№ 259 / 20.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. МОНТАНА, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана..……. ……... четвърти наказателен състав в публично заседание на 20 май през двехиляди и деветнадесета година... ………. ………………....................................................................……в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова......................................и в присъствието на прокурора………............……………. ……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова..... …......……….……......…....АН дело 668 по описа за 2019г..............................................и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 16-0996-000341/ 27.04.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на С.Л.С. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал, С.Л.С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи за това. Предвид горното в жалбата си моли да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на съдебното производство, подържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя С.Л.С. е съставен АУАН, за това, че на 11.02.2016 г. около 16.10 часа, на път първи клас № Е-79, северната дъга, управлявал лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с рег. № XXXX , като при наличие на пътен знак В-1 навлиза след знака и продължава движението. Автомобилът е технически неизправен, липсва предна предпазна броня, няма и предна регистрационна табела, поставена на определеното място от закона. Не представя контролен талон или АУАН към СУМПС. Предвид на това актосъставителя съставил АУАН за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП - навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС, за нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП - движи се с технически неизправно ППС, както и за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП - управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административнонаказващият орган счел, че липсват спорни обстоятелства и издал атакуваното наказателното постановление, като приел описаната в АУАН фактическа обстановка.
По пункт I
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е навлязъл след знака забраняващ влизането, пътен знак В-1.
Разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП визира, че „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение е неоснователно, тъй като по никакъв начин жалбоподателя С. не ангажира доказателства в подкрепа на противното.
Ето защо съдът прие, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП, като наказващият орган е наложил точно определения размер на наказание.
Предвид на това в тази му част НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
По пункт II
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:
В чл.10, ал.1, т.6 б.”а-т” от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата е изброено кога едно МПС е технически неизправно. Липсата на предна броня не е изброена за техническа неизправност. Поради това неправилно щетата на предната броня на автомобила е квалифицирана, като нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
В случая е безспорно обстоятелство, че други неизправности по автомобила, управляван от жалбоподателя не са констатирани, поради което и не са вписани в обстоятелствената част на НП.
Обжалваното наказателно постановление в частта на допуснатото нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП е издадено в нарушение на самата материално правна норма. Видно от фактическата обстановка, подкрепена от доказателствения материал по делото е, че деецът е управлявал технически неизправно МПС, с което формално е извършил нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не е такова със „неизправен поради липса на предна броня”. С други думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води до юридическа санкция за това. Поради тази причина посочената в наказателното постановление норма е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и на това основание.
По пункт III
Установената и възпроизведена по – горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството писмени доказателства.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП /действаща към момента на установяване на нарушението/ визира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е регистрирано, но не е имало предна регистрационна табела, поставена на определеното за това място.
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.175 ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП /действаща към момента на налагане на наказанието/ се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
С оглед на това, правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че процесният автомобил е бил регистриран по надлежния ред, но без да бъде поставена регистрационна табела, което осъществява състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият не е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, както и обстоятелството, че няма данни жалбоподателя да е наказван друг път за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Предвид на това следва да се намали наложеното наказание глоба на основание чл.175 от ЗДвП от 100.00 лева на 50.00 лева каквото е минималното предвидено в правната норма наказание, а по отношение на наказанието лишаване от права да се потвърди, тъй като е в предвидения от закона минимален размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Районен съд- Монтана
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0996-000341/ 27.04.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, в ЧАСТТА, с която на С.Л.С. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 16-0996-000341/ 27.04.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, в ЧАСТТА, с която на С.Л.С. xxx е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като го НАМАЛЯВА на глоба в размер на 50.00 лева.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16-0996-000341/ 27.04.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” ,, в ЧАСТТА, с която на С.Л.С. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: