление
от 28.06.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за множество
извършени престъпления по чл. 255, чл. 256 и чл. 290 от НК. Постановлението
било предявено на адвоката му на 13.07.2021 г. Х. К. напуснал пределите на
страната на 14.03.2021 г., като го обявили за общодържавно издирване. По ДП
№ 62/2020 г. му наложили мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер
на 20 000 лева.
С постановление от 27.06.2022 г. наказателното производство било
1
прекратено поради недоказаност на някои от обвиненията, а други не
представлявали престъпление.
След постъпили жалби с окончателно определение от 24.11.2022 г. на
САС наказателното производство било окончателно прекратено.
Заявява претенция за обезщетяване на търпените неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто име на ищеца, уронен авторитет,
емоционални терзания и физически страдания, безпокойство, затвореност и
отчужденост.
Х. К. претърпял и имуществени вреди. С него били сключени договори
за управление в качеството му на управител на „Р.Ф.П.Л.“ с „Ю.С.“ ЕООД,
„В.К.“ ООД, „Е.П.“ ООД, „П. I БГ“ ООД, „Н. БГ“ ООД, „Ю.Г. БГ“ ООД, „С.Х.“
ООД, „К.Г.“ ООД, „М.Б.“ ООД, „Ю.Д.“ ООД, „С.П.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и „Г.
БГ“ ЕООД. Всички тези договори имали един и същи предмет: продажбата на
активите на дружествата и получаване на печалба от тези активи. На К. се
дължала компенсация от 20% от реализираната печалба. В периода декември
2021 г. – март 2022 г. всички тези договори били прекратени предсрочно,
поради образуваното наказателно производство, с което К. пропуснал да
реализира печалба от продажбата на активите.
На 11.02.2020 г. бил подписан предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, собственост на горепосочените дружества, и
„Е.-В.Х.И.Л.“, с обща площ 91 332 кв.м., при цена по 380 евро/кв.м. без ДДС,
или 34 706 160 евро без ДДС, 41 647 392 евро с ДДС. При успешна реализация
на тази сделка Х. К. щял да реализира печалба от 20% - 8 329 478.40 евро,
равностойни на 16 290 543.97 лева.
С писмо от „Е.-В.Х.И.Л.“ от 11.02.2021 г. до Х. К. предварителният
договор бил развален по причина на водените срещу К. производства от ПРБ,
КПКОНПИ и Национална агенция за борба с наркотиците, които могли да
засегнат придобитите имоти, а образуването на съдебни производства – да
доведе до разваляне на сделките и отнемане на имотите в полза на държавата.
Нереализирането на възможността ищецът да увеличи имуществото си
се дължала на воденото срещу К. наказателно производство, поради което
прокуратурата следва да отговаря и за претърпените от ищеца имуществени
вреди.
2
За неимуществените вреди претендира обезщетение в размер на 650 000
лева, а за имуществените – стойността на печалбата от 20%, която би
реализирал от продажбата на недвижимите имоти – 16 290 543.97 лева, ведно
със законните лихви върху сумите от 24.11.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Счита претендираният размер
на обезщетението за неимуществени вреди за недоказан, а при условията на
евентуалност - за завишен.
По отношение на имуществените вреди твърди наличие на неяснота в
съдържанието на договорите за възлагане на управлението относно предмета
на дейност и правомощията на ищеца в качеството му на управител. Оспорва
причинната връзка между прекратяването на договорите за управление и на
развалянето на предварителния договор от 11.02.2020 г. и произтеклите от
това вреди за ищеца, от една страна, и образуваното наказателно
производство, от друга.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди от действия на органите на
Прокуратурата – повдигане на обвинение за извършване на престъпления по
досъдебно производство, което е прекратено както поради недоказаност на
обвинението, така и поради несъставомерност на деянията.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
възникване на отговорността законът възлага на ищеца.
3
Не се спори между страните и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че ДП № 62/2020 г. е образувано след отделяне
на материалите от ДП № 58/2017 г. с постановление от 08.10.2020 г. на главния
прокурор на РБ и възлагането му на следовател при НСлС.
На 10.03.2021 г. следовател при НСлС е постановил привличане на Х. К.
като обвиняем в извършване на три престъпления по чл. 255 от НК, едно от
които при условията на продължавано престъпление.
Данни за предявяване на обвинението не са налице.
С друго постановление от 28.06.2021 г. по ДП № 62/2020 г. по описа на
НСлС Х. К. е привлечен като обвиняем, при условията на чл. 269, ал. 4, б. „а“
вр. ал. 1 от НПК, в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл.
256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК, чл.
255, ал. 1, т. 1 от НК, чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК и чл. 290, ал. 1 от НК,
извършени в различни периоди от 2011 г. до 2019 г.
Постановлението е било предявено на 13.07.2021 г. на адвоката му, тъй
като обвиняемият е напуснал пределите на Република България на 14.03.2021
г. през ГКПП Кулата и не се е завръщал в страната. Отбелязано е, че е обявен
за общодържавно издирване и до 13.07.2021 г. не бил установен.
С постановлението е взета и мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 20 000 лева. Гаранцията е внесена на 30.07.2021 г.
На 19.04.2022 г. на защитника на Х. К. – адв. Е. Д. е предявено
разследването, провеждано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 вр. чл.
206 от НК.
С постановление от 27.06.2022 г. на прокурор при СГП наказателното
производство по ДП № 62/2020 г. по описа на НСлС е прекратено, като по
отношение на някои от обвиненията основанието е липса на престъпление, а
по други – поради тяхната недоказаност. Постановлението е обжалвано
поради основанията за прекратяване на производството по повдигнатите
срещу Х. К. обвинения в извършване на престъпления. С окончателно
определение от 24.11.2022 г. по ЧНД № 1250/2022 г. по описа на САС
наказателното производство е прекратено.
Прекратяването на наказателното производство е основание за търсене
на обезщетение за вреди от незаконните обвинения.
По делото се доказа деянието, от което ищецът твърди да са му
причинени вреди – образуване на наказателно производство за извършени от
него престъпления, което е прекратено.
Ищецът следва да докаже и че е претърпял описаните в исковата молба
вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното повдигане на
обвинения.
4
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения,
извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Четири дни след постановлението от 10.03.2021 г, с което на Х. К. е
повдигнато обвинение в извършване на три престъпления по чл. 255 от НК той
е напуснал страната. От образуване на наказателното производство до
14.03.2021 г., а и до неговото прекратяване през 2022 г. няма данни срещу Х.
К. да са предприемани каквито и да било процесуално-следствени действия:
не е бил подлаган на разпити, на претърсване и изземване и др. Разследването
се е водило преимуществено чрез събиране на писмени доказателства и
счетоводна документация и назначаване на експертизи. За изключително
кратък период от време – по-малко от две години е събран значителен обем от
доказателства, като анализът им с помощта на назначените експертизи, е
обосновал несъставомерност на четири от обвиненията и на липса на
доказателства за извършване на три от тях.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. знае за наказателното производство, по което привиквали
служители при ищеца и хора, с които работил. Според Н. напрежението
довело до заболяване на окото на К. и се наложило да се лекува. Заради
проблемите на ищеца с правосъдието жената, с която живеел го напуснала.
Всички се отдръпнали от Х. К., а бизнес партньорите, с които работел,
прекратили договорите с него.
Показанията на свидетеля Н. са неубедителни и повърхностни. Била е
служител при ищеца, но не го е виждала от повече от две години. Няма
непосредствени впечатления от състоянието на К. след прекратяване на
наказателното производство, не й е известно с какво се занимава, нито
доколко е успял да възстанови контактите си.
5
Свидетелят Д. разказва, че е консултирал ищеца по сделки с недвижими
имоти. Запознат е с воденото наказателно производство. Една година след
образуване на наказателното производство К. отишъл в Кипър. Свидетелят го
посетил там през 2022 г. Ищецът бил шокиран от обвиненията, които се
отразили на здравословното му състояние и на социалните му контакти.
Оплаквал се от проблеми с кръвното налягане и с очите. Хората, с които имал
търговски отношения, го избягвали. Относно приятелския кръг на ищеца
свидетелят не знае за такъв, тъй като самият той не бил сред приятелите на Х..
В медиите излезли нелицеприятни статии, които уронили доброто име на
ищеца. Д. твърди, че била развалена голяма сделка по продажба на комасирани
имоти в местността „Витоша - ВЕЦ Симеоново“. Ищецът трябвало да получи
солидно възнаграждение при успешна реализация на имотите на пазара, но
той не успял да ги реализира, защото делото повлия на отношенията му със
собствениците, които прекратили договора за управление и той не можал да
си вземе парите. Това свидетелят знаел от самия ищец.
След прекратяване на наказателното производство Х. бил по-спокоен,
но не искал да се връща в България. Развел се със съпругата си, а с
приятелката си в България се разделили. Докато Д. бил в Кипър, К. бил
живеел сам, но отново се занимавал с недвижими имоти.
При преценка на така дадените от свидетелите показания и наличните
по делото и по ДП № 62/2020 г. доказателства, съдът намира, че те не
обосновават наличие на вреди за ищеца, извън обичайните – страх от
неоснователно осъждане, засягане на личната чест и достойнство и наложени
ограничения в начина на живот на К., като последните са с нисък интензитет.
Самият ищец е взел решение да замине за Кипър, като напускането на
пределите на РБ е три месеца преди да му бъде повдигнато обвинение в
извършване на всичките седем престъпления.
Взетата мярка за неотклонение – парична гаранция, не е довела до
ограничаване на свободното му придвижване и не е повлияла негативно
качеството му на живот и ежедневните му дейности. Лично решение на К. е
било напускането на страната, като възрастта му (48 г.) предполага да е
преценил последиците за личния и професионалния си живот. Причинно-
следствена връзка между твърдения развод със съпругата му и повдигането на
обвинение не се доказа, при положение, че е живял с друга жена в България.
6
Неясни са и причините, довели до това решение: прекъснатите бизнес
контакти, нуждата от лечение (за което липсват доказателства да е проведено
извън едномесечния период, съгласно медицинското свидетелство на
английски език от 14.03.2021 г.) или нежеланието и страхът да съдейства на
разследващите органи в доказване на невинността му, ако е бил убеден в нея
(част от обвиненията са снети поради липса на доказателства, а не поради
несъставомерност на деянията).
Продължителността на наказателното производство – по-малко от две
години, и приключването му на досъдебната фаза, без внасяне на обвинителен
акт в съда, не обосновават висок интензитет на обичайните за подобни случаи
вреди.
Не се доказа, че доброто име на Х. К. е накърнено от публикации в
медиите. Още през 2018 г. са публикувани журналистически материали, че
кипърски бизнесмен завлича банки и че върху дялове на К. са наложени
запори за негови задължения за милиони кредити към различни банкови
институции. Опитът му да изчисти името е останал безуспешен, като на съда е
служебно известно решение по ВНЧХД № 5022/2023 г. на СГС, НО.
С постановлението от 28.06.2021 г., предявено на неговия защитник
поради отсъствието на обвиняемия, е повдигнато обвинение в извършване на
седем престъпления, шест от тях тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като
се предвижда и конфискация на част или на цялото имущество. Сочи се в
постановлението, че деянията са извършени през дълъг период от време – от
2011 г. до 2019 г., а някои от тях – при условията на продължавано
престъпление. Това обуславя определяне на размер на обезщетението за
неимуществени вреди при отчитане на притеснението и страха от осъждане
дори и по някое от тези обвинения. Съдът намира за справедлив и съответен
на особеностите на поведението на ищеца в наказателното производство през
март 2021 г. – 2022 г. размер на обезщетението сумата от 3 000 лева.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди съдът отчита и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
7
източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
За горницата до пълния предявен размер от 650 000 лева искът подлежи
на отхвърляне.
Изцяло неоснователна се явява претенцията на ищеца за имуществените
вреди от образуваното срещу него наказателно производство, изразяващи се в
пропуск да реализира доход в размер на 16 290 543.97 лева.
Съгласно указания в ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, приложимо по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 51, ал. 1
от ЗЗД, на обезщетяване подлежат само реалните вреди - действително
претърпените такива, а не предполагаемите или хипотетични. Възможността
за увеличение на имуществото на увреденото лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на
доказване и от които произтича тази възможност. С други думи, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка една от страните в
производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които
основава изгодните за себе си искания и възражения. Затова и в определение
от 15.05.2024 г. съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже пряката
причинно-следствена връзка между пропуска да реализира дохода в посочения
в исковата молба размер и воденото наказателно производство.
Невъзможността да се реализира ползата трябва да се дължи именно на
противоправното действие – процесните обвинения.
Съдът следва да преценява преките и косвени доказателства за
действително съществуващите факти и състояния, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на К., което
е осуетено от воденото ДП № 62/2020 г.
Извън съмнението, което буди идентичността и датирането на
договорите за управление от 2015 г., от уведомленията за прекратяването им,
8
отправени към ищеца в периода декември 2021 г. – март 2022 г. се установява,
че причината е „образувани данъчни и наказателни производства“. Т. е не се
сочи като единствена причина образуваното ДП № 62/2020 г., а и данъчни
проверки, които могат да засегнат управлявани от К. дружества. На следващо
място, не са ангажирани доказателства за изпълнение на каквито и да са
задължения на управителя Х. К. по договорите за управление в периода от
2015 г. (или от датата на тяхното сключване) до прекратяването им в края на
2021 г. – началото на 2022 г., нито данни да е реализирал доход от 20% от
печалбата. Накрая, самият управител е бил в невъзможност да изпълнява
задълженията си, след като през март 2021 г. е напуснал пределите на РБ.
Характерът на задълженията на Х. К. предполага присъствието му в РБ.
Що се касае до сключения на 11.02.2020 г. предварителен договор,
сочената от „Е.-В.Х.И.Л.“ причина той да бъде прекратен с уведомлението от
11.02.2021 г. се корени в производствата срещу К., образувани от българските
власти чрез нейните следствени органи /Прокуратура, КПКОНПИ и
Национална агенция за борба с наркотиците/, които могат да засегнат имотите,
които дружеството възнамерява да придобие, да бъдат развалени сделките с
цел отнемане на имотите в полза на държавата. Следователно, прекратяването
на предварителния договор е мотивирано с опасения относно възможността
сделката да бъде обявена за относително недействителна по отношение на
държавата и имотите – отнети. Тази вреда сочи на причинна връзка с други
производства срещу Х. К., включително започнали проверки от КОНПИ и
заведени срещу ищеца дела за отнемане на незаконно придобито имущество,
но не и образуването на наказателно производство.
По така изложените съображения, искът за заплащане на имуществени
вреди, представляващи пропусната полза за реализиране на доход от
16 290 543.97 лева, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса
от 10 лева (чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК).
Ищецът е заплатил на адв. Д. 9 700 лева, от които 1 616.67 лева ДДС,
съгласно фактура от 05.07.2023 г. и платежно нареждане от същата дата.
Представителят на ответника е възразил за прекомерност на хонорара, но
9
предвид вида и броя на исковете, тяхната цена и фактическата сложност на
спора, адвокатското възнаграждение в претендирания размер от 8 083.33 лева
е съответно на положения от адв. Д. труд. Представителят на ищеца е
регистриран по ДДС, съгласно справка в публичния регистър на НАП.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължи 1.77 лева
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Х.
К., ЛНЧ **********, роден на **** г. в гр. Никозия, Република Кипър,
съдебен адрес гр. София, бул. **** – адв. Е. Д., сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинения в
престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 255, ал. 3
вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от
НК, чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК, чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 от НК и чл. 290, ал. 1 от НК, като наказателното производство по ДП
№ 62/2020 г. на НСлС е прекратено, ведно със законната лихва от 24.11.2022 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 650 000 лева
и за заплащане на сумата от 8 329 478.40 евро (16 290 543.97 лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
реализиране на доходи в изпълнение на договори за управление и
предварителен договор от 11.02.2020 г., прекратени поради образуваното
срещу ищеца ДП № 62/2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Х.
К., ЛНЧ **********, роден на **** г. в гр. Никозия, Република Кипър,
съдебен адрес гр. София, бул. **** – адв. Е. Д., сумата от 11.77 лева разноски
за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10
11