ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ- 1694 22.06.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1263 по описа за 2020 година.
На основание чл.17, ал.4 ЗЗДН, вр. чл.268 ГПК, съдията
– докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.17 ЗЗДН, вр. чл.258
и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Х. ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.Р., против решение № 1045/23.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 40/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е наложил мерки
за защита на Н.Р.Ш. за осъществено спрямо него домашно насилие на 01.01.2020 г.
от страна на Д.С.Х., като е задължил Данила Х. да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на Н.Ш.;
забранил е на Д.Х. да приближава на по-малко от 50 метра жилището на Н. Станчев
на адрес ***, местоработата му и местата му за социални контакти и отдих, за срок от девет месеца,
считано от постановяване на решението; наложил е на
Д.Х. глоба в размер на
200 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано. Сочи се, че от събраните доказателства не се установява
осъществен от въззивницата акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН по
отношение на молителя, като съдът безкритично е кредитирал единствено и само
показанията на св.Вълчева при несъобразяване на нормата на чл.172 ГПК и не е
отчел тяхната противоречивост с фактите, които самата свидетелка е изложила в
дадените от нея сведения пред полицейските органи, поради което се счита за
неправилен извода на съда, че въззивницата е нанесла удари на молителя след
слизането им от колата, тъй като такива обстоятелства изобщо не са установени
по делото, а съдът си е позволи да интерпретира показанията на св.Вълчева и
доказателствата. Сочи се също, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите
на обжалваното решение, тъй като съдът е приел, че не може да се установи кой
точно е замахнал, имало хаотични ръкомахания и след това е приел, че молбата за
защита била доказана в частта по отношение на ударите, които Д. е нанесла на Н.
след слизането им от колата, за което обаче св.Вълчева не е изнесла данни.
Според въззивника, съдът не е съобразил и противоречията в показанията на
същата свидетелка пред съда и дадените от нея сведения пред полицейските органи
относно инцидента, като е очевидна нейната пристрастност към интереса на
молителя и е следвало съдът внимателно да ги цени. При това, според въззивницата,
със своя непълен анализ и изопачаване на доказателства съдът е стигнал до
грешни изводи, като е издал заповед за защита на агресора, поради което
решението е неправилно и постановено без съобразяване със събраните по делото
доказателства, като съдът е неглижирал липсата на единство между твърденията в
молбата за защита и събрания доказателствен материал, установяващ, че се касае
за чисто реваншистко поведение от страна на молителя. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита изцяло. Не се правят нови
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в седмодневния срок
по чл.17, ал.1 ЗЗДН и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н.Р.Ш., подаден
чрез пълномощник адв.Л.А., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изразява се съгласие с изводите на БРС за наличието на
осъществено от ответницата домашно насилие, като се счита, че съдът правилно е
кредитирал показанията на св.Вълчева, тъй като същите са подробни,
последователни и тя е очевидец на инцидента, както и правилно не е възприел
показанията на св.Х., тъй като тя е майка на ответницата, не е очевидец и
преразказва това, което й е разказала нейната дъщеря. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение. Не се сочат нови доказателства. Претендират се
разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1263/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответницата Д.С.Х. и
постъпилия писмен отговор от молителя Н.Р.Ш..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.