Производството е по реда на глава двадесет и първа, във вр. с чл. 436, ал.2 от НПК. Образувано е по жалба на Бахри Ахмед Хасан от гр. Джебел против определение № 36/21.06.2007 година, постановено по ч.н.д. № 586/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Определението се обжалва като незаконосъобразно. Неправилно било прието от съда, че за жалбодателя не бил налице правен интерес да иска съдебна реабилитация, тъй като му била отказана реабилитация по право от Районен съд Момчилград. Представени били доказателства за всички обстоятелства по чл. 87 от НК, като били изтекли съответните срокове- наказанието и деянието били погасени по давност, осъденият имал добро поведение и възстановил причинените вреди от извършеното престъпление. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено, като въззивната инстанция реши делото по същество и постанови съдебна реабилитация. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за основателна. Предлага по отношение на Бахри Ахмед Хасан от гр. Джебел да бъде постановена съдебна реабилитация за осъждането му с присъда № 107/18.10.1995 година по н.о.х.д. № 165/1995 година на Районен съд Кърджали. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на определението на основание чл. 314, ал.1 от НПК, и прие за установено следното: С протоколно определение № 36/21.06.2007 година, постановено в съдебно заседание, проведено по ч.н.д. № 586/2007 година, Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата на Бахри Ахмед Хасан от гр. Джебел за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му с присъда № 107/18.10.1995 година, постановена от н.о.х.д. № 165/1995 година по описа на Районен съд Кърджали. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че необходима предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация е изтърпяване на наложеното наказание, а по делото се установявало, че изпълнението на наложеното на молителя наказание било погасено по давност и преписката на прокуратурата за изпълнението му била прекратена. От друга страна, съдът е приел, че изтичането на предвидената в закона давност за изпълнение на наказанието обуславяло наличието на предпоставки за реабилитация по право на молителя, което водело до липса на правен интерес от съдебното му реабилитиране. Така постановеното определение е правилно, като съображенията на районния съд следва да бъдат допълнени. Видно от представените с молбата на Бахри Ахмед Хасан за реабилитация пред първоинстанционния съд свидетелство за съдимост № 1553/25.04.2007 година, издадено от Бюро за съдимост при Районен съд Момчилград и препис от присъда № 107/18.10.1995 година, постановено по н.о.х.д. № 165/1995 година на Кърджалийския районен съд, молителят е осъден за извършени на 21.11.1994 година в съвкупност престъпления по чл. 129, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 325, ал.1 от НК, за които на основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е потвърдена с решение № 13/09.02.1996 година по в.н.о.х.д. № 6/1996 година на Кърджалийския окръжен съд и е влязла в сила на 09.02.1996 година. Видно от приетия като доказателство препис от постановление на Районна прокуратура Момчилград от 25.08.2003 година, на основание чл. 375, ал.2, във вр. с чл. 180 от НПК /отм./, чл. 82, ал.4, във вр. с чл. 82, ал.1, т.4 от НК, е прекратена преписка Р № 17/1996 година по описа на същата, образувана за изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, наложено на Бахри Ахмед Хасан от гр. Джебел с присъда № 107/18.10.1995 година, постановено по н.о.х.д. № 165/1995 година на Кърджалийския районен съд. Преписката е прекратена поради изтичане на абсолютната давност, предвидена в чл. 82, ал.4, във вр. с чл. 82, ал.1, т.4 от НК за изпълнение на наказанието, на 10.08.2003 година. При тези доказателства, се налагат следните изводи: съгласно чл. 85, ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Т.е. изтърпяването или погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидират наказатеÙната отговорност на дееца за извършеното престъпление. В чл. 86 и 87 от НК са уредени два вида реабилитация- по право и с акт на съда. При реабилитацията по право не се изисква никакъв формален акт на съда, като тя настъпва по силата на закона. Нейното настъпване само се констатира от съда, щом като са налице предпоставките на някоя от посочените в чл. 86 от НК хипотези. В случаите, извън тези по чл. 86 от НК, реабилитацията е възможна само с акт на съда, в специално производство по НПК. Предпоставките за реабилитация по право изключва съдебната такава по реда на чл. 87 от НК, като за осъдения не съществува процесуална възможност да избира дали реабилитацията за съответното му осъждане да настъпи по право или да търси такава по съдебен ред. В този смисъл съждението на районния съд, че след като са налице предпоставките за реабилитация по право на молителя, то за него липсва правен интерес от съдебното му реабилитиране, е правилно. В настоящия случай, както правилно е констатирал районния съд, е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на наложеното на жалбодателя Хасан наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Съобразно разпоредбата на чл. 82, ал.1, т.4 от НК, наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли пет години, а съобразно ал.2 на същата - давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. Т.е. съгласно цитираните разпоредби, давността за изпълнение на наказанието на жалбодателя е започнала да тече с влизане на присъда № 107/18.10.1995 година по н.о.х.д. № 165/1995 година на Кърджалийския районен съд в сила - на 09.02.1996 година и петгодишния давностен срок за изпълнение на наложеното наказание е изтекъл на 09.02.2001 година. Нещо повече, на 09.08.2003 година е изтекъл срок, който е надвишил с една втора срокът по чл. 82, ал.1, т.4 от НК – от пет години, т.е. изтекла е абсолютната погасителна давност за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал.4 от НК, която го погасява независимо от спиране или прекъсване на давността. След тази дата- 09.08.2003 година, от доказателствата по делото се установява, че жалбодателят не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, като към 09.08.2006 година е изтекъл тригодишният срок по чл. 86, ал.1, т.2 от НК, необходим за настъпване на реабилитация по право. При това положение, реабилитацията на жалбодателя Хасан за осъждането му с присъда № 107/18.10.1995 година, постановено по н.о.х.д. № 165/1995 година на Кърджалийския районен съд е настъпила по право на 09.08.2006 година, тъй като тогава е изтекла предвидената от закона абсолютна погасителна давност за изпълнение на наказанието, след която дата това изпълнение е невъзможно и към 09.08.2006 година, в тригодишния срок по чл. 86, ал.1, т.2 от НК /от изтичане на срока на наложеното с присъда наказание, който срок в случая е изтекъл с погасяване на наказанието по давност/, жалбодателят не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. С други думи не е необходим акт на съда, с който да се прогласява заличаването на последиците от осъждането, тъй като същите са настъпили по силата на самия закон. Противното- невъзможността за реабилитация на жалбодателя поради неизтърпяване на наложеното му наказание, което от своя страна е неизпълнимо поради погасяването му по давност, би поставило на една плоскост сторените от него престъпни деяния в съвкупност – по чл. 129 и чл. 325 от НК, и тези, при които реабилитацията е недопустима- по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството, и за тежки престъпления против републиката, аргумент за което се взема от разпоредбите на чл. 85, ал.2 и чл. 88а, ал.5 от НК, което не би било оправдано нито от гледна точка на целта на наказанието и наказателното производство, нито на разпоредбите, регламентиращи реабилитацията като правен институт. Предвид изложеното, Окръжният съд намира частната жалба за неоснователна, а определението на районния съд като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определениеот13.05.2005 година, постановено по НЧД № 304/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|