№ 425
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600459 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С определение № 428/11.10.2022 г. по ЧНД 497/2022 г. Пазарджишкият
окръжен съд е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. И. Т.
за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието от 5 години
2 месеца и 3 дни от наложеното му наказание в размер на 20 години лишаване
от свобода с присъда № 46/26.03.2013 г. по ВНОХД № 32/2013 г. на
Апелативен съд – гр. Бургас, потвърдена с решение на ВКС.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който
го е обжалвал.
Счита, че са налице основанията на чл. 70 НК и в този смисъл моли
Апелативния съд да се произнесе.
Окръжна прокуратура не е взела становище.
От началника на Затвора е постъпило възражение, с което се счита, че
атакуваното протоколно определение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното определение Пазарджишкият окръжен съд
е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения
1
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Г. Т. е осъден с посочената по-горе присъда за деяние по чл. 339 ал.1
пр.3 НК на две години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 116 ал.1
т.7 и т.9 вр. чл. 115 НК на двадесет години лишаване от свобода.
С приложение на чл. 23 ал.1 НК му е наложено едно общо най-тежко
наказание от двадесет години лишаване от свобода.
Начало на наказанието 28.03.2013 г., зачетено е предварително
задържане в размер на 5 години 3 месеца 14 дни. Фактически към 23.09.2022
г. е изтърпял 14 г. 9 м. и 9 дни, с остатък 5 г. 2 м. и 21 дни.
Първоначалната оценка е отчела среден риск от рецидив – 53 точки.
Корекционната работа е имала за цел изграждане на нагласи за
законосъобразно поведение, чрез провеждане на индивидуално консултиране.
Според затворническата администрация, не са регистрирани промени
както в личностен аспект, така и в оценката на правонарушител. Осъденият Г.
Т. се проявил като изключително враждебен, дистантен и трудно споделял
информация за себе си.
Регистрирано е леко завишаване, но запазване средния параметър на
риска от рецидив - 64 точки по системата за оценка на правонарушители.
Необходимо е продължаване работата в проблемните зони: отношение към
правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение.
В представеното становище е отбелязано, че с Г. Т. трудно могат да се
планират дейности, още повече същите да придобият реализиран вид,
предвид неговата личностна и поведенческа проявеност и отказ от
съдействие. Налаганите до момента мерки не са постигнали желания ефект.
Поради това и спрямо същия не се прилага прогресивна система на
третиране, чийто принцип е поощряване на осъдения, за да може да спомогне
за съкращаване на наказанието си, чрез собственото поведение.
Всички тези представени доказателства внимателно и задълбочено са
били обсъдени в атакувания съдебен акт. Правилно е преценено, че не са
налице основанията за уважаване на молбата за предсрочно условно
освобождаване. И в молбата за предсрочно условно освобождаване, и в
жалбата до въззивната инстанция не са посочени и развити доводи, въз
основа на които направените по-горе изводи да се налага да бъдат
2
коригирани.
Ето защо и настоящата инстанция счита, че макар и да са налице
формалните предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Г. И. Т..
Не може да се приеме, че при него е приключил възпитателният процес.
Поради това и не е налице втората изискуема предпоставка на закона, а
именно наличие на доказателства за поправянето му. Този извод напълно
обосновано е направен от първостепенния съд.
От приложеното по делото становище на затворническата
администрация е видно, че заложените цели и задачи съобразно установените
проблемни зони не са постигнати. Дори е регистрирано наличие на
повишаване риска в посочените аспекти.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното
определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428/11.10.2022 г., постановено по
ЧНД 497/2022 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3