Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 16.06.. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при участието на
секретаря Елка Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 144 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от „Енерго -
Про Продажби“ АД, ЕИК ********* против Решение № 5294/28.11.2019г.,
Постановено по гр. дело № 5450 по
описа за 2019 година на ВРС,, с
което се
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи
на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 3106,74 лв.,
представляваща преизчислено количество ел. енергия за
периода от 28.11.2017 г. - 27.11.2018 г., за обект, находящ се в с. Пиргово,
ул. „Райна Княгиня“ № 18, с титуляр на партидата - А.К., с клиентски № ********** и
абонатен № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на А.Г.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата 629,50 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди
се, че постановеното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за въззивната
инстанция, като в условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на противната страна. Твърди се, че е налице
правно основание за възникване на вземането на дружеството- ответник, тъй като сумата
представлява цена на потребена ел. енергия, извършена е проверка на СТИ, за
което е съставен констативен протокол. Установена е намесата в СТИ. Излагат се
подробни доводи във въззивната жалба.
В жалбата не са направени
доказателствени искания.
В предвидения срок, въззиваемата
страна е представила отговор, в който
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я
намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните
изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението,следва да се вземе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от А.Г.К., ЕГН: **********, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3106,74 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия за периода от 28.11.2017 г. -
27.11.2018 г., за обект, находящ се в с. Пиргово, ул."Райна Княгиня"
№ 18, с титуляр на партидата - А.К., с клиентски № ********** и абонатен № **********. Излага подробни съображения за недължимост на
процесната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, гр.
Варна, в който изразява подробни съображения за неоснователност на иска По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
-
ищецът е абонат на ответното дружество за обект на потребление находящ
се в с. Пиргово, ул."Райна Княгиня" № 18, с клиентски № ********** и
абонатен № **********.
На 27.11.2018
г., при проверка на СТИ с клиент А.К.,
обслужващо обект с клиентски № ********** и
абонатен № **********,
находящ се в с. Пиргово, ул. „Райна Княгиня" № 18, служители на
„Енерго Про Мрежи” АД са
констатирали следните показания по тарифите на СТИ: 1.8.1 – 0034810,
1.8.2 – 006382,
1.8.3 – 002727,
1.8.4 – 016281 и
1.8.5 - 028872. СТИ с фабр. № 1114171564378278 е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ, а на
негово място е монтирано изправно СТИ.
Съгласно
Констативен протокол от метрологична експертиза не са установени механични
дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера. Отразено е, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера
изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 016281,1 кВТч.
Посочено е, че не е осъществяван достъп до вътешността на електромер, който
съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
Осъществена
е корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 16281
кВТч, за периода 28.11.2017 г. - 30.06.2018 г., както следва: 9590 кВТч за
периода 28.11.2017 г. до
06.04.2017 г. и 6691 кВТч за периода от 01.07.2018 г. до 27.11.2018 г. и е издадена фактура
№ **********/19.02.2019 г. на стойност 3106,74 лв., досежно корекцията на ел. енергия за периода 28.11.2017 г. - 27.11.2018 г.
Пред
ВРС е приета СТЕ, от която се установява, че към момента
на проверката електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия. Установено е софтуерно
претарифиране по отделните регистри, при въздействие през инфрачервения порт на
електромера. Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ,
следствие на човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите
регистри към скрития 1.8.4. Поддържа се, че електромерът е отчел
цялото количество на реално потребена ел. енергия от 16281 кВТч и, че то може
да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Според заключението
процесното СТИ не е включен в системата за дистанционен отчет и не може да се
определи с точност началната дата на въздействието. Сочи се, че налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия
съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съдът, въз основа
на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим поради наличие на интерес от ищеца за установяване спрямо ответника посредством
силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза
търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.
В издадените
въз основа на законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е
уредено правомощие за корекция при липса на установено виновно поведение от
страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството електрическа
енергия, както и при неяснота относно точния период на установената грешка при
измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна
отговорност за потребителите.
С Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен
състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС
е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по
адм.д. № 3879/2017 г., с което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
С оглед на горното и при наличието към датата на
извършване на проверката на законовата разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
която изрично делегира правомощие на комисията за приемане на правила за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, то не съществува и законно основание такава санкция да се уговаря в
Общите условия обвързващи страните в правоотношението по продажба на ел.
енергия. Следователно въведената с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност
за абоната е лишена от законово основание (съществува пряко закона), а
уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от тези
договори. Поради това посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл.
146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не
намира приложение в техните правоотношения. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика на ВКС на РБ.
Горното обосновава извод за нищожност, съгласно чл.
146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно
е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период по партидата на
абоната – ищец. Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на
процесната сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи.
Респективно предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
се уважи.
Решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 450 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5294/28.11.2019г., Постановено
по гр. дело № 5450 по описа за 2019 година на ВРС,
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на А.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 450
лв., представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е окончателно и не подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд,на осн.чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :